№ 108729
гр. София, 03.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Частно
гражданско дело № 20231110148061 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
депозирано от „П.... срещу В. Б. П., за осъждане на длъжника да заплати на заявителя суми в
общ размер на 3 818,64 лв., част от които:
- 525,00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „...” по Договор за потребителски кредит „П.... г.;
- 900,00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Ф...” по
Договор за потребителски кредит „П.... г.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира, че
същото следва да бъде отхвърлено в частта за посочените вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
респективно когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно, съдът има
задължение да следи служебно за противоречие на договора с императивните разпоредби на
закона и в рамките на заповедното производство, а в специалната хипотеза на договор
сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна и ефикасна защита на потребителите
служебното начало е засилено, като е предвидено и задължение на съда да следи за
евентуална неравноправност на договорна клауза, на която се основава претенцията. Освен
изрично подчертано по отношение на заповедното производство в посочената вече
разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, такова задължение следва пряко от общите принципи
на гражданския процес, като в чл. 7, ал. 3 ГПК са очертани рамките на служебното начало в
тази насока. Посочената национална уредба е съобразена с изискванията на Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване минималната процесуална гаранция за
ефективна защита на правата и интересите на потребителите. В този смисъл е налице и
1
последователна практика на Съда на Европейския съюз, обективирана например в Решение
от 4 юни 2009 г. по дело C-243/08, Решение от 21.02.2013 г. по дело C‑472/11, Решение от
18.02.2016 г. по дело C-49/14 и обобщена в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17.
В случая, за да стигне до извода, че заявлението по чл. 410 ГПК следва да бъде
отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, в частта за посочените вземания, съдът
взе предвид на първо място обстоятелството, че процесният Договор за потребителски
кредит „П.... г. има характеристиките на такъв, сключен с потребител. Следователно, по
отношение на процесното правоотношение приложение намират разпоредбите на ЗЗП и
ЗПК, респективно и императивно вмененото задължение на съда да следи служебно за
нищожност на клаузи в договора, вкл. поради неравноправен характер на същите, съобразно
гореизложените мотиви. С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че е налице
обоснована вероятност за неравноправност на клауза в договор за потребителски кредит, въз
основа на която се предвиждат допълнителни такси за различни услуги (както в случая) или
за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по същия.
В случая клаузите, въз основа на които се начислява претендираното възнаграждение
за услугите „Ф...“ – т. V от посочения договор за потребителски кредит вр. т. 15.1 и т. 15. 2
от приложимите Общи условия към договора /л. 6 – гръб от делото/, съдът намира за
нищожни. Обсъжданите вземания са уговорени с цел обогатяване на кредитодателя, но по
начин, който цели да заобиколи императивните разпоредби на чл.10а, ал. 2 ЗПК
(кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита), чл. 19, ал. 4 ЗПК (годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България) и чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата; когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва). Вероятната основателност на неравноправния
характер на сочените клаузи следва пряко от твърденията в заявлението, като при това се
подкрепя от представените към него доказателства – договор за кредит, общи условия към
него.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 47,87 лв. - държавна такса, и за сумата над 31,34 лв. -
юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението
от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
240702/28.08.2023 г., подадено от „П.... срещу В. Б. П., ЕГН **********, в частта, в която се
претендират следните суми: 525,00 (петстотин двадесет и пет) лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „...”, и 900,00 (деветстотин) лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Ф...”, начислени и
претендирани на основание чл. V от Договор за потребителски кредит „П.... г., както и в
частта за разноските над сумата от 79,87 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от заявителя пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3