Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.10.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2349 по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2349/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г.М.Г. *** срещу решение №263637 от 04.11.2019 г постановено по гр.д.№36066/2018 г на СРС ,
43 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД да се осъдят „М.“ ООД ***** и Л.Х.Г. ЕГН ********** от гр.София да му
заплатят солидарно сумата от 2000 лева частичен иск от 25 000 лева
– обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ от
публикуване на 22.06.2017 г и на 30.06.2017 г в електронния сайт www.mediapool.bg на статията „Общинарите от Червен
бряг – роднина , партизан , роднина , партизан…..“, ведно със законната лихва от 22.06.2017 г .
Въззивникът излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като са му допуснати само част от
поисканите доказателства . Свидетелските показания трябва да се кредитират .
Ответникът Г. е признала , че е автор на процесната публикация .
Въззиваемите страни не са подали отговори на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 12.11.2019 г и е обжалвано в срок на 14.11.2019 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение ,
като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли исковете СРС е приел следното . По делото е приложена статия, отпечатана на хартиен
носител от интернет страница на mediapool.bg от дата 22.06.2017 г. със заглавие „Общинарите от Червен бряг – роднина
, партизан , роднина , партизан…..“. Под заглавието фигурира името на ответника
Л.Г. , 13:22 часа, 22 юни 2017 г., 0 коментара. В статията под подзаглавие
„Родата на кметската група минава на работа в общината“ се съдържа текст „Освен
баща и син, в групата на кмета има и двама братя – П.М.Г. и Г.М.Г. . По неофициална информация на МВР
, Г.Г. е човекът, задържан от полицията на 30 октомври 2015 г. – преди втория
тур за избор на кмет на Червен бряг. Тогава у него са намерени списъци с имена
и 3610 лева. Според съобщение на МВР при разпит на хората от списъците, те са
отговорили, че са били убеждавани да гласуват за определена политическа сила.
По случая се води разследване, което не е ясно дали е приключило до момента.“
Статията продължава с текста „Г.Г. обаче днес е общински съветник от Червен
бряг. Той е собственик на фирмите „Д.**“ и „Д.Т.“, които държат фитнес в града.
Регистриран е и като земеделски производител. В управата е и на футболен клуб „
Партизан “.
Почти аналогична статия със същото заглавие е
разпечатана на хартиен носител от
интернет страница на mediapool.bg с дата 30.06.2017
г. Заменен е изразът „по неофициална информация на МВР“ с израза „По информация на МВР“ .
Според свидетелство за съдимост на ищеца, издадено на
24.07.2017 г. от Районен съд Червен бряг, същият не е осъждан.
Според удостоверение от 25.07.2017 г. от Районна
прокуратура – Червен бряг, в което е отразено, че към 24.07.2017 г. след
проверка в информационната система на Прокуратурата на РБ, е установено, че
срещу ищеца няма образувани и неприключили наказателни производства и
повдигнати обвинения за престъпления от общ характер.
По делото е приложено писмо до ищеца от 12.07.2017 г.
от началника на РУ-Червен бряг, в което е отразено, че при извършена проверка е
установено, че ищецът не е задържан в това районно управление през 2015 г.
Според представено пред СРС удостоверение ищецът е
обявен за общински съветник в община Червен бряг , издигнат от местна коалиция
„Гражданско обединение за развитие на Община Червен бряг - ГОР“ в изборите за
общински съветници и кметове в Червен бряг, проведени на 25.10.2015 г.
В първото о.с.з пред СРС е представена и статия,
отпечатана на хартиен носител от интернет страница на mediapool.bg от дата 24.06.2019 г. със заглавие „Общинарите
от Червен бряг – роднина , партизан , роднина , партизан…..“. . Под заглавието
фигурира името на ответника Л. Г., 13:22 часа, 22 юни 2017 г., 2 коментара. В
статията под подзаглавие „Родата на кметската група минава на работа в
общината“ се съдържа текст „Освен баща и син, в групата на кмета има и двама
братя – П.М.Г. и Г.М.Г. .
По делото е приложена справка от Търговски регистър,
от която се установява, че ответникът „М.“ ООД е с предмет на дейност
разработване и предоставяне на интернет медии/радио, телевизия, преса,
включително издаване на електронно издание mediapool с два интернет адреса – mediapool.bg и mediapool.com.
Според показанията на разпитания пред СРС свидетел С.И.,
същият познава ищеца, с когото са израснали заедно от малки. Знае за статия от
лятото на 2017 г. качена в интернет. Ищецът го извикал и му я показал. В нея
пишело, че е уличен по неофициална информация за купуване на гласове.
Свидетелят не знае ищецът да е уличаван за такова престъпление. Сочи, че към
датата на процесната статия ищецът все още не е бил общински съветник, но е бил
притеснен и ядосан, защото няма нищо общо с това. Свидетелят разказва и за втора
статия, която му показал ищеца, около седмица след първата, в която вече
пишело, че е по официална информация от МВР. Според свидетеля след статиите
ищецът станал по-затворен в себе си, нямал същите излизания като преди,
назначил друг човек за инструктор във фитнес клуба, където работел преди това,
не искал да се среща с други хора. Сочи, че е присъствал когато други хора са
го питали дали са го хващали за купуване на гласове. Според свидетеля общите им
познати не са спрели да контактуват с ищеца, а по-скоро той с тях. Разказва
още, че Г. е семеен, като след статията му се родило дете.
По реда на чл.176 ГПК по делото са дадени обяснения от
ответника Г. , в които същата заявява, че е автор на статията от 22.06.2017 г., представена от процесуалния й представител
в първото по делото открито съдебно заседание. Няма други публикации от нейно
име като автор от 30.06.2017 г.
Според СРС съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Публикувалият журналистическа статия носи
отговорност по чл.49 ЗЗД като възложител на друго лице на работата по съставяне
на печатни материали, за вредите, причинени при изпълнението на тази работа.
Отговорността произтича от качеството му на възложител, тъй като се касае до
извършване на действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той
упражнява собствена дейност и резултатът, от който ще рефлектира в неговото
имущество, независимо от това дали авторите на публикациите се намират с негов
трудовоправни отношения или са свободно практикуващи журналисти /в този смисъл
са решение № 340/15.07.1998 г. гр. д. № 178/97 г., 5-членен с-в на ВКС, решение
№ 648/15.04.1999 г. по гр.д.№ 267/1998 г., V г.о. на ВКС и решение № 581 от
30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2009 г., III г.о. на ВКС/.
В случая с писмения отговор ответното дружество е
оспорило твърденията в исковата молба, че е собственик на сайта mediapool.bg, и
негов издател, като са оспорени и
представените с исковата молба две статии на хартиен носител. По делото
е представена справка от Търговски регистър, от която се установява, че „Медияпул“
ООДе с предмет на дейност разработване и предоставяне на интернет медии/радио,
телевизия, преса, включително издаване на процесното електронно издание mediapool.bg . По отношение на оспорените от страна на ответниците
две статии, ищецът не е предприел
процесуални действия, с които да установи, че представените на хартиен носител
статии съответстват по съдържание на публикуваните на електронната страница на
процесните две дати.
В първото о.с.з пред СРС процесуалния представител на
ответниците по делото е представена статия на хартиен носител, за която се
твърди, че е публикувана на 22.06.2017 г
в електронното издание на втория ответник, в която липсват сочените като
клеветнически в исковата молба изрази по отношение на ищеца. Същата не е
оспорена от процесуалния представител на ищеца и е приета от съда като
доказателство по делото. В дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения ответникът Г.
заявява, че е автор именно на тази статия и не е публикувана нейна статия от
30.06.2017 г.
СРС е
констатирал , че трите статии са с
различно съдържание по отношение изнесената информация за ищеца
Според СРС е недоказано публикуването на процесните две статии с
твърдяното в исковата молба от ищеца съдържание , защото по делото не са
събрани безспорни и категорични доказателства за това какво е било тяхното
действително съдържание към датата на публикуване. Свидетелят С.И.заявява, че е
видял и двете статии, за които се сочи в исковата молба, но същият е близък
приятел на ищеца .
Според СРС трябва да се приложи чл.172 ГПК за възможна
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид близостта му с
ищеца. Исковете са неоснователни и недоказани и трябва да се отхвърлят.
Решението на СРС е частично неправилно .
Още към исковата молба ищецът е представил разпечатки
на процесните статии от 22.06.2017 г и на 30.06.2017 г от сайта mediapool.bg. Според справка
от Търговски регистър ответникът „М.“ ООД е с предмет на дейност разработване и
предоставяне на интернет медии/радио, телевизия, преса, включително издаване на
електронно издание mediapool с два интернет адреса – mediapool.bg и mediapool.com .
Според настоящият съд е налице една единствена статия „Общинарите
от Червен бряг – роднина , партизан , роднина , партизан…..“, като са публикувани по различно време различни
редакции на същата – с дата 22.06.2017 г /две редакции/ и с дата 30.06.2017
г /една редакция/. Л.Г. е признала авторство само на една от редакциите , в
която липсват процесните клеветнически твърдения.
Неправилно СРС не е кредитирал показанията на свидетеля
С.И., че е имало периоди , в които проецесната статия е била публикувана в
редакциите приложени към исковата молба . Това се потвърждава и от самия факт
на разпечатване на статиите от ищеца , като не е доказано от ответниците да е
налице манипулация при разпечатването . От друга страна е технически възможно ,
преди и след завеждане на делото , ответникът „М.“ ООД чрез неизвестни лица да
редактира и променя съдържането на статии на интернет сайта си , включително и
без съгласието на соченото като автор лице Л.Г.. Това е често срещана журналистическа
практика и процесният случай очевидно е такъв.
Следователно по делото наистина не е установено по безспорен начин именно ответника Л.Г. да е автор
на приложените към исковата молба редакции на публикацията . От друга страна е
доказано , че ответникът „М.“ ООД е възложил на неизвестно лице да публикува на
сайта mediapool.bg представените към исковата молба редакции на
процесната статия . Спрямо този ответник е доказан фактическия състав по чл.49 ЗЗД - налице противоправно деяние/действие или бездействие/, вина,
вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение
на лице , на което ответникът е възложил определена работа. Възложителят
отговоря за вредите причинени от прекия причинител при или по повод на
изпълнението на възложената работа. Възложителят е солидарно отговорен с
извършителя на работата по отношение на увредения , но не на лично основание,
не като причинител на вредата за лични свои виновни действия или бездействия, а
за такива на извършителя на работата при или по повод на която са причинени
вредите. Отговорността на възложителя е гаранционна-обезпечителна .
В случая публично разпространеното твърдение , че
ищецът е свързан със схеми за контролиран вот през 2015 г в Община Червен
бряг и е задържан от МВР е твърдение за факт, осъществил се в обективната
действителност. Липсва чисто оценъчно съждение /оценка на факт/ или само изразяване
на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси. Според
наличните доказателства - удостоверение от Районна прокуратура-Червен бряг - въпросните
твърдения са неверни и клеветнически . В контекста и на останалата част на
статията за престъпни схеми при управлението на Община Червен бряг твърденията опозоряват
доброто му име на ищеца в обществото и накърняват честта и достойнството му ,
което е противоправно по смисъла на
чл.45 от ЗЗД. Публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с
което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза
извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и
разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39 от
КРБ и чл. 10 от КЗПЧОС .
При съобразяване на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД на ищеца следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 1500 лева . Според показанията на св.С.И.ищецът бил притеснен и се
ядосал , но не е ясно за какъв период . Следва да се считат за преувеличени
твърденията на свидетеля , че ищецът се затворил в себе си и не искал да се
среща с хора . След като ищецът е бил наясно , че не е задържан , не е купувал
гласове и не е бил обект на разследване обективно не е имало причини за такава
силна емоционална реакция от негова страна .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се
отмени в частта , в която е отхвърлен иска на ищеца срещу „М.“ ООД за сумата от
1500 лева обезщетение за неимуществени вреди , а в останалата част да се
потвърди . Решението на СРС трябва да се измени и в частта за разноските , като
ответникът „М.“ ООД дължи разноски по
компенсация пред СРС . Пред СГС ищецът дължи разноски на ответниците , като по
отношение на „М.“ ООД същите са изчислени по компенсация .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №263637 от 04.11.2019 г постановено по гр.д.№36066/2018 г на СРС ,
43 състав , в частта , с което е отхвърлен иска на Г.М.Г.
*** с правно основание чл.49 ЗЗД да се осъди „М.“ ООД ***** да му заплати
сумата от 1500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
/болки и страдания/ от публикуване на 22.06.2017 г и на 30.06.2017 г в
електронния сайт www.mediapool.bg на статията „Общинарите от Червен бряг
– роднина , партизан , роднина , партизан…..“,
ведно със законната лихва от 22.06.2017 г ; както и в частта , в която Г.М.Г.
*** е осъден да заплати на „М.“ ООД ***81 сумата от 500 лева разноски пред
СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „М.“ ООД *****
да заплати на Г.М.Г. *** сумата от 1500
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ от
публикуване на 22.06.2017 г и на 30.06.2017 г в електронния сайт www.mediapool.bg на статията „Общинарите от Червен бряг – роднина , партизан , роднина , партизан…..“,
ведно със законната лихва от 22.06.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение на СРС в частта , която е отхвърлен иска срещу „М.“ ООД за разликата
над 1500 лева до предявения размер от 2000 лева частичен иск от 25 000
лева , в частта , с която е отхвърлен иска на Г.М.Г. *** с правно
основание чл.45 ЗЗД срещу Л.Х.Г. ЕГН ********** от гр.София да му заплати
сумата от 2000 лева частичен иск от 25 000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/ от публикуване на 22.06.2017
г и на 30.06.2017 г в електронния сайт www.mediapool.bg на статията „Общинарите от Червен
бряг – роднина , партизан , роднина , партизан…..“, ведно със законната лихва от 22.06.2017 ;
както и Г.М.Г. *** е осъден да заплати на Л.Х.Г. ЕГН ********** от гр.София
сумата от 500 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА „М.“ ООД *****
да заплати на Г.М.Г. *** сумата от 220
лева разноски пред СРС /по компенсация/ .
ОСЪЖДА Г.М.Г. ***
да заплати на „М.“ ООД ***81 сумата от 106,25 лева разноски пред СГС /по
компенсация/ .
ОСЪЖДА Г.М.Г. ***
да заплати на Л.Х.Г. ЕГН ********** от гр.София сумата от 500 лева разноски
пред СГС .
Решението не подлежи на касационно обжалване поради материален интерес под 5000 лева /чл.280 ал.2 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.