РЕШЕНИЕ
№ 20404
гр. С, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110109310 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. Я № 23Б, представлявано от П П. и М Ц, с които е
поискано да бъде установено по отношение на ответника Т. С. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, ж.к. „Б“, бл...., че дължи на ищеца при условията на
разделна отговорност, при квоти от по 1/3 част, сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.4 10 от ГПК по ч.гр.д.№
26336/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно: 495,43 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, отчитан с абонатен № ...,
находящ се в град С, ж.к. Б, бл. ..., ведно със законна лихва от 16.05.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото; мораторна лихва в размер на 77,41 лв.
за периода от 16.10.2020 г. до 28.04.2023г., 0,63 лева – главница за услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г., ведно със
законната лихва от 16.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
0,19 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 28.04.2023 г. Претендират се и разноски в производството. С
1
исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за
назначаване на съдебно-техническа и съдебно –счетоводна експертиза, както и
за прилагане към настоящето дело на ч.гр.д.№ 26336/2023 г. по описа на СРС,
по което се е развило заповедното производство между страните. Иска се да
бъде привлечено като трето лице помагач “Д Е Б Б” АД, което да представи
намиращи се при него документи. В исковата молба се твърди, че ответникът е
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като
собственик на 1/3 ид. ч. от процесния имот през исковия период. Навежда се,
че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл. 33 от
Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия
да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. С това ищцовото дружество
обосновава иска си за обезщетение за забава. В исковата молба се твърди, че в
сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово
разпределение от “Д Е Б Б” АД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Прави
се искане да бъдат приложени към доказателствения материал по делото
документите, приложени към отговора на исковата молба. Оспорва се
наличието на облигационно отношение между страните, доколкото оспорва
ответникът да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. В тази
връзка не се оспорва, че наследодателят на ответницата и неин баща е С Г Д,
като той е бил собственик на процесния имот, но доколкото ответницата е
направила отказ от наследството на С Г Д, счита, че не отговаря за процесните
задължения. Сочи, че срещу ответницата било образувано изпълнително дело
№ .. по описа на ЧСИ А Д за събиране на процесните вземания, по което е бил
наложен запор върху сметката , при което ответницата се е съгласила да бъде
удържана претендираната от ищеца сума, за да бъде вдигнат запорът. По така
изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете, като се
претендират и разноски.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
2
съд достига до следните фактически и правни положения:
Видно от окончателно обявения доклад по делото, съдът е обявил за
безспорно, че през исковия период ищецът действително е доставял до
процесния имот топлинна енергия, чиято стойност се равнява на
претендираната сума, както и че наследодателят на ответника С Г Д е бил
собственик на процесния имот и че ответницата е извършила отказ от
наследството на своя баща С Г Д. По тези въпроси възражения от страна на
ответната страна не са въздигнати, същата и не оспорва представените във
връзка с исковите претенции писмени доказателства. Единственият спорен
въпрос е дали тази страна е пасивно легитимирана да отговаря по процесните
задължения, доколкото обосновава, че се е отказала от наследството на общия
наследодател С Д.
С Г Д, който през 1991 г. с договор за продажба на държавен недвижим имот
по ред на Наредбата за държавните имоти придобил право на собственост
върху процесния недвижим имот, е починал на 25.01.2017 г. и оставил като
наследници съпруга С И - Д., Т. С. Д., дъщеря, която през 2020 г. заявила отказ
от наследството на своя баща, както и двама сина - К Д и Д Д. Видно от датата
на придобиване на недвижимия имот и действащата към онзи момент
нормативна уредба на Семейния кодекс от 1985 г.,, както и от отразеното в
приетата по делото данъчна декларация от 16.08.2017 г., съдът приема че
имотът е бил в режим на СИО, поради което след смъртта на С Д, неговата
съпруга придобила общо 2/3 идеални части от апартамента, съответно по 1/6
ид.ч. за двамата им синове, след като ответницата заявила по съответния за
това ред отказ от наследството на своя баща. На 03.11.2020 г. починала С И -
Д., като в нейния самостоятелен кръг от наследници са К Д, Д Д и е безспорно,
че Т. Д. е нейна дъщеря, като същата не твърди и доказва да се е отказала от
откритото наследство на своята майка. Вярно е, че в приложеното по делото
удостоверение за наследници на С. Д. не фигурира ответницата, но в хипотеза
като настоящата в Решение № 234 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1108/2011 г. на
ВКС е възприето, че въпреки че удостоверението за наследници е официален
свидетелстващ документ, който до оборването му се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверените факти, наличието на такова
удостоверение не изключва допустимостта на други доказателства относно
същите факти - например акта за раждане, удостоверяващ произхода на
3
наследника от наследодателя, както и че и без изричното оспорване на
удостоверението за наследници, верността на съдържанието му може да бъде
проверена. И след като по делото е безспорно установена наследствената
връзка между ответната страна и С И - Д., а основанието на исковите
претенции е именно универсално наследствено правоприемство, то
установителните искове подлежат на уважаване, но не в заявения от ищеца
размер, доколкото се доказва, че ответникът не притежава 1/3 ид. ч. от имота,
а 4/18 ид. ч., при 7/18 ид.ч. за другите наследници. Затова от страна на Т. Д. се
дължи съответно 330.29 лева главница за доставена топлинна енергия през
процесния период, ведно с 51.61 лева обезщетение за забава и 0.41 лева за
извършената услуга по дялово разпределение. Възражението за погасителна
давност е отправено за първи път не с отговора към исковата молба, а със
становище от 27.08.2025 г., поради което съдът не го разглежда.
Искът за мораторна лихва върху последно претендираната главница за дялово
разпределение е изцяло неоснователен, тъй като с доклада е указано изрично
на ищеца, че не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но такива
доказателства не са ангажирани, като тук не е налице приложение на
правилото на чл. 33, ал. 2 от приложимите общи условия, защото то се отнася
до задължението за заплащане на топлинна енергия.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни съобразно
отхвърлената и уважената част на исковите претенции. В полза на
процесуалния представител на ответницата се дължат разноски по реда на чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т.3 от ЗА в размер на 133.42 лева, съобразно отхвърлените
искови претенции, при определен от съда общ размер на възнаграждението от
400 лева, до който съдът достига след като прецени правната и фактическа
сложност на делото, цената на иска, липсата на процесуално представителство
в проведените две открити съдебни заседания, респ. липсата от необходимост
от допълнителна подготовка в хода на производството, тъй като процесуални
или доказателствени усложнения за страната не са възникнали. Ищецът е
сторил разноски в общ размер на 403.52 лева за исковото производство, в това
число и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лева,
като му се дължат 268.92 лева, а за заповедното такова - 18.75 лева.
4
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 и чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. С. Д., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С, ж.к. „Б“, бл.16, вх .Б, ет.12, ап.95, ДЪЛЖИ в полза на “Т С" ЕАД, ЕИК:
..., с адрес в град С, ул. “Я” № 23Б, следните суми, за които е издадена
заповед аз изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26336 от 2023 г. по
описа на СРС: 330.29 лева (триста и тридесет лева и двадесет и девет
стотинки), представляващи цена на доставена от ищеца топлинна енергия в
имота на ответника в гр. С, ж.к. „Б“, бл.... аб. № ..., за периода от 01.08.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 16.05.2023 г. до окончателното
плащане на дължимото; като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
претендираните 495.43 лева като неоснователен; мораторна лихва за забава
върху така претендираната главница в размер на 51.61 лева (петдесет и един
лева и шестдесет и една стотинки), дължима за периода от 16.10.2020 г. до
28.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираните 77.41
лева като неоснователен; 0.41 лв. (четиридесет и една стотинки),
представляващи парична равностойност на извършена услуга по дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., ведно със законна
лихва за забава от 16.05.2023 г. до окончателното погасяване на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск за горницата до претендираните
0.63 лева; ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен иск за заплащане на сума в
размер на 0.19 лева - начислена лихва за забава в периода от 15.09.2020 г. до
28.04.2023 г. върху главницата, претендирана за извършена услуга по дялово
разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. С. Д., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С, ж.к. „Б“, бл.... да ЗАПЛАТИ на “Т С" ЕАД, ЕИК: ... съдебно-деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 268.92 лева (двеста
шестдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки), а за заповедното такова
по ч.гр.д. № 26336 от 2023 г. по описа на СРС - 18.75 лева (осемнадесет лева
и седемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.3 от ЗА
5
“Т С" ЕАД, ЕИК: ... да ЗАПЛАТИ на адвокат П. Б. П., САК, адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 133.42 лева (сто
тридесет и три лева и четиридесет и две стотинки).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца - “Д Е Б Б” АД, ЕИК ....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6