Мотиви към Присъда №260008
от 10.12.2020 г. по НОХД №182/2020 г. на Районен съд Луковит
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен
акт от Районна прокуратура Луковит, с който е повдигнато обвинение срещу В.В.Г.
за извършено престъпление по чл. 316, предл. 1-во, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В съдебно заседание за Районна прокуратура
Луковит се представлява от прокурор А.М., която поддържа обвинението и счита,
че същото и доказано в хода на съдебното следствие. Приема за установено, че
подсъдимият си е служил два пъти с неистинския официален документ – пред
служителите на жандармерията по повод на проверката при управление на МПС и
пред полицейския инспектор по повод полицейската проверка, предизвикана от
съмнение в истинността на документа. Счита, че показанията на служителите на
жандармерията и на полицейския инспектор са достоверни, като обясненията на
подсъдимия и неговите близки приема за недостоверен източник, като излага
подробен анализ за вътрешните противоречия на същите и обективната им
несъстоятелност. Пледира за виновността на В.Г. и иска да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да се отложи за
изпитателен срок от 3 години.
Защитникът
адв. Б.Л. пледира за оправдателна присъда, поради липсата на субективна страна
на престъплението, а именно не е налице пряк умисъл у подсъдимия, че притежава
неистински документ и съзнателно да се ползва от същия пред органите на реда.
Счита за доказано, че на 28.08. и 29.08.2019 г. В.Г. добросъвестно е представил
документа, оказвайки пълно съдействие на проверката, именно защото е знаел, че
документът е валиден, издаден по съответния ред от молдовските власти, като в
подкрепа на това изтъква, че подсъдимият е бил 3 месеца в Молдова, когато е
преминал курс за шофьор, за което заплатил и получил документа. След датата на
издаване на документа 14.09.2017 г. подсъдимият пребивавал в различни държави,
където се ползвал от същото свидетелство, включително в ФРГермания и в България
и никога в съзнанието не се е пораждало съмнение, че документът може да е
неистински. Настоява, че В.Г. не се е легитимирал пред служителите на жандармерията
с инкриминираното свидетелство за правоуправление, а с лична карта.
Свидетелството представил след настояване на служителя, който видял документа в
портмонето му и го поискал за проверка. На следващия ден – 29.08.19 г., когато
се явил в Районно управление Луковит, подсъдимият отново се легитимирал със
свидетелството, именно защото у него е липсвало съзнание, че документът е
неистински. От това извежда защитната теза, че липсва пряк умисъл за извършване
на престъплението, в което В.Г. е обвинен и затова моли да бъде оправдан. Ако
съдът не приеме тезата, моли за смекчаване на отговорността му и налагане на
минимално наказание, съобразено с чистото му съдебно минало и обстоятелството,
че почти 10 години Г. се е установил да живее в Германия със съпругата си и
двете им деца, които учат там, но заради настоящия процес са прекъснали
образованието си.
Подсъдимият В.Г.
поддържа пледоарията на защитника си и в последната си дума моли да бъде
оправдан. В обясненията си оспорва фактите, изложени от прокурора в
обвинителния акт. Твърди, че се е движел пеш, когато бил спрян за проверка от
служителите на жандармерията, единия от които се отнасял грубо с него и го
наричал „циганин“. При проверката се легитимирал с личната си карта, но
служителят видял свидетелството за управление на МПС и поискал да го види.
Отрича въобще да е управлявал МПС, защото си имал шофьор, който в момента вече
бил починал. Подсъдимият признава, че копието на свидетелството, приложено по
делото, е заверено то него лично и че това е документът (“книжка“), с който е
пътувал в Германия и в България.
Въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и като съобрази
становищата на страните и последната дума на подсъдимия, съдът прие за
установено следното:
По
фактите и доказателствата
Подсъдимият В.В.Г. (преди З.) с ЕГН ********** е роден на
*** ***, с постоянен адрес *** *, с постоянно местоживеене във Федерална
Република Германия, български гражданин, българин, начално образование, женен с
три деца, не е осъждан, освобождаван от наказателна отговорност с решение по
НАХД №18626/2011 на СРС, в сила от 06.03.2013 г., за извършено престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК – причинена лека телесна повреда
по хулигански подбуди чрез удар с брадва в тилната част на пострадалия.
В Република България на подсъдимия никога не е издавано
свидетелство за управление на МПС, няма придобити категории, въпреки което е управлявал
многократно МПС в периода от 2006 до 2016 г., извършвайки различни нарушения на
правилата за движение по пътищата, за които е наказван, видно от удостовереното
от началника на РУ Луковит в писмо – л. 33 от ДП, придружено от Справка за
нарушител/водач – л. 34.
На 17.09.2017 г. подсъдимият напуснал територията на
Република България през ГКПП – Калотина по шосе, видно от справката в АИС – ГК,
удостоверена в докладна записка на л. 15 от ДП.
От 03.07.2018 г. подсъдимият В.В. З. се
регистрирал с постоянен адрес във Федерална Република Германия, грЕ.****,
област Х., улица Г.*, където се установил да живее със съпругата си Е.Г..и
трите им деца. Две от тях - А.В.В. и В.В.З.а
били записани като ученици. Подсъдимият бил регистриран като търсещ
работа в местната служба по труда, като през времето, в което бил без работа,
получавал социална помощ за отглеждане на трите деца в общ размер около
1600-1700 евро на месец.
На 28.08.2019 г. свидетелите П.С.Д. и С.М.С., заедно с други служители на Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) – Плевен били
командировани в гр. Луковит за провеждане на специализираната полицейска
операция за противодействие на престъпността в малки населени места с конкретни
цели, наред с други, и установяване и санкциониране
на водачи на МПС не притежаващи СУМПС, което е видно от заповед на директора на
дирекция „Жандармерия“ и Плана за провеждане на СПО (л. 48-50 ДП).
Екипът на ЗЖУ – Плевен, двамата свидетели се намирали на
ул. „Възраждане“ 73 в центъра на гр. Луковит, когато спрели за рутинна проверка
лек автомобил марка БМВ, модел Х5, рег.№ ОВ1614ВС, черен цвят. Водачът на
автомобила – подсъдимият, представил поисканите от св. Д. документи – СУМПС,
лична карта и свидетелство за регистрация на МПС. Вниманието на служителя било
привлечено от обстоятелството, че СУМПС е издадено от Република Молдова, като
подписът за водач в същото се различавал съществено от подписа, положен в
личната карта, издадена от Република България. След направена справка в
оперативната дежурна част било установено, че на водача В.В. З. никога не
издавано СУМПС в Република България. В проведената беседа с водача служителите
установили, че той няма завършено основно образование. Затова св. Д. изготвил
Докладна записка до началника на РУ Луковит, посочвайки съмненията си, че
представеното и описано СУМПС с №*********,
издадено от Република Молдова може да е неистинско, за което моли да бъде
направена справка в държавата-издател. Докладната записка е приложена на л. 16
от ДП.
На 29.08.2019 г. началникът на РУ Луковит разпоредил
извършването на проверка по случая на полицейски инспектор Х.П.. В същия ден
подсъдимият бил призован в РУ Луковит, където дал писмено обяснение по случая и
представил СУМПС с №*********, издадено от Република Молдова.
Полицейският
инспектор все още нямал информация за това, дали документът действително е
издаден от чуждата държава или не, поради което и не можел да пристъпи към
изземването му, а направил няколко копия на СУМПС, поискал от В. З. да
удостовери, че същите са верни с оригиналния документ, след което му го върнал,
а копията приложил към преписката - л. 7, 8, 9 от ДП. Подписите под
удостоверяването, че копията са верни с оригинала (записано „ВЯРНОСТ ОГИНАЛ“
и „ВЯРНОСТ ОРИГИНАИ“ са положени от подсъдимия, което не се оспорва от
самия него, а така също се потвърждава и от заключението на графическата
експертиза на л. 54 – 57. Вещото лице Ц.В. въз основа на свободни образци от
подписа на подсъдимия – подадени от него заявления за издаване на български лични
документи, мотивирано и съпоставяйки общите и частни признаци на сравняваните
подписи, е дал категоричния си експертен извод за пълно съвпадение.
От
копията на документа – цветни в уголемен формат от двете страни, както и
черно-бяло в оригинален формат, е видно, че това е свидетелство за управление с
наименование „Permis de condure“,
представляващо пластика в стандартен вид, посочен издател Република Молдова с
номер ********* и дата на издаване 14.09.2017 г., валидност 14.09.2027 г.
Документът носи снимката на подсъдимия и имената V.Z., както и саморъчен подпис изписан с отработен
почерк и латински букви „Z.“. На гърба на документа в типови графи са отразени
категориите, за които лицето е правоспособно – A (мотоциклет), В (лек автомобил до 3500 кг) и С
(товарен автомобил над 3500 кг). В колона 10 са посочени дати на придобиване на
правоспособност, съответно 03.07.2008 г. за категория А, и 05.07.2008 г. за
останалите две категории.
На 11.09.2019 г. Интерпол – Кишинев, Република Молдова предоставило информация по
запитване на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ в МВР, че лицето
В.В. З. не е установен в техните бази данни, както и че свидетелство за управление
на МПС с №********* никога не е издавано от молдовската държава, което е видно
от приложеното на л. 7 от ДП писмо от началника на отдел „Интерпол“ в ДМОС –
МВР.
На 11.09.2019 г. подсъдимият В.В. З.
сключил граждански брак с Е.Г., въз основа на което променил фамилията си от „З.“
на „Г.“, за което е издадено изрично удостоверение от Община Луковит – л. 30-31
ДП
Обстоятелствата,
свързани с постоянното местопребиваване на подсъдимия на територията на друга
държава – Германия, се установяват от данните, съобщени от него и подкрепени с
писмени документи, издавани от различни органи на чуждата държава.
Основните
спорни факти по делото, за които защитата изнася различна версия от тази,
изложена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, се отнасят
до това:
-
дали
подсъдимият е бил спрян за проверка в качеството му на водач на МПС или на
пешеходец,
-
дали сам е
представил СУМПС на служителя от ЗЖУ – Плевен или той му го е поискал, виждайки го в портфейла
му,
-
дали
подсъдимият е знаел, че документът е неистински.
Съдът прие за установено, че подсъдимият
е управлявал МПС – марка БМВ, модел Х5, като се довери напълно на свидетелите –
очевидци П.Д. и С.С.. Двамата са извършили проверка спрямо подсъдимия в рамките
на служебните си задължения като участници в специализирана полицейска
операция. Показанията на двамата са последователни, логични и без данни за
каквато и да било заинтересованост и същите установяват факта, че Г. е
управлявал МПС и че е представил инкриминирания документ. Проверката е била в
рамките на целите и задачите на операцията, което обяснява и внимателния
преглед на представените документи от подсъдимия. Свидетелите си спомнят, че
съществената разлика между подписите в личната карта, издадена от Република
България, и този в представеното СУМПС от Република Молдова са предизвикали
първоначалното съмнение за неистинността на последното. В подкрепа на
показанията на свидетелите е и докладната, изготвена от П.Д. до началника на РУ
Луковит за проверка, по повод на която е започнала настоящата полицейска
проверка.
