Р Е Ш Е Н И Е
№ 260052 05.03.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия Берберова-ГеоргиПоева
гражданско дело №1064/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба от „к.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителите А.Г.М.и/или Р.Д.Р., подадена чрез процесуалния
им представител – адв.Й.П. ***, със съдебен адрес:*** против „Ф.9.“ ООД с ЕИК **със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя З.С.И.. В исковата молба се сочи, че ищцовото
дружество е доставило на 08.08.2017г. на „Ф.9.“ ООД офис техника и консумативи
срещу възнаграждение и размери, подробно описани в издадена от ищеца данъчна
фактура на обща стойност от 2444,81 лева с ДДС. Твърди се, че до настоящият
момент ответното дружество направило
частично плащане по издадената фактура в размер на 721 лева, като останал
незаплатен остатъка от паричното задължение от 1723,81 лева. Ищецът претендира
и обезщетение за забавено изпълнение върху непогасения остатък от главницата
общо в размер на 339,98 лева /триста тридесети девет лева и деветдесет и осем
стотинки/, за периода от деня на изпадане на забава /деня, следващ издаването
на фактурата – 09.08.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 18.07.2019г., както и законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 12.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Неизпълнението на ответното дружество за заплащане на цялата стойност на
получените от него стоки е мотивирало „к.“ ЕООД с ЕИК ** да подаде заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК въз основа на което
е било образувано ЧГД № 789/2019г. по описа на РС-Несебър и издадена заповед за
изпълнение срещу ответното дружество. Моли се съда да постанови решение, с
което да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответното дружество „Ф.9.“ ООД с ЕИК **че
съществува вземането на „к.“ ЕООД с ЕИК **, в размер на 1723,81
лева /хиляда седемстотин двадесет и три лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща неизплатено задължение по фактура № ********** от 08.08.2017г.
за продажба и доставка на офис техника и консумативи, сумата в размер на 339,98 лева /триста тридесет и девет
лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода от 09.08.2017г. до 18.07.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Представят писмени доказателства. Правят искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси. Претендират присъждане на заплатените по
делото разноски по заповедното и по настоящото производство.
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
В съдебно
заседание, за ищцовото дружество представител не се явява. Изпращат молба,
подадена чрез процесуалния им представител, в която заявяват, че поддържат
исковата молба и молят да се приемат приложените с нея писмени доказателства,
както и изготвеното от вещото лице заключение по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Молят съда да се произнесе с неприсъствено
решение по спора, като им присъди заплатените по делото разноски, за които
представят списък по чл.80 от ГПк. При условията на евентуалност молят съда да
постанови решение по същество, с което да уважи предявените претенции. Не сочат
нови доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество
не е депозирало писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание,
не се явяват и не изпращат представител, който да вземе отношение по исковата
молба. Не сочат доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима –
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите
по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От данните по делото се установява, че между страните по делото е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото
дружество е доставило на ответната страна офис техника и консумативи, срещу
възнаграждение, посочено в издадената от ищеца данъчна фактура № ********** от
08.08.2017г., за сумата общо в размер на 2444,81 лева с ДДС /л.6/. От дължимата
сума, ответникът е заплатил сумата в размер на 721 лева, като е останала
дължима сумата от 1723,81 лева. Неизпълнението на задължението на ответната
страна за заплащане на горепосочените суми е мотивирало ищеца да подаде
заявление по реда на чл.410 от ГПК, по което е била издадена Заповед №
384/12.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
789/2019г. по описа на РС-Несебър. В законоустановения срок по чл.414 от ГПК,
длъжникът е възразил, че дължи претендираните от ищеца суми, което е мотивирало
правния интерес у последния да заведе иск за признаване съществуването на
вземането му от ответника. Горните обстоятелства се установяват от
представените и приети по делото писмени доказателства и приетото по делото
заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Ответната
страна „Ф.9.“ ООД с ЕИК ********* не са взели становище по предявените срещу тях искове, като не са депозирали отговор в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, а също така не са изпратили представител в съдебно
заседание, без да са направили искане за разглеждането на делото в тяхно
отсъствие. С оглед на това, с нарочна молба, процесуалният представител на
ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, с което да се уважат предявените от тях искове, като им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
За да се
произнесе, съдът съобрази:
Предявеният
иск по чл.422 от ГПК е установителен, тъй като срещу ответното дружество вече
има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 789/2019г. по описа на
РС-Несебър. В законоустановеният срок ответното дружество не са подали отговор
на исковата молба и не са изпратили представител в първото заседание по делото,
без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие /чл.238, ал.1
от ГПК/, като с определение от 17.07.2020г. са им били указани последиците по
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК. Налице са и предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.239, ал.1, т.2, предл.първо от ГПК. От
представените по делото писмени доказателства – фактура
№ ********** от 08.08.2017г и заключение по изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорени от ответника, може да се
направи извод за вероятна основателност на претенцията по чл.422 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, за сумата съществуване на вземането на ищеца срещу
ответника в размер на 1723,81 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 19.07.2019г. до
окончателното изплащане на вземането. Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическите състави на предявените искове, за
които е разпределена и доказателствена тежест на ищеца. Вероятната основателност на
главната претенция на ищеца налага извода за вероятна основателност и на
аксесорната претенция на същия с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на
339,98, дължимо за периода от 09.08.2017г. до датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 18.07.2019г.
С оглед
изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответната страна, в съответствие със заявения
петитум, поради което предявените искове следва да се уважат изцяло. Настоящото
решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
При този
изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски
в исковото и в заповедното производство, възлизащи общо в размер на 412,95 лева
/четиристотин и дванадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, от които държавна
такса общо в размер на 118,95 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на
294 лева. В тази част решението следва да
бъде с осъдителен диспозитив. Ответникът дължи разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящето дело.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Ф.9.“ ООД с ЕИК **със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя З.С.И. дължи на „к.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителите А.Г.М.и/или Р.Д.Р., със съдебен
адрес:*** /чрез адв.Й.П. ***/, сумата в размер на 1723,81 лева /хиляда седемстотин двадесет и три лева и осемдесет и
една стотинки/, представляваща неизплатено задължение по фактура № **********
от 08.08.2017г. за продажба и доставка на офис техника и консумативи, сумата в
размер на 339,98 лева /триста
тридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата за периода от 09.08.2017г. до
18.07.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 384/12.08.2019г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 789/2019г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА „Ф.9.“ ООД с ЕИК **със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя З.С.И. да заплати на „к.“
ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителите А.Г.М.и/или Р.Д.Р., със съдебен адрес:*** /чрез адв.Й.П. ***/, сумата общо в размер на 412,95 лева /четиристотин и дванадесет
лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски
в исковото и в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: