Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: Постъпила е искова молба от З. „А. Б.” С. против И. А. Е.. В молбата се твърди, че ответникът е лизингополучател по договор за лизинг от 01.02.2008г., сключен между него и „П.Л.БГ” ЕООД с предмет лек автомобил "Ф" "П", подробно описан. От своя страна „П.Л.БГ” ЕООД е сключило с ищеца договор за застраховка, към който са приложими общи условия на застрахователя и по силата на който е покрит рискът от неиздължаване на лизингови вноски от страна на лизингополучатели на застрахованото лице. Съгласно погасителния план по договора за лизинг ответникът е бил задължен да плати цената по договора на 60 месечни лизингови вноски. Ответникът платил встъпителната вноска в размер на 2801,45 евро без включен ДДС и първоначалните 11 вноски за съответните падеж, настъпили от месец март 2008 г. до януари 2009г., както и вноската за февруари 2009г. Въпреки поканата да стори това, той не заплатил останалите дължими по договора вноски. За това събитие бил уведомен ищецът, който завел преписка по щета и е изплатил на „П.Л.БГ” ЕООД сумата от 51 603,77лв. представляваща размера на неизплатените от ответника лизингови вноски по договора за финансов лизинг, а именно- част от вноската за месец февруари 2009г., в размер на 477, 98 евро, целите лизингови вноски за периода от март 2009г. до август 2009г. с общ размер 3968,35 евро с ДДС и 42 частични лизингови вноски – до размера на главницата, в общ размер от 22416,2 евро с ДДС, дължими от ответника за периода от 15 септември 2009г. до 15.02.2013г. С изплащането на дължимото от длъжника по договора за лизинг ищцовото дружество твърди да е встъпило в правата на удовлетворения кредитор- лизингодател по договора. На 21.01.2010г. „П.Л.БГ” ЕООД е извършило разпореждане с автомобила, предмет на договора за лизинг, за сумата от 23800лева, която била изплатена на ищеца. По този начин била погасена част от главницата по вземането, което ищецът имал към лизингополучателя. Непогасената част от това вземане според ищеца е в размер на 27 803,77лв. В тази връзка се отправя молба към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца горната сума, представляваща регресно вземане по чл. 213 от КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. В законоустановения срок отговор на исковата молба не е депозиран. В съдебно заседание ответникът лично заявява, че оспорва иска и че „П.Л.БГ” ЕООД е сключил договор с „БУЛСТРАД”, а не с ищеца. Твърди, че е измамен, като автомобилът му бил продаден без негово знание. Великотърновският Окръжен съд, като изслуша становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на Закона, приема за установено следното: Между ответника И. А. Е. и „П.Л.БГ” ЕООД на 01.02.2008г. е сключен договор за финансов лизинг, № *, с предмет лек автомобил марка „"Ф" ”модел „П.”2.0 TDI, подробно описан в договора, като стойността на автомобила към датата на сключване на договора за лизинг е в размер на 33 618,46 евро. Съгласно приложения към договора план на плащанията лизингополучателят е следвало да изплати стойността на автомобила на 60 месечни вноски, както и да заплати първоначална вноска от 2801,54 евро. Автомобилът, предмет на лизинговия договор, е предаден на лизингополучателя на 01.02.2008г., съгласно приложения към делото приемо-предавателен протокол. Не се спори по делото, че Е. е заплатил първоначалната лизингова вноска, както и последващите 11 месечни вноски, дължими за периода март 2008г.- януари 2009г., както и частично вноската за февруари 2009г., след което е спрял да погасява задълженията си съгласно погасителния план, който е неразделна част от лизинговия договор. На 28.12.2007г. „П.Л.БГ” ЕООД и З. „А. Б.” С. са сключили договор за застраховка, материализиран със застрахователна полица № *0000001 от същата дата. Периодът на застраховката съгласно полицата е от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. , с автоматично продължаване съгласно Общите условия на застрахователя. Застрахователното покритие съгласно полицата представляват загубите вследствие неплащане на лизингови вноски. Застраховката има автоматично действие и застрахователят съгласно полицата се намира в предварителен риск за вземанията по всеки договор за лизинг, сключен от застрахования, който отговаря на конкретно посочени условия. Максималната експозиция по договора е 100 000 евро. Към посочената застрахователна полица е приложен и т.нар „добавък”, посочващ подробно договорите за лизинг, сключени от застрахованото лице, по отношение на които застраховката има действие. Сред тях е и договорът, сключен между „П.Л.БГ” ЕООД и И. А. Е. с предмет посочения по-горе лек автомобил. Според общите условия за застраховане на загуби в следствие на неплащане на лизингови вноски на З. „А. Б.” С., при които е сключен договорът за застраховка между застрахователя и „П.Л.БГ” ЕООД, застраховката покрива преките загуби на застрахования в следствие неиздължаване от страна на лизингополучател на лизингови вноски съгласно валиден договор за лизинг. Съгласно чл.6, т.3 от общите условия ако в срок най- малко два месеца преди изтичане на периода на застраховката никоя от страните не изпрати писмено предизвестие за прекратяването й, застраховката се счита за автоматично продължена за следващия едногодишен период. По делото няма спор, че застрахователният договор е действал и през 2009г. По силата на раздел 10 т. 4 застрахователното обезщетение обхваща неиздължените Ùизингови вноски по погасителен план на договора за лизинг, намалени с начислените по договора лихви, такси и други подобни, както и след изключване самоучастието на Застрахования, записано в застрахователната полица. С уведомление № */25.08.2008г. З. „А. Б.” С. е била уведомена от „П.Л.БГ” ЕООД, че е настъпило застрахователно събитие по застраховка „Финансов риск ” по договор за финансов лизинг , сключен с И. А. Е.. В уведомлението е посочено, че към датата на издаването му / 22.08.2008г./ не е постъпило плащане на дължимите за месеци юли и август месечни вноски, както и на част от вноската за месец април. Във връзка с това уведомление при застрахователя е образувана преписка по щета № *, относно договор за лизинг 224 с лизингополучател И. А. Е., като на застрахования е отправено предложение съгласно общите условия, да му бъде изплатено обезщетение в размер на 26384,59 евро, изчислено както следва: 3968,35 евро – вноски с настъпил падеж / облагаема сума, лихва и ДДС/ и 22416,24 евро – вноски с ненастъпил падеж / облагаема сума и ДДС/. На 26.09.2009г. с платежно нареждане, сумата от 51 603,77лв. е изплатена от З. „А. Б.” С. на „П.Л.БГ” ЕООД като обезщетение по цитираната по-горе преписка по щета . С договор от 21.01.2010г. „П.Л.БГ” ЕООД е продало на В.С.А. лекия автомобил, предмет на сключения между „П.Л.БГ” ЕООД и И. А. Е. договор за лизинг, за сумата от 23 800лв., която с платежно нареждане от 19.01.2010г. е била преведена от купувача на З. „А. Б.” С.. С изявление, озаглавено „Суброгационно писмо” представляващият „П.Л.БГ” ЕООД е заявил, че дружеството е собственик на лекия автомобил, предмет на договора за лизинг между дружеството и И. А. Е.. Заявено е също, че сумата от 51603,77лв. застрахователно обезщетение, което З. „А. Б.” С. ще изплати на „П.Л.БГ” ЕООД, бележи крайното и окончателно уреждане на претенцията за застрахователно обезщетение във връзка с цитирания лизингов договор. Със суброгационното писмо „П.Л.БГ” ЕООД е изразило съгласието си З. „А. Б.” С. да встъпи във всички права и задължения по лизинговия договор за възстановяване по регресен път на платените от дружеството суми вместо лизингополучателя, във връзка с настъпила загуба, срещу неизправния лизингополучател, включително и правото да прекрати едностранно договора и да претендира за получаване автомобила от всяко лице, в което той се намира, включително и с правото да придобие собствеността върху него. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: В случая е предявен иск с правно основание чл. 213 от КЗ, който е основателен и доказан изцяло, по следните съображения: Не се спори по делото, че между ответника и „П.Л.БГ” ЕООД е бил сключен валиден договор за лизинг, по силата на който ответникът е следвало да заплаща месечни вноски в определен размер. Не се спори, че ответникът е спрял плащанията на вноските по договора. Налице е валиден застрахователен договор между ищеца и лизингодателя по посочения по- горе договор за лизинг, покриващ риска от неплащане на лизинговите вноски по същия договор. Застрахованото лице- лизингодател по процесния договор за лизинг- е изпълнило задълженията си съгласно общите условия на договора за застраховка и е уведомило застрахователя за настъпилото застрахователно събитие- неизплащане на лизингови вноски по договора за лизинг с ответника. Застрахователят, в изпълнение на задълженията си по договора, е обезщетил лизингодателя, като му е изплатил застрахователно обезщетение, равняващо се на размера на неизплатените от лизингополучателя лизингови вноски. С оглед разпоредбата на чл. 213 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Ищецът в случая е доказал наличието на предпоставките за законосъобразно упражняване на това свое право- налице е валиден застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие и платено обезщетение. От страна на ответника не са направени никакви възражения относно дÕйствителността на договора за застраховка, нито пък е оспорен фактът на неизпълнение на задължението за редовно плащане на лизинговите вноски по процесния договор за лизинг. По този начин лизингодателят е претърпял вреди от неизпълнение на договора, равняващи се на размера на неизплатените лизингови вноски. Няма данни договорът за лизинг да е прекратен, независимо от това, че автомобилът- негов предмет- е продаден на трето лице. След като ответникът , неизпълнявайки задълженията си по договора за лизинг, е причинил вреди на лизингодателя и след като ищецът, обезщетявайки тези вреди, се е суброгирал в правата на лизингодателя, то той има пълното право да получи от първия дължимото обезщетение за неизпълнение. С получената от продажбата на отдадения на лизинг автомобил З. „А. Б.” С. е бил частично удовлетворен. Дължимото след приспадане на тази цена обезщетение за неизпълнение се равнява на 27803,77лв. Не се спори, че тези суми ответникът не е заплатил, поради което той ги дължи. Исковата претенция в този смисъл се явява основателна изцяло и следва да бъде уважена. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца и направените от същия разноски по делото в общ размер на 2319,45лв., от които 1112,15лв. платена държавна такса и 1207 лв. възнаграждение за адвокат Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОСЪЖДА на основание чл. 213 от КЗ И. А. Е., ЕГН * да заплати на З. „А. Б.” С., ЕИК * сумата от 27 803,77лв/ двадесет и седем хиляди осемстотин и три лева ,77 ст./, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за финансов лизинг № */01.02.2008г., сключен между И. А. Е. и „П.Л.БГ” ЕООД С., ЕИК *********, което З. „А. Б.” С. е изплатило на „П.Л.БГ” ЕООД С. съгласно договор за застраховка помежду им от 28.12.2007г., обективиран в застрахователна полица № *0000001. ОСЪЖДА И. А. Е., ЕГН * да заплати на З. „А. Б.” С., ЕИК * сумата от 2319,45лв./ две хиляди триста и деветнадесет лева 445 ст./ разноски по делото, от които 1112,15лв. платена държавна такса и 1207 лв. възнаграждение за адвокат. Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните, пред ВТАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |