Р Е Ш Е Н И Е
№ 392 / 4.3.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от съдията
АНД № 5637 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от
И.Г.Ч., ЕГН : **********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба № 1972722.
Със същия на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на триста лева.
Жалбоподателят моли съда да отмени
електронния фиш за налагане на глоба, с довод незаконосъобразност, в частност
процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата.
Претендира за присъждане на разноски и неприсъждане такива на другата страна.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не се представлява от процесуален представител. Депозира писмени бележки като
счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди електронния фиш за
налагане на глоба. Сочи, че същия е законосъобразен, като наложената санкция е
в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане
на разноски и прекомерност на тези на отсрещната страна.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
На 12. 03. 2018 г. в землището на
с. Изворско, област Варна, по път свързващ гр. Варна – гр. Добрич, възз. И.Г.Ч.
управлявал л. а. с ДК№ В 31 57 ВМ, със скорост 127 км / ч., при максимално определена
за пътния участък – извън населено място – 90 км / ч., което било установено с
АТС № TFR1 – M 524 / 07.
Съставен бил Електронен фиш за налагане на глоба № 1972722. В сроковете по чл. 189,
ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП не били депозирани писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, вкл. и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство или писмени възражения.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени
материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и
компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и
относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съдът намира, че
производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в
ЗАНН, от категорията на абсолютните такива, даващи основание за цялостна
отмяна. Електронният фиш за налагане на глоба съдържа необходимите реквизити и
е надлежно получен.
Съдът намира, че в случая е
осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна за съда не
остава съмнение, че въззивникът е управлявал моторно превозно средство, което е
„всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”. По
безспорен и категоричен начин се доказа, че на 12. 03. 2018 г. в землището на
с. Изворско, област Варна, по път свързващ гр. Варна – гр. Добрич, като водач
на л. а. с ДК№ В 31 57 ВМ, го е управлявал със скорост 127 км / ч., при максимално
определена за пътния участък – извън населено място – 90 км / ч. Това било установено
с помощта на АТС № TFR1 – M 524
/ 07. Горното съдът прие въз основа на приложените и приети по делото писмени
материали.
От субективна страна нарушението
е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на
въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите
действия.
Доколкото превишаването на
максимално разрешената скорост е с 37 км / ч. и ЗДвП визира в такива случаи
конкретен размер на налаганото, съдът не следва да коментира въпроса относно същото.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че формират
сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат
приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай
по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е
предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от страна
на въззивника за неоснователно, поради следното : не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се
доказа по безспорен и категоричен начин. Не е необходимо в електронния фиш за
налагане на глоба да се отразява изрично приспадането от реалната скорост,
респективно следва единствено да се посочи наказуемата такава. Действително
следва да се съобрази такова приспадане, което в разглеждания случай е
направено, а именно от 131 км / ч., на 127 км / ч., с което са спазени
изискванията.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възаграждение, което
съобразно чл. 37 от ЗПП, чл. 27 Е от НЗПП, съдът определя на осемдесет лева.
С оглед гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба № 1972722, с който на И.Г.Ч., ЕГН : ********** :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на триста лева.
ОСЪЖДА И.Г.Ч., ЕГН : ********** ***
юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на осемдесет лева.
Решението подлежи на съдебен контрол
в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :