№ 110
гр. П., 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20251230200233 по описа за 2025 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „П.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление /населено място/, представлявано от управителя А.И.Й., чрез
Адвокатско дружество „К., Д. и п.“, със седалище и адрес на управление
/населено място/, представлявано от управителя адвокат М. К., против
Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на дружеството жалбоподател, за
административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл.
179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен, издаден при
съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила.
Излагат се съображения за това. Претендират се сторените по делото
1
разноски.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява процесуален
представител, но такъв има упълномощен в лицето на адв. Елена Тошева,
която представя писмена молба-становище по хода на делото и по съществото
на спора, като поддържа заявеното в жалбата и претендира в полза на
дружеството-жалбоподател да бъдат присъдени разноски. Прилага списък на
разноските, договор за правна защита и съдействие и фактура №
**********/15.09.2025 г., за заплатен адвокатски хонорар.
За административнонаказващия орган – Агенция „Пътна инфраструктура“
към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, се явява
редовно упълномощен юрисконсулт. Последният оспорва жалбата и моли съда
да потвърди процесния електронен фиш като правилен и законосъобразен по
подробно изложени съображения в депозирано писмено становище. В
последно с.з. не се явява, представя нарочна молба с обективирано становище.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от страна на
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО – П. не изпраща представител и не
взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в
протоколите от проведените съдебни заседания.
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно се установи по делото, че на 07.11.2021 г. в 13:21 часа в Община П.,
на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа – път А - 3 км 163+488, с
посока намаляващ километър, е установено движение на ППС влекач
МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса
18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 44000, за което
изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
2
пътищата, тъй като за ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Така извършеното нарушение № D0FC7F9E6FE2FB6E053031F160A49B4 е
установено с устройство № 10112, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А - 3 км 163+488.
Ползвателят на ППС-то е „П.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя
А.И.Й., със седалище и адрес на управление /населено място/, което
обстоятелство се установява от извлечението от създадения доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси с № **********.
За така установеното нарушение срещу ползвателя на превозното средство –
дружеството жалбоподател, е съставен обжалваният Електронен фиш №
********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство
на регионалното развитие и благоустройството. На основание чл. 187а, ал. 2, т.
3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева, за нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП. Независимо от наложеното административно наказание, в
ЕФ е посочено, че дружеството жалбоподател дължи и заплащане на
съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП съобразно категорията на
притежаваното от него пътно превозно средство в размер на 119,00 лева.
ЕФ № ********** е връчен на представител на дружеството жалбоподател на
07.04.2025 г., в законоустановения срок е постъпила и разглежданата в
настоящото производство жалба.
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от
създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, с
№ **********, удостоверяващ липсата на валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването за ППС с рег. № *** на 07.11.2021 г.
в 13:21 часа, тол селекция 10112, път А - 3, 163+488, посока намаляващ
километър, област Благоевград, град Марикостиново, както и данни за
собственика и ползвателя на процесното ППС с рег. № *** и
индивидуализиращи превозното средство данни, ведно с два броя статично
3
изображение във вид на снимков материал на същото.
Видно от заверено копие на Справка за местоположението на стационарни
контролни единици на електронна система за събиране на таксите за ползване
на РПМ находящи се на територията на Областно пътно управление
Благоевград, Рамка № 10112 за сегмент № **********, на който е
разположено устройство № 10112, с което е установено нарушението, е
разположена в Област Благоевград, Община П., място Марикостиново, път А -
3, позиция на АУЗПТ (км) 163+488.
Съгласно представено заверено копие от Списъка на републиканските пътища,
за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, път А - 3, клас
Автомагистрала, тол сегмент № ********** е включен в цитирания списък и
за същия се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
От АНО е представено становище от отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура“, Национално тол управление от 28.05.2025 г.,
съгласно което за датата на нарушението /07.11.2021 г./ за ППС с рег. № ***,
няма получени тол декларации, за датата и часа на нарушението /07.11.2021 г.,
13:21 часа/ няма получени маршрутни карти за ППС с рег. № ***, няма
получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, от която е
отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент № **********.
Съгласно представено становище от отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура“, Национално тол управление от 17.07.2025 г., за
датата и часа на нарушението /07.11.2025 г., 13:21 часа/, за ППС с рег. № ***,
дължимата сума за рамка 10112, сегмент № ********** е 0,39 лева.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и писмо с вх. № 5146
от „Д.С.И.“ АД, техен изх. № 1144/04.06.2025 г., с което информират, че
бордовото устройство асоциирано към ППС с рег. номер *** е било
изключено в периода от 18.10.2021 г., в 18:12 ч. до 07.11.2021 г., в 15:06 ч.,
когато е отново включено в захранването. Нарушението е заснето в периода, в
който БУ не е било включено и не е подавало данни, а именно на 07.11.2021 г.,
в 13:21 ч. По време на заснемане на нарушението не е имало техническа
неизправност в системата за пътно таксуване, която да доведе до
невъзможност за подаване на данни. По делото е приобщено и писмо с изх. №
1179/14.07.2025 г. от „Д.С.И.“ АД, в което се посочва, че към процесната дата
„ДСИ“ АД като национален доставчик на услуги не е имало задължения за
4
уведомяване на дружеството „П.“ ООД, че е налице незаплатена пътна такса и
липса на подадена за това декларация за ППС, с рег. № *** на 07.11.2021 г. в
13:21 часа за движение по път А-3 км 63+488, сегмент **********, рамка
10112.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на
страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е
депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото
производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – П.. Спазен е и
законоустановеният 14 - дневен срок, считано от датата на връчване на
обжалвания акт - ЕФ.
Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:
Административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е
ангажирана за това, че на посочените в ЕФ дата, час и място е установено
движение на собственото на дружеството ППС, индивидуализирано с
техническите му характеристики, за което изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за ППС-то
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването
– нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Вменената за нарушена разпоредба
предвижда, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП,
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Вмененото на дружеството жалбоподател нарушение е документирано от
Електронната система за събиране на пътни такси по смисъла на чл. 167а, ал. 3
от ЗДвП, която създава доклад с приложени към него статични изображения
във вид на снимков материал. Съгласно чл. 189е, ал. 8 ЗДвП докладът и
5
снимките, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в
тях обстоятелства, тъй като законодателят е предвидил, че контролните органи
могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
Съгласно чл. 39, ал. 4 ЗАНН, за случаите на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2 на същия член, за което се издава електронен фиш. С
цитираната разпоредба законодателят е предвидил възможност за издаване на
електронен фиш, но само в случаите, предвидени в закон.
Видно от нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо ЗДвП, в редакцията й
действаща към момента на извършване на нарушението - ДВ, бр. 105 от 2018
г., в сила от 01.01.2019 г., по аргумент от чл. 3, ал. 1 ЗАНН, при нарушение по
чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 1 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. В настоящия случай нарушението,
което е установено и заснето с електронна система по чл. 167а, ал. 1 ЗДвП, не
е по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, а по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. В нормата на чл. 189ж, ал. 1
ЗДвП не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш в
случаите по ал. 3б на чл. 179 ЗДвП, като липсва и друга законова норма, която
изрично да предвижда тази възможност, поради което съдът намира, че в
случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение, а в последствие да бъде издадено наказателно постановление, а не
да се съставя електронен фиш.
Настъпилата законодателна промяна на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, изразяваща се в
допълнение на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо ЗДвП с израза „-3б“ добавен след
6
израза „чл. 179, ал. 3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024
г., не е била част от действащото право към момента на извършване на
вмененото административно нарушение. Доколкото коментираната норма е
процесуална такава и се прилага незабавно с влизането й в сила, то електронен
фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3а - 3б ЗДвП, може да се издава за
визираните нарушения, извършени след 13.02.2024 г.
В конкретния случай административнонаказателната отговорност на
дружеството жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП,
извършено на 07.11.2021 г., санкционирано на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3
във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за което е издаден и обжалваният ЕФ.
Доколкото към датата на извършване на твърдяното административно
нарушение не е била предвидена възможността за санкциониране на
нарушението с издаването на електронен фиш, то и издаденият такъв е
незаконосъобразен.
Паралелно с изложеното, доколкото във връзка с жалбата, инициирала
настоящото производство, е изискана и представена справка от „Д.С.И.“ АД,
техен изх. № 1144/04.06.2025 г., с което информират, че бордовото устройство
асоциирано към ППС с рег. номер *** е било изключено в периода от
18.10.2021 г., в 18:12 ч. до 07.11.2021 г., в 15:06 ч., когато е отново включено в
захранването. Нарушението е заснето в периода, в който БУ не е било
включено и не е подавало данни, а именно на 07.11.2021 г., в 13:21 ч. По време
на заснемане на нарушението не е имало техническа неизправност в системата
за пътно таксуване, която да доведе до невъзможност за подаване на данни.
Отделно от това е постъпило и писмо с изх. № 1179/14.07.2025 г. от „Д.С.И.“
АД, в което се посочва, че към процесната дата „ДСИ“ АД като национален
доставчик на услуги не е имало задължения за уведомяване за ползвателите на
платената пътна мрежа за установено движение без заплащане на пътна такса.
Следва да се вземе предвид относно предоставяне от страна на „ДСИ“ АД на
клиента на услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато
разстояние и на база време (електронни винетки) с предплатен баланс, че е
необходимо да се вземе предвид и заложеното в чл. 2, § 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
7
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Съгласно цитирания
регламент доставчикът, в конкретния случай „ДСИ“ АД, е следвало да
информира ползвателя на електронната услуга - дружеството жалбоподател,
за недекларирането на пътната такса, както и да предложи възможност за
отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки,
когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Тази
разпоредба обаче, е съобразена във вътрешното ни право едва с последното
изменение на Закон за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение
на ЗП (ДВ, бр. 14 от 2023 г.), с което към текста на чл. 10б ЗП са добавени три
нови алинеи - ал. 7, ал. 8 и ал. 9, които са в сила от 01.01.2024 г. Разпоредбата
на чл. 10б, ал. 7 ЗП предвижда, че в случай, че е налице частично или пълно
недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно
превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС), за
което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на
такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя
възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в
срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. В случаите,
когато се заплати тази такса в указания срок, законът предвижда да не се
образува административнонаказателно производство. Едва при констатирано
последващо бездействие от страна на собственика или ползвателя, следва да
се пристъпи към ангажиране на имуществената му отговорност. Така
формулираната ал. 7 на чл. 10б ЗП в цялост е синхронизирана с нормата на чл.
2 § 7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й
с общностното право.
Доколкото действащото законодателство към датата на процесното нарушение
е поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл.
102, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, които са били обвързани в договорни
отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са
били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол данни и
заплащането на тол такси, нормите на вътрешното право са били
несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на
Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при
упражняване на основни права и свободи, както и на изискването на чл. 288
ДФЕС, че регламентът е акт с общо приложение, той е задължителен в своята
8
цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Все в коментирания аспект, с наложената на дружеството жалбоподател
имуществена санкция в размер на 2500 лв., не е спазен и принципът за
пропорционалност/съразмерност, като един от основните принципи на
правото на ЕС. Този правен извод следва от обстоятелството, че съгласно
фактическата и правна рамка на административното обвинение, обективирано
в ЕФ, а именно липсата на валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването за ППС с рег. № *** на 07.11.2021 г. в 13:21 часа,
е само за един сегмент – ********** - тол селекция 10112, път А - 3, 163+488,
посока намаляващ километър, област Благоевград, град Марикостиново, не и
за целия пътен участък. Предвид представеното от наказващия орган
становище от 17.07.2025 г., в което е посочено, че дължимата сума за сегмент
********** (АМ А-3L: Кулата – Марикостиново - участък 1) е в размер на 0,39
лв., безспорно се установява, че наложеното наказание (имуществена санкция
в размер на 2500 лв.) противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури. В този смисъл е и решението на Съда на
Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от АС - Хасково, съгласно
което цитираният чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане
на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Като се има предвид
задължителният характер на така даденото тълкуване на СЕС, то налагането
на имуществена санкция във фиксиран размер (в процесния случай - 2500
лева), за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с
9
принципа за пропорционалност, което обстоятелство на самостоятелно правно
основание обуславя незаконосъобразността на обжалвания административен
акт.
