№ 15856
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110155979 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на З. В. П., ЕГН: **********,
адрес: гр. С против О. И. Й., с ЕГН: **********, адрес: гр. К, с която са заявени в условията
на обективно кумулативно съединяване следните искови претенции: иск по чл. 26, ал.1,
предл. трето от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за дарение поради
противоречие с добрите нрави; иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на
договор за дарение поради липса на съгласие и иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на договор за дарение поради липса на основание, евентуално съединени с иск
по чл. 27, предл. четвърто ЗЗД за унищожаване на договор за дарение, поради заплашване.
Ищцата твърди в исковата молба, че била собственик на 3/4 (три четвърти) идеални
части от следния недвижим имот, а именно: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ........ (.............) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед
РД-18-14/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от
09.02.2021 г. с адрес на имота: град С, самостоятелният обект се намира на етаж 14 в
жилищна сграда – многофамилна с идентификатор ...... (шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, точка, четири хиляди триста шестдесет и едно, точка, сто седемдесет и
шест, точка, две), сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4361.176
(..........), предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 31,75 (тридесет и едно цяло и седемдесет и пет
стотни) квадратни метра, заедно с прилежащите части: Таванско помещение № 68
(шестдесет и осем) с площ от 5,92 (пет цяло деветдесет и две стотни) квадратни метра, и
заедно с 0,712 % (нула цяло седемстотин и дванадесет хилядни върху сто) идеални части от
общите части на сградата, ниво 1 при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: .......69, .......67, под обекта: .......63, над обекта: няма, стар идентификатор: няма, а
съгласно документ за собственост представляващ: АПАРТАМЕНТ № 68 (шестдесет и осем),
находящ се в гр. С, състоящ се от: дневна – бокс и обслужващи помещения, със застроена
площ 31,75 (тридесет и едно цяло и седемдесет и пет стотни) квадратни метра, заедно с
прилежащите Таванско помещение № 68 (шестдесет и осем) ) с площ от 5,92 (пет цяло
деветдесет и две стотни) квадратни метра, и заедно с 0,712 % (нула цяло седемстотин и
дванадесет хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи: на Жилището: изток - ап. 67,
запад - ап. 69, север – стълбище, юг – зелена площ, отгоре – тавани, отдолу – ап. 63, и на
Таванското помещение: изток – коридор, запад – зелена площ, север – таван 69, юг – таван
1
67.
Твърди, че на 19.01.2021 г. почувствала изтръпване в крайниците, силно замайване,
световъртеж и нестабилност, заради което извикала линейка на бърза помощ и била приета в
болница. Сочи, че по време на превоза с линейката състоянието й сериозно се влошило и се
оказало, че получила инсулт, а след извършено лечение на 23.01.2021г. била изписана от
болницата и се прибрала в дома си. Посочва, че при прибирането си вкъщи била в лошо
общо състояние, със сериозно затруднение в придвижването, затруднение в говора,
замаяност и заради претърпяното заболяване почти не разбирала какво й се случва, както и
имала сериозно затруднение и почти невъзможност да разбира заобикалящата я среда и
смисъла и значението на действията си. Твърди, че след като прекарала няколко дни в дома
си, от град Кюстендил при нея дошъл братовчед й .. Й., който бил съпруг на ответницата О.
И. Й. и й казал, че в това състояние не може да се грижи за себе си и че ще я вземе в град
Кюстендил. Твърди, че не искала да напуска дома си, но поради тежкото си здравословно
състояние не успяла да се съпротивлява срещу .. Й., а последният взел един екземпляр от
ключовете за апартамента й, след което я закарал в град Кюстендил, но не в дома си, а в
апартамент близо до ЖП гарата, като й взел телефона, и я заключил сама в споменатия
апартамент, без да й даде ключ.
Сочи, че ответницата О. И. Й. ходила да я вижда през 3-4 дни, като й оставяла до
леглото малко суха храна и вода. Твърди, че на 01.02.2021 г., ответницата О. И. Й. и
съпругът й .. Й. отишли при нея и й казали, че трябва да подпише документи относно
здравословното й състояние и че тези документи се подписвали пред нотариус. Сочи, че
ответницата и съпругът й се възползвали от тежкото й състояние и я натоварили в
автомобил, като я откарали при нотариус в град Кюстендил и искали последният да
удостовери подписа на З. П. върху документи. Нотариусът видял, че ищцата била в тежко
състояние, усъмнил се в случващото се и отказал да извърши исканото нотариално
удостоверяване. Твърди, че ответницата и съпругът й веднага след това я закарали при друг
нотариус в град Кюстендил, а именно Маргарита Манева с рег. № 696 в Нотариалната
камара, с район на действие РС Кюстендил, адрес: гр. Кюстендил, ул. ,,Гороцветна" №35 и
там я накарали да подпише документите, без да знае за тяхното съдържание, като заверката
била извършена от помощник-нотариуса ......... Твърди, че без да знае е подписала
пълномощно, с което ответницата била овластена да се разпорежда със собствените й ¾ /три
четвърти/ идеални части от процесния имот, както и придружаващите пълномощното
документи. Сочи, че докато все още била затворена против волята й в апартамента в гр.
Кюстендил, без нейното знание и съгласие, ответницата отишла в гр. София в кантората на
нотариус . П. и използвайки пълномощното, като неин представител, дарила на себе си
нейните 3/4/три четвърти/ идеални части от апартамента в гр. София, а договорът за дарение
бил обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № .........г. на нотариус . П.,
вписана в регистъра на Нотариалната камара с № 206 район на действие Софийски районен
съд, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията гр. София с вх. рег. № .........
г.
Твърди още, че по време на престоя й в Кюстендил не й давали да използва телефона
си, но все пак съпругът на ответницата й го дал, при което ищцата се обадила на свой
братовчед в град Кюстендил - Ценко Л. и въпреки сериозните си говорни затруднения,
успяла да му каже къде е и го помолила веднага да дойде. Твърди, че Ц. Л. отишъл на гости
в дома на ответницата и .. Й., като занесъл храна и алкохол и двамата седнали в кухнята да
пируват, като вратата на кухнята била затворена, при което ищцата се възползва от
създадената ситуация и тихо се измъкнала от апартамента, стигнала до гарата и помолила
таксиметров шофьор да я закара до град София, а последният я докарал и качил до дома й в
гр. София.
Твърди, че при прибирането си вкъщи установила, че от апартамента й липсват около
5000 лв., които събирала през годините за ремонт на процесния имот. Сочи, че през 2023 г.
случайно разбрала от свои роднини в град Кюстендил, че ответницата О. Й. се похвалила, че
апартаментът на братовчедка й е станал неин, като ищцата направила справка, която
показала, че без нейното знание и съгласие ответницата дарила на себе си собствените й ¾
/три четвърти/ идеални части от процесния имот.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договора за дарение, който е обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № .........г. на нотариус . П., вписана в регистъра на Нотариалната камара с №
206 район на действие Софийски районен съд, който нотариален акт е вписан в Службата по
2
вписванията гр. София с вх. рег. № ......... г., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие и
на основание чл. 26 ал 2 от ЗЗД поради липса на основание, а в условията на евентуалност
съдът да постанови решение, с което да унищожи гореописания Нотариален акт на
основание чл. 27 във вр. с чл. 30 от ЗЗД, поради заплаха.
С отговора на исковата молба ответникът О. Й. оспорва изцяло исковите претенции.
Твърди, че сключеният договор бил по желание на ищцата в знак на благодарност за
полагани грижи. Посочва, че ищцата е първа братовчедка на съпруга й като двамата били
близки и при престоя й в болницата лекарите звънели на нейния съпруг. Твърди, че след
изписването на ищцата от болницата, съпругът й .. я откарал в жилището й, като й
напазарувал храна и памперси. Сочи, че ищцата молела ответницата и съпругът й да поемат
грижите за нея, поради което решили да я преместят в свободния им апартамент в
Кюстендил. Твърди, че полагали грижи за нея целодневно, като ищцата останала в
апартамента за периода от януари до края на март 2021 г. Посочва, че телефонът й бил у нея,
като се обаждала на свои близки и се хвалела колко добре била гледана. Твърди, че ищцата
настоявала ответницата да извърши именно дарение за идеалните й части като благодарност
за положените грижи. Сочи, че в края на март им дошъл на гости братовчед на съпруга й,
като в този момент ищцата напуснала апартамента без да се обади. Оспорва тя или съпругът
й да са влизали в апартамента на ищцата в Люлин, докато тя не е била там. Посочва, че
ищцата подала сигнал в Прокуратурата, като през 2021 г. била образувана преписка, но не
било установено нарушение. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането
на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите от
01.02.2021 г. се установява, че ищцата е упълномощила ответницата с множество права и да
я представлява пред множество държавни институции и дружества. Освен това със същото
пълномощно е упълномощила ответницата да извършва продажба, дарение, делба или да
отчужди по друг начин в полза на лица и цена, която намери за подходяща, както и да
договаря сама със себе си и да се разпорежда както намери за добре с имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 68 (шестдесет и осем), находящ се в гр. С, състоящ се от: дневна – бокс и
обслужващи помещения, със застроена площ 31,75 (тридесет и едно цяло и седемдесет и пет
стотни) квадратни метра, при условие че запази правото на безвъзмездно ползване на
ищцата.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № .........г.
на нотариус . П., вписана в регистъра на Нотариалната камара с № 206 район на действие
Софийски районен съд, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията гр.
София с вх. рег. № ......... г. се установява, че е бил сключен договор за дарение, с който З. В.
П., представлявана от О. И. Й. е дарила на О. Й. И. ¾ ид. ч. от АПАРТАМЕНТ № 68
(шестдесет и осем), находящ се в гр. С, състоящ се от: дневна – бокс и обслужващи
помещения, със застроена площ 31,75 (тридесет и едно цяло и седемдесет и пет стотни)
квадратни метра, при условие че запази правото на безвъзмездно ползване на ищцата, като е
запазено доживотно право на ползване в полза на З. В. П..
От представената по делото епикриза от „Университетска МБАЛ Национална
кардиологична болница“- ЕАД София, се установява, че ищцата е била приета на 19.01.2021
г. в 17:02 часа и изписана на 23.01.2021 г., като е посочено, че е страдала от тревожно-
депресивен синдром, като й е препоръчана консултация с психиатър. Посочено е, че е била
приета поради изтръпване в левия крак и силно замайване, като по време на транспорта са
настъпили двустранно неволни движения на крайниците, но впоследствие у нея липсвали
спомени за случилото се.
Представена е епикриза от „Университетска МБАЛ Национална кардиологична
болница“- ЕАД София, от която се установява, че ищцата е била приета на 25.12.2021 г. в
14:08 часа и изписана на 30.12.2021 г. Посочено е, че е претърпяла исхемичен мозъчен
инсулт в басейна на лява средна мозъчна артерия. Постъпила е по спешност, като е имала
нарушен говор до невъзможност да говори. Отбелязано е, че в динамиката състоянието й е
останало стабилно и е раздвижена до ходене в стаята.
Представен е амбулаторен лист № 619 от 20.07.2021 г., съгласно който е поставена
диагноза на ищцата хроничен атрофичен гастрит, като е посочено, че през януари 2021 г. е
3
претърпяла инсулт.
Представен е амбулаторен лист № 1102 от 22.04.2021 г., съгласно който са били
налице последици от мозъчен инфаркт у ищцата, като са били налице говорни нарушения и
накуцваща походка.
Представен е амбулаторен № 291 от 12.07.2021 г., съгласно който ищцата е
претърпяла обикновен хроничен бронхит, при който имала оплаквания от кашлица,
затруднено дишане и недостиг на въздух.
Представен е амбулаторен лист № 2430 от 06.07.2021 г., съгласно който е поставена
диагноза нетоксична гуша, като е посочено че през януари ищцата е претърпяла инсулт, като
месеци след това имала недостиг на въздух, дразнене и сухота в гърлото.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите ...... Й. и Ц. Л.
Й..
Свидетелят ...... Й. е съпругът на ответницата и братовчед на ищцата, за който се
твърди да е гледал ищцата. Той споделя, че знае за инсулта на ищцата през 2021 г., като от
болницата са му се обадили и са го извикали, за да може да закупи памперси, лекарства и
храна за нея, а впоследствие след изписването й отново пътувал до София да откара ищцата
в дома й. Посочва, че ищцата продължила да го търси за помощ и да се грижи за нея, поради
което решили да я настанят в свободния му апартамент в Кюстендил, където живяла два
месеца. Споделя, че ищцата имала собствена стая, разполагала с телефон, като редовно я
посещавали нейни братовчеди, а тя се чувала със свой приятел от София с име Крум.
Твърди, че са полагали грижи за нея, като жена му я преобличала и къпела, а той пазарувал.
Посочва, че уговорката е била ищцата да прехвърли жилището, а те да се грижат за нея
докато е болна. Споделя, че докато на гости са били техни братовчеди, ищцата избягала,
като счита, че причината за това била подлъгване от приятеля й в София. Посочва, че след
като ищцата се оправила и започнала да ходи нормално са я водили при нотариус, където е
говорила нормално и не е била на количка. Твърди, че са ходили при нотариус, тъй като
ищцата е искала да прехвърли апартамента си, а съответно жена му да я гледа. Посочва, че
когато жена му получила апартамента в София, ищцата все още живеела при тях в
Кюстендил.
Като свидетел по делото по делегация е разпитан й Ц. Л. Й., братовчед на ищцата,
който посочва, че я познава от дете, тъй като са първи братовчеди. Освен това споделя, че
познава и ответницата, която е съпруга на неговия първи братовчед .. Й., когото познава от
дете. Разказва, че знае за получения през 2021 г. инсулт от ищцата, като братовчед й ..
отишъл в болницата и я откарал до апартамента й, а след няколко дни тя го потърсила
отново като го помолила за помощ, поради което той я откарал в Кюстендил. Споделя, че
два пъти посещавал ищцата в Кюстендил, като първият път тя била много зле и и не можела
да говори и ходи, а в края на март е ходила и е съобщила, че е добре. Посочва, че ищцата
била гледана в много добри условия и много добре. Споделя, че вторият път, когато бил на
посещение, ищцата го поздравила, след което казала, че отива до тоалетната, а впоследствие
избягала от апартамента. Сочи, че ответницата и мъжа й се грижели за нея, като ищцата
била изкъпана и измита, имала храна, а освен това телефонът й бил винаги при нея.
Посочва, че докато била гледана от братовчед й лицето Крум няколко пъти й се е обаждал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са искове за прогласяване на нищожност на сключения договор за дарение
с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД поради накърняване на добрите нрави,
чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие и чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на основание.
Освен това в условията на евентуалност е предявен и иск за унищожаване на
сключения договор за дарение, поради заплаха.
Предявените искове са процесуално допустими, доколкото са предявени от лице с
правен интерес пред родово и местно компетентен съд.
Нищожността на договора представлява засягането му от най-тежък порок, поради
което той е напълно негоден да породи желаните от страните правни последици. В теорията
е застъпено виждането, че основанията, уредени в чл. 26, ал. 1 ЗЗД, са общи (без договорите
върху неоткрито наследство) и се прилагат само когато липсва друго специално основание
за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Няма пречка атакуваната сделка да страда от различни
пороци, всеки от които да е отделно основание за обявяване на нищожността. В който
случай основанията ще съществуват едновременно, но правният резултат от уважаването на
4
иска на едно от въведените основания, по принцип ще изключва интереса от обявяване на
нищожност на другите основания.
С оглед на това съдът счита, че на първо място следва да бъдат разгледани
специалните основания за нищожност на сделките на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД за прогласяване на
нищожност поради липса на съгласие:
Липсата на съгласие като основание за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД
предпоставя отсъствие на насрещни съвпадащи волеизявления на страните относно
същественото съдържание на договора и неговите правни последици. Липсата на воля у една
от страните по договора е равнозначна на липса на съгласие за сключване на договора и за
пораждане на произтичащите от съдържанието му правни последици. Съгласно
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5 / 2014 г. на Върховен касационен
съд, липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната
сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на
съгласие“ (например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на
шега, като учебен пример и др. подобни). Този тежък порок е непоправим и непреодолим –
за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново.
Следователно с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД съдебна защита може да търси само
лице, което е сключило договора лично и което твърди в исковата си молба, че неговото
волеизявление за сключването на договора е направено при т. нар. „съзнавана липса на
съгласие“ (изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като
учебен пример и др. подобни). Когато обаче договорът е сключен чрез представител на
ищеца, правна квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е невъзможна – именно
поради това, че при сключването на договора ищецът не е действал лично. /Така Решение №
52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
Видно от представения и приет по делото нотариален акт за дарение, прехвърлителят
е действал чрез свой пълномощник (ответницата). Представено и прието по делото е
нотариално заверено пълномощно от 01.02.2021 г. с което ищцата е упълномощила
ответницата да извършва продажба, дарение, делба или да отчужди по друг начин в полза на
лица и цена, която намери за подходяща, както и да договаря сама със себе си и да се
разпорежда както намери за добре с имот представляващ АПАРТАМЕНТ № 68 (шестдесет и
осем), находящ се в гр. С, състоящ се от: дневна – бокс и обслужващи помещения, със
застроена площ 31,75 (тридесет и едно цяло и седемдесет и пет стотни) квадратни метра,
при условие че запази правото на безвъзмездно ползване на ищцата.
По делото не се доказва липсата на съгласие у ищцата, доколкото от събраните по
делото свидетелски показания се установява, че намерението на страните е било да сключат
този вид сделка. Медицинските документи не доказват с необходимата степен на сигурност
липсата на съгласие поради недееспособност или невъзможност за разбиране. По делото не
са ангажирани никакви доказателства, че за страните е липсвало вътрешно волево решение
за сключването на сделката. От представените свидетелски показания се установява, че
ищцата сама е имала желанието, да надари ответниците със своя имот, в знак на
благодарност за положените за нея грижи. С оглед на това съдът счита, че така предявения
иск следва да бъде отхвърлен, доколкото ищцата е имала желание и е предложила да се
сключи договора за дарение, а доколкото ответницата е приела дарението, съдът счита, че
между страните е имало съгласие, поради което така предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
По иска за нищожност поради липса на основание по чл.26, ал.2 ЗЗД:
В правната теория основанието на сделката се схваща като типичната и
непосредствена правна цел, която се преследва с предоставяне на имуществената облага.
Съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на сделката.
Дарението е едностранен договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема: чл. 225., ал. 1. от ЗЗД. Следователно трябва
да има постигнато съгласие между дарителя и надарения, по силата на което с дарствено
намерение дарителят отстъпва нещо безвъзмездно и безвъзвратно на надарения, който го
приема и в резултат на това се увеличава имуществото на надарения и намалява
имуществото на дарителя. Основанието за сключване на каузална сделка е постоянната и
неизменна цел на основното задължение по договора. При договора за дарение това е целта
на дарителя да прехвърли нещо на дарения безвъзмездно, да го надари. Мотивът /подбудите/
5
за сключване на една сделка изначално няма правно значение, но при договора за дарение
има съвпадане между основанието на сделката и мотива, поради който се дарява. Подбудите,
поради които се прави дарението са основанието на договора за дарение.
Събраните по делото доказателства не опровергават безспорно наличието на дарствен
мотив, който е психологическата движеща сила, за да се стигне до договорното
волеизявление. Дарственият мотив принципно се разкрива само и единствено в строго
субективната лична сфера на дарителя, поради което и доказването е силно затруднено.
Следва да са налице доказани безспорно поредица от косвени факти и обстоятелства, при
съвкупната преценка на които съдът да стигне до единствения логичен извод за липса на
дарствен мотив. В слачая такива липсват. В конкретния случай се установява точно
обратното – съгласно събраните свидетелски показания ищцата сама е изразила желание да
надари близката си като благодарност за положените грижи в труден момент. Ето защо
настоящият състав приема, че така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД поради накърняване на добрите нрави:
Според ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСTK на ВКС добрите нрави
са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица
от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват
като общи принципи или произтичат от тях, в т. ч. принципът на справедливостта, който
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Преценката дали са накърнени добрите нрави следва да се извърши към момента на
сключване на договора, като се вземе предвид доколко е засегнат частният и общественият
интерес от евентуално нарушаване на установени обществени отношения на определен етап
от развитието на обществото, касаещи представите за морално и неморално, за правилно и
неправилно поведение в определена ситуация, за добро и зло, като това нарушение трябва да
бъде съществено, тъй като и санкцията при неспазването на добрите нрави /нищожност на
договора като най-тежък негов порок/ е сериозна, но в същото време може да се приеме, че
този критерий е обективен, т. е. не е необходимо страните да съзнават или да желаят
несъответствието между договора и добрите нрави.
Накърняване на добрите нрави имаме, когато договорната свобода се използва от
едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-
неблагоприятното положение на другата страна; когато се ограничава прекомерно личната
свобода, свободното творчество, упражняването на професия или свободната стопанска
инициатива, както и конкуренцията; когато се уговарят имуществени облаги за сключването
на брак, даването на съгласие за осиновяване и др.
В случая към момента на сключването на сделката ответницата и нейния съпруг са полагали
грижи за ищцата, като такива са били положени за нея и към по-ранен момент, след
изписването и от болница, както и съпругът на ответницата е закупувал необходимите
дрехи, храна, по време на престоя на ищцата в болницата. От показанията на Ц. Л. Й. се
установява, че ищцата е гледана при много добри условия, като съпругът на ответницата е
бил най-близкия неин роднина. В допълнение на това, когато първоначално са я взели в
Кюстендил и са поели грижите за нея, ищцата е била в много лошо състояние, като
постепенно в резултат на положените грижи състоянието й се е подобрило значително. При
това положение не би могло да се приеме, че с извършеното дарение в знак на благодарност
на положените грижи се нарушават добрите нрави. С оглед на това съдът приема, че и този
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правна квалификация чл. 30 ЗЗД за унищожаемост на договора поради
заплаха:
Фактическият състав на заплашването като правен институт на гражданското право за
унищожаване се състои от следните елементи: да е сключена сделка; едната страна по
сделката да я сключва въз основа на страхови представи за предстояща злина, причиняването
на която зависи от заплашващия; тези страхови представи да са предизвикани от другата
страна или от трети лица; възбуждането на страховите представи да е в нарушение на
добрите нрави. Средства при заплашване са както осъществена психическа принуда, така и
комбинация от психическо насилие и физически действия, които целят и като краен резултат
формират страх у лицето, под въздействие на който се сключва сделката.
В практиката на ВКС се приема, че за да бъде осъществен съставът на чл. 30 ЗЗД,
освен непозволени и противоречащи на закона или морала действия, извършени от едната
6
страна по договора, законът изисква тези действия да са предизвикали основателен страх у
другата страна, който да е оказал въздействие върху нея при подписването на договора.
Нормата на чл. 30 от ЗЗД, така както е разтълкувана в практиката на ВКС,
предпоставя доказване съществуването на следните факти, в случаите на едностранни
сделки - действие на ползващото се от сделката лице, или трето лице, да се възбуди
основателен страх в автора на едностранната сделка, който да деформира процеса на
формиране на волята. Заплашващите действия трябва да са извършени обективно и да са
годни да формират основателен страх. Но критерият дали е предизвикан такъв, следва да е
конкретен, субективен и доколкото се преценява поведението на конкретно лице, да се
обоснове или изключи възможността точно у това лице и при конкретна обстановка да се
формират страхови представи и дали лицето, без тези действия би извършило сделката.
Страхът е субективна категория, която трябва да се преценява винаги с оглед
личността и конкретната обстановка. Категоризирането на действията, с които
заплашващият си служи се извършва обективно, но критерият относно това дали е
предизвикан основателен страх, трябва да е конкретен и субективен, защото се преценява
поведението на конкретното лице и порокът в неговото волеизявление, т.е. трябва да се
установи дали без поведението на заплашващия, лицето би сключило сделката.
Конкретността на преценката дали е осъществена заплаха по смисъла на чл. 30 ЗЗД, означава
да се отчете личността на страната, която твърди, че волята й е опорочена от страхови
представи, създадени от действия на другата страна или на трети лица, както и да се даде
отговор на въпроса дали без тези действия атакуваната сделка би била сключена. Това е
така, защото идентични по характера си средства за заплаха, използвани за възбуждане на
страх и целящи дадено лице да бъде мотивирано да сключи определена сделка, в сходни
житейски ситуации - спрямо едни лица могат да формират страхови представи, а спрямо
други - да не формират такива представи, предвид различните личностови характеристики и
социални умения на лицата, обект на заплахата - така Решение № 222 от 07.12.2017 г. по гр.
д. № 4594/2016 г., ІV Г. О. на ВКС.
В конкретния случай по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за
извършвани заплахи от страна на ответницата към ищцата. Напротив, от събраните по
делото доказателства се установява, че ответницата е полагала грижи за ищцата – къпане,
преобличане, хранене, помагала й е, осигурила е дом и самостаятелна стая за ищцата в
периода на възстановяването, като в резултата на тези грижи ищцата е подобрила
значително здравословното си състояние. Не са ангажирани каквито и да било доказателства
за лошо отношение към ищцата, още по-малко за отправени заплахи от ищцата, нейния
съпруг или което и да било трето лице.
С оглед гореизложеното съдът счита, че този иск също е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответницата. Ответницата
е представила списък по чл. 80 ГПК, като съгласно него претендира 1500 лв. адвокатско
възнаграждение, като от представения по делото договор за правна помощ и съдействие се
установява, че е сторила така претендираните разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. В. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С против О. И. Й.,
с ЕГН: **********, адрес: гр. К искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД,
чл.26, ал.2 ЗЗД, с които се иска прогласяването на нищожността на договор за дарение,
който е обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № .........г. на нотариус .
П., вписана в регистъра на Нотариалната камара с № 206 район на действие Софийски
районен съд, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията гр. София с вх. рег.
№ ......... г., поради накърняване на добрите нрави, поради липса на съгласие и поради липса
на основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения евентуален иск от З. В. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С
против О. И. Й., с ЕГН: **********, адрес: гр. К иск с правно основание чл. 30 ЗЗД, с
7
който се иска унищожаване поради заплашване на договор за дарение, който е
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № .........г. на нотариус . П.,
вписана в регистъра на Нотариалната камара с № 206 район на действие Софийски районен
съд, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията гр. София с вх. рег. № .........
г.
ОСЪЖДА З. В. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С да заплати на О. И. Й., с ЕГН:
**********, адрес: гр. К на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1500 лв.,
представляващи сторени от ответницата разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8