РЕШЕНИЕ
№ 2358
гр. Варна, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110113779 по описа за 2024 година
Ищцата Х. И. Ч. твърди, че има сключен договор за застраховка Каско на
МПС-„Моята кола"-застрахователен пакет „Макс" с ответното дружество ЗАД
„Алианц България“, за собствения й лек автомобил марка „Тойота", модел
„Ярис", с peг.№*** със срок на действие от 00:00ч. на 16.07.2024г. до 24:00ч.
на 15.07.2025г., застрахователната премия по който е заплатена изцяло по
застрахователна полица №23-0304/039/5000195, към датата на исковата молба.
Сочи, че по отношение на автомобила й са настъпили две различни
застрахователни събития, от които са настъпили щети в рамките на два дена, а
именно:
На 10.08.2024г., около 14:00ч., тя паркирала процесният автомобил в
с.Китка общ.Аврен, където същият е увреден в резултат от настъпило
застрахователно събитие градушка и от паднал клон върху тавана.
Настъпилите щети са по тавана на автомобила. На 12.08.2024г., около 16:30ч.,
на паркинга на магазин Метро, докато пазарува, автомобилът е ударен отзад,
вероятно с теглич, монтиран на автомобила на виновния водач, в резултат на
което настъпили щети-увреда на задна броня. На 13.08.2014г. ищцата е
уведомила застрахователят за настъпилите застрахователни събития, при
когото била образувана застрахователна претенция (щета] под
№0306/24/747/500361 и №0306/24/747/500362, извършен бил оглед на
автомобила, изготвен е снимков материал и е съставен опис на щетите.
Претенцията по щета №0306/24/747/500361 е уважена, като сумата, която е
определена за възстановяване на тавана на автомобила не покрива в пълна
степен възстановителната стойност. По тази щета е определена сума за
1
обезщетение в размер на 248,03лв. Претенцията по щета №0306/24/747/500362
не е уважена в цялост, постановен е отказ с мотив, че има несъответствие с
декларираното събитие и вида на увреждането. След подадено възражение,
ищцата е получила повторен отказ за изплащане на обезщетение. След оглед в
лицензиран сервиз, където е изготвена работна карта, като са посочени
увредени детайли, ремонтните дейности, материалите и трудът, като сумата за
обезщетение би следвало да е в размер на 1733,50лв., а именно:
1.Д/М броня задна + разоборудване 2.облицовка вътрешна на тавана (за
фронт) 3. антена на тавана 4.Ремонт: - под на багажника; - престилка задна;
5.Получаване на цвят 6.Боядисване: броня задна и таван Като трудът общо ще
бъде 18,1 часа 25.00лв./ч. Разход за боя „балзак" 0,650л. 280,00лв./л. к-т
Камера За закупени нови части: броня задна Спомагателни материали 50 % от
боята.
Ответното дружество не е обезщетило ищцата за настъпилите
материалните щети по №0306/24/747/500362, а по щета №0306/24/747/500361
е заплатена частично, като са следствие на две различни застрахователни
събития по покрит застрахователен риск.
Ч. сочи, че според разпоредбата на чл.400 ал.З от КЗ застрахователното
обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна
стойност. Съгласно константната съдебна практика, размерът на дължимото
обезщетение трябва да включва, при нанасяне на частични повреди върху
имущество, възстановителната стойност, като цена на всички разходи за
доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това
имущество до вида преди увреждането, без прилагане на обезценка.
Моли се, да се постанови решение по силата на което да се осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 1485,47лв. разликата от
обезщетението за реално настъпилите щети и заплатеното обезщетение,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка каско
„Моята кола" обективиран в полица №23-0304/039/5000195 от 16.07.2024г. за
нанесени щети на застрахования лек автомобил „Тойота", модел „Ярис", с peг.
№***, настъпили в резултат от две застрахователни събития, реализирани на
10.08.2024г. в с.Китка общ.Аврен, за което е образувана щета под
№0306/24/747/500361 и на 12.08.2024г., реализирано на паркинга на магазин
Метро в гр.Варна, за което е образувана щета № 0306/24/747/500362, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.
Съдът е дал указания на ищцовата страна, че следва да посочи какъв е
размера на претенцията и по всяка от двете щети, но ищцата не е провела
такова уточнение поради което съставът приема, че всъщност сумата от
1 485.47лв. е сборна от две равни суми дължими се по всяка от двете щети и
възлизащи всяка от тях на 742.74лв.
Ответната страна е подала отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който
сочи, че предявените искове са допустими, но ги оспорва по основание и
размер по следните съображения:
2
Относно иска по щета №0306/24/747/500361:
Счита, че със заплащането на сумата от 248.03лв. изцяло е изпълнил
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с
настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица. То е
определено по експертна оценка, съгласно клаузите на застрахователния
договор за изплащане на застрахователно обезщетение на МПС, които са на
над 9г. от датата на производство и съгласно изрично искане на застрахования
в уведомление по щетата, че желае обезщетението да бъде изплатено по
експертна оценка. Същото се явява законосъобразно определено, съгласно
постигнатите между страните договорености. Видно от т.2.6. „Дефиниции"
Експертна оценка е начин за оценка на Вредите на МПС на база цени за
Авточасти, Оборудване, материали и труд, прилагани от Застрахователя към
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Оспорва по основание и размер иска по щета №0306/24/747/500362:
твърди, че законосъобразно и съгласно условията на сключения
застрахователен договор по застраховка „Моята кола" е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение с приложеното от ищеца като писмено
доказателство писмо изх. №2-101-1101-6989/26-08-2024. Видно от
съображенията в мотивирания отказ на застрахователя, последният е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение на основание т.2.2. Общи
изключения по застраховката и т.2.2.1 „Престъпления и други законови
нарушения от Общите условия на застраховка „Моята кола", въз основа на
които е сключен застрахователният договор, а именно: „По Каско не се
покриват вреди на МПС, причинени от или при: съществуващо явно
несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по
МПС и декларираното от Застрахования събитие в Уведомлението за щета".
Тъй като експертните изследвания по щетата на характера и степента на
настъпилите уврежданията по задна броня на МПС от една страна, а от друга-
на твърдения механизъм на тяхното настъпване - докато МПС е било
паркирано – „установиха несъответствие и невъзможност щетите да бъдат
получени при изложения механизъм“, то ЗАД „Алианц" АД е отказало
изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователната претенция.
Основанието за отказа е именно клаузата от застраховката, която изцяло
съответства на разпоредбите на чл.408/1/ т.3 от КЗ-застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие. В случая, предвид несъответствието между твърдения механизъм на
ПТП и настъпилите щети по МПС е налице именно невъзможност за
доказването на обстоятелствата, при които е настъпило действителното
увреждане на МПС, респ. невъзможна е преценка налице ли е покрит
застрахователен риск по застрахователната полица. Експертните анализи на
Застрахователя установяват невъзможност щетите по МПС да са били
3
получени докато МПС е било паркирано. Налице неизпълнение на договорно
задължение от страна на застрахования - чл.404 от КЗ и съответно хипотезата
на чл.2.1.1 от ОУ към застрахователния договор по имуществена застраховка,
като ищецът е представил неверни данни за застрахователното събитие и
което е от значение за интереса на застрахователя, доколкото възпрепятства
реалното установяване на вредите, съответно тяхната стойност, евентуално
реално настъпилото застрахователно събитие, а с оглед времето от настъпване
до установяване неверността на данните е налице и невъзможност за
установяване реално настъпил риск в причина c конкретни вреди, което е
несъмнено в причинна връзка с поведението на застрахованите. Отделно от
изложеното, дори исковата претенция да е основателна, то видно от протокол
за оглед и фотозаснемане на МПС към момента на сключване на предходната
полица по застраховка „Каско", констатирано е наличие на увреждана по
задна броня, което е изисквало боядисването й. Сочи, че ако се установи
основателност на тази претенция, от определеното застрахователно
обезщетение следва да се приспадне стойността на боята, предвид, че МПС е
било увредено при момента на застраховането му за първи път от ответника и
такива увреждания, като настъпили преди началото на застрахователното
покритие, не подлежат на обезщетяване до момента на установяване от
застрахования на тяхното отстраняване, за което по настоящото дело липсват
доказателства. Предвид гореизложеното, тъй като са налице визираните в
Общите условия изключения, исковете по чл.405/1/ от КЗ се явяват
неоснователни.
Оспорва по размер исковете, като твърди, че същите са завишени и не
кореспондират с начина на определяне на обезщетението, така както е
договорено съгласно т.2.5 от Общите условия за МПС над 9г. към датата на
сключване на застраховката.
Моли, да се отхвърлят изцяло предявените искове, а в случай, че не се
приемат изложените аргументи за липса на основание за изплащане на
застрахователно обезщетение, моли да се намали размера на претендираното
обезщетение като се вземат предвид изложените по-горе аргументи и да се
присъдят сторените по делото разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.405, ал.1 от КЗ.
Страните не спорят относно следните факти:
Не се спори, че ищцата е собственик на л.а. „Тойтоа Ярис“ рег.№*** и че
за същата с ответното дружество е била сключена застраховка „Каско на МПС
Моята кола“ пакет „Макс“ за времето от 16.07.2024г. до 15.07.2025г. Липсва
спор и относно това, че лекият автомобил е бил увреден, като се спори
относно стойността за ремонта повредения покрив на автомобила, а по
отношение на повредената задна броня се оспорва механизма на настъпване
на щетата.
По отношение на повредения покрив също липсва спор, че ответника е
4
изплатил на ищцата сумата от 248.03лв., като спорът е дали се дължат още
пари до достигане на действителната стойност за възстановяване или
изплатената сума е достатъчна.
По този въпрос следва да се вземе предвид становището на вещото лице
по приетата САвтЕ, което е посочило в заключението си, че сумата
необходима за възстановяване на покрива на автомобила възлиза на 323.40лв.,
като съставът включва в тази сума разходи за 9ч. труд, боя, спомагателни
материали и камера, с съгласно разбивката дадена от вещото лице в таблицата
към отговор 5.1.1 от заключението му.
При това положение съставът приема, че претенцията следва да се
уважи до размера от 75.37лв. представляващ разлика между вече платените
248.03лв и приетите като дължими от съда 323.40лв., а за разликата над тази
сума до търсените 742.74лв. искът следва да се отхвърли като недоказан по
размер.
По отношение на втората щета изразяваща се в повредена задна броня за
която ищцата твърди, че е настъпила по време на престой на паркинг, а
ответникът оспорва този описан механизъм на настъпване на
застрахователното събитие, вещото лице в заключението си е посочило, че
механизма на настъпване посочен от ищцата е възможен, а по отношение на
стойността е посочило, че цената на нова броня възлиза на 958лв. ако се
доставя от официален доставчик, а алтернативна броня има цена от около
125лв. Вещото лице също така е посочило, че алтернативната броня няма
същите качества на оригиналната, но то е посочило, че цената на такава вече
употребявана броня възлиза на 100лв., като е посочено, че работата по
подмяна на бронята ще отнеме 3.3ч. на стойност от 26.40лв. поради което
съставът приема, че сумата от 126.40лв. е стойността на щетата. Разноски за
боя и камера не са включени, тъй като същите са отчетени при отстраняване
щетата на покрива. Съдът намира, че следва да се приеме, че се дължи
заплащане на стойността на употребявана броня предвид факта, че лекият
автомобил към момента на настъпване на щетата е бил 13г.
По изложените съображения съставът приема, че претенцията следва да
се уважи до размера от 126.40лв., като се отхвърли за разликата над тази сума
до претендираните 742.74лв., като недоказана по размер.
Ответникът предвид направеното искане, представените доказателства и
частичното уважаване на претенциите следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 163лв.
Ищцата от своя страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата от 637.93лв. сторени по делото разноски.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК040638060 със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Сребърна“ №16 да заплати на Х. И. Ч.
ЕГН********** от гр.Варна, *** следните суми:
75.37лв. по щета №0306/24/747/500361 представляваща разлика между
вече платените 248.03лв и приетите като дължими от съда 323.40лв., заедно
със законната лихва от датата на сезиране на съда-29.10.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, а за разликата над тази сума до
търсените 742.74лв. ОТХВЪРЛЯ претенцията,
и
126.40лв. по щета №0306/24/747/500362 представляваща обезщетение за
повредена задна броня, заедно със законната лихва от датата на сезиране на
съда-29.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над
тази сума до търсените 742.74лв. ОТХВЪРЛЯ претенцията,
на осн. чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК040638060 със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Сребърна“ №16 да заплати на Х. И. Ч.
ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 163лв. сторени по делото разноски,
на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. И. Ч. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на ЗАД
„Алианц България“, ЕИК040638060 със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Сребърна“ №16 сумата от 637.93лв. сторени по делото
разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6