В цитираното решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, е посочено
още, че ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или
имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в
зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Според
СЕС единственото предвидено в тази система адаптиране на размера на
глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно
средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но това
адаптиране, освен, че не е във връзка с поведението на
собственика/ползвателя или водача на МПС (не позволява да се вземе предвид
степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение), не
отчита и характера и тежестта на нарушението. Отчетено е още и че при
налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид
разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил
дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира
неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя
нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това
дали нарушителят е заплатил предварително размера на тол таксата за даден
маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може
да бъде изчислено впоследствие. При тези съображения следва да се посочи,
че законодателното предвиждане на една абсолютна по размер имуществена
санкция изключва възможността съдът да извърши преценка относно
съразмерността на наказанието и да наложи размер, различен от фиксирания
такъв. А съгласно общностното право, което има примат над националното,
размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде
пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи
мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната такава.
Спазването на един от основните принципи на правото на ЕС – за
пропорционалност на наложеното наказание с оглед преследваните със
същото цели, залегнал в цитираното решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело
С-61/23, както и в общностната съдебна практика, напълно се споделя и
поддържа и от касационната инстанция, в който смисъл са и Решение № 2118
10
от 28.04.2025 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 345/2025 г., Решение №
1896 от 11.04.2025 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 136/2025 г.,
Решение № 1822 от 9.04.2025 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. №
1925/2024 г., Решение № 1569 от 26.03.2025 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н.
д. № 204/2024 г., Решение № 1532 от 24.03.2025 г. на АдмС - Благоевград по к.
а. н. д. № 998/2024 г., Решение № 1450 от 19.03.2025 г. на АдмС - Благоевград
по к. а. н. д. № 832/2024 г., Решение № 1240 от 7.03.2025 г. на АдмС -
Благоевград по к. а. н. д. № 1055/2024 г., Решение № 1104 от 28.02.2025 г. на
АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 1121/2024 г., Решение № 1093 от
28.02.2025 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 310/2024 г., Решение № 940
от 21.02.2025 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 643/2023 г.
По изложените съображения, съдът намира, че с издаването на обжалвания
ЕФ административната отговорност на дружеството жалбоподател е
ангажирана незаконосъобразно, поради което следва да постанови решение, с
което същият да бъде отменен.
С оглед крайния изход на спора, право на присъждане на разноски има
дружеството жалбоподател, тъй като съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт. В случая от дружеството жалбоподател е направено
искане за заплащане на разноски в размер на 480,00 лв. с ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение, за което е представен списък с
разноски, както и договор за правна защита и съдействие и фактура №
**********/15.09.2025 година. Искането е направено своевременно,
представен е списък с разноски, както и договор за правна помощ и фактура.
Претендираният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с
разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. като възнаграждението е
определено в минимален размер с оглед материалния интерес на обжалвания
акт. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като последното е съответно
на фактическата и правна сложност на производството по настоящото дело,
както и на извършените от страна на процесуалния представител на
дружеството жалбоподател процесуални действия. Ето защо искането за
присъждане на разноски в посочения размер се явява основателно и следва да
11
бъде уважено, като Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
Инфраструктура“ гр. София, следва да бъде осъдено да заплати сторените
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 480,00 /четиристотин и
осемдесет/ лева.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „П.“ ООД, ЕИК ***, със законен представител
А.И.Й., със седалище и адрес на управление /населено място/, за
административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер
на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
Инфраструктура“ гр. София, да заплати на „П.“ ООД, ЕИК ***, със законен
представител А.И.Й., със седалище и адрес на управление /населено място/,
сумата от 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12