№ 9228
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110142748 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу ЮЛ. Т. СТ. и Ч. Т. СТ., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.
200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците, при квота 1/2, дължат на „Т.С.“ ЕАД сумата 2551,07 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за имот в (адрес), за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, с
мораторна лихва в размер на 369,37 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 22.10.2020 г., сумата
36,20 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на
вземането, с мораторна лихва в размер на 7,83 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр. д. №53212/2020 г . по описа на СРС. Сумите се разпределят по отношение на
ЮЛ. Т. СТ. сумата 1275,53 лв. за главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот в (адрес), за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в
размер на 184,69 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 22.10.2020 г., сумата 18,10 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, с
мораторна лихва в размер на 3,92 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020 г.; по
отношение на Ч. Т. СТ. сумата 1275,54 лв. за главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот в (адрес), за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в
размер на 184,68 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 22.10.2020 г., сумата 18,10 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017
г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, с
мораторна лихва в размер на 3,91 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020 г.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
1
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в
качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не
изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер с довод, че в съсобствения им
имот липсва доставка на топлинна енергия поради липса на отоплителни уреди, респ.
претендираната стойност не съответства на реалното потребление; парични вземания преди
30.10.2017 г. са покрити с давност.
Третото лице-помагача на страна на ищеца не взима становище. Представя
доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и от писмените доказателства - протокол за доброволна делба от
29.03.1993г. и нотариален акт за дарение от 02.08.1993 г., се установява, че ответниците при
равни квоти притежават правото на собственост върху имот, находящ се в (адрес).
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът приема, че през
исковия период като собственик на имота всеки един ответник се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота.
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът
не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в
срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на
топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал
имота. Ответникът, съответно на обема на притежаваните идеални части в съсобствеността,
отговаря за непогасените вземания за доставка на топлинна енергия.
От заключение на съдебна техническа експертиза се установява, че за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., реално потребеното количество топлинна енергия е сумата
2551,94 лв. За сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната
станция. В нея не са включени лихви или стари задължения. В табличен вид са представени
по месеци дължимите суми за доставка на топлинна енергия за отопление на имот при
работещ един радиатор (останалите пет са затапени), топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване. В тази връзка следва да се отчете, че
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите -чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. Такива са и разясненията, дадени със задължителното за националния съд
решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което се
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
2
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
30.10.2020 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 30.10.2017
г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила
на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане
за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй
като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да
заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на
45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече
погасителната давност. Падежът на плащане на сметката за м.10.2017 г. настъпва след 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, или през м.12.2017г., за м.09.2017
г. – през м.11.2017 г., а за м.08.2017 г. на 15.10.2017г. Искова молба е предявена след този
срок, поради което покрито с давност е вземането за главница само за периода 01.05.2017-
31.08.2017 г. или за сумата 202,35лв., съобразно изчисленията на вещо лице по СТЕ. С оглед
на наведеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност искът за главница
следва да се уважи за сумата 2349,59 лева и за периода 01.09.2017-30.04.2020г., а за
останалата част - отхвърли. Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл.
33, ал. ал. 1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал.
2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с
период и размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок
паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което
ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение за дължимата главница за период
15.09.2018г. до 22.10.2020 г. в размер на сумата 342,01лв., а за останалата част по размер
искът като недоказан следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. Третото лице-помагач представя главни отчети и индивидуални
справки за реално доставеното количество топлинна енергия до процесния имот, поради
което съдът приема, че са ползвани услугите за дялово разпределение и искът за главница за
тяхното заплащане е основателен за предявения размер от 36,20 лв. и непокрития с давност
период от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г.
3
Неоснователна е и следва да бъде отхвърлена акцесорната претенция за лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява
уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава
при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до
длъжника за плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е
възникнало.
В заключение, съдът приема за основателни предявените искове срещу ЮЛ. Т. СТ. и
Ч. Т. СТ., съобразно квотата им в съсобствеността по 1/2 ид.ч., като ЮЛ. Т. СТ. дължи на
ищцовото дружество сумата 1174,79 лв. за главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот в (адрес), за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 171,01 лв. за
мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 22.10.2020 г., и сумата 18,10 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането; а Ч.
Т. СТ. сумата 1174,80 лв. за главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот в (адрес), за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 171,00 лв. за мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 22.10.2020 г., и сумата 18,10 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г.
ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането; а в останалата част
исковете по размер и период подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна тряба да
възстанови направените от ищеца съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ищецът
има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете, за сумата общо 799,22 лв.
– сбор от 698,67лв. разноски за исково производство за платена държавна такса,
възнаграждения на вещи лица и юрисконсулт, и 100,55 лв. за платена държавна такса и
възнаграждение на юрисконсулт пред заповедния съд. Юрисконсултското възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е определено от Съда в
предвидения минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП. Всеки един ответник трябва да
заплати на ищеца сумата 399,61 лв. Ответната страна не претендира и не доказва сторени
съдебни разноски.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЮЛ. Т. СТ., с ЕГН: **********, с адрес:
(адрес), дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление:
(адрес), на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата 1174,79 лева за главница, представляваща цена на доставка на топлинна
енергия за имот в (адрес), за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 171,01 лева за мораторна лихва за
периода от 15.09.2018 г. до 22.10.2020 г., и сумата 18,10 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
53212/2020 г. по описа на СРС; като иска за главница над уважения размер от 1174,79 лева
до пълния предявен размер от 1275,53 лева и за периода 01.05.2017-31.08.2017 г., иска за
мораторна лихва над уважения размер от 171,01 лева до пълния предявен размер от 184,69
4
лева, както и иска за мораторна лихва за сумата 03,92 лв. за периода от 31.10.2017 г. до
22.10.2020 г,начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение –
ОТХВЪРЛЯ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ч. Т. СТ., с ЕГН: **********, с адрес: (адрес),
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: (адрес), на
основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата 1174,80 лева за главница, представляваща цена на доставка на топлинна енергия за
имот в (адрес), за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
30.10.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 171,00 лева за мораторна лихва за периода
от 15.09.2018 г. до 22.10.2020 г., и сумата 18,10 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със
законна лихва от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 53212/2020 г. по
описа на СРС; като иска за главница над уважения размер от 1174,80 лева до пълния
предявен размер от 1275,54 лева и за периода 01.05.2017-31.08.2017 г., иска за мораторна
лихва над уважения размер от 171,00 лева до пълния предявен размер от 184,68 лева, както и
иска за мораторна лихва за сумата 03,91 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 22.10.2020
г,начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЮЛ. Т. СТ., с ЕГН: **********, с адрес: (адрес), да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: (адрес), на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, сумата 399,61 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №53212/2020 г. и по гр. дело
№ 42748/2021 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА Ч. Т. СТ., с ЕГН: **********, с адрес: (адрес), да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата 399,61 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело №53212/2020 г. и по гр. дело №
42748/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.“ ООД на страната
на „Т.С.“ ЕАД
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5