Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1425 02.07.2018
година гр.
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На двайсети юни две хиляди и осемнайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар: Жасмина Славова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 1166 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от М.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес *** ........,
ж. к. Л., бл. ......, вх. ...., ет. ....., със съдебен адресат адвокат С.К. ***,
с адрес на кантората град Б., ул. П. ...., офис ....., срещу Областна дирекция на МВР-Бургас при
Министерство на вътрешните работи/ОДМВР-Бургас/, Булстат ..............., с
област Б., община Б., град Б. ......., ул. Х.Б. ......., представлявана от
директора К.К.К., с която моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника,
че съществува вземането му по частно гражданско дело № 9590/2017
година по описа на Районен съд-Бургас,
по което е издадена заповед № 152 от 08.01.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, с която съдът е разпоредил длъжникът да
му заплати сумата от 05.00 лева(пет лева), платена за издаването на изпълнителен
лист по административно дело № 6044/2016 г. на Върховен административен съд,
ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението-28.12.2017 г.
до изплащане на вземането. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
Установителният иск
е процесуално допустими и са с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 78 от
Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ и чл. 143 от Административно
процесуалния кодекс/АПК/. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита,
срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите
по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът ОДМВР-Бургас,
своевременно с отговора на исковата молба и в хода на делото, оспорва иска като
неоснователен. Оспорва факта на заплащането на сумата за издаване на
изпълнителния лист. Твърди, че не е била спазена процедурата за предявяване на
изпълнителния лист на финансовия орган на учреждението, по реда на чл. 519, ал.
2 от ГПК, за да бъде извършено плащането. Оспорва аргумента, че изпълнителният
лист съдържа разпореждане за заплащане на държавната такса за издаването му,
както и наличието на предпоставките по чл. 59 от ЗЗД. Прави възражение, че
върху държавните такси не се дължи законна лихва. Не ангажира доказателства.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че установителният иск е основателен, поради
следното:
Процесната заповед
е с двама кредитори-К.Г.С., ЕГН **********, адрес *** и ищеца по делото кредитора
М.Д.Д., ЕГН **********, издадена за сумата от 10 лева/десет лева/,
представляващи платени суми за издаване на изпълнителни листи по адм.д. № 2557/2015г.
на Административен съд Бургас от К.С. и по адм.д. № 6044/2016г. на ВАС от М.Д.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението-28.12.2017г.
до изплащане на вземането. След предявяването на иска по чл. 422 от ГПК,
исковото производство е разделено, като за кредитора К.С. е продължило
производството по образуваното гражданско дело № 1096/2018 г. по описа на
Районен съд-Бургас.
В кориците на
изисканото за послужване и прието като доказателство административно дело №
2558/2015 г. на Административен съд-Бургас се съдържа административно дело №
6044/2016 г. на Върховен административен съд/ВАС/ от инстанционния контрол, в
което производство с решение на ВАС № 14222 от 22.11.2017 г. е отменено решение
№ 564/31.03.2015 г. по административно дело № 2558/2015 г. на Административен
съд-Бургас и вместо това съдът е постановил, че отменя заповед №
301зз-204/16.12.2015 г. на полицейски орган в РУ „Полиция“ град Ц., с правно
основание чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР. С решението последната съдебна инстанция
е осъдила ОДМВР-Бургас да заплати на ищеца по настоящото дело М.Д. направените
по делото разноски, в размер на 420 лева. След връщането на делото в
Административен съд-Бургас по него на 30.11.2017 г. е постъпило заявление от Д.,
чрез пълномощника адвокат С.К., за издаване на изпълнителен лист за присъдените
разноски от инстанционния контрол, към което е приложен касов бон за внесена на
същата дата държавна такса от 05.00 лева за
издаване на изпълнителен лис-процесната, чрез ПОС терминално устройство, карта ........ на ................... С осъществяването на този релевантен факт съдът
приема предявения по делото установителен иск за основателен и доказан. Нормата
на чл. 78 от ЗЗД предвижда, че разноските
по изпълнението са в тежест на длъжника. Кореспондираща на тази
материалноправна норма е процесуалната разпоредба на чл. 143, ал. 1 от АПК,
която предвижда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Ирелевантно е по делото възражението на ответната страна за това, че не
е бил спазен редът за предявяване на изпълнителния лист за плащане, като
излизащо извън предмета на делото. Няма основание за приложение и на института
на неоснователното обогатяване, на който се позована активно легитимираната по
делото страна, поради наличието на материалноправната норма на чл. 78 от ЗЗД.
За пълнота следва
да се отбележи, че е неоснователно и възражението на ответника ОДМВР-Бургас, че
върху държавните такси не се дължи законна лихва, тъй като се касае за
притезание на правен субект само от внесена държавна такса за съдебно
производство, за която законът е предвидил нейното възстановяване от друг
правен субект. Няма законови рестрикции дори при забава в плащанията на
публичните вземания за търсене на отговорност за законна лихва за забавеното
плащане/чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/. В периода на забавата кредиторът неоснователно е
бил лишен от облагата да ползва парите си. Исковата молба в конкретния случай
има характер на покана, по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, такъв характер има
и връчената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предвид изложеното
от фактическа и правна страна съдът приема, че установителният иск по делото,
като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло. Ищецът Д. е правоимащ
да получи от бюджета на органа, издал
отменения акт внесената държавна такса от 05.00 лева за издаването на
изпълнителния лист, получен на 07.12.2017 г.
С оглед изхода на
делото, събраните доказателства и разясненията с т. 12 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по
делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца Д. разноски
по делото, в размер на 337.50 лева за исковото производство, включващи 37.50
лева държавна такса за производството и 300.00 лева адвокатско възнаграждение,
както и припадащата се половина от разноските от 87.50 лева в заповедното
производство, общо в това производство от 175.00 лева. Не могат основателно да
се слушат по делото възраженията на пасивно легитимираната по делото страна по
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение,
поради неговия минимален размер.
Мотивирано от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Областна дирекция на МВР-Бургас при Министерство на вътрешните
работи, Булстат ..............., с област Б., община Б., град Б. ........, ул.
Х.Б. ......, че съществува вземането на М.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** ........., ж. к. Л., бл. ......, вх. ...., ет. ......,
по
частно гражданско дело № 9590/2017 година по описа на Районен съд-Бургас,
по което в негова полза е издадена заповед № 152 от 08.01.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за заплащане на сумата от 05.00
лева(пет лева), платена за издаването на изпълнителен лист за разноските по
административно дело № 6044/2016 г. на Върховен административен съд, ведно със
законната лихва върху сумата от подаването на заявлението-28.12.2017 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас при Министерство на вътрешните
работи, Булстат ............, с област Б., община Б., град Б. ........, ул. Х.Б.
......., да заплати на М.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес *** ........,
ж. к. Л., бл. ......, вх. ...., ет. ...., направените по делото разноски, в размер на 337.50 лева(триста тридесет и седем
лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас при Министерство на вътрешните
работи, Булстат ..............., с област Б., община Б., град Б. ......., ул. Х.Б.
......., да заплати на М.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес *** .........,
ж. к. Л., бл. ......, вх. ...., ет. ......., припадащата се част от направените разноски в заповедното
производство по частно гражданско дело № 9590/2017 година по описа на Районен
съд-Бургас, в размер на 87.50 лева(осемдесет
и седем лева и петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-гр. Бургас.
Районен
съдия: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.