ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 83
гр. С.З. , 21.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501223 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „М.“ ООД, ЕИК №
*****, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.“******,
представлявано от законния си представител А. А. – управител, А. А. от
гр.С.З. и А. А. А. от гр.С.З., действащи чрез адв.И.П., против определение №
260542 от 19.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 5284/2020 г. по описа на
Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено искането на частния
жалбоподател за спиране на изпълнението по заповед за изпълнение №
261005/22.12.2020 г. и изпълнителен лист от 22.12.2020г., издадени по ч.гр.д.
№ 5284/2020г. по описа на Старозагорския районен съд като неоснователно.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
определение, поради което претендира отмяната му и постановяването на
ново, с което бъде постановено спиране на незабавното изпълнение на
заповедта за изпълнение.
На първо място сочи, че всички вземания по изпълнителния лист са
надлежно обезпечени чрез ипотеки на недвижими имоти, поради което са
налице законовите предпоставки на чл.420, ал.1 от ГПК.
На следващо място се сочи, че задължението временно не е изискуемо
поради въведения с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание на
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИПОРНСИП).
Според частните жалбоподатели по силата на цитирания закон
вземанията по договора за банков кредит са били временно неизискуеми
1
считано до 31.03.2021 г., поради което и обявяването на кредита за
предсрочно изискуем е незаконосъобразно.
В срока за отговор насрещната страна „Р.Б.“ ЕАД е подала такъв, с
който оспорва частната жалба като неоснователна.
Излага съображения, че не са налице визираните в чл.420, ал.1 и ал.2 от
ГПК предпоставки за спиране на изпълнението.
Досежно оплакването, че задълженията по договора за кредит не са
били изискуеми поради мораториум, установен със ЗМДВИПОРНСИП се
възразява, че жалбоподателите не са отговаряли на изискванията за
отсрочване на задълженията.
Претендира се оставяне на частната жалба без уважение и присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Евентуално се възразява за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
„Р.Б.“ ЕАД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу солидарните
длъжници „М.“ ООД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление:
гр.С.З., ул.“******, представлявано от законния си представител А. А. –
управител, А. А. от гр.С.З. и А. А. А. от гр.С.З..
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредит
овърдрафт, сключен на 21.11.2013 г. между „Р.Б.“ ЕАД и кредитополучателя
„М.“ ООД и солидарните длъжници А. А. и А. А. А., изменен и допълнен с
договор за заместване в дълг от 02.02.2015 г., анекси от 04.09.2015 г.,
04.10.2016 г., 02.12.2016 г., 03.11.2017 г., 02.11.2018 г., Кредитът е бил обявен
от банката за предсрочно изискуем на 30.10.2020 г.
С обжалваното определение № 260542 от 19.02.2021 г., постановено по
ч. гр. д. № 5284/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд е отхвърлено
искането на частния жалбоподател за спиране на изпълнението по заповед за
изпълнение № 261005/22.12.2020 г. и изпълнителен лист от 22.12.2020г.,
издадени по ч.гр.д.№ 5284/2020г. по описа на Старозагорския районен съд
като неоснователно, като съдът е приел възраженията на длъжниците за
неоснователни.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
2
Частната жалба е редовна, т.к. има изискуемото по закон съдържание и
приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правно-легитимирани страни,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в
закона срок за обжалването му.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от въззивния съд
за неоснователно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 от ГПК в случаите по чл.417 т.2
от ГПК подаването на възражение не спира изпълнението на заповедта, освен
ако длъжника представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на
чл.180 и чл.181 от ЗЗД.
По реда на чл.420, ал.2 от ГПК заповедният съд може да спре
изпълнението на заповедта и без да е необходимо представянето на
обезпечението по ал.1, когато са представени убедителни писмени
доказателства, че вземането не се дължи; когато вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и когато неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В случая хипотезите на чл.420, ал.2 от ГПК, касаещи спиране на
изпълнението на заповед за изпълнение, издадена срещу потребител са
неприложими, т.к. солидарните длъжници нямат това качество.
Не е налице хипотезата на представени убедителни писмени
доказателства, че вземането не се дължи, т.к. такива доказателства не са
представени от длъжниците.
Не е налице и хипотезата на ал.1 на чл.420 от ГПК, т.к. не е налице
представено от някой от солидарните длъжници надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД.
Безспорно утвърдено в съдебната практика е разбирането, че дадените
от длъжника при сключването на договора или в последващ сключването
момент, но преди издаването на заповедта за изпълнение, чието спиране се
иска, лични и реални обезпечения, нямат характера на предвиденото в ал.1 на
чл.420 от ГПК при сключването на договора надлежно обезпечение на
кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД и само въз основа на тях
заповедният съд не може да постанови исканото спиране.
Ето защо оплакването в частната жалба, че са налице предпоставките за
спиране по чл.420, ал.1 от ГПК е неоснователно.
Другото оплакване в частната жалба е неотносимо към искането за
спиране, т.к. обстоятелството дали вземането, за което е било издадена
заповедта за изпълнение, е било изискуемо и подлежащо на принудително
изпълнение има отношение към законосъобразността на допуснатото
незабавно изпълнение, а за проверката на тези изводи на заповедният съд е
3
предвидено специално производство по реда на чл.419 от ГПК.
По изложените съображения частната жалба се преценява от въззивният
съд за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Относно разноските:
При този изход на спора по частната жалба „Р.Б.“ ЕАД - гр.С. има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25а, ал.2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ съдът определя възнаграждението в размер на
50 лв., което следва да се заплати от тримата длъжници при условията на
разделност, т.к. отговорността им за разноски произтича от процесуалния
закон, който не предвижда изрично солидарна отговорност за обикновените
другари.
Водим от горните мотиви и на основание чл.420, ал.3 от ГПК
Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260542 от 19.02.2021 г., постановено
по ч. гр. д. № 5284/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „М.“ ООД, ЕИК № *****,
със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.“******, представлявано от
законния си представител А. А. – управител, А. А., ЕГН - ******* от гр.С.З.,
ул.******* и А. А. А., ЕГН - ********** от гр.С.З., ул.******* да заплатят
на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н
*********, представлявано от законните си представители : А.В. А.а –
изпълнителен директор и М.Т.П. –прокурист, действащи чрез юрк.П.Т.,
сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4