НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 173/26.6.2020г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното
гр. дело №1244/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно и субективно съединени установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 26.04.2018 г. между „Профи Кредит България” ЕООД и
отв. К. К. е сключен Договор за потребителски кредит №**********. Твърди, че
договорът е сключен при следните параметри: сума по кредита – 600.00 лв; срок
на кредита - единадесет месеца; размер на вноската – 66.40 лв; падеж на
вноската – двадесет и пети ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР) –
49.88%; годишен лихвен процент – 41.17%; лихвен процент на ден – 0.11%; общо
задължение по кредита: 730.40 лв; по избран и закупет пакет от допълнителни
услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 660.55 лв, и
размер за вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 60.05 лв, общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 1390.95
лв; общ размер на вноска: 126.45 лв; дата на погасяване: двадесет и пети ден от
месеца. Твърди също, че ответникът е поел задължение по договора за
потребителски кредит като го е сключил за срок от единадесет месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер 126.45 лв и падежна дата всяко двадесет и
пето число на месеца. Ищецът твърди, че към настоящия момент отв. К. К. дължи
сумата 1390.95 лв, представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит №**********, поради което предявил в РС Девня заявление по
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
отв. К. К. и образувано ч. гр. дело. Моли съда, да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер 600.00 лв, представляваща неизплатено
задължение за плащане на главница по Договор за потребителски кредит
№**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане. Моли също, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумите: 130.40 лв, представляваща неплатено договорно възнаграждение по
съответния договор за потребителски кредит; 660.55 лв, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по съответния договор за
кредит. Претендира и заплащане на направените разноски.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът като взе
предвид, че с връчените на ответника по реда на ГПК съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение
№7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение
№1,
ведно с Определение №69 от 22.01.2020 г., са му указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено
решение, като предявеният установителен иск бъде уважен в
предявения размер.
Като
констатира, че ищцовата страна не е изпълнила Разпореждането за представяне на
доказателства за платена държавна такса по предявените осъдителни искове за
вземанията, които не представляват предоставен кредитен ресурс, съдът намира,
че в частта относно предявените осъдителни искове, производството следва да
бъде прекратено.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК и направеното искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, от които 78.63 лв в заповедното
производство (28.63 лв д. т. и 50.00 лв възнаграждение за юрисконсулт) и 127.82
лв в исковото
производство (27.82 лв д. т. по установителния иск и 100.00 лв
определено от съда възнаграждение за юрисконсулт съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 НЗПП).
Мотивиран
от гореизложното и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.М.К., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК
*********, сумата: 600.00 лв (шестстотин лева, 00 ст.),
представляваща неизплатено задължение за плащане на главница по Договор за
потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане, която сума е част от вземането, за което е издадена Заповед №361 от 02.04.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №485/2019 г.
по опис на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1, вр. чл.239, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените осъдителни искове от „Профи Кредит
България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, срещу К.М.К., ЕГН **********, за
плащане на сумите 130.40 лв, представляваща неплатено
договорно възнаграждение и 660.55 лв, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски
кредит №**********, на основание чл.129,
ал.3, вр. ал.4, вр. ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.М.К.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит
България” ЕООД гр. София, ЕИК *********, сумата 116.45 лв (сто и шестнадесет
лева, 45 ст). представляваща обезщетение за сторени разноски, от които 78.63 лв
в заповедното производство и 127.82 лв в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: