РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг, 06.08.2018 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на пети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 269 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 127, ал.2, чл.143 и чл.149 от СК

 

В РС – Червен бряг, чрез адв. Ц.П. *** е постъпила искова молба от К.С.А., с ЕГН ********** *** срещу В.М.К., с ЕГН ********** ***, живуща ***, с която на основание 127, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение и предостави упражнавянето на родителските права върху две от родените от съвместното им съжителство деца – И.К.С., с ЕГН ********** и А.К.С., с ЕГН **********, с всички произтичащи от това законни последици на него, а за третото родено от съвместното им съжителство дете – Н.К.С., с ЕГН ********** предостави упражнавянето на родителските права върху нея. Претендира месечна издръжка в минимален размер. Молбата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане е разменил книжата по делото. В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответницата, с който намира иска за допустим, но неоснователен. Твърди се, че тя си отглежда децата, като им е осигурила дом и подходящи битови условия. На основание чл. 211 от ГПК предявява насрещен иск, с който иска предоставяне упражняването на родителските права върху децата и определяне местоживеенето им при нея, с всички произтичащи от това законни последици.

Ищеца – в съдебно заседание се явява лично и с адв. Ц.П. ***, която от името на доверителя си поддържа предявените обективно съединени искове. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Излага доводи за отхвърляне на насрещния иск и присъждане на разноски.

Ответницата редовно призована се явява лично и с адв. И.А. от ПлАК, който от името на доверителката си оспорва изцяло предявените обективно съединени искове. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Излага подробни доводи за отхвърлянето им и уважаване изцяло на предявения  на насрещния иск и присъждане на разноски.

          Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:       

Правната теория и съдебната практика определят производството по чл.127, ал.2 от СК като „спорна съдебна администрация“, т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес  с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен  от закона да  уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.

Ищеца и ответницата са родители и законни представители на малолетните И.К.С., А.К.С. и Н.К.С.. Страните не са встъпвали в брак и както се установи в производството от края на 2017-а година са се разделили. Към датата на подаване на исковата молба ищеца живее в къщата на сестра си в с. Горник, а ответницата в с. Дерманци, където и отглежда сама децата, подпомагана от мъж с когото живее на семейни начала. Последния е приел трите деца в дома си и полага необходимите грижи, осигурявайки подходящи битови условия и средства за живеене.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М.С.А. - брат на ищеца, М.К.В.– баба на ищеца, Р.П.М., А.О.К.– съжителстващ с ответницата на семейни начала, Р.Л.И. – майка на ответницата, И.М.И. - съжителстващ на съпружески начала с майката на ответницата.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели, касаещи предмета на спора – живеене на страните при условията на фактическа раздяла, местоживеене на децата, нужда и размер на издръжка за тях за бъдеще време, битови условия и среда, като правдиви, взаимодопълващи се и непротиворечиви. По отношение на направените от свидетелите твърдения касаещи скандали между страните, вина на някоя от тях за раздялата, предоставяне или не на средства за издръжка, лишаване от право на личен контакт на единия родител с детето за времето преди подаване на исковата молба, като ирелевантни за делото и не следва да се обсъждат.

По делото са изготвени социални доклади от Дирекции „Социално подпомагане“ при общините Червен бряг и Луковит, според които децата се отглеждат добре от майката. Създадени са добри битови условия и семейна среда, като съжителстващия с нея е приел децата и полага необходимите грижи, осигурявайки подходящи битови условия и достатъчно средства за живеене, реализирайки трудови доходи. От друга страна бащата – ищеца К.С.А. е отказал съдействие на социалните работници, осъждан е и разчита на временна работа, както и на помощ от майка си, която работи в чужбина.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.

По иска по чл.127, ал.2 от СК

Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. Не се спори между страните, че майката полага всички необходими грижи за отглеждането на малолетните деца. Между страните не е налице и спор по отношение на това, на кого следва да се предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им съжителство дете Н.К.С., предвид малката й възраст, както и определяне на местожителството й, като съдът при определяне на кого да предостави  упражняването на родителските права, изхожда и от наличието на обективни гаранции за защита правата и интересите на децата в перспектива.

Основен критерий за решението при кого от двамата да живеят останалите две деца и произтичащите от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции – материални грижи, възпитание, внимание, надзор, авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота, внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и само интересите на самите деца.

От друга страна съдът съобрази въз основа на представените по делото социални доклади, че майката разполага с необходимият емоционален, културен, психологически и физически капацитет да отглежда децата си и има добри възпитателски качества. От раждането им и към настоящия момент тя е тази, която полага всички необходими грижи за отглеждането на децата, което обстоятелство не се оспорва от бащата. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката и местоживеенето им да бъде при нея, а на бащата следва да се гарантира и определи режим на лични отношения с тях. Предвид ниската възраст на децата и необходимостта от полагането на ежедневни непосредствени грижи за тях, съдът намери, че следва да му се определи следния режим на лични отношения с тях: всяка втора и четвърта неделя от месеца за времето от 10:00 ч. до 17:00 ч. в дома на бащата.

Относно издръжката на детето:

Размерът на издръжката, която родител дължи на ненавършило пълнолетие дете, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя в абсолютно число, но не по-малко от ¼ от размера на минималната работна заплата, определена за страната. При съблюдаване на изискванията на чл. 142 от СК, за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца от средства за физическо и духовно развитие и възможностите на задължените лица за плащане на издръжка, и предвид горепосочените граници на размера на издръжката, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието на малолетните И.А.Н.са необходими не по-малко от 800.00 лева средно месечно, без задоволяване на луксозни такива, от които бащата следва да поеме поне минимално определения размер от тази издръжка, а именно по 130.00 лева за всяко от децата, а майката останалите, като тя поема и грижите по непосредственото отглеждане на децата. За да определи издръжката в този размер, съдът съобрази първо, възможностите на родителите; второ, възрастта и нуждите на децата. Началния момент на определената издръжка следва да бъде считан от подаване на исковата молба – 30.03.2018 г. до настъпване на основания за изменение или отпадане на задължението, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.03.2018 г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения. С настоящия съдебен акт, Съдът е отхвърлил предявените от ищеца обективно съединени искове и е уважил в пълна степен предявените насрещни такива, което на основание чл.78, ал.3 от ГПК определя и задължение на ищеца да й възстанови направените съдебни разноски изцяло, претендирани в размер от 460.00 лв.

Предвид изхода на делото и на основание чл.7 т.2 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата в размер на 561,60 лева, представляваща държавна такса в размер на 4 % върху присъдената издръжка за бъдеще време.

Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо малолетните И.К.С., с ЕГН **********, А.К.С., с ЕГН ********** и Н.К.С., с ЕГН ********** да се упражняват от майката В.М.К., с ЕГН **********,***.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на малолетните И.К.С., с ЕГН **********, А.К.С., с ЕГН ********** и Н.К.С., с ЕГН ********** да е при майката В.М.К., с ЕГН ********** на адрес ***.

ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на малолетните И.К.С., с ЕГН **********, А.К.С., с ЕГН ********** и Н.К.С., с ЕГН ********** с бащата К.С.А., с ЕГН ********** ***, както следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца за времето от 10:00 ч. до 17:00 ч. в дома му.

             ОСЪЖДА К.С.А., с ЕГН ********** *** да заплаща за малолетните си деца И.К.С., с ЕГН **********, А.К.С., с ЕГН ********** и Н.К.С., с ЕГН **********, чрез В.М.К., с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на по 130 /сто и тридесет/ лева за всяко от децата, считано от 30.03.2018 г. до настъпването на законоустановени причини и условия за изменение и прекратяване на издръжката.

           ОСЪЖДА К.С.А., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд гр. Червен бряг държавна такса върху уваженият размер на иска по чл. 143 от СК в размер на 561,60 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК К.С.А., с ЕГН ********** *** да заплати на В.М.К., с ЕГН **********,*** направените разноски по делото в размер на 460,00 лв./четиристотин и шестдесет лева/

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.

 

          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: