Р Е Ш Е Н И
Е № 2528
гр. Пловдив,
20.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 23.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 625 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на
Н.Х.Д. и В.Х.Д.
срещу „Първа инвестиционна банка“ АД, с която е предявен иск за
признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сума в размер на 9386.07 лева – главница,
по договор за кредит по програма
микрокредитиране № .................. от 21.01.2008 г. и два договора за поръчителство, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 22.03.2011 г, по ч.гр.д. № 5060/2011 г. по описа на ПРС, въз основа на който
е образувано изп.д. № .../2011 г. по
описа на ЧСИ ..........
Твърди се, че заповедта
по чл.417 ГПК е връчена на ищците
на 22.03.2012 г., като в двуседмичния
срок последните не са подали възражение,
поради което и заповедта е влязла в сила. Счита, че
вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност
на 05.03.2017 г., след настъпила
перемпция на 05.03.2014 г.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете. Счита, че
по отношение на претенцията на ищците е неприложимо ТР от 26.06.2015 г.,
доколкото изп.д. е образувано през 2011 г., а ТР няма
обратно действие. В случая е действало ППВС от 18.11.1980 г., съгласно което по
време на изп.дело давност не тече. Оспорва такава да
е изтекла за процесните вземания. Моли за отхвърляне
на исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.439 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист
за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за
процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок.
С определение от 09.03.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу ищците в полза на ответника е издаден изпълнителен
лист от 22.03.2011 г, по ч.гр.д. № 5060/2011 г. по описа на ПРС, въз основа на който
е образувано изп.д. № .../2011 г. по
описа на ЧСИ ......... за сумата размер на 9386.07 лева – главница, по договор за кредит по
програма микрокредитиране №
.................. от 21.01.2008 г. и два договора за
поръчителство. Безспорно между страните
е и, че заповедта за изпълнение е връчена на ищците на 22.03.2012 г., както и че същата е влязла
в сила април 2012 г.
Видно от Покани за доброволно изпълнение до В.Д. и Н.Д. /л.136 и л.138/,
същите, ведно със заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 5060/2011 г. на ПРС са връчени на длъжниците на 22.03.2012 г.
Няма спор между страните, че срещу заповедта не е подавано възражение от
длъжниците, поради което същата е влязла в сила на 06.04.2012 г. В исковата
молба са изложени обстоятелства за изтичане на давност след влизане в сила на
заповедта.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане.
Безспорно между страните е, че вземането предмет на
делото произтича от договор за банков кредит, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. Приложима в случая е разпоредбата на чл.110 ЗЗД за
общата 5-годишна погасителна давност. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д.
№795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на
ВКС, ТК, II т.о.
В исковата молба
не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване
на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от
момента на образуване на изпълнителното производство.
Съгласно чл.116
б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се
прекъсва.
В тази връзка съдът следва да обсъди възражението на
ответника, че в случая са неприложими постановките на цитираното Тълкувателно
решение, доколкото същото е постановено след образуване на изпълнителното
производство, поради което следвало да
се приложи Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което
в изпълнителното производство давност не тече. Съдът счита това възражение за
неоснователно, доколкото настоящото производство е образувано след
постановяване на обсъжданото Тълкувателно решение. С него не се създава нова
правна норма или да се изменя правна норма, а се дава разрешение как следва, от
датата на постановяването му, да се тълкува и прилага конкретна правна норма и
същото следва да бъде съобразено от момента на постановяването си по висящите
изпълнителни дела. В този смисъл Решение
№ 269 от 03.02.2016 г. по гр.д. № 795/2015 г. по описа на ВКС III ГО, Решение № 45/30.03.2017 г. по дело № 61273/2016 г.
на ВКС, IV ГО, чиито становища настоящият състав споделя. В смисъл, че ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде съобразено и неговите постановки имат
действие по отношение на висящите към момента на постановяването му
изпълнителни производства, какъвто е настоящия случай, е и застъпеното
становище в Решение № 170 от 17.09.2018
г. по гр.д. № 2382/2017 г. IV ГО на ВКС.
Съдът приема, предвид разясненията, дадени в мотивите
по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС че първото изпълнително действие, довело до
прекъсване на давността е подадената молба от 28.11.2011 г. на „Първа
инвестиционна банка“ АД за образуване на изпълнително дело, въз основа на процесния
изпълнителен лист /л.29/, с която молба взискателят е поискал от ЧСИ ......... прилагане на конкретни
изпълнителни способи спрямо длъжниците В.Д. и Н.Д. – налагане на запор на трудовото възнаграждение, извършване на опис на
движимите им вещи, находящи се на конкретни адрес, налагане на възбрана.
Следващо действие,
което е довело до прекъсване на давността е подадена от „ПИБ“ АД молба от 20.12.2011 г. /л.45/, с която е
възложила на ЧСИ ......... извършване на действията по чл.18 ЗЧСИ.
На 20.02.2012 г.
държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело /л.112 - 114/
спрямо двамата длъжници физически лица, което съдът не приема, като действия
прекъсващо давността, доколкото държавата е присъединен взискател по право, а и
се присъединява не за вземания, предмет на изпълнителния лист. Няма как
взискател за съвсем различни вземания, присъединявайки се по изпълнителното
дело да влия върху давността на вземания, върху които няма права.
Следващото
изпълнително действие, което съдът приема, че прекъсва давността за вземанията
спрямо двамата ищци е разпореждането на ЧСИ ..... от 05.03.2012 г., с което се насрочва опис на движимите вещи на
длъжниците, находящи се на конкретно посочени адрес /л.117/. Пристъпено е към
изпълнение на тези способи, като е връчено съобщение до длъжниците за
насрочения опис /л.141 – л.142/
Следващото
действие, което съдът приема, че е от естеството да прекъсне давността за
вземанията, предмет на изпълнителния лист е молба на „ПИБ“ АД от 12.12.2018 г. /л.170/,
с която се иска от ЧСИ ..... да приложи конкретни изпълнителни способи, запор
на дружествени дялове, запор на банкови сметки или друго вземане, възбрана на
недвижим имот, опис на движими вещи.
В периода от 05.03.2012 г./ на която датата е насрочен опис на движими вещи
на длъжниците/ до 12.12.2018 г. /молбата на „ПИБ“ АД
до ЧСИ ..... с искане за налагане на конкретни изпълнителни способи/, съдът приема, че не са
предприемани действия по изпълнението, които да водят до прекъсване на
давността.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, по силата на закона, изпълнението се счита за
прекратено, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, без за това
да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител.
Прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция”, настъпва по силата на закона
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а
съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановлението си вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение
е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване
на принудителното изпълнение
и кога ще направи това, тъй
като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство
става по право.
В настоящият случай, съдът намира, че
считано от 06.03.2014 г. изпълнително производство е прекратено по силата на
закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В тази връзка действително, към този момент все
още не е постановено ТР №2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, чиято дата
на постановяване е 26.06.2015 г., поради което и няма как същото да бъде
приложено. Съдът е обсъдил по-горе посоченото ТР, в контекста, че към момента
на завеждане на исковата молба ответникът и ЧСИ ..... извършват изпълнителни
действия по процесното изпълнително делото, като ответник навежда твърдения, че
то все още е висящо. В случая, обстоятелството, че към датата на прекратяване
на изпълнителното производство по право не е постановено цитираното по-горе ТР е без значение. Това е така, доколкото с
прекратяване на изпълнителното производство, считано от 06.03.2014 г., съдът
приема, че започва да тече нова давност за процесното вземане, която
безпрепятствено е изтекла на 06.03.2019
г. /вкл./, без да е спирана и прекъсвана
и вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. Считано от
06.03.2014 г. няма висящо изпълнително производство, поради което няма как
давност да не тече. Към тази дата изпълнителното производство е прекратено.
Каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания/, а изпълнителните
действия предприети след прекратяването не могат да доведат до прекъсване на
давността.
Действително в
периода от 2018 г. до 2020 г. са правени искания за извършване на изпълнителни
действия, но в случая те са без правно значение и не водят до прекъсване на
давността, доколкото са извършени след прекратяването на изпълнителното дело,
по което са извършени. Взискателят не е изтеглил изпълнителния си лист и да е
образувал ново изпълнително производство, по което да са извършвани
изпълнителни способи, което да е от естеството си да прекъсва давността за
вземанията по изпълнителния лист, а е продължил да прави искания за извършване
на изпълнителни действия по едно вече прекратено изпълнително дело.
Предвид изложеното съдът намира, че вземанията по
издадения изпълнителен лист, за които е образувано .../2011 г. по
описа на ЧСИ ......... са погасени по давност, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се
пораждат за ищците. Същият са направили своевременно искане за присъждане на разноски и
доказаха такива, както следва: 375.45 лева – платена държавна такса /л.5/ и 1800
лева, платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени
доказателства, разписка, обективирана в представения по делото договор за правна
защита и съдействие /л.193 и л.194/.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищците. Съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на
договорите за правна защита и съдействие 23.06.2020 г. минималния размер на
адвокатското възнаграждение съобразно интереса е в размер на 625.44 лева по
чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата. Уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение от
900 лева за всеки един от ищците, съдът приема за прекомерно с оглед правната и
фактическа сложност на делото. На ищците ще се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на минимума, а именно – 625.44 лева за всеки един. Това възнаграждение съответства на правната
и фактическа сложност на делото, която се отличава с ниска такава, както и на
извършените процесуални действия. Делото приключи с едно съдебно заседание,
единствено на база писмени доказателства, изискани от съда. Общо разноски за
ищците в размер на 1626.34 лева,
които ще им се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК. Разноските се дължат
разделно.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Х.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** и В.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖАТ НА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Драган Цанков“ № 37 сумата в размер на 9386.07 лева – главница
по договор за кредит по програма
микрокредитиране № .................. от 21.01.2008 г. и два договора за поръчителство, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 22.03.2011 г, по ч.гр.д. № 5060/2011 г. по описа на ПРС, въз основа на който
е образувано изп.д. № .../2011 г. по
описа на ЧСИ ........., поради
погасяването й по давност.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Х.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** и В.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** поравно сумата в общ размер на 1626.34 лева /по 813.17 лева за всеки/ – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
Вярно с оригинала! ММ