РЕШЕНИЕ
Номер 1785 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
VІІІ граждански състав
На 10.05
Година 2019
В публично заседание на 10.04.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
РОСИЦА МАРДЖЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 20238 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.150 във връзка с чл.262, ал.1 от КТ във връзка с
чл.187, ал.5 и чл.179, ал.1, предл.3 от ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът З.П.Х. от гр. С. моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 1 391,
98 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 220 часа извънреден
труд, положен през периода от 01.11.2015 г. до 31.12.2018 г., заедно с
мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно
вземане – 26-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата
молба в размер общо на 204, 56 лева, заедно със законната лихва върху главницата,
по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”
при Министерството на Правосъдието – гр. София първоначално признава исковете
по основание, но ги оспорва по размер и прави възражение за погасяване по
давност на част от претенциите на ищеца, по изложените в отговора на исковата
молба съображения, но в съдебното заседание по делото на 10.04.2019 г.
пълномощникът му е заявил, че счита исковете за основателни и моли за решение в
този смисъл.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че ищецът работи като ***** на
ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните му задължения в *****, последно
на длъжност „******“.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитания по делото свидетел М. К. и заключението
от 25.03.2019 г. на вещото лице по ССЕ З.М., действително през процесния период
ищецът е положил общо 220 часа извънреден труд – включително и в **** в гр. П.,
следствие неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на
дежурства, за което му се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 1
391, 98 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба
период е в размер общо на 204, 56 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото
претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по
делото на 10.04.2019 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с
установените от ССЕ действително дължими размери, съдът намира, че обективно
съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се
уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 20.12.2018 г. –
датата на подаване на исковата молба. Предвид обстоятелството, че макар и да се
касае за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение, но
отчитането на полагания извънреден труд се е извършвало на тримесечие, съдът
намира, че забавата за плащането на допълнителното възнаграждение настъпва с
изтичане на сроковете, в които последните е следвало да бъдат заплатени и
лихвата се дължи и без покана, поради което съдът намира за неоснователни
наведените от ответника доводи за недължимост на мораторна лихва върху
главниците, а само на законната такава, както и възражението му за погасяване
частично на претенциите на ищеца по давност, тъй като исковете за заплащане на
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд за третото тримесечие
на 2015 г. и мораторна лихва върху тези претенции са предявени в рамките на
приложимия в конкретния случай тригодишен давностен срок (доколкото исковата
молба е била подадена на 20.12.2018 г., а падежът на главницата за месец ноември
2015 г. е бил на 26.01.2016 г.).
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 500
лева – платено адв. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 105, 68 лева ДТ и 100 лева
депозит за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявана от *****, със съдебен
адрес:***, чрез ****, ДА ЗАПЛАТИ НА
З.П.Х., ЕГН **********,***, *****,
СУМАТА 1 391, 98 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 220 часа
извънреден труд, положен през периода от 01.11.2015 г. до 31.12.2018 г., ЗАЕДНО
С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно
вземане – 26-то число на следващия месец до 20.12.2018 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 204,
56 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 20.12.2018 г.,
ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – гр. Пловдив – 105, 68 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/ П. ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.