МОТИВИ
по н.о.х.д. №1191/2019 г. по описа на ВрРС,
НК, 2-ри наказателен състав
Врачанска районна прокуратура (ВрРП) e повдигнала
обвинение срещу В.П.Ц., роден на *** ***, жител и живущ ***,
българин, български гражданин, със средно специално образование, разведен,
безработен, неосъждан, с ЕГН:**********,
за това, че
за времето от 21.06.2019 г. до 22.06.2019
г. в с. ***, общ. ***, ул. “***“ №1 е извършил престъпление по чл.152, ал.1,
т.2, вр. чл.26, ал.1 НК, а
именно:
-
На 21.06.2019 г. срещу
22.06.2019 г. в с. ***, общ. ***, ул. “***“ №1 се е съвкупил с лице от женски
пол – В.С.Г. ***, като я принудил към това със сила – бутнал я на леглото и я
ударил с бухалка от вътрешната страна на дясното бедро;
-
На 22.06.2019 г., около 22:00
часа, в с. ***, общ. ***, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - В.С.Г.
***, като я принудил към това със сила – бутнал я на леглото, но опитът останал
недовършен по независещи от него причини, а именно поради пристигане на
полицейски служители от РУ ***.
В съдебно заседание е формулираното искането за разглеждане на делото по реда на глава ХХVII НПК, чл.371,
т.1 НПК, като страните дават съгласие да не се разпитват всички свидетели и
вещи лица, а да се ползват протоколите от разпитите им и експертните заключения
от досъдебно производство. Съдът отчете, че са налице предпоставките за
провеждане на производство по чл.371, т.1 НПК и на основание чл.372, ал.3 НПК
одобри изразеното съгласие а страните, като на основание чл.283, ал.1 НПК
прочете показанията на разпитаните на ДП свидетели и експертните заключения на
вещите лица.
В хода на съдебните прения представителят на ВрРП
поддържа внесеното обвинение. Лансира тезата, че от събраната по делото
доказателствена маса по безспорен и категоричен начин се установява виновната
деятелност на подсъдимото лице. При това прави искане същият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и предлага съдът да му наложи наказание
Лишаване от свобода около средния предвиден в закона размер.
Защитникът на подсъдимия – адв. С. - ВрАК, излага теза за
недоказаност на обвинението и моли за постановяването на оправдателна присъда.
Алтернативно моли при постановяването на осъдителна присъда, изтърпяването на
наложеното на подзащитния й наказание да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимият се придържа към тезата на защитника си без да
я доразвива, като в последната си дума моли за справедливо наказание.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение,
СЪДЪТ НАМИРА за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
В.П.Ц. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин,
със средно специално образование, разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН:**********.
Подсъдимият Ц. е осъждан за извършени от него
престъпления от общ характер, по отношение на които е настъпила реабилитация.
Същият има две криминалистически регистрации в структури на МВР по повод
извършени престъпления кражба.
Св. Г. *** в едно домакинство с вуйчо си - св. *** П. ***ов,
който полага грижи за нея още от тригодишната й възраст, тъй като майка й я
била изоставила. Св. Г. страда от умерена умствена изостаналост и поради тази
причина нямала много приятели, но въпреки това поддържала близки контакти със
св. ***, с която били и далечни роднини.
Пред св. *** св. Г. често споделяла, че вуйчо й като се
напие упражнява физически и психически тормоз. Поради тази причина, след един
такъв случай около 18.06.2019 г., св. *** й предложила да се изнесе от дома на
вуйчо си и да се нанесе на живее при нея. Св. Г. събрала най-необходимите си
лични вещи и отишла да живее в бащиния дом на св. *** находящ се в с. ***, ул.
„***“ №1, където освен св. *** живеел и нейният баща - подсъдимият В.П.Ц..
На 21.06.2019 г. вечерта всички вечеряли и след вечеря,
св. *** и св. Г. се качили в стаята на св. *** която се намирала на втория етаж
от къщата, приготвили се за сън и легнали да спят, а подсъдимият В.Ц. останал
на първия етаж. Около 22:30 часа св. Г. се събудила, тъй като усетила, че има
някой в стаята. Когато се надигнала от леглото, тя видяла в стаята подсъдимия В.Ц..
Последният бил във видимо нетрезво състояние и започнал да докосва св. Г., като
я поканил да тръгне с него, за да й покаже стаята си. Последната се притеснила,
но не подозираща какво ще й се случи тръгнала, за да не си създава проблеми.
