№ 33964
гр. София, 14.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110102141 по описа за 2025 година
К. Г. С. е предявил срещу „К.“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 за
признаване за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем №
32910690 е нищожен
К. Г. С. е предявил срещу А. Т.“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне
на поръчителство е нищожен.
К. Г. С. е предявил срещу „К.“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
за сумата от 1230 лева, като платени без основание.
Ищецът твърди, че на дата 26.01.2024 г. е сключил договор за паричен заем с
ответника „К.“ ЕАД, по силата на който ответника му е предоставил в заем сумата от 1500
лева при фиксирани ГЛП от 40 % и ГПР от 48,21 %, като съгласно погасителен план било
уговорено да внесе 2124,11 лева на 16 месечни вноски, като сумата включвала главница,
лихва и застрахователна премия. Сочи, че бил задължен да сключи договор за предоставяне
на поръчителство с „А. Т.“ ЕООД във връзка с договора за потребителски кредит, като
последния трябвало да обезпечи задълженията на ищеца по договора за паричен заем срещу
уговорено възнаграждение за гаранта. Било уговорено възнаграждението за поръчителя да се
изплаща на 16 месечни вноски със същите падежни дати като вноските по договора за
кредит по сметката на ответника „К.“ ЕАД, а не на поръчителя. Счита, че договорът за
поръчителство противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, както и липсва
основание за неговото сключване. Изтъква, че посочването в договора на по – нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация с характер на заблуждаваща
търговска практика. Сочи, че процесния договор противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Поддържа, че с потребителски кредит се цели заобикаляне на закона по отношение на ГПР.
Сочи, че чрез включването на застрахователната премия в главницата по договора за кредит,
1
кредитната институция нарушава разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Счита, че клаузите на
чл. 4, ал. 1 относно обезпечението на договор за кредит, и чл. 5, ал. 2 относно
застрахователната премия не са били индивидуално уговорени и кредитополучателят няма
възможност да влияе на съдържанието им към момента на сключване на договора. Посочва,
че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Изтъква, че
гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното
възнаграждение, като единствения ефект от сделката е кумулиране в полза на ответника „К.“
ЕАД на допълнителен приход. Заявява, че възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция, представлява част от общия разход по кредита за потребителя и е следвало да
бъде включен при изчисляване на ГПР. Твърди, че в настоящия случай това не е сторени и
договорът за кредит противоречи на чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен, доколкото в него не е посочен реално дължимия ГПР
и не е включено възнаграждението за поръчител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К. ЕАД“ ООД е представил отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че не
оспорва сключването на Договор за потребителски кредит между ищеца и „К.“ ЕАД ООД.
Не оспорва, че главницата по договора е изцяло усвоена от ищеца. Оспорва твърдението, че
ищецът е заплатил сума в размер на 2730 лева за погасяване на задължения, произтичащи от
процесните договори. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за
предоставяне на поръчителство, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.
Сочи, че единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната
възнаградителна лихва. Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с другия ответник. Също така оспорва към момента на
сключване на договора за кредит ответникът да е знаел какъв е размерът на дължимото
възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Изтъква, че договорът за предоставяне
на поръчителство между ищеца и другия ответник е договор за поръчка по смисъла на чл.
280 от ЗЗД и уговореното възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.
Посочва, че дори и да се приема довода за наличие на скрито обогатяване на ответника, то
счита, че това не влече недействителност на процесните договори, а единствено
недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство. Оспорва
твърдението на ищеца, че договорът за кредит е нищожен, предвид това, че договорната
лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва. Счита, че уговорената съгласно
договора за кредит договорна възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „А. Т.“ ЕООД е представил отговор на
исковата молба. Счита, че ищецът е заплатил предсрочно задълженията си по процесния
договор за кредит, с оглед на което не е дължал и съответно заплатил в цялост уговорената
сума за предоставеното поръчителство по договора. Изтъква, че възнаграждението за
поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, респективно на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Посочва, че предоставянето
2
на обезпечение е изцяло доброволно и не е задължително условие за получаване на кредита.
Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде
квалифицирано като заблуждаваща търговска практика. Заявява, че наличието на свързаност
между ответниците „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД не води до скрито оскъпяване на кредита.
Поддържа, че в договора за предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на
клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може
да стане по сметка на един от ответниците. Поддържа, че другия ответник „К.“ ЕАД
единствено получава от името и за сметка на „А. Т.“ ЕООД плащането, като същият не е
титуляр на вземането и не се разпорежда със същото, което е изрично уговорено в договора
за предоставяне на поръчителство. Претендира и разноски.
По предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
сключването на договор за заем и договор за предоставяне на поръчителство със соченото в
исковата молба съдържание, както и че са налице твърдените основания за нищожност на
договорите.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят възраженията си, в това число, че процесните договори са действителни.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
имуществено разместване между патримониума на ищеца и на ответника „К. ЕАД“. В
тежест на ответника е да докаже наличие на основание за това.
Съдът, като взе предвид становищата на страните на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.
4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните по спора К. Г. С.
като кредитополучател, и "К.“ ЕАД, като кредитор, са сключили Договор за потребителски
кредит № 2910690/26.01.2024 г; сключване между ищеца К. Г. С. и другия ответник „А. Т.“
ЕООД на Договор за предоставяне на гаранция във връзка с договор за паричен заем №
2910690/26.01.2024 .
Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените
към исковата молба и отговора на исковата молба документи. Съдът намира, че на основание
чл. 190 ГПК следва да бъде задължен ответника „А. Т.“ ЕООД да представи договор за
поръчителство. В останалата част искането по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без
уважение. Съдът намира, че следва да бъде допусната ССчЕ със задачи по исковата молба.
Съдът намира, че исковата молба следва да бъде оставена без движение като бъде указано на
ищеца да уточни основанията за нищожност на договора за заем и тяхната поредност, както
и основанията за нищожност на договора за поръчителство и тяхната поредност.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2025 г.
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА ССЕ със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на
400 лв., вносими от ищеца по сметка на СРС в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., която да се уведоми за изготвяне на заключението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника „А. Т.“ ЕООД да представи в
срок до първото съдебно заседание договор за предоставяне на гаранция към договор за
паричен заем № 2910690/26.01.2024 г.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба като УКАЗВА на ищеца в двуседмичен
срок от съобщението с писмена молба да уточни основанията за нищожност на договора за
заем и тяхната поредност, както и основанията за нищожност на договора за поръчителство
и тяхната поредност.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от отговора
на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4