Единственото противоречие между
показанията на двамата свидетели – дали автомобилът е бил спрян със стоп-палка
или служителите са спрели подсъдимия непосредствено след като е слязъл от
автомобила, съдът оцени като несъществено и едновременно с това имащо своето
логично обяснение. От гледна точка на предмета на делото същественият факт е
дали подсъдимият е ползвал СУМПС пред полицейските служители, а не дали е управлявал
МПС. От гледна точка достоверността на
свидетелските показания съдът отчете, че възприятията на двамата свидетели са
били по повод рутинната им служебна дейност и затова споменът за несъществените
обстоятелства се предполага, че обективно може да избледнее или да се замени от
обичайното, което се извършва в такава ситуация. Съдът прие, че свидетелят Д. в
деня на първото деяние – 28.08.2019 г., коректно и вярно е посочил установеното
от него и обстоятелствата, при които това се е случило: „На 28.08.2019 г.
спрях за проверка лек автомобил с рег. Номер ******, БМВ, модел Х5, черен на
цвят с водач В.В. З. с ЕГН **********. След направената справка в ОДЧ на ЗЖУ
Плевен се установи, че водача никога не е притежавал българско СУМПС. Водача
представи молдовско свидетелство за управление на МПС с №********* за което се
усъмних, че е неистинско. Моля да бъде направена справка с Република Молдова за
истинността на документа..“
Съдът отхвърли изцяло като защитна
версията на подсъдимия (л.25 и л. 26), че не е управлявал МПС, ходил е пеша по
магазините и не е представял СУМПС, а полицейският служител го задължил насила
да го даде, подкрепена неубедително от неговите близки, разпитани като
свидетели Е.А.Г.и С.С.Г.(л. 26-27).
На първо място, както съдът вече изложи,
кредитира показанията на свидетелите Д. и С., които провери чрез контролни
доказателства, и техните показания опровергават версията на подсъдимия относно
начина на извършване на проверката.
На второ място, съдът отчита се самите
обяснения на Г. и показанията на доведените от него свидетели – съпругата му и Г.,
са взаимно противоречиви. Например, подсъдимият твърди „Преди да тръгна пеш
за памперси не съм шофирал, имах си шофьор…джипа си беше паркиран там. Отворил
съм вратата, имаше и шофьор…Бяхме аз, жена ми, малкото ми дете, бебето и още
едно момче…Шофьорът ми е починал вече….Автомобилът ми беше пред магазин
„Интер“, а проверката беше на главния път…“
Подсъдимият не отрича, че е бил в
процесния автомобил, но твърди, че го е возил друг човек – „шофьор“, който вече
е починал. Придружителките му – двете свидетелки, изнасят съвсем различна
версия. Според съпругата му Е.Г..„Бяхме аз, съпруга ми и още една жена. Бяхме
пешеходци, не сме били с кола…От квартала до центъра отидохме пеша…“. Другата
свидетелка С.Г. заявява: „Преди това бяхме в квартала и до центъра дойдохме
пеша…Този ден не сме се возили в автомобил БМВ. Не са ни спирали…“.
Съдът отхвърля като опит за
дискредитиране на полицейските служители твърдението на подсъдимия и двете
свидетелки, че към него единият служител се обръщал с „Циганин“, заплашвал го е
и насила взел СУМПС от портфейла му. В изявленията на тримата проличават
характерни признаци на услужливи показания – тримата повтарят няколко елемента
дословно – расистките изрази, грубо държание и изземване на СУМПС без
подсъдимият да го е представил. Едновременно с това на въпросите на съда за
това как са стигнали до центъра, веднага проличава неумелият опит да се скрие
истината.
Съдът оцени изцяло като защитна версията
на подсъдимия, че той не е представял СУМПС пред служителите на ЗЖУ, а те му го
изискали, по горните съображения. Освен противоречието в доказателствените
източници, подобно поведение противоречи и на обичайната житейска логика, а
именно, както самият подсъдим заявява, той е ползвал много пъти този документ
пред власти на различни държави. Логично е, че при спирането му за проверка
като водач на МПС, той би представил документа, намиращ се у него, след като
твърди, че е смятал същия за валиден и истински. Още повече, че на следващия
ден отново го е представил пред инспектор Х.П. *** за нуждите на полицейската
проверка.
По последния спорен факт - дали
подсъдимият е знаел, че документът е неистински, съдът отхвърли тезата му, че
не е знаел за това, поддържана и от адв. Л.. Изнесената версия за обстоятелствата,
при които подсъдимият е получил документа, съдът прие за невярна.
В обясненията си пред съда В.В.Г. (л. 47)
заяви: „…аз ако съм знаел, че този документ е фалшив, няма да карам толкова
време с него и да го представя не само в България, в Германия и в други държави
и аз не съм карал с него тук в България. … Аз съм си платил курса. Аз там съм
писал електронно, после по пощата ми пратиха книжката...В Молдова съм си платил
курсове, водиха ме на 3-4 места. Курса съм карал 1 месец по 1 час кормуване.
Имал съм и теоретична част. Казаха ми, че трябва да платя такса за курса, където ще го карам. Платил съм някъде
към 1000 евро. Там ме питаха мога ли да шофирам и на един голям платс ме
пуснаха да се движа и ми казаха, че съм готов. Мина се 1 месец и ми пратиха и
книжката… Колата беше инструкторна, с инструктор, имаше „Даи“-джии, както тук в
България. Имах приятелка там, бяхме заедно и тя ми организира записването на
курса, каза, че тя ще ми помогне много. Тя ме записа на курса. Той молдовския
език е като руския и като българския и аз разбирах някои думи, някои не. Във
всяка една държава нашите българи карат, аз съм карал в Германия доста години.
Там има ленти как да спреш, черти къде трябва да спреш, не както тук стопове
навсякъде. Смятам, че познавам тези правила и не съм опасен за движението.
Моята приятелка се разправяше с плащането на курса. Правилата за движение по
пътищата ми ги обясняваха на руски.“.
Защитната теза на подсъдимия се
опровергава от няколко обстоятелства – от информацията, съхранявана от
граничния контрол на Република България, е видно, че В.Г. е напуснал страната
на 17.09.2017 г., която дата е 3 дни след датата, посочена като дата на
издаване на процесното СУМПС – 14.09.2017 г. От това следва извод, че
подсъдимият не би могъл да присъства фактически на територията на Република
Молдова в предходния период. В разрез с твърденията му за това кога е преминал
шофьорски курс – месец преди да получи свидетелството, е посоченото в процесния
документ, че правоспособност е придобита години по-рано – през 2008 г.
Освен тези обективни данни, чрез които съдът
категорично отхвърли твърдението на подсъдимия, че е преминавал обучителен курс
и изпит в Република Молдова, съдът се увери и в субективната недостоверност на
заявеното от подсъдимия. На въпросите на съда, свързани с езиковите познанията
на подсъдимия, включително владеенето на молдовски език, той отговоря: „Аз
от всички езици по малко мога да говоря. Мога да говоря на немски, турски,
испански, английски и на български, на цигански, на румънски. Знам колкото за
мен си да се оправям в чужбина. Той молдовския език е като българския. Молдовската
азбука е почти като българската и руската.
На поканата от съда към подсъдимия да
преведе на молдовски език изразът „Аз притежавам право да управлявам
автомобил“, той отговаря: „Я
притежавам машина“. Възрастта си на молдовски език посочва като: „Ще
отговоря, че съм на тридесет и две. На
молдовски 32 е горе долу, като на български, просто си чупиш повече езика.“
На последния поставен от съда въпрос да
преведе на молдовски език израза „На нерегулирано кръстовище предимство има
дясно стоящият.“, подсъдимият заявява, че разбира въпроса, но не желае да
отговори.
Ноторните обстоятелства, че българският
и молдовският език нямат общ корен, нито азбука, не следва да бъдат доказвани,
а единствено служат за допълнително аргументиране на убедеността на съда, че В.Г.
не се е обучавал, нито е преминавал през квалификационен изпит в чуждата
държава.
Съдът отчете и събраните доказателства
за факти от вътрешния мир на подсъдимия, въз основа на които може да се прави
извод за това, че съзнателно го е използвал пред полицейските служители.
Защитната му теза, че го е ползвал в много държави, включително в България
преди процесните деяния на 28-29.08.2019 г., не може да опровергае горното, а напротив,
само потвърждава извода, че подсъдимият е бил уверен, че неистинността на
документа не може да бъде разкрита. Г. заявява: „С тази книжка съм ходил в
Испания, в Италия, навсякъде съм ходил с тази книжка, без да имам никакъв
проблем, само в България. Дори по-миналата година си дойдох от Германия и се
върнах пак с тази книжка, единствено тук в България, когато почнаха от нашата
полиция да снимат книжката ми, да ме питат къде съм ходил, какво съм направил.
В чужбина образование не се иска, за да карам шофьорски курс. В Германия взимат
децата книжки на 16 години…“
Фактическият
извод за съзнателно ползване на документа се извежда и от обстоятелствата, при
които е представен – в хода на проверката му като водач на МПС, защото при
непредставяне на свидетелство, Г. би имал качеството на неправоспособен водач,
което освен личната му административнонаказателна или наказателна отговорност,
би могло да има като последица и прилагане на принудителна административна
мярка. Именно за това и подсъдимият се опитва да представи различна обстановка
– че е проверен като пешеходец и че не е представял той свидетелството, а то му
било изискано насила от служителя на ЗЖУ.
Полицейската
проверка на следващия ден е била с ясен повод, като представянето на свидетелството
от Г. е било отново съзнателно, включително при извършването на удостоверяване
върху копията на документа, който му е върнат с оглед неяснотата към този
момент дали действително СУМПС е издадено от чуждата държава.
Правни изводи:
Въз
основа на установеното от съда се налага правният извод, че подсъдимият В.Г. е
извършил виновно престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл. 316,
пр. 1-во, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От
обективна страна предметът на престъплението - Свидетелство за управление на МПС с №*********
с посочен издател Република Молдова, е неистински официален документ по смисъла
на чл. 93, т. 5 НК и то отговарящ на допълнителното условие, водещо до
прилагане на квалифицирания състав на чл. 308, ал. 2 НК – в случая официалният
документ е от изброените такива, които особено важно значение за правната
сигурност, а именно „свидетелство за управление на превозно средство“.
Този вид документи всякога се издават от
орган на държавна власт и то след изпълнение на определени условия, сред които
като минимум успешно полагане на теоретико-практически изпит, която дейност е
държавно регулирана с оглед огромното значение на сигурността на транспорта.
Затова в случая е достатъчно, че се
установява, че процесният документ отговаря на изискването да изглежда като
свидетелство за управление на МПС. Правната функция на този вид документи е да
удостоверяват от името на държавата - издател, че лицето, чиято самоличност е
посочена, е придобило право да управлява МПС от съответните, отбелязани в
документа, категории.
В случая, именно с оглед вида на
официалния документ, е без значение конкретния нормативен ред на чуждата
държава, при който се издава свидетелство за управление, защото, както е
подчертано в задължителния тълкувателен акт – Постановление на Пленума на
Върховния съд №8/1982 г. за наличието на официален документ се изхожда от
годността на документа да създаде заблуждение у другиго, което в случая е
очевидно. Именно поради привидната годност на документа полицейските служители
на ЗЖУ-Плевен и на РУ Луковит не са пристъпили към изземване на документа, а
единствено са започнали проверка за неговата истинност чрез официално запитване
до държавата, посочена като издател.
Инкриминираното свидетелство за
управление на МПС отговаря и на следващото обективно изискване, тъй като
представлява „Неистински“ документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК.
Този решаващ извод за правната природа
на документа се налага от обстоятелството, че според официалния отговор от
Република Молдова държавата не е издавала документ с посочения номер,
включително лицето, посочено като правоспособен водач – В.В. З. (впоследствие с
променена фамилия Г.) не фигурира в регистрите на чуждата държава.
Неистинският документ е съставен от
неустановено лице, поради което и за това не може да се търси отговорност от
подсъдимия, който отговаря поради това, че се ползвал от неистинския документ.
Ползването по смисъла на чл. 316 НК е изтълкувано в посоченото ПВС, в т. 9 "
...ползване ще е налице с представянето на документа пред съответното
длъжностно лице в държавен или обществен орган или пред частно лице", за
да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено
някое право или задължение или някое правно задължение. В случая подсъдимият е
представил два пъти неистинския документ – пред св. Д. *** при изпълнение на
задълженията му за контрол спрямо водачите в специализираната полицейска
операция, както и повторно пред полицейски инспектор Х. П., извършващ
полицейска проверка за истинността на документа. И при двете ползвания
подсъдимият е целял да докаже едно и също обстоятелство – че е правоспособен
водач.
От субективна страна подсъдимият е действал
умишлено, при форма на вината пряк умисъл. В.Г. е знаел, че представя
неистинско свидетелство за управление на МПС, като е съзнавал, както че това е
официален документ, така и че същият е неистински и то преследвайки специалната
цел – да докаже, че има право да управлява МПС.
Както бе обсъдено по-горе, естеството на
инкриминирания документ е такова, че придобиването му всякога е свързано с лично
преминаване през специалния ред за снабдяване – обучителен курс, полагане на
изпит, лично получаване на документ. Подсъдимият е съзнавал, че никога не
преминавал през подобна процедура в чуждата държава, от което следва, че в
съзнанието обективно е намирало отражение обстоятелството, че документът
удостоверяващ правоспособността му, е неистински (интелектуалният момент на
прекия умисъл).
Налице е и волевият момент на прекия
умисъл – желанието на подсъдимия да се ползва именно от неистинското
свидетелство за управление, за да доказва, че има право да управлява МПС без да
е придобивал такова.
Следва да бъде посочено, че
неприлагането като веществено доказателство на
предмета на престъплението по делото не представлява доказателствена
пречка за правните изводи. Това е така, защото от другите доказателства –
писмени и гласни, категорично се установява всички характеристики на
документът, който подсъдимият е ползвал.
Съдът обсъди и повдигнатия въпрос в
разпоредителното заседание, а именно, че в хода на полицейската проверка на
подсъдимия не е било осигурено право на адвокатска защита. В тази връзка, както
съдът посочи още в разпоредителното заседание, следва да бъдат съобразени
стандартите на правото на ЕС, изискващи държавите-членки да осигуряват с оглед
националните си правни системи гаранции за правата не само на обвиняемите лица,
но така също и на заподозрените лица. Към 29.08.2019 г., когато В.Г. е дал
писмени обяснения в РУ Луковит и удостоверил верността на копията на
инкриминирания документ, той е имал качеството на заподозрян. Това означава, че
още на този етап е следвало да му се гарантира правото на информация за
правата, правото на достъп до адвокат и правото да се ползва от презумпцията за
невиновност, включваща и правото да не се самоуличава, които права произтичат
пряко от Директива 2012/13, 2013/48 и 2016/343.
Тези процесуални стандарти не са
спазени, но доколкото се касае за неотстраними нарушения, то и съдът не уважи
възражението на защитата.
Едновременно с това съдът не изгради
каквито и да било фактически изводи въз основа на обясненията на подсъдимия,
дадени от него под формата на писмени обяснения в полицейската проверка.
Представеното копие от инкриминирания документ, доколкото не е единственият
доказателствен източник, то също не засяга до степен, която да разколебае
доказаността на престъплението.
По наказанието
За
извършеното от В.Г. престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода до 8 години без законът да поставя долна граница, което означава, че
важат общите правила за минимума – 3 месеца.
Съдът
определи като справедливо наказание, което да е и съответно на извършеното
престъпление, лишаване от свобода за срок от 8 месеца, като приложи правилата
на чл. 54 НК, отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Като
смекчаващи такива следва да бъде съобразено, че В.Г. не е осъждан, има
семейство – сключен граждански брак и 3 деца, интегрирал се е в обществения
живот на територията на друга държава, членка на ЕС – включен е в социалната и здравна система, и тази на
трудовата заетост. Децата му също са станали част от образователната система.
Като
отегчаващи отговорността на В.Г. обстоятелства съдът отчете, че се наблюдава
упоритост в неправомерното ползване на неистинския документ извън
инкриминираните два случая, липса на критичност у подсъдимия и омаловажаване на
опасността неправоспособен водач да управлява МПС, включително надценявайки
обективните си знания за това – не само теоретични, но и с оглед общите
познания, които са функция от завършване на минимално изискуемата от българския
закон образователна степен на основно образование.
Така,
претегляйки баланса между горните групи обстоятелства, съдът индивидуализира
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия – 8 месеца лишаване от
свобода, при първоначален общ режим, определен при условията на чл. 57, ал. 1,
т. 3 ЗИНЗС.
След
определяне на справедливото наказание съдът се занима с обсъждане на въпроса
дали така определеното наказание се налага да бъде изтърпяно ефективно,
доколкото спрямо В.Г. са налице формалните предпоставки за приложение на чл.
66, ал. 1 НК, позволяващ определеното наказание да бъде отложено за изпитателен
срок – липса на предходни осъждания и размер на наложеното наказание лишаване
от свобода по-малко от 3 години. Съдът, обсъждайки и в тази светлина
споменатите обстоятелства за успешно интегриране и многочленно семейство, прие,
че за поправянето и възпитателното въздействие на наказанието върху дееца, не
се налага В.Г. реално да изтърпи наказанието си, а същото следва да бъде
отложено под условие за изпитателен срок от 3 години.
Като
съобрази личностовите и образователни дефицити на подсъдимия, липсата на
критичност към обществената опасност на извършеното, съдът прие, че за
постигане на горните цели е необходимо спрямо подсъдимия през изпитателния срок
да се прилага допълнителна корекционна мярка по чл. 67, ал. 3 НК, чрез която да
се гарантира постигането на целите на наказанието, и най-вече за постигане на
превенция.
Съдът прие, че най-подходяща в случая е
мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни срещи с пробационен служител
през 3-годишния изпитателен срок.
По делото бяха събрани доказателства в
подкрепа на заявеното от подсъдимия, че неговото постоянно местопребиваване е
на територията на друга държава – членка на ЕС – Федерална Република Германия.
Това обстоятелство не е пречка за изпълнение на пробационната мярка в
изпитателния срок, нито наложената мярка ще засегне правото на лицето да се
установи да живее на територията на друга държава. Именно за да се гарантират
правата на гражданите на ЕС е прието Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета
от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към
съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните
мерки и алтернативните санкции , произтичащи най-вече от липсата на поне
основно образование, намиращо отражение и в националното ни законодателство –
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за
пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и
алтернативните санкции. Затова и на основание чл. 2, т. 3 от специалния закон
съдът постанови след влизане в сила на присъдата, същата да се изпрати на
компетентния орган във ФРГермания за изпълнение на пробационната мярка през
изпитателния срок.
По разноските
Признаването на подсъдимия за виновен
предопределя и задължението му, произтищо от член 189, ал. 3 НПК да заплати
сторените разноски, които в делото възлизат общо на 101.32 лева и се дължат на
ОД МВР Ловеч.
При тези съображения съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
........................