Решение по дело №276/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Образувано е по жалба на Г. М. И. Х. срещу Решение № 2153-08-95/ 11.03.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Г. Х. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01823516/ 20.01.2025 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01823572/ 20.01.2025 г. на [длъжност] в ТП на НОИ - Кърджали. Със задължителните предписания Г.Х. е задължена да заличи данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода: 05.11.2018г.-31.12.2021 г.с вид осигурен 13, декларация, обр.№ 1 и за периода: 01.01.2022 г. до 16.05.2023 г. с вид осигурен 13, декларация, обр.№ 1.

В жалбата е посочено, че нa 05.11.2018 г., по установения законов ред, Г. И. Х. се регистрирала като самоосигуряващо се лице - земеделски производител. При регистрацията си пред Областната дирекция „Земеделие“ - Кърджали заявила намерение да отглежда 11 броя птици. В периода 2018 година - 2020 година извършвала заявената дейност, като се грижела за отглеждането на птиците и реализирала доходи от продажбата на домашни яйца. В подкрепа на тези твърдения представила приемо-предавателни протоколи, които удостоверяват извършените продажби и потвърждават, че реално е осъществявала дейност в качеството си на земеделски производител съобразно изискванията на закона. Впоследствие, на 13.05.2020 г., направила пререгистрация на дейността си, като заявила, че ще отглежда засети основни култури „естествени ливади“ на площ 0.0500 ха.

Цитира се разпоредбата на §1, т.5 от ДР на КСО и се заявява, че липсата на реализирана продажба не означава, че не е полагала реално труд с идеята да произведа продукция, предназначена за продажба. Посочва, че до момента контролните органи на ТП на НОИ - Кърджали нито са посещавали нейното стопанство, нито са събирали сведения за упражняваната от нея трудова дейност. Твърди, че е невъзможно констатация в официален документ да почива на предположения. Посочва, че длъжностното лице не е събрало сведения за дейността й от кмета на населеното място, в което е стопанството и от съседите.

В жалбата е посочено, че при регистрацията като земеделски производител никой не е информирал Г.И. Х. за изискванията по отношение на обема на упражняваната от нея дейност. Изразява становище, че при наличие на подобни изисквания, изобщо не би следвало да бъде регистрирана като земеделски производител. Твърди, че дори да се приеме, че Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Кърджали е извършила регистрацията неправомерно, то контролните органи следвало да установят тези обстоятелства при подаване на документите за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, а не седем години по-късно.

В заключение посочва, че дори и дейността, която е упражнявала да не е отговаряла на законовите изисквания, за да бъде приета за осигурено лице по смисъла на §1, т. 5 от ДР на КСО, това не променя факта, че реално е полагала труд. Искането е да се отмени оспореното решение и задължителните предписания. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуален представител, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Кърджали. В представена писмена защита излага съображения в подкрепа на това становище.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена жалбата на Г.И. Х. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01823516/ 20.01.2025 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01823572/ 20.01.2025 г. на [длъжност] в ТП на НОИ - Кърджали.

Във връзка с извършена последваща проверка на изплатени парични обезщетения от ДОО за Г. М. И. Х., с писмо изх.№ 1056-08-30/15.01.2025 г. [длъжност], [отдел] при ТП на НОИ - Кърджали е поискал от [длъжност] в същия отдел да бъде извършена проверка, която да установи дали за периода от 05.11.2018 г. до 17.05.2023 г. лицето Г. Х. отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин на основание § 1, т.5 от ДР на КСО.

При извършената проверка е установено, че Г. М. И. Х. е регистрирана на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) като самоосигурявашо се лице, регистриран земеделски стопанин с дата на започване на дейност от 05.11.2018 г. и прекъсва дейност на 17.05.2023 г. Лицето е избрало да се осигурява за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“. За лицето са били подавани данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за периода 05.11.2018 г. до 16.05.2023 г. с код вид осигурен - 13.

В хода на проверката контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, въз основа на изготвени справки от Областна дирекция „Земеделие“ - Кърджали, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин на 05.11.2018 г. с 11 броя птици. С пререгистрация, направена на 13.05.2020 г., Г. М. И. Х. декларирала, че отглежда засети основни култури „естествени ливади“ на площ 0.0500 ха. На 09.04.2021 г. лицето извършва актуализация, като декларира пак същите обстоятелства, а именно, че отглежда засети основни култури „естествени ливади“ на площ 0.0500 ха. На 18.06.2021 г. Г. М. И. Х. декларира засети основни култури „картофи“ на площ 0.0500 ха, а на 06.04.2022 г. - засети основни култури „естествени ливади“ на площ 0.0500 ха.

Прието е, че Г. И. Х. е регистриран земеделски стопанин със следната заявена дейност:

1. с отглеждането на 11 бр., птици в т. ч. кокошки-носачки /05.11.2018 г./;
2. със засети основни култури „естествени ливади“ на площ 0.0500 ха /13.05.2020 г., 09.04.2021 г. и 06.04.2022 г./;
3. със засети основни култури „картофи“ на площ 0.0500 ха /18.06.2021 г. /.

Цитирани са относими разпоредби от КСО, Закона за животновъдството и е направен извод, че за посочените периоди жалбоподателката не отговаря на изискването в §1, т.5 от ДР на КСО за „Регистриран земеделски производител и тютюнопроизводител“.

В оспореното решение с мотиви, идентични с изложените в КП, са потвърдени ЗП.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО – директор на ТП на НОИ-Кърджали.

Като правно основание за постановяване на задължителните предписания е посочена нормата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, в която е предвидено, че контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а в процесния случай няма спор, че издалият Задължителните предписания [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали има качеството на контролен орган.

Обжалваното решение съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. В жалбата срещу него не са наведени твърдения за нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта и не се констатираха допуснати съществени такива.

Спорният въпрос, както в административното, така и в съдебното производство, е дали жалбоподателят има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Съгласно тази норма, „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност – намерение за: отглеждане на птици – 11 броя кокошки, в т.ч. кокошки-носачки; естествени ливади и засяване на картофи, следва да се установи дали действително е извършвана такава дейност от жалбоподателката.

По смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Съответно по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Същевременно, според § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Анализът на горецитираните разпоредби сочи, както правилно е прието и в мотивите на оспореното решение, че законодателят приема за осигурено лице това, което реално извършва трудова дейност, а правопораждащият факт за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност, като в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които произвеждат продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по установения ред. В случая се установява от събраните по делото доказателства, а и не е спорно между страните, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, считано от 05.11.2018 г., има пререгистрация за 2020г., 2021 г. и 2022 година.

По смисъла на КСО наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани и извършване на търговска дейност като земеделски стопанин, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" и осигурено лице. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая – че е произвеждало растителна продукция, предназначена за продажба, и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена за продажба.

В случая няма спор за регистрацията на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, както и относно периодите, през които е била регистрирана. Спорният между страните въпрос се свежда до това, дали осъществяваната от жалбоподателката дейност по отглеждане на птици – 11 броя кокошки, в т.ч. кокошки-носачки, е относима при преценката на качеството й като осигурено лице.

Съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. Жалбоподателката е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, но не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД. Нейният животновъден обект не е ферма и не е налице изискуемото по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условие да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, т. е. което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена именно за продажба (а не за лична употреба), не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в: Решение № 2195 от 8.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2021 г., VI о., Решение № 2166 от 1.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2022 г., VI о., Решение № 2629 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5220/2022 г., VI о., Решение № 12787 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9308/2023 г., VI о., Решение № 5417 от 2.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12034/2023 г., VI о., Решение № 4313 от 25.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11348/2024 г., VI о.). Представените приемо-предаветелни протоколи (л.41-65 д.), като частни документи, не доказват по безспорен начин посоченото обстоятелство за продажба на яйца. На следващо място, съгласно регистрацията в ОДЗ-Кърджали, жалбоподателката е била регистрирана с като отглеждаща птици-11 бр. кокошки от 05.11.2018 г. до 13.05.2020 година. Съгласно приемо-предавателните протоколи е продавала яйца на физически лица месец ноември и декември 2018 година и януари-май 2019 година. От съществено значение в случая е обстоятелството, че Г. И. Х. не е била регистрирана по специалния ред, предвиден в чл.137 ЗВМД и Закона за животновъдството. Наличието на такава регистрация е необходимо, за да се изпълни фактическия състав на нормата на §1, т.5 от ДР на КСО, съгласно която "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. В случая, при отглеждане на птици – кокошки, наличието на регистрация по ЗВМД, наред с регистрация по чл.5, ал.3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, отговаря на кумулативното изискване в §1, т.5 от ДР на КСО – „регистрирани по установения ред“. Изискванията в §1, т.5 от ДР КСО са дадени кумулативно, което означава, че за да се приеме, че едно лице е "регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител", то трябва да съществуват и двете предпоставки, посочени в цитираната норма на КСО. При липсата на която и да е от тях, не може да се приеме, че лицето е регистриран земеделски стопанин/ тютюнопроизводител.

Относно регистрацията на жалбоподателката като земеделски производител с декларирани засети основани култури „естествени ливади“ на площ 0.0500 ха ( 13.05.2020 г., 09.04.2021 г. и 06.04.2021 г.) следва да се посочи, че по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба номер 2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, ливадите за косене са постоянно затревени площи, с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на сено, чрез косене. Липсват доказателства по делото, от които да се установи, че Г.И. Х. е получавала достатъчно количество сено от ливадата с площ от 0.0500 ха, както и че това сено е било продавано. По делото не се събраха данни имало ли е купувачи на сеното, на каква цена то е било продавано, кой е обработвал ливадата и е косял тревата, колко пъти е косена тревата, в какво състояние е било, през кои месеци и т. н. Естествената ливада не дава друг вид продукция, освен сено или люцерна. За нея не се изискват специални грижи. Няма данни нито какво количество е било събирано, нито какво количество е било продавано.

По отношение на регистрацията като земеделски производител със засети основни култури „картофи“ на площ от 0.0500 ха ( 18.06.2021 г.), не се доказа по делото, че по отношение на Г. И. Х. има издадени удостоверения за регистрация по Закона за храните. Също така, липсва и вписване в Националния електронен регистър за бизнесоператорите по Закона за храните и същата не фигурира в базата данни за търговия на пресни плодове и зеленчуци. В този смисъл липса на конкретни доказателства за вписване в тези регистри, с оглед изискванията на нормативната база за посочената дейност, изводите на административният орган са законосъобразни. Липсват обективни предпоставки да се приеме за доказано, че е налице произвеждана от жалбоподателката като земеделски производител продукция, която е предназначена за продажба. Налице е само една предполагаема хипотеза за това, но не и специфичното за тази дейност изискване за съответното нормативно регистриране, което е предпоставка за възникване на осигурителните права като земеделски производител. С оглед на тези изяснени при проверката и в хода на съдебното производство обстоятелства, изводът на административния орган, че не са изпълнени кумулативно изискуемите по § 1, ал. 1, т. 5 от ДРКСО условия – лицето да произвежда растителна продукция, предназначена за продажба и да е регистрирано по установения ред, са правилни и законосъобразни. По тези съображения и посочените приложими за земеделския стопанин разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага несъмнения извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, които следва и да бъдат регистрирани за това по установения ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба № 3/29.01.1999 г. земеделски стопанин, който е земеделски производител, но няма издадени удостоверения за регистрация по ЗХ, не се е вписал в националния електронен регистър за бизнес – оператори и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, се счита за такъв, който произвежда продукция за пазара и представлява "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Земеделският стопанин е необходимо да бъде такъв целогодишно, а не само, за да се регистрира непосредствено преди или при настъпване на осигурително събитие и получаване на парични обезщетения от средствата на ДОО. Целта на конкретното производство е да се реализират доходи, съответно и печалба, като по този начин да се стимулира дейността на земеделския стопанин, което в случая не е налице. В настоящото съдебно производство не се представиха от жалбоподателката доказателства, от които да се установи, че е произвеждала продукция с цел продажба. Т.е. не е оправерган извода на контролните органи, че по преписката са налични доказателства единствено за регистрирани "намерения" за засяване на съответните култури.

От изложеното следва, че мотивите в оспореното решение за липсата на предпоставките по §1, т.5 от ДР на КСО спрямо жалбоподателката са съобразени със събраните доказателства, което води до извод за законосъобразност на оспореното решение и неоснователност на жалбата.

Изложеното в жалбата, че не е осъществена проверка дали жалбоподателката отговаря на изискванията в КСО за отпускане на парично обезщетение при отглеждане на дете са основателни, но не се отразяват върху законосъобразността на обжалваното решение и ЗП. Тези актове са постановени при упражнен последващ контрол по изплатени парични обезщетения по ДОО, каквото правомощие контролните органи на НОИ притежават.

Относно твърдението в жалбата, че е следвало да се съберат доказателства за упражнявана трудова дейност като земеделски производител от кмета на населеното място и съседите на жалбоподателката следва да се посочи, че подлежащите на установяване факти са се случили преди 5-6 години. Кметът на населеното място, съответно – съседите, не може да дадат подробна информация относно тях. Поради изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора в полза на ответника се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.4 АПК, чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателката следва да заплати в полза на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 5-то АС – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Г. М. И. Х. срещу Решение № 2153-08-95/ 11.03.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Г. Х. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01823516/ 20.01.2025 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01823572/ 20.01.2025 г. на [длъжност] в ТП на НОИ - Кърджали.

Осъжда Г. М. И. Х. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.