О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№731
22.11.2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско
отделение на 22 ноември, две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Като
разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.ч.гр.д.
№ 547 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Т.П.С., подадена чрез пълномощника й адв.
К.К., против определение № 2244/30.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1836/2019
г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й
по чл. 248 ГПК за изменение на определение
№3308/14.12.2018 г. по гр.д. № 1836/2018 г. на ВОС в частта за разноските.
Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност -незаконосъобразност на
обжалваното определение, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата
й за изменение на определението на окръжния съд в частта за разноските.
Настоявала е, че непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК е преклудирало
възможността на насрещната страна да претендира присъждане на разноски, поради
което и такива не е следвало да й бъдат присъдени от съда.
О.А.Е., чрез адв. Н.Т., е подала писмен отговор, с който е оспорила
частната жалба и по съображения за правилността на обжалваното определение е
молила за потвърждаването му. Настоявала е за присъждане на сторените в
настоящото производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на
определението на окръжния съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл.
248 ГПК, като неизгодно за нея, редовна е и допустима, а разгледана по същество
– тя е неоснователна по следните съображения:
С определение № 3308/14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1836/2018 г.,
Варненският окръжен съд е прекратил производството по делото поради заявеното
от ищцата оттегляне на иска, направено след подаване на отговора от
ответницата. С оглед искането на ответницата за присъждане на разноски, е
осъдил ищцата да й заплати такива за адвокатско възнаграждение в размер на
1 880 лв.
С молба по чл. 248 от ГПК, ищцата е поискала изменение на това определение
в частта на разноските, като е настоявала, че такива не следва да се присъждат
на другата страна, доколкото няма депозиран списък на разноските, евентуално,
че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Искането за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение от
1 880 лева е заявено от ответницата по делото своевременно, с отговора на
исковата молба, включително и за всеки случай на прекратяване на делото с
изключение на отказ от иска. Депозиран е
и списък на разноските по чл.80 от ГПК с приложен към него договор за правна
защита и съдействие с отбелязване за заплащане в брой на уговореното адвокатско
възнаграждение от 1 880 лв.
Ищцата е заявила оттегляне на иска и производството по делото е прекратено
от съда с влязло в сила определение на това основание. В този случай, и на осн.
чл. 78, ал.4 от ГПК на ответницата се дължат сторените разноски по прекратеното
дело и те са били присъдени от окръжния съд.
Представянето на списък по чл. 80 от ГПК не е предпоставка за присъждане на
разноските на ответника, а условие за допустимост на молба за изменение на същите
по чл. 248 ГПК, каквато той не е предявявал. Списък не е необходим и на ищцата
– молителка по чл. 248 ГПК, доколкото тя не претендира изменение на присъдени в
нейна полза разноски, а е осъдена за заплащането на такива. Затова и
оплакваният в жалбата в този смисъл са неоснователни.
Доколкото прекратяването на производството е сторено в закрито съдебно
заседание, възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заявено с частната жалба е в срок и подлежи на разглеждане. То
е неоснователно, предвид че присъденото адвокатско възнаграждение е в
закръглена стойност на минималното такова по чл. 7, ал.2 от Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 1 861,50 лв.
С оглед резултата от настоящото производство и неоснователност на частната
жалба, Т.С. следва да заплати на О.А.Е. сторените от нея в настоящото
производство разноски за адвокат в размер на 100 лв., договорени и платени на
адв. Т. по договора за правна защита и съдействие от 30.09.2019 г., депозиран с
отговора на частната жалба. Въззивното частно производство не се
подчинява на различни от общите правила за отговорността за разноските, като в
тази насока е налице и съдебна практика на ВКС (присъдени са разноски в
производство по частна жалба срещу определение по чл.248 от ГПК -определение №
393 от 10.06.2015 г. на ВКС о ч.гр.д. № 2132/2015 г. IV г.о.).
С оглед изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2244/30.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1836/2019 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Т.П.С.,
подадена чрез пълномощника й адв. К.К., за изменение на определение №3308/14.12.2018 г. по гр.д. № 1836/2018 г.
на ВОС в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА Т.П.С., Гражданин на Руската федерация, род 30.11.1955 г. в Киргистан, с
адрес: гр.Варна, ул. „Д-р Василаки Пападопулу“ №8, вх.2, ет.4, ап.13,
представлявана от адв. К.К., да заплати на О. А. Е., гражданка на Руската федерация, родена на *** г. в
гр.Москва, с адрес“***, представлявана по делото от адв. Т., сумата от 100 лв.,
представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Т. в
производството по частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при
условията на чл. 280 от ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: