Решение по дело №812/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, представлявано от управителя Е. Т. Б., чрез пълномощник – адв. Вл. Д., срещу Решение № 145/10.02.2025 г. по АНД № 4822/2024 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 03-2300644/26.07.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството за нарушение по чл. 62 ал. 1, вр. чл. 1 ал. 2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, и при явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че не са обсъдени в дълбочина наведените възражения, както и че мотивите изложени в решението не съдържат коментар на доказателствата, а по своето естество се явяват правни изводи, което се приравнява на липса на мотиви и е неизпълнение на дадени в отменително решение на Адм.съд-Варна указания. Твърди се, че не е обсъдена подадената от М. Д. декларация, както свидетелските показания и другите и доказателствата, с които се опровергават данните в декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Поддържа се, че фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Оспорват се изводите на съда за проведено административнонаказателно производство без процесуални нарушения, както и тези за безспорно установяване на вмененото с НП нарушение. Навеждат се доводи за нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на АУАН и НП, поради липса на точно и пълно описание на нарушението, което пряко засяга правото на защита на дружеството. Поддържа се, че с оглед даденото в НП описание на нарушението, не става ясно фактическия състав на коя от двете цитирани в същото разпоредби, е осъществен – чл.62, ал.1 или чл.1, ал.2 от КТ. Налице е позоваване на чл.402 от КТ, според която норма сведението от установеното по време на проверката лице няма предварително установена доказателствена сила, поради което изводът на ВРС за безспорна установеност на вмененото нарушение, се счита за неправилен. Твърди се противоречие в мотивите на въззивния съд, като от една страна е прието, че нарушението е било извършено на датата на извършване на проверката, /т.е. труд не е бил полаган преди това/, а от друга - че нарушението е било извършвано през дълъг период от време. Предвид това се счита, че несправедливо районният съд не е намалил към минимума размера на имуществената санкция. Позовава се на факта, че липсват данни за извършени от дружеството подобни нарушения, съответно са налице смекчаващи отговорността обстоятелства.

На изложените основания се претендира отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се отмени НП, а в условията на евентуалност – да се измени, като се определи имуществена санкция към минимума. Претендира се присъждане на съдебни разноски за всички инстанции.

В депозирана чрез пълномощника адв. Д. писмена молба изложеното в касационната жалба се поддържа и се иска нейното уважаване.

Ответникът – Директора на ДИТ - Варна, в съдебно заседание и в депозирани чрез процесуален представител – ю.к. Н. Т. писмени бележки, оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна. Поддържа се, че събраните по делото доказателства безспорно установяват факта, че към момента на извършването на проверката лицето не е имало сключен трудов договор с „Трейдфарма“ ЕООД. Преди това е имал срочен сключен трудов договор, който към 18.04.2023 г. е прекратен, като след проверката е направен опит за заличаване на това прекратяване.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Споделя изводите на съда относно установената фактическа обстановка, относимото законодателство, както и че при воденето на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваното решение е постановено след връщане на делото на Районен съд – Варна за ново разглеждане Решение № 12068/18.11.2024 г. по КАНД № 1731/2024 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение № 690/28.05.2024 г. по АНД № 5031/2023 г. по описа на Районен съд Варна, при спазване на задължителните указания на касационната инстанция, в т.ч. и за излагане на конкретни мотиви по всяко от наведените от въззивника възражения.

Предмет на производството пред районния съд е жалба на настоящия касатор срещу НП № 03-2300644/26.07.2023г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ на „Трейдфарма“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., на основание чл.414, ал.3 от КТ. За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че месец юни 2023г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, сред които св. М., била извършена проверка на място, както и последваща документална проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – хотел „Роял“, находящ се в гр. Варна, к.к.”Златни пясъци“, стопанисван от „Трейдфарма” ЕООД. При проверката на 06.06.2023г. в хотела били установени множество лица, които полагали труд, като голяма част от тях били в кухнята. Сред лицата бил и М. Ж. Д.. На лицето била предоставена за попълване декларация, в която то посочило, че работи за дружеството от 15.05.2023 г., като изпълнява длъжността „общ работник“ в търговския обект, при работно време от 08 часа до 16 часа, при договорено трудово възнаграждение от 800 лева месечно , два почивни дни седмично и веднъж петнадесет минути почивка в работния ден. Въз основа на извършената документална проверка и проведена кореспонденция с НАП, проверяващите установили, че с лицето е имало сключен срочен трудов договор, срокът на който бил изтекъл на 19.04.2023г. и било подадено уведомление до ТД НАП Варна за прекратяване на трудовото правоотношение.

Въз основа на представените документи в хода на проверката, свид. М. съставила на „Трейдфарма“ ЕООД АУАН № 03-2300644/04.07.2023 г., за нарушение на чл.62 ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ, поради това, че в качеството на работодател е допуснал полагане на труд от М. Д., изпълнявайки трудови функции на „общ работник“, при определено работно място, определено работно време и с уговорено трудово възнаграждение в размер на 800 лв. месечно, без да е сключен трудов договор в писмена форма между лицето и „Трейдфарма“ ЕООД. АНО като възприел изцяло установената фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал обжалваното НП, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Въззивният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени такива, приобщени с административнонаказателната преписка – копие от график, трудов договор, уведомления до ТД на НАП; допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания на св.М..

В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, като наведените от въззивника възражения в тази насока, съдът е приел за неоснователни.

ВРС е мотивирал извод, че установената въз основа събраните по делото доказателства фактическа обстановка, отнесена към приложимата нормативна уредба, безспорно установява осъществен от дружеството състав на нарушение по чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Възраженията на наказаното лице, че в НП не е посочено кога е възникнало правоотношението, кога лицето е допуснато до работа, какви средства на труда е използвало, каква длъжност е заемало, предоставено ли му е работно облекло и др., са приети от районния съд за ирелевантни с мотиви, че императивните изисквания за възникване на трудово правоотношение, а именно: дата на която лицето е било установено да полага труд, място на полагане на труда, конкретната изпълнявана работа, са установени от проверяващите и са описани в НП. Като дата на извършване на нарушението, районният съд е приел датата на извършване на проверка, при която лицето пряко и непосредствено е било възприето да полага труд в обекта. Възражението за изпълнителното деяние на нарушението с употребения термин „допуснал“ въззивният съд е приел за неоснователно, предвид, че в АУАН и НП се съдържа конкретика относно изпълнявани конкретни трудови функции от страна на работника. Възражението, че АНО е възприел две отделни нарушения, но е наложено едно административно наказание, е прието за неоснователно. Районния съд е съобразил, че с разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е предвидено трудовият договор да се сключи в писмена форма, а с чл.1, ал.2 от КТ е предвидено отношенията при предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Съдът е посочил, че приложената по делото писмена декларация проектира факти, които са в унисон с всички останали доказателства по делото, като изложеното в нея отразява обективно фактическата обстановка. Поради това възражението, че не може да се счита само въз основа на нея за установено трудовото правоотношение, е прието за неоснователно.

Изложил е мотиви, че размерът на наказанието е съобразен със сравнително дългият период от време, в който е полаган труд от лицето, поради което санкция над минималния размер би постигнала целите на чл.12 от ЗАНН.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При извършване на задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира валидност, допустимост и съответствие на обжалваното решение с приложимия материален закон.

Наведените в касационната жаба касационни основания, съдът намира за неоснователни. Поддържаните възражения от касатора в голяма част са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и подробно обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав споделя изцяло и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради което не е необходимо тяхното повтаряне.

Допълнително, във връзка с наведените касационни основания, съдът намира за необходимо да посочи следното:

-При постановяване на оспореното решение въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Проявил е и процесуална активност за събиране на допълнителни такива, с оглед изясняване на релевантните за спора факти. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.

-Противно на твърденията на касатора, настоящият състав намира, че районният съд е обсъдил в конкретика и в пълнота наведените във въззивната жалба възражения и то съотнесени към правилно установената въз основа събраните доказателства фактическа обстановка, в изпълнение на дадените в Решение № 12068/18.11.2024 г. по КАНД № 1731/2024 г. на Адм.съд – Варна указания.

-Съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че между „Трейдфарма“ ЕООД и лицето М. Д. е възникнало правоотношение и че същото е с характер на трудово. Този факт се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и най-вече от данните предоставени от самото лице и удостоверени от същото с подпис, както и установената на място от проверяващите обстановка, обективирана и в дадените в съдебната фаза на производството свидетелски показания. Доказателства за противното не са събрани, а наличните такива категорично установяват, че лицето само е попълнило и подписало декларацията, а и доказателство за противното не са и събрани. Изложеното води до извод, че декларацията е годно доказателство за установяване на релевантните за спора факти, свързани с квалифициране на правоотношението като трудово по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Липсата на грамотност на М. Д. не влияе на автентичността и достоверността на данните в декларацията, с което се опровергават твърденията на касатора в тази насока.

-Възражението, че районният съд не е обсъдил различията между данните в попълнената декларация на Д. и показанията на свидетеля относно продължителността на работното му време, е неоснователно. Действително в декларацията Д. е посочил, че е с работно време от 08.00 до 16.00 ч., а свидетелката М. заявява, че проверката е била извършена след 19.00 ч. на 06.06.2023 г. Това разминаване следва да бъде съобразено с факта, че лицето е имало уговорка с работодателя за работно време посочено в декларацията, но графика, в който е било разпределено е съобразно смените на отдела и производствения процес. Посоченото разминаване по никакъв начин не опровергава констатациите, че Д. е полагал труд в полза на касатора, при което са налице елементи на трудово правоотношение, без да е сключен трудов договор в писмена форма. Посоченото разминаване е основание да се предполага, че лицето полага извънреден труд, което е ирелевантно за настоящото производство.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, преди постъпването на работника на работа, като неизпълнението на това задължение се санкционира по чл.414 ал.1 от Кодекса. Релевантните факти са предоставяне на работна сила за конкретен работодател, без тези отношения да са уредени в писмена форма. Установената по делото фактическа обстановка, безспорно води до извода за наличие на всички посочени елементи.

-Елементите на трудово правоотношение много ясно са посочени в наказателното постановление – длъжност „общ работник“ кухня в хотел Роял, КК „Златни пясъци“, определено работно време, почивки, уговорено трудово възнаграждение – 800 лв., дата на полагане на труд – 06.06.19.45 ч. в полза на „Трейдфарма“ ЕООД. Последното, правилно е дало основание на въззивния съд да направи и извод за пълно и ясно описание на нарушението, което води и до яснота на повдигнатото обвинение, респ. и за спазване изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

-Възражението на касатора, че АНО е цитирал като нарушени разпоредбите на чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 от КТ, поради което не става ясно дружеството за коя е санкционирано, е неоснователно. Районният съд много ясно е посочил, че между касатора и Д. е било постигнато устно споразумение за трудово правоотношение, което не е било облечено в законоустановената писмена форма.

-Неоснователно е възражението на касатора, че наложеното наказание е явно несправедливо. Действително нарушението е установено на 06.06.2023г. но съобразно декларираните данни Д. е започнал да изпълнява дейността още от 15.05.2023г., поради което правилно въззивният съд е приел, че е полаган труд без трудов договор в сравнително дълъг период от време. Наложеното наказание е към минимума за този вид нарушения, като е съобразена тежестта на нарушението и неговата обществена опасност. Твърдяната от касатора липса на друго предходно нарушение от същия вид, е съобразена от АНО, тъй като в противен случай приложимата санкционна норма е тази на чл.414 ал.4 от КТ, предвиждаща по-висок размер на санкциите.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и на осн. чл.63д от ЗАНН, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника ю.к.възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.

Воден от горното, настоящият касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 145/10.02.2025г. по АНД № 4822/2024 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Трейдфарма“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е. Т. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.

Решението е окончателно.