Р Е Ш Е Н И Е
№ I-63
19.06.2019г., гр. Бургас
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на пети
юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Таня РУСЕВА-МАРКОВА
мл.с. Марина
МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 605 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН ЕС) ЕИК: ********* с адрес гр.
Пловдив, ул. Хр.Г.Данов № 37, чрез юрисконсулт Кристиян Николов против Решение
№ 717/29.03.2019 г., постановено по гражданско дело № 8381 по описа за 2018
година на Районен съд Бургас, с което е прието за установено по отношение на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, че „ДЖУН ДЖИН-БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл. 150, вх. 1,
ет. 1, представлявано от К. С. В., не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД сумата от 596,18 лева по фактура № **********/05.11.2018г., представляваща
допълнително начислена стойност на 4229 kWh ел.енергия за периода 08.11.2016г.
– 06.02.2017г. за обект с ИТН 2764140, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Славейков,
бл. 150.
ЕВН ЕС ЕАД
изразява недоволство от решението, като счита същото за неправилно,
необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
материалния закон. Твърди, че доказателствата са тълкувани превратно,
констатациите не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на
закона. Сочи, че с обжалваното решение БРС приел, че ЕВН ЕС не е доказало, че в
ОУ се съдържат разпоредби, уреждащи реда за уведомяване на клиенти при
преизчисления на доставени количества ел. енергия за минал период, тъй като не
били представени ОУ на ЕВН ЕС на хартиен носител. Сочи, че още в исковата молба
уточнили, че ОУ са публични и са достъпни на интернет страницата на
енергоснабдителното дружество и че действащите ОУ са одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. На следващо място счита, че в ОУ на ЕВН ЕС е предвиден
изричен ред за уведомяване на клиентите за корекция на сметка, а именно в чл.28
от ОУ на ЕВН ЕС бил указван реда, по който крайният снабдител уведомява
клиентите за дължимите суми при корекция на сметката. Счита, че с изменението
на ЗЕ, а именно в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ законът не вменява в задължение на
крайните снабдители да променят общите си условия. В подкрепа на твърденията си
сочи съдебна практика, с която се приемало, че в чл. 24 ОУ на договорите за
продажба на ел.енергия на ЕНЕРГО –ПРО Продажби АД бил предвиден ред за
уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършена корекция, а ОУ на ЕНЕРГО
–ПРО Продажби АД били одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на КЕВР, т.е.
преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012г. Твърди, че
разпоредбите на чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на ЕНЕРГО –ПРО Продажби
АД са идентични и липсвало логика при идентична фактическа обстановка да се
приема противоположна теза (сочи съдебна практика на ОС Пловдив и ОС Сливен).
Намира, че неправилно РС Бургас приел, че снабдителят следва да доказва
неправомерно поведение на абоната като сочи съдебна практика на ВКС, съгласно
която било прието, че крайният снабдител не следва да доказва виновно поведение
на клиента, а има право да извърши преизчисление на сметката съобразно
правилата на ПИКЕЕ. Сочи, че отговорността на потребителя е обективна,
служители на ЕВН ЕР са констатирали несъответствие на СТИ, което било
удостоверено в констативен протокол № 328192/06.02.2017г. на ЕВН ЕР. Тези
констатации били потвърдени с Констативен протокол № 563/27.04.2018г. от
метрологична експертиза на средство за търговско измерване на БИМ, който
протокол сочи, че е официален документ съгласно чл. 58, ал. 4 Закон за
измерванията вр. чл. 179 ГПК. Счита, че е доказано неправилното отчитане на ел.
енергия и чрез прилагане на ПИКЕЕ се доказвало реално доставеното количество
ел.енергия, която клиента следвало да плати.
Моли решението на
първа инстанция да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което
искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции. Представя
списък на разноските на обща стойност за двете инстанции в общ размер 905 лева,
както и пълномощно.
В случай, че
решението се намери за правилно, въззивникът прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до минимален размер,
предвиден в чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не се правят
доказателствени искания.
Препис от
въззивната жалба е връчен на ответната страна на 17.04.2019г. като в срока по
чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор, с който въззиваемото дружество чрез
процесуалния си представител намира въззивната жалба за неоснователна и моли да
се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Районен съд
Бургас се е произнесъл по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С определение № 872/15.05.2019г.
по гр.д. № 605/2019г. по описа на ОС Бургас съдът намери, че въззивната жалба е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена в
срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и я внесе
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Пред въззивната
инстанция е проведено едно съдебно заседание, на което представител на ЕВН ЕС
ЕАД не се явява, представя писмено становище, с което поддържа въззивната
жалба, а въззиваемото дружество се представлява от адв. Тончев като моли въззивната жалба да се остави без
уважение. Пред въззивна инстанция не са направени доказателствени искания и не
са ангажирани нови доказателства.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните въз основа на събраните по
делото доказателства, по вътрешно убеждение, приема от фактическа страна
следното:
РС Бургас е
сезиран с искова молба от „ДЖУН ДЖИН-БЪЛГАРИЯ“ ООД, с която претендира да се
приеме за установено, че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД (ЕВН
ЕС ЕАД), сумата от 596,18 лева с ДДС, представляваща сума по едностранна
корекция на сметка за електроенергия съгласно фактура № **********/05.11.2018г.
Твърди, че дружеството издало фактура за едностранна корекция за сумата от 596,18
лева за обект с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 150.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД (ЕВН ЕС ЕАД), с който счита искът за неоснователен. Намира,
че процесната сума е правомерно начислена и че е спазена методиката за
изчисление. Твърди, че на 06.02.2017г. служители на „Електроразпреление Юг“ ЕАД
са извършили проверка на електромер № *********, който бил демонтиран и
поставен в безшевна торба за еднократна употреба с № 450464 и бил изпратен за
изготвяне на метрологична експертиза в независима лаборатория. За извършената
проверка бил съставен констативен протокол № 328192/06.02.2017г. Електромерът бил предаден за проверка на
Български институт по метрология (БИМ) като
била установена манипулация, в резултат от която електромерът измервал с
отклонение извън границите на допустимото като грешката можело да бъде точно
установена – 87,13%. За извършената проверка от БИМ бил изготвен констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за търговско измерване №
563/27.04.2018г. Въз основа на констатациите на основание чл. 48, ал. 1, т. 2,
б“а“ от ПИКЕЕ било начислено допълнително количество ел.енергия на клиента в
размер на 4229 kWh на цена от 596,18 лева с ДДС. Счита, че на основание
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 48 ПИКЕЕ е налице изрична законова възможност
енергийните предприятия да коригират сметките за изминал период от време като правната
уредба за едностранна корекция позволява да се извърши такава без предпоставка
за това да е виновно поведение за манипулирането на електромера. Количеството
изразходвана енергия било определено съгласно чл. 48 и чл. 51 ПИКЕЕ. Акцентира,
че продава ел.енергия при публично известни Общи условия, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. Акцентира, че общите условия са публично известни и
са достъпни на интернет страницата и че между страните е налице валидно
облигационно отношение. Твърди, че реда за уведомяване на потребителя е уреден
в чл. 28 ОУ на ЕВН ЕС и е спазен. Моли да се отхвърли предявеният иск.
Районният съд е
приел, че по делото не са представени общите условия на договорите за продажба
на ел.енергия и затова не може да се направи извод дали ответното дружество е
предвидило в общите си условия ред за уведомяване на клиентите при извършване
на корекции на сметки и правила за измерване на количеството енергия. В
резултат е приел, че не е установено, че ответното дружество е имало законово
основание и право да извърши процесната едностранна корекция на сметката на
ищеца и искът като основателен е уважен.
Не е спорно между
страните, че ищецът потребява ел.енергия на адрес гр. Бургас, ж.к. „Славейков“,
бл. 150.
Съгласно
Констативен протокол № 328192 на 06.02.2017г. двама представители на „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД извършили техническа проверка и подмяна на
средство за търговско измерване с кл.номер ********** клиент на адрес гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 150 в присъствието на двама свидетели. Посочени
са показанията на електромер с фабричен № ********* като е посочено, че се констатира
неправомерно въздействие върху електромера, който е демонтиран и поставен в
безшевна торба, пломбирана с пломба № 450464.
Представен е
протокол от БИМ №563/27.04.2018г. , с който е констатирано, че е осъществен
нерегламентиран достъп при отварянето на електромера – осъществен е достъп до
вътрешната страна на клемния блок между клеми 1 и 2, допълнително е монтиран
нерегламентиран мост от меден проводник, водещо до промяна на метрологичните
характеристики на електромера.
В резултат е
коригирана сметката на клиента като са начислени 4229 kWh ел.енергия на обща
стойност 596,18 лева. Издадена е данъчна фактура № **********/05.11.2018г. за
коригираната сума.
Прието е заключение
на съдебно-техническа експертиза, съгласно което върху електромера е осъществен
нерегламентиран достъп и е извършено
неправомерно въздействие. Неотчетеното количество ел.енергия е изчислено
съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. “а“ от ПИКЕЕ и методиката е приложена
правилно. Неизмереното количество ел.енергия е 4229 кВтч и сумата за доплащане
е 596,18 лева с ДДС.
Други относими за
спора доказателства не са налице.
При така приетата
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Този иск е средство за
защита на оспорени права при наличие на правен интерес и според правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в исковия процес - чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения. В конкретния случай ищецът твърди отрицателен юридически
факт – липса на основание за извършената едностранна корекция на сметката за
потребена електрическа енергия, за която е съставена фактура №
**********/05.11.2018г. Тежестта да установи наличието на законово основание за
извършената корекция в този случай се носи от ответника, който трябва да
проведе пълно и главно доказване. За да се ангажира отговорността на
потребителя за вреди, ответникът следва да установи наличието на облигационно
отношение по договор за продажба на електроенергия с ищеца, изпълнението на
задълженията си по него и произтичащи от закона, както и въздействие, което е
препятствало правилното отчитане,
периодът на грешното отчитане на потребената електроенергия, реално
консумираното през него количество, както и изпълнение на законовите условия за
едностранна корекция на сметка.
При служебната
проверка, извършена на основание чл.269 ГПК, въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество въззивната инстанция не
споделя съображението, че тъй като не са представени ОУ на ответното дружество
не може да се направи извод дали е предвидило в общите си условия ред за
уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметки. Общите условия
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД са публично известни като същите са
публикувани и на електронната страница на енергоснабдителното дружество.
ОС обаче споделя
съображенията и съдебната практика, че липсва ред в ОУ за уведомяване на
клиента за извършената корекция на сметки и ангажиране на обективната
отговорност на клиента като не се споделят изложените във въззивната жалба
съображения, че не е нужна промяна на ОУ предвид въведените законодателни
изменение на ЗЕ. Изменението на ЗЕ през 2012г. - чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ
предвижда, че ОУ съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ
(т.е. по глава ІХ от ПИКЕЕ), това налага допълването на заварените към момента
ОУ с изрични разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка съобразно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Настоящият
състав не споделя позоваването във въззивната жалба на Решение № 118 от
18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК, тъй като това
решение не е допуснато до касация по въпроса дали е налице съответствие на ОУ с
изискванията на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, в сила от 17.07.2012г., а е
допуснато до касационно обжалване по друг въпрос, а именно: Следва ли крайният
снабдител на електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление
на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/обн. ДВ,
бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./?
Настоящият
съдебен състав приема, че обективна отговорност за вреди може да възникне само
по силата на закон, като в останалите случаи е недопустимо такава да бъде
ангажирана без виновно поведение на гражданско-правния субект. За да е налице
обективна отговорност обаче предпоставките за нейното възникване следва да са
ясно формулирани и строго спазвани.
ПИКЕЕ, представляващи
подзаконов нормативен акт, са приети, съгласно законовата делегация на чл.83
ал.1 т.6 и ал.2 от ЗЕ, от компетентния орган – КЕВР и са действащи от влизането
им в сила – на 16.11.2013г. В тях са регламентирани случаите, в които е
допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които
следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Следва да се посочи, че с Решение №1500 от
6.02.2017г. по адм.д.№2385/2015г. на ВАС, 5– членен състав, обнародвано в ДВ
бр.15 от 2017г., са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на
съдържащите се в чл.48-51 от глава ІХ правила относно случаите и начините за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на
съответните мрежи. С Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3879/2017 г., IV о. са отменени в сила от 23.11.2018 г. и разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. Въпреки
посочената отмяна за процесния период 08.11.2016г. – 06.02.2017г. приложение
следва да намерят ПИКЕЕ (отм.).
С решение № 104/16.08.2016г.
на ВКС по т.д. № 1671/2015г. I ТО е прието, че в случаи на нерегламентирано
вмешателство в измервателната система, доколкото то е свързано с посегателство
върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа,
която се владее и стопанисва от самия него, за да се гарантира обективност на
извършените действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде
удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително
присъства на проверката, съгласно чл.48 ал.2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения
констативен протокол по чл.47 ПИКЕЕ официален свидетелстващ документ, ползващ
се с материална доказателствена сила. Разпоредбата на чл.48 ал.2 ПИКЕЕ е от
императивен порядък. Въведените с нея задължителни изисквания да е налице
констативен протокол от извършена проверка, той да е съставен по реда на чл. 47
ПИКЕЕ, в присъствието и с подпис на органа на полицията са задължителни
елементи на основанието, от което възниква правото на оператора на съответната
мрежа да извършва корекции, респ. - на крайния снабдител да претендира
заплащане на суми произтичащи от упражняването на това право. Действително в
случая е съставен констативен протокол, но няма данни проверката да е извършена
в присъствие на представител на орган на полицията, поради което и съставеният
протокол не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.
Съгласно решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д.
№ 1650/2014 г., I т.о., ТК се даде възможност за крайния снабдител да извършва
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. "С
изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения,
доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител на електрическа
енергия да извършва корекция на сметки на потребители. Законодателят е вменил
задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването
на клиентите". Наред с това, е предвидено задължение за крайния снабдител
с електрическа енергия, в общите условия на договорите, да посочи ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал.2,
т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Крайният извод, който касационната инстанция
прави е, че "с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г.
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия".
Изложеното
по-горе води до извод за наличието на законово основание за извършване на
корекция на сметките на потребителя за минал период след изменението на ЗЕ от
м.юли 2012г. и приемането на ПИКЕЕ, но е въведено допълнително изискване-
крайният снабдител с ел.енергия (доставчика) да предвиди в общите условия на
договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена корекция
на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. съгласно ПИКЕЕ. В
този смисъл решение №115 от 20.05.2015г. по гр.д.№4907/14г. на ВКС, ІV г.о., решение №111 от 17.07.2015г. по
т.д.№1650/2014г. на ВКС, І т.о. В този
смисъл е и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г., IV
о., в което се посочва, че редът, по който става уведомяването за тези корекции
трябва задължително да фигурира в изготвените и публично обявени общи условия
от крайните снабдители.
След като с
изменението през 2012г. чл.98а, ал.2, т. 6 ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съобразно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ (т.е. по глава ІХ от ПИКЕЕ), това
налага допълването на заварените към момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи
реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Не е
спорно, че ОУ на ответното дружество са приети през 2008г., т.е. преди
изменението на ЗЕ от 2012г. и приемането на ПИКЕЕ през 2013г. Въззивната
инстанция не споделя доводите в жалбата на ЕВН ЕС ЕАД, че в случая такъв ред е
налице, като се позовава на правилата за уведомяване на клиентите за
извършената корекция на сметките по чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС ЕАД,
респективно на общия ред за уведомяване, предвиден в чл.42 от ОУ на ЕВН ЕС.
Относно общия ред на чл.42 следва да се отбележи, че в него се съдържат правила
на кое лице следва да се връчи съобщение при множество лица, които се явяват
потребители на ел.енергия – така ал.1; на кой адрес следва да се връчват
съобщенията до клиента- така ал.2 и ал.3, включително при промяна на адреса;
срок от 7-дни за всички уведомления или предизвестия по силата на тези ОУ, за
които няма предвиден друг срок преди датата на съответното събитие, което ги
налага- така ал.4; поместване на цените за допълнителни услуги се поместват на
страницата на дружеството в интернет- ал.5. Видно е, че нито една от тези
хипотези не се отнася до корекциите на сметки така, както са регламентирани в
ПИКЕЕ (към датата на приемане на ОУ, ПИКЕЕ не са били приети). Уведомяването по
чл. 28 от действащите ОУ също е неприложимо, тъй като се отнася общо за всички
видове корекции, извършвани от ЕВН ЕС ЕАД въз основа на констативни протоколи,
издадени от ЕР дружество, заедно със справки за начислената енергия.
С Решение № 173
от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК, се предвижда
изрично, че не е достатъчно в ОУ да е предвидено само, че снабдителят ще
уведомява клиента за едностранната корекция, но изрично следва да се предвиди и
специален ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция
въз основа на налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.
Изпълнението на това изискване се предвижда като част от фактическия състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия.
След като
изменението през 2012г. - чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съобразно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ (т.е. по глава ІХ от ПИКЕЕ), това
налага допълването на заварените към момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи
реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. В конкретния казус се установи, че такъв ред
за уведомяване на клиента не е предвиден в ОУ на ЕВН ЕС ЕАД след измененията в
ЗЕ. Затова, начисляването на процесната сума от ответника ЕВН ЕС ЕАД в тежест
на ищеца е извършено в нарушение на закона и след като е липсвало основание за
нейното начисляване, предявеният иск против ЕВН ЕС ЕАД е основателен и следва
да бъде уважен, а обжалваното решение - да бъде потвърдено.
На основание чл.
81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските. По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. Съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Според ал. 3 ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Предвид обстоятелството, че изцяло се потвърждава решението на РС
Бургас, право на разноски има само въззиваемия. В конкретния случай, от
представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че
въззиваемата страна е заплатила адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер на 300 лева. Направено е
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на това възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела при интерес 1000 лв. възнаграждението е 300 лв., т.е. то е
в минималния, предвиден в Наредбата размер, поради което възражението е
неоснователно. Предвид посоченото, уговореното и платено възнаграждение следва
да се присъди на въззиваемия.
На основание
чл.280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 717/29.03.2019 г., постановено по гражданско
дело № 8381 по описа за 2018 година на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:********* с адрес
гр.Пловдив ул.Хр.Г.Данов 37 да заплати на „ДЖУН ДЖИН-БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.
150, представлявано от управителя К. С. В. деловодни разноски-
адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 300 лева (триста лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.