Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на двадесет и втори октомври през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря А. Д. като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 771 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 260022 от 11.08.2020 по гр. дело №
1930/2020г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ
предявения от А.Д.М., ЕГН**********,***
против Биг брокер ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***,
***, представлявано от Б. М., иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца,
извършено на основание чл.326, ал.1 КТ с предизвестие
от 20.02.2020г., подадено от работника, считано от 27.03.2020г.,
за установяването на което е издадена Заповед № 48/27.03.2020г., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛИЛ Е СЪЩО ТАКА предявения от А.Д.М., ЕГН**********,*** против
Биг брокер ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***, ***,
представлявано от Б. М., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата длъжност „застрахователен брокер“ преди
уволнението, извършено на основание чл.326, ал.1 КТ с предизвестие от 20.02.2020г., подадено от
работника, считано от 27.03.2020г., за установяването на което е издадена
Заповед № 48/27.03.2020г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛИЛ е и предявения от А.Д.М., ЕГН**********,*** против
Биг брокер ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***, ***,
представлявано от Б. М., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225,
ал.1 КТ за заплащане на сумата от 2468,93 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа поради уволнението на ищеца, извършено на основание чл.326,
ал.1 КТ с предизвестие от 20.02.2020г.,
подадено от работника, считано от 27.03.2020г., за установяването на което е
издадена Заповед № 48/27.03.2020г., като неоснователен и недоказан.Съдът се е произнесъл и по въпроса за
разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от А.М. чрез адв. М.М. ,в която се възразява, че решението е необосновано и неправилно.
Възразява се , че в подаденото предизвестие от жалбоподателя имената и
подписът са негови, но той никога не е
попълвал датите, не е имал намерение да
го прави и не е имал възможност за това, тъй като е провеждал болнично
лечение. Обясненията на жалбоподателя пред първата инстанция кореспондират с
показанията на св. Л., която е твърдяла, че също е попълнила саморъчно
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Според жалбоподателя
е нелогично ако самият той е пожелал да напусне работа да оспорва заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовият договор е бил със срок
за изпитване в полза на работодателя и в
срока за изпитване работодателят може да прекрати договора
именно на това основание без предизвестие. Не е необходимо предизвестие, когато
срокът за изпитване не е изтекъл. Според въззивната жалба е налице заобикаляне
на закона, тъй като трудовият договор е сключен по определена програма.
Работодателят е целял да получи средства от този договор и е инициирал
прекратяване по чл. 326 от КТ. Претендира
се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна и възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства
по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение.Възразява , че не
са основателни възраженията в жалбата, тъй като жалбоподателят съм е признал,
че е подписал предизвестието, което е било написано на компютър, а той е попълнил името и ЕГН-то си. Според процесуалния представител на въззиваемата
страна жалбоподателят е имал болничен лист от 21.02. до 28.02.2020г , поради
което твърдението му, че на 20.02. е бил в болница е несъстоятелно. Според
въззиваемата страна жалбоподателят и ищец пред първата инстанция е оспорил
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение след като е получил
покана за заплащане на обезщетение на
работодателя за останалата част от срока
на предизвестието, което при договор със срок за изпитване следва да е
тримесечен . Според въззиваемата страна ирелевантни са разсъжденията за
възможностите на работодателя за прекратяване на трудово правоотношение при
договор със срок за изпитване, тъй като случаят не е такъв. Претендира
се потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания, намира
за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на подадена молба от работника за
прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие и законосъобразноснтта
на издадената заповед в този смисъл
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
ПлРС
е приел, че не е било спорно между страните и се установява от
Трудов договор № 48/01.02.2020г., че ищеца А.М. е работил при ответното
дружество на длъжност “застрахователен
брокер” при пълно работно време – 8
часа, място на работа с.***, при договорено трудово възнаграждение в размер на
610,00 лв. на срочен трудов договор за 12 месеца, със срок на изпитване 6
месеца, уговорен в полза на работодателя. Уговорено е било , че всяка от
страните може да прекрати договора с тримесечно предизвестие.
Видно е било от
Предизвестие от 20.02.2020г. ,че А.М. е подал същото до Биг брокър ЕООД, с
което е направил изявление да бъде считано „настоящото за прекратяване на
сключения трудов договор между мен и дружеството, което представлявате, считано
от 27.03.2020г.“ Предизвестието е
оспорено от ищеца с твърдение, че го е подписал като част от документите, които
е разписал при постъпването си на работа и в него не била записана датата, на
която се подава, както и датата, от която желае да прекрати трудовото си
правоотношение. Признава, че ръкописния текст в заявлението е изписан от него и
подписа, положен от негово име е изпълнен от него. Не са ангажирани доказателства
във връзка с направено оспорване за дописване на датата на подаване на
предизвестието и датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Видно е било,
според РС, от представения оригинал на предизвестието, че в него липсват
поправки и зачертавания, а датата на подаване на предизвестието 20.02.2020г. и
на прекратяване на трудовото правоотношение 27.03.2020г. са изписани печатно
на компютър като част от останалия
печатен текст в него. Ръкописно са изписани идентификационните данни на ищеца,
както и неговия подпис.
Установява се, според
РС, от Болничен лист № Е20197729711, че А.М.
е бил във временна неработоспособност за времето от 21.02.20г. до 28.02.20г., а
от Болничен лист № Е20200253032 е видно, че ищеца е бил в отпуск по болест за
времето от 02.03.20г. до 30.03.20г.
Не е било спорно между
страните и се установява от ЕР на ТЕЛК № 4179 от 210/27.11.17г., че на А.М. е
опредена 100 % трайна неработоспособност без чужда помощ.
Със заповед №
048/27.03.2020г. на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от 27.03.20г. е
прекратено трудовото правоотношение на А.М. с ответното дружество поради
представено предизвестие от работника до работодателя. В него е посочено на
служителя да се изплати обезщетение на основание чл.224 КТ за 4 дни, а за
неспазено предизвестие по чл.326, ал.2 КТ, който срок е 3 месеца лицето дължи
обезщетение на основание чл.220, ал.1 КТ в размер на неговото брутно трудово
възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Върху заповедта е
попълнена саморъчно дата на получаване на заповедта от А.М. и е положен подпис
от него.
Видно е било, според
РС, от Покана и известие за достяване от Биг брокер ЕООД до А. М., получена от
съпругата му на 08.05.2020г., че М. е
поканен да заплати на Биг брокер ЕООД сумата от 1077 лв .на основание чл.220,
ал.1 КТ за неспазения срок на предизвестие.
Съдът е кредитирал
показанията на св.Недялка Л. Л. въпреки че е заинтересована като служител на
ответното дружество. Показанията ѝ са преки, непротиворечиви и в
съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че св.Л. и ищеца М. и други
лица са участвали в организиран от Бюро по труда курс по застраховане за
безработни лица. След завършване на курса от 01.02.20г. били назначени в Биг
брокер ЕООД. Ищеца заявявал, че ще напусне, тъй като няма достатъчно
застраховки. По програмата било уредено, завършилите курса да започнат работа в
Биг брокер ЕООД. Работниците, сключили
договори по този ред получават 610 лв.,които са осигурени от програмата, а
работодателя заплаща допълнителен процент във връзка с реализираните продажби
на застраховки. На 27.03.20г. е трябвало да бъде връчена заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение на А.М.. Управителят на работодателя
се наложило да излезе от офиса и оставил оформените документи при св.Л., за да
ги връчи на М.. Той си подписал документите. М. се запознал с документите преди
да ги подпише. Не е изразявал становище, че не желае да напуска. Дори няколко
пъти преди това е казвал, че няма да работи. М. сам попълнил датата, на която му
се връчват документите. Ищецът е бил в болнични. Искал да донесе и друг
болничен, но не го приели, тъй като вече му бил прекратен договора. Във фирмата
има образец на предизвестие, което се попълва от работника, ако иска да напусне
с предизвестие, което се попълва от работника. Срока на предизвестието е 3
месеца.
Съдът е възприел заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се
установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за 6-месечен период за времето
от 27.03.2020г. до 27.09.2020г. е в размер на 3660 лв., а за времето от
27.03.2020г. до 30.07.2020 г. е в размер на 2468,93 лв.
Според РС по делото
се установява от представеното предизвестие от 20.02.2020г.,
че ищецът е упражнил субективното си потестативно право на прекратяване на трудовото си правоотношение с ответника с
предизвестие на основание чл.326, ал.1 КТ. Не са
доказани, според РС, възраженията на
ответника, че предизвестието е подписано бланкетно и след това е попълнено,
като чрез него той не е изразил воля за прекратяване на трудовото му
правоотношение с предизвестие. Прекратителния ефект, обаче настъпва на
основание чл.335, ал.2, т.1 КТ- при прекратяване с предизвестие- изтичане срока
на предизвестие. Не е било спорно между страните, че предизвестието е получено
от работодателя на посочената в предизвестието дата 20.02.2020г. Правото за
едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или
служителя с предизвестие е субективно право, което може да бъде упражнено само
по преценка на работника или служителя независимо каква е причината за
прекратяването на трудовия договор на това основание. Работникът или служителят
не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява
работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл. 326,
ал. 1 КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работникът
или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя и по отправеното
писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ
работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се
прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл. 335,
ал. 2, т. 1 КТ/, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и
преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл. 220 КТ законодателят е
предоставил тази възможност на всяка от страните по трудовия договор да не
спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с
определен в закона размер - брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. Според РС за настъпването на
правопрекратителния ефект не е достатъчно само да се отправи волеизявление,
както е по чл. 327 от КТ, а е необходимо да изтече предвидения от страните
срок, след който трудовото правоотношение ще се счита за прекратено. Продължителността
на срока на предизвестие варира в зависимост от вида на трудовия договор, като
при безсрочните е минимум 30 дни, но не повече от 3 месеца. При срочните
трудови договори, какъвто е процесния, срокът на предизвестието е минимум три
месеца, но не повече от остатъка на срока на самия договор, съгласно
разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от КТ.
Според РС срокът на предизвестието започва да тече от деня, следващ този
на получаването му – принцип, съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ. Макар
и отправил предизвестие до своя работодател, в класическата хипотеза на чл. 326 КТ – работникът или служителят трябва да се явява на работа и полага труд през
периода на предизвестието, тъй като трудовото му правоотношение не е
прекратено. Същият ще бъде задължен да спазва всички свои задължения,
включително трудовата дисциплина, работното време, трудовите норми и т.н. По
аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ моментът, в който трудовият договор се
прекратява, е денят, в който изтича срока на предизвестието. Това важи винаги,
освен когато някоя от страните по трудовото правоотношение пожелае да го
прекрати преди изтичането му. В този случай, когато някоя от страните по
трудовото правоотношение реши да не спази уговорения срок на предизвестие –
трудовото правоотношение се прекратява съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ – с
изтичане на съответната част от срока на предизвестието. При това положение са
мислими две хипотези, а важен и меродавен е моментът посочен от страната, която
е поискала преждевременното прекратяване на трудовия договор. При първата,
трудовото правоотношение ще се прекрати от момента на достигане на
предизвестието до работодателя, тъй като или той, или работникът или служителят
заявяват, че не желаят да спазят целия срок на предизвестието и се съгласяват
да заплатят обезщетението по чл. 220 от КТ. При втората хипотеза, част от срока
на предизвестието ще бъде „отработен“, а за останалата част ще бъде заплатено
обезщетение. Трудовото правоотношение ще
бъде прекратено с изтичането на съответната част от предизвестието, такава,
каквато е волята на страната, позовала се на чл. 220 КТ. Според РС в решение № 873 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1757/2009 г., IV г. о., ГК постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието,
случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не
желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в
момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който
страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и
страната дължи заплащане на обезщетение по
чл. 220 КТ. Неспазването на срока на предизвестие има значение
единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за
предизвестие. Съдът е приел, че
елементите на фактическия състав са подаването на предизвестие и изтичането на
срока на предизвестието или настъпването на датата, от която работника е
посочил, че желае да прекрати правоотношението си с предизвестие. Заплащането
на обезщетението за неспазено предизвестие не е част от фактическия състав за
настъпване на ефекта от упражняването на потестативното право на работника да
прекрати трудовото си правоотношение с предизвестие. Трудовото правоотношение
се прекратява от посочената от работника дата, а ако предизвестието или определена
негова част не бъде отработена
В настоящия случай ищеца е отправил на 20.02.2020г.
предизвестие до работодателя си, получено от него на същата дата за
прекратяване на трудовото му правоотношение считано от 27.03.2020г. Ирелевантно
е, според РС, дали след тази дата ищеца
е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, тъй като фактическия
състав на прекратяването на трудовото правоотношениес предизвестие включва
подадено и получено предизвестие и изтичане на срока на предизвестието или тази част, която
работника е заявил, че ще отработи- настъпването на датата, от която работника
е заявил, че ще прекрати трудовото си правоотношение. Чл. 326, ал. 1 от Кодекса
на труда е израз на принципа за свободата на труда. С тази разпоредба, според
РС, законодателят признава и гарантира
правото на работника или служителя едностранно да прекрати своя трудов договор,
посредством отправянето на предизвестие до работодателя. Касае се за лично,
субективно потестативно право, упражняващо се по суверенната преценка на
работника или служителя, а причината и мотивите на работника или служителя за
прекратяването на трудовия договор на това основание са без значение, т.е.
работникът или служителят не дължи да мотивира писменото волеизявление, с което
предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на
основание чл. 326, ал. 1 КТ. Затова, според РС, при прекратяване на трудовия договор по този
член работникът или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя,
промяна в чиято правна сфера възниква независимо от неговата воля или съгласие.
съгласно чл. 335,ал.2,т.1 КТ, когато трудовия договор се прекратява с
предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото
трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, а
издаваната заповед за прекратяване на трудовия договор в такива случаи има само
констативен характер. Поради изложеното е без значение дали и как е връчена на
ищеца оспорената заповед № 48/27.03.2020г., тъй като прекратяването на
трудовото правоотношение не е настъпило с връчването на заповедта на работника,
а с настъпването на посочената в предизвестието дата 27.03.2020г. Оспорената,
според РС, заповед не страда от
пороците, посочени в исковата молба. Не са установени по делото твърденията на ищеца, че в предизвестието са
дописани дата на подаване, както и дата на прекратяване на трудовия договор.
При гореизложеното съдът е приел, че прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца с предизвестие, подадено от него е законосъобразно,
поради което искът за отмяната му като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
По
искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Искът е
акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му е възможно, само
ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. Тъй като тази предпоставка не е налице,според РС, предявения иск за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По искът с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр
.чл.225, ал.1 КТ:
Искът е
акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му е възможно, само
ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. Тъй като тази предпоставка не е налице,според РС, предявения иск за за присъждане на обезщетение
за оставане без работа на ищцата поради незаконно уволнение се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен в целия си предявен размер от 2468,93
лв.
РЕШЕНИЕТО
на РС е законосъобразно
РС е
изложил мотиви, които се споделят от въззивната
инстанция и не следва да се преповтарят
във вида, в който са изложени. Изложени са даже твърде обстойни и подробни
мотиви от теоретико – правна страна относно
прекратяване на трудовото правоотношение от работника с предизвестие.
Неоснователни са оплакванията, че показанията на единствената свидетелка по
делото са кредитирани изцяло без да се съобразят обясненията на ищеца пред
първата инстанция. РС е изложил мотиви защо кредитира показанията на св. Л..
Правната природа на гласните доказателства и обясненията на страната е
различна. РС е съобразил характера на обясненията на М., тъй като ги е коментирал в мотивите си. Не
може да се приеме, че докладът по делото страда от недостатъци, а и такива
оплаквания липсват в жалбата. РС е указал на работодателя, че носи
доказателствена тежест относно основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение и това е правилно. Работодателят е представил в оригинал
писменото доказателство – молбата от М.. Молбата е изготвена на компютър, вкл.
датата на изготвяне и датата на освобождаване по желание на работника.
Обясненията на ищеца пред първата инстанция в открито съдебно заседание на
30.07.2020г са противоречиви. В началото твърди, че в набора от документи,
които е подписал при постъпването на работа е била и въпросната молба с
предизвестието. Твърди, че ръкописният текст и подписа са негови. По – късно
твърди „Аз сега го виждам за първи път, но датите не фигурираха там. Беше си
празно там“. След друг отговор отново
повтаря „Предизвестието сега го видях току що“. Последното няма как да бъде
вярно при положение, че самият ищец пред РС заявява преди това ,че лично го е
подписал и си е написал имената и ЕГН-то. Липсват твърдения за оказана принуда.
Самият работник е заявил, че молбата е
подписана от него и саморъчно е изписал имената си и ЕГН. При събраните по
делото доказателства няма основание да се приеме нещо различно от изводите на
РС – ПЛевен. Пред ОС също не се представят доказателства при спазването на
разпоредбите на чл. 266 от ГПК, които да водят до други изводи.
Предвид гореизложеното следва
да се потвърди решението на РС – Плевен. При този изход на делото и липсата на
претенция за разноски за въззивната инстанция и данни за направени такива от
въззиваемата страна разноски не следва да се присъждат за настоящата инстанция.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 260022 от 11.08.2020 по гр. дело №
1930/2020г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщението за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :