№ 10050
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110134452 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от А.С.А., със седалище и адрес на управление: гр. Со/адрес/
спрямо Б. Г. В. с ЕГН: ********** с адрес в гр.Ст/адрес/ и Ж. С. А., ЕГН:
**********, с адрес в С/адрес/ за това, че дължат на „Т...“ ЕАД, в условията на
разделна отговорност сумата от 3009,74 лева, както следва:
Б. Г. В. дължи на ищеца сумата от 2513,84 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.05,2020г. до м.04.2023г. за имот с адрес в гр.С/адрес/ с аб. № 298611 ведно
със законната лихва от 14.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
209,84 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 14.02.2024г., както
и суми за дялово разпределение от 23,60 лева - главница за периода от
м.01.2021г. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от 14.03.2024г. до
окончателното изплащане на вземането и 4,70 лева - лихва за периода от
18.03.2021г. до 14.02.2024г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и Ж. С. А. дължи на ищеца
сумата от 99,01 лева за главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05,2020г. до м.04.2023г. ведно със
законната лихва от 14,03.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 28.03.2024г. по ч.гр.дело
№ 15079/2024 г. по описа на СРС, която е оспорена от длъжниците.
1
Поддържа се, че ответниците са носители на ПС спрямо имот с абонатен
№ 298611, находящ се в гр.София, за който е доставяна топлинна енергия през
периода от месец май 2020г. до месец април 2023г., които не са заплатени
изцяло.
Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма Т. ЕООД, което дружество е конституирано като
трето лице – помагач на ищеца при правен интерес. Моли се да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответницата
дължи претендираните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от Ж., с която не заявява
становище по иска като само сочи, че сумите се отнасят за имот, изнесен на
публична продан. В съдебно заседание представя доказателства и заявява
становище за плащане на дълга си, което представителят на ищеца не оспорва.
Постъпил е и отговор от Б. чрез адв. П., с който не се оспорва, че за част
от ПС – 5/6 ид.части тя е носител на ПС, но се навежда, че въпреки това, тя не
е ползвала ТЕ тъй като жилището е било ползвано от другата ответница – Ж.,
която не е допускала Б. никога до имота. В условията на евентуалност в
случай, че съдът приеме, че е с качеството потребител, то се навежда давност.
Оспорва се и иска за лихва като се излага, че не е доказана – липсват ОУ по
делото за това. Оспорва се и законовата лихва върху претенцията за стойност
на услугата за дялово разпределение като се навежда, че няма доказателства
по делото тя да е била потърсена за плащане.м оспорва се и облигационната
връзка с дружеството топлинен счетоводител с оглед изтеклия срок на
договора. Ангажират се доказателства.
Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Съдът намира, с оглед събраните доказателства и изявлението на
страните, че исковете са допустими, а с оглед стореното признание за
извършено плащане от ищцовата страна в хода на делото от единия ответник и
длъжник по иска – Ж. съдът намира, че спрямо нея исковете на това основание
– плащане, следва да бъдат отхвърлени.
Досежно ответната страна Б. съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Б. не оспорва, че е носител на вещни права върху имота в исковите
квоти от 5/6 ид.части за исковия имот, а това се установява и от приетото по
делото СР с № 4271/ 20.03.2023г. в сила.
От справка за аб. № 65696, касаеща исковия имот с адрес в ж.к.Овча
купел 2, бл.31, вх.3, ап. 52, представена от третото по делото лице и която
справка не се оспорва от страните, се установява, че за периода от 01.01.2021г.
до 31.07.2023г. с отчетен период същия стойността на ТЕ за отопление е от
3063 лева за главниците и 429 лева за лихвата за период от 31.01.2021г. За
периода от 01.01.2021г. до 01.04.2021г. сумата от 256.92 лева е за стойността
на топлоенергията.
Стойността на услугата за ДР не се оспорва, както и не се спори, че не е
извършвано плащане по партидата за този абонатен № от страна на Б..
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
3
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
При тези доказателства и от прана страна съдът намира искът спрямо Б.
за доказан и основателен съобразно стореното възражение за давност.
Ответните страни са носители на вещно право върху имота, което ех lege
по силата на разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ дава на носителя на вещното
прав качеството на страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие. Ирелеватно за определяне кръга на потребителите по това
правоотношение е обстоятелството кое лице е подало искането за откриване
на партида за имота, както и кое лице фактически е ползвало имота тъй като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване, което води до доказване качеството
и на двете страни като потребители на ТЕ за исковия период и имот. В
конкретния случай се установи, че Ж. е платила в хода на делото, а от дълга на
Б. към ищеца в размер на 2513.48 лева за ТЕ следва да се извади покритата с
давност сума от 256.92 лева - погасени с тригодишен давностен период са
сумите извън трите години назад от датата на сезиране на съда – 14.03.2024г.
или искът следва да с уважи само за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2023г.
като стойността на ТЕ е от 2256.92 лева.
Основателна е и претенцията за стойността на услугата за дялово
разпределение в пълен размер от 23.60 лева.
Основателна като акцесорна такава е претенцията за мораторна лихва в
пълен размер като неоснователна е претенцията за лихва върху стойността на
услугата за дялово разпределение, защото не се доказа по делото тя да е
търсена преди датата на образуване на заповедното дело от длъжниците.
Претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна, но
само спрямо Б. тъй като не се спори от страна на ищеца, че Ж. е погасила
своите дългове към ищеца чрез плащането в хода на делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в общ
размер на 179 лева като редуциран сбор от обща държавна такса, дължима от
Б. и възнаграждение за юрисконсулт.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал,.1, т.2 от ЗА в полза
на адв. П. следва да се присъди възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 51 лева съобразно уважената част от исковата
4
претенция.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.Со/адрес/, че Б. Г. В. с ЕГН: ********** с адрес в гр.С/адрес/,
ет.3 чрез адв. П. на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД дължи на „Т...“ ЕАД сумата от 2256.92 лева – като
неплатена част от главница за стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от за периода от м.05,2020г. до м.04.2023г. за имот с адрес в
гр.С/адрес/ с аб. № 298611 ведно със законната лихва от 14.03.2024г. до
окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до пълния размер от 2513.84 лева; дължи 209,84 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 14.02.2024г., както и суми за дялово разпределение от
23,60 лева - главница за периода от м.01.2021г. до м.04.2023г. ведно със
законната лихва от 14.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4,70 лева - лихва върху стойността на
услугата за дялово разпределение за периода от 18.03.2021г. до 14.02.2024г., за
които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 28.03.2024г. по ч.гр.дело
№ 15079/2024 г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА Б. Г. В. с ЕГН: ********** с адрес в гр.С/адрес/, ет.3 чрез
адв. П. да заплати на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.Со/адрес/ на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 179 лева за разноски по гр.дело с № 34452/
2024г. и по ч.гр.дело с № 15079/ 2024г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.Со/адрес/ да заплати на
адв. М. И. П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 51 лева и
5
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД исковете на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от
А.С.А., със седалище и адрес на управление: гр. Со/адрес/ спрямо Ж. С. А.,
ЕГН: **********, с адрес в С/адрес/ за това, че дължи на ищеца сумата от
99,01 лева за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05,2020г. до м.04.2023г. за имот с адрес в
гр.С/адрес/ с аб. № 298611 ведно със законната лихва от 14,03.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по
чл.410 от ГПК от 28.03.2024г. по ч.гр.дело № 15079/2024 г. по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Т.“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6