Р Е Ш Е Н И Е
№ 1883 23.11.2010 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд деветнадесети граждански състав
Двадесет и втори ноември през две хиляди и десета година
в публично заседание в състав:
Председател: Чавдар Димитров
Секретар Жасмина Славова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1928 по описа на Бургаски районен съд за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод искова молба от М. Х.С. с ЕГН **********,*** и К.Г.Н. с ЕГН ********** ***
срещу
1.А.Н.П., с ЕГН: **********,***, к-с
"М.", бл. ....., вх. ..., ет. ....,
2. Ж.Г.И., с ЕГН: **********,***,
3. В.Л.Е., с ЕГН: **********,***,
4. З.Г.Г., с ЕГН: **********,***,
5. Н.С.Д., с ЕГН: **********,***,
6. Б.Л.Х., с ЕГН: **********,***, к-с
"В.", бл. ..., вх. ..., ет. ... и
7. Д.Р.Р., с ЕГН: **********,***.
На основание чл.45 от ЗЗД, се иска да бъде осъден всеки един от седмината ответници да заплати на ищците солидарно сума в размер на 20 193,48 лева представляваща законна лихва върху присъденото в полза на ищците вземане, за причинени им от умишлено деяние на ответниците, представляващо престъпление по смисъла на закона имуществени вреди, за които ответниците са били осъдени с влязла в сила присъда на Районен съд П..
В едномесечния срок за отговор такъв е депозиран от ответниците Б.Л.Х., както и от особения представител на Ж.Г.И. и Н.С.Д., надлежно уведомен. Първият изразява становище за недопустимост на исковата претенция, поради компетентността на наказателния съд, разгледал делото, да определи началния момент на компенсаторната лихва. Същите изразяват становище за неоснователност на исковата претенция при условията на евентуалност, в случай че бъде приет за допустим.
Предявеният иск съдът намира за допустим. Касае и за искова претенция за заплащане на компенсаторна лихва върху дължима като обезщетение за имуществените вреди, причинени в резултат на противоправно виновно поведение на седмината ответника, извършили престъпление при уловията на съучастие и в този смисъл отговарящи солиздарно на основание чл.53 ЗЗД.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от данните по делото, с присъда № 14 от 10.04.2009 год. по НОХД № 95/2008 год. на Районен съд П. подсъдимите са признати за виновни затова, че на 23.03.2007 г., около 02.40 часа в гр. П., в района на пристанище „П.", в съучастие, запалили имущество на значителна стойност - увеселителен плавателен съд „Ч." и увеселителен плавателен съд „Ч.", собственост на ищците, всеки на стойност 134 518 лева или общо имущество на стойност 269 036 лева. Деянието им е квалифицирано като престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, за което са осъдени със съответни наказания по НК.
С присъдата, Съдът е уважил предявения срещу подсъдимите-ответници
граждански иск за обезщетяване на причинените на двете пострадали лица
вследствие непозволено увреждане имуществени вреди, в размер на 54 634.44 лева.
Поморийският районен съд е пропуснал да се произнесе по предявената претенция
за осъждане на подсъдимите - ответници да заплатят на ищците законната лихва
върху обезщетението, считано от датата на увреждането до окончателното им
изплащане. Подадената своевременно от ищците молба за допълване на присъдата в
гражданско-правната й част по реда на чл.25 ГПК по отношение на претендираната
компенсаторна лихва, считано от датата на увреждането е оставена без уважение с
определение по същото дело от 13.05.2009г. с мотиви за акцесорния харектер на
гражданския иск в наказателното производство и опасността от забавяне на
последното при допълване на самата присъда в поисканата част.
В настоящото производство двамата ищци твърдят, че върху така присъдената сума им се дължи и обезщетение за забавено плащане, считано от деня на непозволеното увреждане (23.03.2007 год.) до окончателното изплащане на сумата, което обезщетение за периода от 23.03.2007 год. до предявяване на иска пред съда – 22.03.2010 год., възлиза на 20 193,48 лева.
Така изложеното в исковата молба се
оспорва от двама от ответниците – Б.Х. и Д.Р., които освен възражението си за
недопустимост изразяват и мнение за неоснователност на исковата претенция,
поради пълно погасяване на главното вземане /изплащане на присъдената в тяхна
тежест имуществена вреда/. Обосновават извода си с разпоредбата на чл.119 ЗЗД. Ответниците
Н.Д. и Ж.И. също оспорват исковата претенция по размер и основателността на
предявения иск. Нито един от седемте ответника не излага твърдение за заплащане
на претендираната сума. Същото обстоятелство не се установява и от приложеното
по делото копие на изпълнително дело № .................. При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира предявените искове за основателни.
Страните са обвързани от извъндоговорно правоотношение, възникнало на основание
деликтната отговорност по чл. 45, ал. 1 във вр. с чл. 51, ЗЗД на А.Н.П., с ЕГН: **********, Ж.Г.И., с ЕГН: **********, В.Л.Е., З.Г.Г., с ЕГН: **********, Н.С.Д., с ЕГН: **********, Б.Л.Х., с ЕГН: **********, Д.Р.Р., с ЕГН: ********** за заплащане на съдебно признато
обезщетение за нанесени на М. С. и К.Н. имуществени вреди от 54 634,44 лева.
Видно от съдържанието на крайните съдебни актове по НОХД № 95/2008 год. на БОС,
в полза на кредиторите М. С. и К.Н. не е признато вземане за лихва върху
присъденото парично обезщетение за неимуществени вреди. Въпреки това,
настоящият съдебен състав намира, че ищецът е носител на правото за това
акцесорно вземане, тъй като по силата на чл. 84, ал. 3, ЗЗД забавата на
длъжника по непозволено увреждане настъпва от деня на деянието, дори и без
покана. Размерът на главното вземане за обезщетение е определен от съда
възоснова предявения в наказателното производство граждански иск, образувано в
РС П. на 20.08.2008 год. По отношение гражданския иск същото наказателно
производство е приключило с влизане в законна сила на крайния съдебен акт на
БОС – на 04.11.2009 год. Този факт налага извода, че 5-годишната погасителна
давност върху главницата от 54 634,44 лева е била спряна за периода
20.08.2008-04.11.2009 год. – чл. 115, б. „ж”, ЗЗД, и е продължила да тече след
обявяване решението на БОС. Вземането за лихви върху обезщетението също е
станало изискуемо от деня на непозволеното увреждане (757-2008-ІІ ГО на ВКС,
ТК), но по арг. от чл. 119, ЗЗД 3-годишната давност за него не е текла през периода
на висящност на НОХД № 95/2008 год. на РС П.. Изложеното налага извода, че към
момента на предявяване на иска по настоящото дело – 22.03.2010 год., вземането
за лихви не е било погасено по давност, а установеното по делото обстоятелство,
неоспорено от трима от ответниците, че не са платили обезщетението от 54 634,44
лева изцяло и изпълнителното производство не е било прекратено налага
определяне размера на акцесорното вземане за изминалия период
23.03.2007-22.03.2010 год. Делото не съдържа доказателства за този размер, но в
изпълнение разпоредбата на чл. 162, ГПК съдът го изчислява служебно и констатира,
че той възлиза на претендирания от 20 193,48 лева. Делото не съдържа данни,
а и твърдение на някой от 7-те ответника, че е извършил плащане на тази сума,
поради което искът е основателен и следва да бъде изцяло уважен, ведно с
присъждане и на обезщетение за забавено плащане – в размер на законната лихва
върху главното обезщетение от 54 634,44 лева, начиная от 22.03.2010 год.
до окончателното изплащане на паричната сума.
Уважаването на предявените осъдителни искове налага уважаване и на молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК за присъждане направените по делото разноски в размер от 1000 лева.
В изпълнение разпоредбата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4, ГПК, ответниците А.Н.П., с ЕГН: **********, Ж.Г.И., с ЕГН: **********, В.Л.Е., З.Г.Г., с ЕГН: **********, Н.С.Д., с ЕГН: **********, Б.Л.Х., с ЕГН: **********, Д.Р.Р., с ЕГН: ********** следва да бъдат осъдена солидарно да заплатят на БРС държавна такса от 2185,38 лева, дължима върху присъдената сума.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Н.П., с ЕГН: **********,***, к-с "М.", бл. ...., вх. ..., ет. ....,
Ж.Г.И., с ЕГН: **********,***,
В.Л.Е., с ЕГН: **********,***,
З.Г.Г., с ЕГН: **********,***,
Н.С.Д., с ЕГН: **********,***, Б.Л.Х., с ЕГН: **********,***, к-с "В.",
бл. ..., вх. ..., ет. ..... и Д.Р.Р., с ЕГН: **********,***, на основание чл. 84, ал. 3, вр.
чл.53 и чл. 86, ЗЗД, да заплатят солидарно на М. Х.С. с ЕГН **********,*** и К.Г.Н.
с ЕГН ********** ***, сумата от 20 193,48 (двадесет хиляди сто деветдесет
и три лева и четиридесет и осем стотинки) лева, представляваща обезщетение за
периода 23.03.2007-22.03.2010 год. за забавено плащане на обезщетението от 54 634,44
лева, определено с Присъда № 14 от 10.04.2009 год. по НОХД № 95/2008 год. на
Районен съд П., потвърдено изцяло с Решение №216 от 04.11.2009г. по ВНОХД
№150/2009г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА А.Н.П., с ЕГН: **********,***, к-с "М.", бл. ...., вх. ...., ет....., Ж.Г.И., с ЕГН: **********,***, В.Л.Е., с ЕГН: **********,***, З.Г.Г., с ЕГН: **********,***, Н.С.Д., с ЕГН: **********,***, Б.Л.Х., с ЕГН: **********,***, к-с "В., бл. ..., вх. ...., ет. 4 и Д.Р.Р., с ЕГН: **********,***, на основание чл. 86, ЗЗД, да заплатят солидарно на М. Х.С. с ЕГН **********,*** и К.Г.Н. с ЕГН ********** ***, законната лихва за забавено плащане на обезщетението в размер от 54 634,44 лева, определено с Присъда № 14 от 10.04.2009 год. по НОХД № 95/2008 год. на Районен съд П., потвърдено изцяло с Решение №216 от 04.11.2009г. по ВНОХД №150/2009г. по описа на Бургаски окръжен съд, начиная от 22.03.2010 год. до окончателното изплащане на неизплатената част от главницата в размер на 3042,12 лева.
ОСЪЖДА А.Н.П., с ЕГН: **********,***, к-с "М.", бл. ...., вх. ..., ет....., Ж.Г.И., с ЕГН: **********,***, В.Л.Е., с ЕГН: **********,***, З.Г.Г., с ЕГН: **********,***, Н.С.Д., с ЕГН: **********,***, Б.Л.Х., с ЕГН: **********,***, к-с "В.", бл. ..., вх. ..., ет. ... и Д.Р.Р., с ЕГН: **********,***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплатят солидарно на М. Х.С. с ЕГН **********,*** и К.Г.Н. с ЕГН ********** ***, деловодни разноски в размер от 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА А.Н.П., с ЕГН: **********,***, к-с "М.", бл. ...., вх. ..., ет. ..., Ж.Г.И., с ЕГН: **********,***, В.Л.Е., с ЕГН: **********,***, З.Г.Г., с ЕГН: **********,***, Н.С.Д., с ЕГН: **********,***, Б.Л.Х., с ЕГН: **********,***, к-с "В.", бл. ..., вх. ..., ет. .... и Д.Р.Р., с ЕГН: **********,***, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 2185,38 (две хиляди сто осемдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки) лева.
Решението може да бъде обжалвано по
въззивен ред от страните в 2-седмичен срок от връчване на преписи от съдебния
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Чавдар Димитров
Вярно с оригинала
Жасмина Славова