Определение по дело №1378/2019 на Окръжен съд - Варна

                                      О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                       №

 

 

                                          10.12.2019 год., гр.Варна

 

 

Варненският окръжен съд                         Наказателно отделение

На 10.12.                                                Година две хиляди и деветнадесета   

В закрито заседание в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА                                                

 

                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ   

 

                                                       ДИМО ДИМОВ

 

         като разгледа докладваното от съдия Савакова молбата на Т.П.Р.   по  ВЧНД № 1378 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

 

        Производството е по реда на чл.341, вр.чл.270 ал.4 от НПК. Образувано е по повод частна въззивна жалба , подадена от Т.П.Р. –подсъдим   срещу определение, поставено на 02.12.2019 год. по НОХД №2640/2019 год. на ВРС.

            Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че жалбата, с която е сезиран, е неоснователна ,а определението на първоинстанционния съд законосъобразно  по следните съображения:

            В определението си от посочената дата ВРС е изменил мярката за неотклонение на подс.Т.Р. поради неявяване на същия в съдебно заседание /пето подред заседание / от „Подписка „в „Задържане под стража“ поради липса на уважителни причини за неявяването му на основание чл.66 ал.1  от НПК.

           Жалбоподателят Р. останал  недоволен от съдебния акт, на 06.12.2019 год. е подал частна въззивна жалба срещу него, поставила началото и на настоящото съдебно производство пред ВОС.

              При горните обстоятелства настоящият състав на ВОС намира, че частната въззивна жалба е насочена срещу съдебен акт, който  подлежи на въззивен контрол по силата на изричната разпоредба на чл.270 ал.4 и чл.341 ал.2 от НПК.

 

                Съдът разгледа  искането  на  жалбоподателя  да иска промяна на определената му на съдебното производство мярка за неотклонение по реда на чл.270, ал.4 от НПК и от въззивния съд,но счете че, не са се променили обстоятелствата, които са наложили постановяването на най- тежката мярка за неотклонение. Това е така ,тъй като сочените от същия причини за неявяване в съдебно заседание не са уважителни в контекста на предходната му съдимост,а друга по лека мярка за неотклонение би поставила в опасност неговите близки ,живеещи на един адрес с него    ,поради което и на това основание,така  постановеното  определение  мярка за неотклонение следва да се потвърди .

                Водим от горното и на основание чл.270 ал.4  от НПК съдът

 

                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л   И  :

 

              ПОТВЪРЖДАВА  определението на ВРС по НОХД № 2640/19г.,с което е изменена  мярката за неотклонение „Задържане под стража”.

              Определението е окончателно и не подлежи на контрол.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.