Стаята на подсъдимия Ц. се намирала на приземния етаж.
Веднага след като влезли в нея, Ц. заключил вратата и казал на св. Г. да се
съблича, защото ще правят секс. Св. Г. се възпротивила, но подсъдимият събул
долната част на пижамата й и бельото й я бутнал на леглото. След това и той се
съблякъл и легнал върху нея, като с тялото си успял да разтвори краката й и да
се съвкупи с нея. Половият акт според представите на св. Г. продължил около
петнадесет минути, след което Ц. станал от леглото и излязъл пред стаята, за да
изпуши една цигара, а св. Г. останала да лежи на леглото и плачела. След
известно време, подсъдимият отново се върнал в стаята и отново поискал да прави
секс със св. Г., но тя се противяла и му казвала, че не иска. Но Ц. не искал да
я чуе и на нейните думи „Не искам“, отговарял „Няма не искам“. Тъй като св. Г.
стиснала бедрата си с намерение да не позволява на подсъдимия да се съвкупи с
нея, последният взел една бухалка и посредством нея разтворил бедрата на св. Г.,
удряйки я от вътрешната страна на бедрата. След това отново легнал върху нея и
осъществил втори полов акт с нея. По някое време, Ц. се отдръпнал от св. Г. -
станал от леглото и пак излязъл от стаята. Св. Г. и този път останала в стаята,
като не смеела да стане, тъй като чувала стъпките на подсъдимия пред вратата и
за себе си била сигурна, че ако се опита да избяга, той няма да я пусне и за
нея ще стане по-лошо. След известно време, подсъдимият Ц. отново се върнал в
стаята и легнал в леглото до св. Г., като отново пожелал да прави секс с нея.
Тя отново се възпротивила, плачейки, но въпреки нежеланието й, Ц. отново се
съвкупил с нея. По някое време, той се отпуснал на леглото до св. Г. и заспал.
След като се уверила, че подсъдимият е заспал дълбоко,св. Г. станала от леглото
обула си бельото и долнището на пижамата и избягала от стаята. Качила се в
стаята на св. *** и я събудила, като цялата треперела и през сълзи на очите й
обяснила какво е преживяла и какво й е причинил нейният баща. Св. *** не
повярвала на думите й, тъй като не очаквала и не предполагала, че баща й може
да направи такова нещо, но тъй като св. Г. била видимо уплашена, я прегърнала в
леглото и започнала да я гали по главата, докато последната се успокоила и заспала.
Сутринта, когато се събудили, Ц. вече бил излязъл от дома
си и двете жени останали в къщата сами. Привечер подсъдимият се прибрал
придружен от негов приятел и си сипали по едно алкохолно питие, докато изчакат
св. *** да им направи салата и да сготви нещо за вечеря. След това всички
седнали на масата и вечеряли. По някое време св. *** и св.Г. оставили Ц. и
неговият гост да продължат с вечерята си и се качили в стаята на св. *** за да
си легнат.
Около 22:00 часа, св. *** и св. Г. се събудили от
отварянето на вратата на стаята им. В тъмното и двете различили силуета на подсъдимия
Ц.. Той се приближил до леглото им откъм страната, на която спяла св. Г. и
легнал до нея и започнал да я опипва по дупето, шепнейки в ухото и да слязат в
неговата стая. Св. Г. започнала да плаче безмълвно като се отдръпнала от него и
се притиснала силно във св. ***. Последната се поизправила и попитала баща си
какво прави в стаята й и какво иска, на което той отговорил, че е дошъл за св. Г.
и по-късно ще й я върне. Св. Г. не искала да тръгне с него и още по-силно се
притиснала в св. *** но последната я успокоила, казала й да тръгне с него, за
да може тя през това време да подаде сигнал в полицията, като й обещала, че
този път нищо няма да й се случи. Св. Г., успокоена от думите на приятелката
си, станала и последвала подсъдимия в неговата стая.
Веднага след като Ц. и св. Г. излезли от стаята, св. ***
подала сигнал на тел.112. Сигналът веднага бил предаден на ОДЧ при РУ *** и в
с. *** на ул. „***“ №1 бил изпратен полицейски екип 211 в състав: свидетелите ***
Д., ***и ***. На адреса ги посрещнала св. *** която им разказала набързо какво
се е случило и че трябва да действат бързо преди приятелката й да пострада и ги
завела до стаята на баща си. Вътре осветлението било изгасено и нищо не се
виждало. Полицейските служители извикали подсъдимия по име и поискали от него
да отвори вратата, но тъй като това не се случило, те влезли веднага. Когато
светнали осветлението в стаята, те видели св. Г. да лежи свита на леглото без
дрехи, като видимо бил уплашена, а подсъдимият Ц. бил седнал на края на леглото
и бил само по бельо. Той бил помолен да се облече, след което бил изведен от
стаята. В този момент св. Г. се разплакала и каза, че не е искала да прави секс
с подсъдимия, но той го е направил насила предната вечер и ако те не са се
намесили е щял да го направи и втората вечер. Св. *** и св. Д. веднага
уведомили дежурната част в РУ ***, запазили местопроизшествието и изчакали на
място пристигането на екип на спешна помощ и дежурната оперативна група. Не
след дълго пристигнал екип на ЦСМП ***, който транспортирал св. Г. до Спешно
отделение при МБАЛ „Христо Ботев“ *** за оказване на спешна медицинска помощ и
освидетелстване, както и дежурна оперативна група, която извършила оглед на
местопроизшествие.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от
събраните на ДП и прочетени при условията на чл.371,
т.1 НПК доказателства, а именно:
показанията на св. В. Г., Д. ***, В. ***, С. *** А. ***ов и Е. ***, от обясненията на обвиняемия В.П.Ц., от заключенията на експертите по назначените по делото съдебно-медицинска
експертиза, съдебна-психологопсихиатрична експертиза; съдебно биологична експертиза на кръв, от справка за съдимост,
справка-характеристика и други писмени доказателства, събрани по реда на НПК.
От гласната доказателствена маса по категоричен начин се
установява, че на 21.06.2019 г. срещу 22.06.2019 г. въпреки несъгласието на св.
Г., подсъдимят Ц. събул
долната част на пижамата й и бельото й я бутнал на леглото, след което се
съблякъл и легнал върху нея, като със сила – ударил я с бухалта, успял да
разтвори краката й и да се съвкупи с нея. Установява се също, че на 22.06.2019 г., около 22,00 часа, подсъдимият направил опит да се съвкупи
със св. Г., като я използвайки сила бутнал я на леглото, но опитът останал
недовършен поради пристигане на полицейски служители от РУ – ***, извикани чрез
обаждане на тел. 112 от св. ***. Съдът кредитира гласната
доказателствена маса в цялост, като счита, че същата е последователна и
непротиворечаща си по отношение на релевантните за доказване факти.
Съдът кредитира заключението на съдебно-медицинска
експертиза, от което се
установява, че липсва
травматични изменения в окосмената част на главата и лицето на св. Г., като е налично едно кръвонасядане на гръдния кош,
дясно бедро и лява подбедрица.
Съдът кредитира и заключението на съдебно
психолого-психиатрична експертиза, от която се установява, че св. Г. е страдала
от душевно заболяване в момента на извършване на деянието с нея - умерена
умствена изостаналост. Фактическата зрялост на лицето не съответства на
календарната й възраст, тъй като страда от умствена изостаналост. Има
изоставане в психическото й развитие, което не отговаря на възрастта й,
вследствие на заболяването й. Нивото на личната зрялост на Г. не съответства на
неговата действителна възраст, тъй като има интелектуално паметов дефицит. Г.
може правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда фактите, които
имат значение за делото. Показанията й са праводоподобни и същата не си
измисля. Същата разбира смисъла на думата „изнасилване“. Могла е да разбира
свойството и значението на извършеното с нея. Г. има запазена психическа
годност за разбиране и противодействие при упражнено физическо и/или психическо
насилие с нея. Извършеното с нея деяние е довело до остра психогенна реакция,
която има причинно-следствена връзка с него и е предизвикало основателен страх
в нея. Г. има запазена психическа годност да участва в досъдебното или
съдебното производство.
Съдът
кредитира и другите приложените по делото, но необсъдени до момента
доказателства, като намира, че същите са непротиворечиви по отношение на
подлежащите на доказване факти.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С оглед изложеното и при така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Ц. е осъществил състава на престъплението по чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 НК както от обективна, така и субективна страна.
От обективна страна,
доказателствено обезпечената фактология сочи, че на
21.06.2019 г. срещу 22.06.2019 г. в с. ***, общ. ***, ул. “***“ №1, подсъдимият
се е съвкупил с лице от женски пол – В.С.Г. ***, като я принудил към това със
сила – бутнал я на леглото и я ударил с бухалка от вътрешната страна на дясното
бедро. С това от обективна страна е извършил престъпление по чл.152, ал.1, т.2 НК.
Установи се също, че на 22.06.2019 г., около 22,00 часа,
в с. ***, общ. *** е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - В.С.Г. ***,
като я принудил към това със сила – бутнал я на леглото. Опитът останал
недовършен по независещи от него причини, а именно поради пристигане на
полицейски служители от РУ ***. С това от обективна страна подсъдимият е
направил опит да осъществи деяние по чл.152, ал.1, т.2 НК.
Установява се, че двете деяния осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, че са са извършени през
непродължителен период
от време, както и
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Ето защо съдът прие, че от обективна страна подсъдимият
е извършил престъпление по чл.152, ал.1, т.3 НК при условията на чл.26, ал.1 НК
От субективна страна подсъдимият *** е извършил деянието при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимият
знаел, че се съвкуплява със св. Г., като я принуждава със сила – бутайки я на
леглото и удряйки я от вътрешната страна на бедрото с бухалка. Съзнавал е също,
че с това си поведение нарушава обществените отношения,бранещи личността и
половата неприкосновенност. Въпреки това той е извършил деянията, при което
първостепенният съд счете, че подсъдимият е съзнавал последиците на
деятелността си и е желаел и целял настъпването им.
При горните изводи съдът отчете наведените от защитата
доводи за недоказаност на обвинението, както и че не е налице съставомерно
деяние, тъй като подсъдимият не е упражнил сила спрямо св. Г., а същата
доброволно е отишла в стаята му. Съдът обаче не споделя тези доводи. От
доказателствената съвкупност по категоричен начин се установява, че подсъдимият
се е съвкупил със св. Г., принуждавайки я за това със сила – бутайки я и
удряйки я с бухалка от вътрешната страна на бедрото. Установява се, че при
второто деяние отново е направил опит да се съвкупи с нея, използвайки сила -
бутайки я на леглото, но деянитео е останало недовършено поради пристигането на
служитеби на РУ - ***. При това съдът прие, че е налице доказана обективна и
субективна съставомерност на инкриминираните деятелности. Но поради излагането
вече на доводи в тази насока, преповтарянето им се явява ненужно и обременяващо
съдебния акт.
Мотивиран от горното настоящият съдебен състав прие, че
подсъдимият Ц. е осъществил състава на престъплението по чл.152, ал.1, т.2, вр.
чл.26, ал.1 НК и го призна за виновен по
повдигнатто му обвинение.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.152, ал.1, т.2 НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до 2 до 8 години.
При определяне размера на наказанието на подсъдимият Д.
съдебният състав съобрази степента на обществена
опасност на деянието и тази на дееца. Съдът прие, че обществената опасност на
разглежданото престъпление е висока, тъй като механизмът на извършването му от
страна на подсъдимия сочи на грубо незачитане на общестевните порядки.
При преценка на обществената опасност на дееца съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства процесуалното поведение на подсъдимия Ц. и чистото му съдебно минало –
същият е реабилитиран. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се
отчете това, че престъпното посегателство включва две отделни деяния. Отчете се
също, че по отношение на Ц. са налични две
криминалистически регистрации в структури на МВР по повод извършени
престъпления кражба.
Отчитайки установените по делото смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът прие, че най-справедливо и съответстващо на
заложеите в чл.36 НК цели на наказанието е определянето по реда на чл.54 НК на
наказание Лишаване от свобода за срок от 3 години.
Въз основа на чистото съдебно минало на подсъдиимия и
размера на наложеното наказание, както и предвид наличните по делото данни за
личността на подсъдимия, съдът прие, че за постигане на предвидените в закона
предупредителна и поправителна функция на наказанието, определеното на Д.
наказание не следва да се търпи ефективно. Ето защо, на основание чл.66, ал.1 НК съдът отложи изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода за
срок пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови приобщените по делото като
веществени доказателства – 1 брой спален чаршаф в различни цветове, иззет с
протокол за оглед и намиращ се в РУ - ***, да бъде върнат на подсъдимия Ц..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимият Д. да
заплати на основание чл.189, ал.3 НПК, в полза на Държавата,
по сметка на ОДМВР *** сумата
от 669,12 лв., представляващи направени в хода на
досъдебното производство разноски.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: