Решение по дело №3089/2019 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№1793/7.10.2019г.

 

Година 2019                              Град Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                           двадесет и девети състав

На    трети октомври                           Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

Съдия  Мария Бончева

 

Секретар   Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №3089по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „С.Т.“ ЕООД, против Наказателно Постановление № 434667/481435/ 14.05.2019г. на Зам. Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което на  „С.Т.“  ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

           В жалбата си жалбоподателя иска наказателното постановление  да бъде отменено.  В съдебно заседание, въззивниците редовно призовани, не се явяват  лично, но се представляват.

           Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       На 04.04.2019г. при извършена проверка се установило, че „С.Т.“ ЕООД  като осигурител не са изпълнили задължението си да подаде декларация обр.6 по смисъла на Наредба №8/29.12.2005г. на Министъра на финансите за дължимите осигурителни вноски за м. 10 2018г. в срок до 26.11.2018г. Декларацията била подадена на 14.01.2019г.

          Свид. Ч. съставила против въззивницата акт за установяване на административно нарушение.

         Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно наказващият орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Прието било, че „С.Т.“ ЕООД е нарушила  разпоредбите на чл.3  ал.3 т.1  от Наредба № Н-8 /29.12.2005г.  на Министъра на финансите във връзка с чл.5 ал.4 от КСО, с което бил осъществен състава на нарушение по чл.355 ал.1 от КСО. Административно-наказващият орган,  на същото законово основание - чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е наложил на жалбоподателя административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500 лв.

            В хода на съдебното производство бе разпитана  свид. Ч., чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Към доказателства по делото бяха приобщени писмените такива, представени и приложени при предходното разглеждане на делото.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

           Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

  Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП.

   Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на жалбоподателят е проведено правилно и законосъобразно. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. АУАН е връчен на жалбоподателя.

        При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП декларация образец №6, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация е посочен в чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата, а именно- не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски. Безспорно е установено по делото, че това задължение е изпълнено на 14.01.2019г.-след изтичането на срока за това. В тази връзка съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Причините за извършване на деянието са ирелевантни. Следвало е жалбоподателят да организира работата си съобразно изискванията на закона. Същият не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

     Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е въззивникът да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите, условията и реда на КСО. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

При индивидуализиране на наложеното наказание, административно-наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Поради това съдът намира, че наказанието, което е  определено към минималния размер предвиден в закона е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

      Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                      

Р Е Ш И:

           

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 434667/481435/ 14.05.2019г. на Зам. Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което на  „С.Т.“  ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

         Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

        След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.    

                                                     

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: