Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 23.05.2024 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
К. районен съд трети
граждански състав
на двадесет и трети април две
хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1986 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е
по иск за делба с правно основание член 34 от ЗС, във фазата по извършване на
делбата.
С решение № 178
от 16.05.2019 г., поправено с решение № 141 от 29.06.2020 г. по гр.
дело № 1986/2017 г. по описа на КрлРС, изменено с решение № 895 от
25.11.2020 г., поправено с решение № 331 от 26.08.2021 г. по в. гр.
дело № 2077/2020 г. по описа на ПдОС, частично отменено с решение № 50011
от 15.05.2023 г. по гр. дело № 1314/2021 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. е
допусната съдебна делба, както следва:
- между А.Л. с
ЕГН ********** *** и Н.Т.Л. с ЕГН ********** *** от една страна и Т.Л. с ЕГН **********
***, К.Л. с ЕГН ********** ***, И.С.Л. с ЕГН********** ***, на следния недвижим
имот: ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място,
застоено и незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и три) кв. метра,
находящо се в град К., ул. „Я.С.“ № 15, съставляващо УПИ ХІІІ-2532 в кв. 19 по
плана на град К., ВЕДНО с ½ (една втора) ид. част от ИЗБЕНИЯ ЕТАЖ,
находящ се в западната половина на сграда с идентификатор 36498.504.2532.1 и
ВЕДНО с ½ (една втора) идеална част от подпокривното пространство
(таванско помещение), находящо се в западната половина на сграда с
идентификатор 36498.504.2532.1, който имот понастоящем съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор 36498.504.2532.1.2 (тридесет и шест хиляди
четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и четири точка две хиляди
петстотин тридесет и две точка едно точка две), находящ се в град К., община К.,
област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18- 52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед 18-4 от 03.01.2017 г. на Началник на СГКК – П.; адрес
град К., п. к. 4330, ул. „Я.С.“ № 15, ет.2, ап. 2; самостоятелният обект се
намира в СТРАДА № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор
36498.504.2532 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка
петстотин и четири точка две хиляди петстотин тридесет и две); предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта 1 (едно);
посочена в документа площ 76 (седемдесет и шест) квадратни метра; прилежащи
части: съответните части от общите части на сградата; ниво 1 (едно); съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта:
36498.504.2532.1.1; над обекта: няма; стар идентификатор: няма, ПРИ КВОТИ: Н.Т.Л.
– 13 602.77/43 650 ид. части; А.Л. – 1 818.75/43 650 ид.
части; И.С.Л. – 1 818.75/43 650 ид. части; Т.Л. -
1 818.75/43 650 ид. части; К.Л. – 24 590.98/43 650 ид.
части;
- между А.Л. с
ЕГН ********** *** и Н.Т.Л. с ЕГН ********** *** от една страна и Т.Л. с ЕГН **********
***, К.Л. с ЕГН ********** ***, И.С.Л. с ЕГН********** ***, Н.И.В. с ЕГН **********
***, И.Л. с ЕГН ********** ***, Г.Ц.Л. с ЕГН ********** ***, И.Л. с ЕГН **********
***, на техния съсобствен сънаследствен недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО,
застоено и незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и три) кв. метра,
находящо се в град К., ул. „Я.С.“ № 15, съставляващо УПИ ХІІІ-2532 в кв. 19 по
плана на град К., съставляващо понастоящем ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36498.504.2532 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка
петстотин и четири точка две хиляди петстотин тридесет и две), находящ се в
град К., община К., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18- 52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение: няма заповед за изменение в КККР; адрес на поземления
имот: град К., п. к. 4330, ул. „К.В.“ № 5; предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по
предходен план: 2532, кв. 19, парцел ХІІІ-2532; съседи: 36498.504.9558,
36498.504.2530, 36498.504.2531, 36498.504.9550, ПРИ КВОТИ: Н.Т.Л. –
7 728.52/49 600 ид. части; К.Л. – 13 971.49/49 600 ид. части; А.Л. –
1 033.34/49 600 ид. части; Т.Л.
– 1 033.34/49 600 ид. части; И.С.Л. – 1 033.34/49 600 ид.
части; Н.И.В. – 8 266.67/49 600 ид. части; И.Л. –
8 266.67/49 600 ид. части; Г.Ц.Л. – 3 100/49 600 ид. части;
И.Л. – 5 166.66/49 600 ид. части.
І.
ОТНОСНО ликвидиране на съсобствеността по отношение на допуснатото до делба
жилище:
Съсобствеността
в делбеното производство се прекратява чрез възлагане по реда на чл.349 ал.1
или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по чл.352 от ГПК, чрез разпределение на
имотите по реда на чл. 353 от ГПК или чрез изнасянето им на публична продан по
реда на чл. 348 от ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броят на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на
реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Съгласно
общия принцип за извършване на делбата, всеки от съделителите следва да получи
реален дял от делбеното имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за
възлагане, то следва да се изнесе на публична продан и съделителите да получат
паричната равностойност на дела си от продажната цена.
В първото
заседание след допускане на делбата са направени две претенции от съделителите Н.Т.Л.
и К.Л. за възлагане в дял на процесния имот по реда на чл. 349 от ГПК.
Съделителят А.Л.
е направил изявление, че желае да получи своя дял от имотите в пари.
Останалите
съделители не са изразили никакво становище относно прекратяване на собствеността
върху допуснатите до делба имоти.
За да бъде
уважена претенцията по чл. 349 ал.2 от ГПК следва да са налице следните
предпоставки – делбеният имот да е жилище и да е неподеля Следва
съсобствеността да е възникнала от наследяване и е поставено условие по отношение
на съделителя с възлагателна претенция, същият да не притежава друго жилище,
както и условието при открИ.е на наследството сънаследникът да е живял в
жилището на наследодателя.
В конкретния
случай жилищния характер на имота, неговата неподеляемост и факта, че
съсобствеността е възникнала от наследяване, не са спорни в процеса и
установени са в първата фаза на делбеното производство. По делото не е спорно и
че наследодателят на страните Т. Л. е живял в жилището към датата на открИ.е на
наследството.
1.
Относно претенцията на съделителя Н.Т.Л.:
Съделителят Н.Т.Л.
е предявил, и е приета претенцията му за възлагане на допуснатия до делба втори
жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ (една втора) ид.
част от избения етаж, находящ се в западната половина на сграда с идентификатор
36498.504.2532.1 и ведно с ½ (една втора) идеална част от подпокривното
пространство (таванско помещение), находящо се в западната половина на сграда с
идентификатор 36498.504.2532.1, който жилищен етаж понастоящем представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 36498.504.2532.1.2.
Съделителят
твърди, че действително към датата на открИ.е на наследството от наследодателя Т.
Л., съделителят К.Л., е живял в делбения имот и че няма друго жилище, а и към
момента на предявяване на претенцията живее и ползва допуснатото до делба
жилище. Твърди, че съжителството с този съделител в един имот било невъзможно,
тъй като редовно съпругата на ищеца и той самият били подлагани на психически и
емоционален тормоз от страна на брат му , от баща му Т. и от племенника му К.. К.
забравил, че благодарение на ищеца и съпругата му за първи път отишъл на море,
забравил, че като останел гладен, ходел на работното място на ищеца и изяждал закуската, която ищецът си носел за
почивката, забравил за парите, които му давали. Тормозът спрямо тях бил във
връзка с това, че нямали собствени деца и отгледали племенника на ищеца, К., и
племенника на съпругата му, М., като свои деца. Вместо благодарност обаче
получили перманентен тормоз, че трябва да напуснат първия етаж на къщата, от
който като дарение ищецът получил от родителите си ½ ид. част. Впоследствие
при делба на първия етаж, който притежавал ведно с брат си (респективно с наследниците му -ответници по
настоящето производство), ищецът закупил на публична продан и другата ½ ид.ч.
от първия етаж. Сега бил едноличен собственик на първия етаж, но както вече
посочил, съжителстването с К. било невъзможно, поради което със съпругата му
излезли на квартира във ведомствено жилище, предоставено от ***, за да се спасят
от високите децибели на пусканата по всяко време музика, от начупването на техни
вещи, които оставили на двора. Наскоро били изхвърлени техни вещи -пейка и
други неща. По стълбите му били разхвърляни детски играчки, така че да не може
да мине към входната си врата. Това се правело единствено за да принудят ищеца да
се махне от жилището и всичко да остане на К.. Съпругата му не могла да понесе
тормоза, разболяла се и починала, а ищецът останал да живее в квартирата,
предоставена от *** в К.. Вече получавал предупреждение да напусне квартирата,
защото била ведомствена, но засега живеел все още та Желаел да купи имота, за
да си изкара старините там необезпокояван от шумове и обиди.
Във връзка с
твърденията на ищеца са представени предизвестие за прекратяване на договор за
наем на жилище от 17.03.2023 г. и са приети като доказателство преписки по
жалби, оправени от ищеца до РУ на МВР К., които впоследствие са били изпратени
на РП П. (тогава – РП К.). Преписка № 1817/2019 г. на РП К. е била
образувана във връзка с подадена жалба от ищеца Н.Л. за подправени подписи. По
същата след проверка е постановен отказ да се образува досъдебно производство.
Преписка № 1581/2018 г. по описа на РП К. е образувана във връзка с
подадена жалба от ищеца Н.Л. във връзка с прекъсване на водоподаването на
недвижим имот на адреса на страните от страна на ответника К.Л.. В хода на
проверката ответникът К.Л. е заявил, че е платил водата на ищеца и съпругата
му, поради наличие на общ водомер, и по тази причина водоподаването е било
прекъснато. Проверката е приключила с отказ да се образува досъдебно производство.
Представената в съдебно заседание жалба вх. № 1922/2016 г. е била подадена
срещу брата на ищеца, починал преди образуване на настоящото производство.
Жалба вх. № 6734/2017 г. касае възникнал спор между ищеца, съпругата му,
ответницата Т.Л. и ответника К.Л. по повод преместването на автомобил, паркиран
пред гаража на ищеца, прераснал в спор за плащане на сметките за вода.
Преписката е приключила с отказ да се образува досъдебно производство. В
първата фаза на делбения процес е установено, че след извършена съдебна делба,
ищецът Н.Л. е придобил правото на собственост върху първия жилищен етаж от
западната половина на двуетажната жилищна сграда след проведена публична
продан. По делото е приет за безспорен и неподлежащ на доказване факта, че при
открИ.е на наследството на Т. Л., съделителят К.Л. е живял в допуснатото до
делба жилище, 2-ри жилищен етаж. В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК ответницата В. сочи, че познава ищеца от раждането му, била малко по-голяма
от него. Знаела, че ищецът й племенникът му имат проблеми от битов характер,
които започнали с брата на ищеца. Ответницата чувала от Н., че
имало обиди от К., обиждал ищеца и съпругата му, че са бездетни и нямат деца,
отправял нецензурни думи. Лично не е възприемала обидите, научила ги от ищеца и
съпругата му, която починала преди няколко години. От тях знаела, че са
подложени на тормоз от страна на К.. Ответницата не познавала отблизо К.. В
показанията си св. К.сочи, че с ищеца са дългогодишни приятели, че когато му
гостувал в къщата на ул. „Я.С.“ ответникът К.Л. пускал отгоре едни музики,
травматизирал не само Н. и Г, но и свидетеля. След това ответникът взел кучета
горе на терасата, били големи и злобни. Н. от 6-7 години се принудил да вземе
жилище от ***, да се измести на гарата, защото имало постоянно психически,
емоционален тормоз от страна на К.. Ищецът имал чешма в двора, която ответникът
бутнал, извадил асмите на ищеца, изкарал плочките, разсипал му градинката.
Знаел за проблеми със спряна вода. Н. живеел със страх в тази къща и се обаждал
на свидетеля да ходи с него, за да я проветряват. Ходили винаги двамата в
къщата.
При
така установените факти, съдът намира, че съделителят Н.Л. не отговаря на
изискванията на чл. 349 ал.2 от ГПК за възлагане на жилищния имот. Безспорно, в
първата фаза на процеса е установено, че съсобствеността върху имота е
възникнала на основание наследяване по закон и завещание, че имотът е служил за
жилищни нужди на наследодателя на страните, но не се твърди и доказва съделителят
Н.Л. да отговаря на две от другите условия – да не притежава друго жилище и да
е живял в имота при открИ.е наследството. И двамат факта са отречени по
категоричен начин в първата фаза на процеса посредством представеното
постановление за възлагане на недвижим имот вследствие на извършена публична
продан, от което се установява и не се спори, че съделителят е собственик на
първи жилищен етаж от жилищната сграда, а другото условие, да е живял в имота
при открИ.е на наследството се отрича от него самия. При това положение
възлагателната претенция на Н.Л. се явява неоснователна.
2.
Относно претенцията на съделителя К.Л.:
Съделителят К.Л.
е предявил, и е приета претенцията му за възлагане на допуснатия до делба втори
жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ (една втора) ид.
част от избения етаж, находящ се в западната половина на сграда с идентификатор
36498.504.2532.1 и ведно с ½ (една втора) идеална част от подпокривното
пространство (таванско помещение), находящо се в западната половина на сграда с
идентификатор 36498.504.2532.1, който жилищен етаж понастоящем представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.2532.1.2, както и
½ ид. част от дворното място.
Безспорно е по
делото, че до делба е допуснат жилищен имот, представляващ етаж от къща –
неподеляемо жилище, ведно с прилежащите му ½ от избено помещение и
½ ид. част от таванско помещение. Безспорно е установено, че сградата, в
която се намира жилището представлява двуетажна жилищна сграда с приземен етаж
и таванско помещение, като първият жилищен етаж, установено в първата фаза на
делбения процес, е индивидуална собственост на ищеца Н.Т.Л.. В първото по
делото заседание е приет и за безспорен факта, че съделителят К.Л. е живял в
имота при открИ.е на наследството.
Въпросът, на
който съдът следва да отговори, за да се прецени основателността или
неоснователността на възлагателната претенция е дали съделителят К.Л. отговаря
на отрицателното условие, което законът поставя, да не притежава друго жилище.
Същият декларира, че е придобил в режим на СИО жилищен недвижим имот, закупен
от съпругата му, но обременен с вещно право на ползване и този факт е установен
с представения по делото нотариален акт.
При изложените
факти, съдът намира възлагателната претенция на съделителя К.Л. за основателна
смисълът на възлагането по чл. 349 ал.2 от ГПК е да обезпечи жилищните нужди на
съделителя с възлагателна претенция, който отговаря на изискванията. В
конкретния случай съпругата на ищеца е придобила жилище по силата на договор за
покупко-продажба, но същото е обременено, т.е. съделителят не разполага с друго
жилище, доколкото е съвместно със съпругата си притежава „голата“ собственост
върху придобития имот и изцяло във волята на ползвателя е да посочи кои лица
могат да го ползват за жилищни нужди. Съдът приема, че всички изискуеми
предпоставки за възлагане на имота в дял на съделителя К.Л. са налице, фактите са доказани и не са
спорни – съсобствеността на страните е възникнала по силата на наследяване,
делбеният имот е неподеляемо жилище, единствено за ищеца и той е живял в него
към момента на открИ.е на наследството.
Поради
изложеното следва да се уважи претенцията на този съделител за възлагане на
имота в него дял, но само по отношение на втория жилищен етаж и прилежащите му
по ½ ид. част от избеното и таванското помещение, находящи се в
западната половина на жилищната сграда. Дворното място не следва да се възлага
на този съделител, доколкото същото е съсобствено с други лица, които
притежават самостоятелни права върху имоти в режим на етажна собственост, а
отделно – установено е и наличието на съделител, който не притежава
самостоятелен обект на правото на собственост, а само идеална части от дворното
място, и по отношение на делбата му съдът ще се произнесе отделно. Тъй като
единствения делбен имот е неподеляем жилищен имот и се възлага по реда на
чл.349 ал.2 ГПК, съдът счита, че уравнението на дела на другите съделители може
да бъде единствено в пари. С оглед на изложеното ищеца, в чийто дял се поставя
имота, следва да бъде осъден да заплати на ответниците уравнение на дяловете в
пари, съответно на правата им в съсобствеността в 6-месечен срок от влизане в
сила на решението за възлагане, ведно със законната лихва.
От заключението
на съдебно-техническата експертиза, приета във втората фаза на делбеното
производство се установява, че пазарната стойност на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 36498.504.2532.1.2 ведно с ½ (една втора) идеална
част от подпокривното пространство (таванско помещение) и ½ ид. част от
избените помещения е в размер на 45 000 лева.
Правата на
съсобствениците оценени в пари, са както следва: Н.Т.Л. – за
13 602.77/43 650 ид. части, сума в размер на 14 023 лева; А.Л. –
за 1 818.75/43 650 ид. части, сума в размер на 1 875.00 лева; И.С.Л.
– за 1 818.75/43 650 ид. части; сума в размер на 1 875.00 лева; Т.Л.
– за 1 818.75/43 650 ид. части, сума в размер на 1 875.00 лева. Стойността
на дела на К.Л. за 24 590.98/43 650 ид. части е оценена на 25 352.00
лева.
ІІ.
ОТНОСНО ликвидиране на съсобствеността по отношение на допуснатото до делба
дворно място:
Според настоящия
съдебен състав, по отношение на поземлен имот с идентификатор 36498.504.2532 делбата
следва да се извърши по реда на чл. 348 от ГПК чрез изнасянето му на публична
продан.
Според трайната
съдебна практика, дворното място е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС, само
когато е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на
терена. Липсата на съвпадение между посочените лица изключва възможността
дворното място да се третира като обща част на етажната собственост (дори
когато тя възниква във втората фаза на делбата), т.е. когато някой от
съсобствениците на терена не притежава отделен обект в съсобстсвеното дворно
място, не може да се приеме, че то е изгубило самостоятелния си характер и се е
трансформирало в обща част, предназначена да обслужва сградите в режим на
етажната собственост. В тази хипотеза, независимо, че са съсобственици на
терена, общо съпритежание на отделните етажни собственици е само правото на
строеж, по отношение на което обемът на правата им се определя по правилата на
чл.40 от ЗС, докато теренът остава в съсобственост между всички съсобственици,
включително непритежаващите самостоятелен обект, при квоти, определени от
придобивното им основание. В първата фаза на делбеното производство е
установено, че ответницата Н.В. не притежава право на собственост върху сграда
в процесното дворно място. Тъй като целта на делбата е ликвидиране на
съсобствеността, единствения способ за това се явява публичната продан на
терена. Недопустимо би било съдът да определи дялове на съделители, притежаващи
право на собственост върху сградите в терена, тъй като по отношение на
ответника Н.В. то би имало характер на принудителна продажба, каквато е
недопустима. Поради изложеното, дворното място следва да бъде изнесено на
публична продан. След изнасяне на имота на публична продан, получените суми
следва да се разпределят между съделителите съобразно квотите, при които е
допусната съдебната делба, и същевременно сумата представлява стойността на
дела на всеки съделител по отношение на дворното място.
От заключението
на съдебно-техническата експертиза, приета във втората фаза на делбеното
производство се установява, че пазарната стойност на поземлен имот с
идентификатор 36498.504.2532 е в размер на 67 300 лева. Правата на
съсобствениците оценени в пари, са както следва: Н.Т.Л. – за
7 728.52/49 600 ид. части, 10 486.00 лева, К.Л. – за
13 971.49/49 600 ид. части, 18 955.00 лева; А.Л. – за
1 033.34/49 600 ид. части, 1 403.00 лева; еодора Л. – за
1 033.34/49 600 ид. части, 1 403.00 лева; И.С.Л. – за
1 033.34/49 600 ид. части, 1 403.00 лева; Н.И.В. – за
8 266.67/49 600 ид. части, 11 217.00 лева; И.Л. – за
8 266.67/49 600 ид. части, 11 217.00 лева; Г.Ц.Л. – за
3 100/49 600 ид. части, 4 206.00 лева; И.Л. – за
5 166.66/49 600 ид. части, 7 010.00 лева.
ДЪРЖАВНИ
ТАКСИ по член 355 изр. І-во от ГПК:
За извършване на
делбата, всеки от съделителите следва да заплати по сметка на КрлРС държавна
такса в размер на 4% върху стойността на дела си, както следва: Н.Т.Л. - върху
сумата от 25 409 лева, държавна такса в размер на 980.36 лева; К.Л. –
върху сумата от 42 307 лева, държавна такса в размер на 1 692.28
лева; А.Л. – върху сумата от 3 278 лева, държавна такса в размер на 131.12
лева; Т.Л. – върху сумата от 3 278 лева, държавна такса в размер на 131.12
лева; И.С.Л. – за върху сумата от 3 278 лева, държавна такса в размер на
131.12 лева; Н.И.В. – върху сумата от 11 217 лева, държавна такса в размер
на 448.68 лева; И.Л. – върху сумата от 11 217 лева, държавна такса в
размер на 448.68 лева; Г.Ц.Л. – върху сумата от 4 206 лева, държавна такса
в размер на 168.24 лева; И.Л. – върху сумата от 7 010 лева, държавна такса
в размер на 280.40 лева.
ІІІ.
ОТНОСНО претенцията по чл. 346 от ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 от ЗС,
предявена от Н.Л. против К.Л..:
В първото по
делото заседание след допускане на делбата ищецът Н.Т.Л. е предявил и е приета
претенцията му по сметки с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС, за осъждане на
ответника К.Л. да му заплати обезщетение за неползване на имота в размер на
припадащата се част на ищеца от месечния наем, както следва:
- за тристайното
жилище на втория жилищен етаж ведно с таванския етаж от къщата, претендира обезщетение
равняващо се на месечен наем в размер на 250 лева, считано от 29.08.2018 г.
до датата, на която делбата ще се извърши. Сочи, че от датата на поканата
29.08.2018 г. до датата на съдебното заседание на която е приета
претенцията - 14.11.2023 г., от общата за 63 месеца в размер на 15 750
лева, ищецът претендира припадащата му се част в размер на 7 790 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на изготвянето на
експертизата до окончателното й изплащане;
- за приземния
етаж, пригоден за живеене, претендира обезщетение, равняващо се на месечен наем
в размер на 200 лева, считано от 29.08.2018 г. до датата, на която делбата
ще се извърши делбата. Сочи, че от датата на поканата 29.08.2018 г. до
датата на съдебното заседание на която е приета претенцията - 14.11.2023 г.,
от общата за 63 месеца в размер на 12 600 лева, ищецът претендира
припадащата му се част в размер на 3 936 лева, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на изготвянето на експертизата до окончателното й
изплащане;
- за дворното място
претендира обезщетение, равняващо се на месечен наем в размер на общо 100 лева,
считано от 29.08.2018 г. до датата на съдебното заседание на която е
приета претенцията - 14.11.2023 г.
В ХОДА на
производстото, на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение в размера на
главните искове, като същите се считат предявени както следва:
1. За лишаването
от ползването на втория жилищен етаж при присъдените на ищеца квоти
13602.77/43650 ид.ч., обезщетение в размер на 3 169.17 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2018 г. до окончателното
й изплащане;
2. За лишаването
от ползването на приземния жилищен етаж (избените помещения) обезщетение в
размер на 1019.39 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.08.2018 г. до окончателното й изплащане;
3. За лишаването
от ползването на тавана, обезщетение в размер на 203.88 лева, ведно със
законната лихва ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.08.2018 г. до окончателното й изплащане;
4. За лишаването от ползването на дворното
място съгласно присъдените му от ВКС 7728.52/49600 ид.ч., обезщетение в размер
на 1 249.09 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.08.2018 г. до окончателното й изплащане;
Общо претендира
обезщетение в размер на 5 641.53 лева.
Съдът не обсъжда
претенцията за прибавяне на изтекли лихви върху претендираните обезщетения,
доколкото същата не е доказана последством експертиза или разпечатка на онлайн
калуклатор, не е посочен механизмът на изчисляването й (дали лихвата е
изчислева върху цялата сума, посочено от вещото лице или е изчисляване месец по
месец върху пазарните наеми) и доколкото ищецът претендира и лихва за забавата,
считано от датата на поканата, то независимо от допуснатото изменение, същото
не следва да се обсъжда, тъй като прибавянето на изтекли лихви не представлява
изменение в размера на иска.
За доказване
претенцията на ищеца е представена писмена покана до ответника да му предаде
ключове за имота (жилище, прилежащи помещения и дворно място), за да има достъп
до него, като на 29.08.2018 г. се яви в кантората на Нотариус П.С.в 15:00
часа. Получаването на поканата на 23.08.2018 г. чрез известие за
доставяне, не е не е оспорено от ответника по сметки. Представен е и
констативен протокол, съставен от нотариус по реда на 593 от ГПК, съставен от
същия нотариус, в който е удостоверено, че ответникът по сметки не се е явил на
поканата, а ищецът е изчакал явяването му през периода от 14:45 часа до 16:00
часа.
В показанията си
св. К.сочи, че с Н. са посещавали имота, за да проветряват жилището, което е
лична собственост на ищеца. Свидетелят на ответника също установява, че ищецът
е посещавал имота, дори в отсъствие на ответника, че дворната врата не е била
заключена
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза се установява, че средния пазарен на наем за
периода от 28.08.2018 г. до 12.12.2023 г. – датата на изготвяне на
заключението е както следва:
- за втори
жилищен етаж – 10 169.58 лева, а припадащата се част на ищеца е в размер
на 3 169.17 лева;
- за таванско
помещение – общо в размер на 654.23 лева, а припадащата се част на ищеца е в
размер на 203.88 лева;
- за избен етаж
– общо в размер на 3 271.13 лева, а припадащата се част на ищеца е в
размер на 1019.39 лева;
- за дворното
място – общо в размер на 8 016.44 лева, а за ½ ид. част –в размер
на 4008.22 лева. Съдът изчислява припадащата се част на ищеца в размер на
1249.10 лева.
Претенцията за
обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС е основателна в случаите, когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане, то е получено от ползващия съсобственик
и въпреки това ползващият съсобственик продължава пряко и непосредствено да си
служи с цялата обща вещ съобразно предназначението ѝ, за задоволяване на
свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните
права на друг съсобственик, както и в случаите, когато той или член на неговото
семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки
достъп, не допуска друг съсобственик да си служи с нея (ТР 7/2012г. ОСГК на
ВКС).
В настоящия
случай е прието за безспорно, че ответникът, срещу когото е насочена
претенцията ползва целия жилищен имот, считано от открИ.е на наследството и със
семейството си живее в този етаж. На това основание е уважена и възлагателната му
претенция. Отправянето на писмена покана е доказано, както и липсата на
допускане до името на ищеца (жилище и прилежащи помещения). Такива факти
ответникът по сметки нито твърди, нито доказва. По отношение на дворното място
недоказани останаха твърденията на ищеца, че е бил лишен от ползването му. Тези
негови твърдения се отрекоха по категоричен начин, включително от доведения от
ищеца свидетел, а изявленията, че се страхувал за живота си, нямат отношение
към лишаване на ползването на имота. Безспорно, страните са в крайно обтегнати
отношения, и между тях са възниквали конфликти, но по делото няма каквито й да
било данни, че животът и здравето на ищеца в действителност са били застрашени.
Същият по своя воля е напуснал принадлежащия му първи жилищен етаж, посещавал
го е за да го проветрява, т.е. минавал е и през дворното място.
По изложените
мотиви и доколкото по делото е доказано, че ищецът е бил лишен от ползването на
жилището и прилежащите му части – по ½ ид част от изба и таван, предмет
на делба, исковете за обезщетение за неползване следва да се уважат, а искът за
обезщетение за неползване на дворното място следва да се отхвърли като
неоснователен. Съдът отчита обстоятелството, че вещото лице е оценявало цялото
таванско помещение и целият избен етаж, находящи се в западната половина на
жилищната сграда. Предмет на делба обаче е са по ½ ид. част от тези
обслужващи помещения, а другата ½ ид. част принадлежи на ищеца като
обслужваща неговото лично жилище, поради което претенцията му следва да се
уважи досежно прилежащите части до размера от ½, а за разликата се
отхвърли като неоснователна.
Следва да се
осъди ответника К.Л. да заплати на ищеца обезщетение за неползване на
съсобствен имот, както следва:
- сумата от
3 169.17 лева, представляваща обезщетение за неползване на съсобствения им
втори жилищен етаж, равняващо се на средния пазарен наем за периода от
28.08.2018 г. до 12.12.2023 г. (датата на изготвяне на заключението
на вещото лице), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от падежа
на всяка месечна вноска, начиная от
29.08.2018 г. до окончателното й изплащане;
- сумата от
101.94 лева, представляваща обезщетение за неползване на съсобствената им
½ от таванското помещение, доколкото само ½ ид. част е допусната
до делба, равняващо се на средния пазарен наем за периода от 28.08.2018 г.
до 12.12.2023 г. (датата на изготвяне на заключението на вещото лице),
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от падежа на всяка месечна
вноска, начиная от от 29.08.2018 г.
до окончателното й изплащане, като за разликата над 101.94 лева до пълния
предявен размер от 203.88 лева, искът се отхвърли като неоснователен.
- сумата от 509.70
лева, представляваща обезщетение за неползване на съсобствените им избени
помещения, равняващо се на средния пазарен наем за периода от
28.08.2018 г. до 12.12.2023 г. (датата на изготвяне на заключението
на вещото лице), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от падежа
на всяка месечна вноска, начиная от 29.08.2018 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата над 509.70 лева до пълния предявен размер от
1019.39 лева, искът се отхвърли като неоснователен.
ДЪРЖАВНИ ТАКСИ
по чл. 355 изр. ІІ-ро от ГПК.
На основание чл.
355 изр. ІІ-ро от ГПК във вр. с чл. 78 ал.6 от Тарифа за държавните такси
събирани по ГПК дължимата държавна такса се разпределя между ищеца и ответника съобразно
уважената, респективно – отхвърлената част от претенцията по сметки. Следва да
се осъди ищецът Н.Л. да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на
74.43 лева, представляваща 4% върху сумата от 1 860.72 лева. Следва да се
осъди ответникът К.Л. да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на
151.23 лева, представляваща 4% върху сумата от 3 780.81 лева.
ОТНОСНО
разноските:
Ищецът
претендира разноски и такива му се следват на две основания: за втората фаза на
делбата ищецът е заплатил целият определен депозит за вещото лице, което е
назначено за оценка на имота. Поради изложеното следва всеки от останалите
съделители да бъде осъден да му заплати припадащата му се сума, както е
изчислена от съда в определението за насрочване на делото. Разноски за
адвокатско възнаграждение във връзка с извършването на делбата, не се следват
на ищеца. Същият е доказал разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер
на 600 лева, като в договора за правна помощ липсва отразяване каква част касае
извършването на делбата и каква част касае претенцията срещу ответника К.Л..
На ищеца се
следват разноски и съразмерно с претенцията му по сметки, предявена срещу ответника
К.Л.. Ищецът е реализирал разноски за възнаграждение на вещо лице по
претенцията по сметки в размер на 300 лева. Не е доказана претенцията му за
реализирано адвокатско възнаграждение във връзка с иска по сметки, поради което
разноски за такова не му се присъждат. Следва да се осъди ответника К.Л. да
заплати на ищеца Н.Л. разноски съразмерно с уважената част от претенцията в
размер на 201.05 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
І. ПОСТАВЯ, на
основание член 349 ал.1 ГПК, В ДЯЛ на К.Л. с ЕГН ********** *** следния
недвижим имот:
ВТОРИ ЖИЛИЩЕН
ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, застоено и
незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и три) кв. метра, находящо се в
град К., ул. „Я.С.“ № 15, съставляващо УПИ ХІІІ-2532 в кв. 19 по плана на град К.,
ВЕДНО с ½ (една втора) ид. част от ИЗБЕНИЯ ЕТАЖ, находящ се в западната
половина на сграда с идентификатор 36498.504.2532.1 и ВЕДНО с ½ (една
втора) идеална част от подпокривното пространство (таванско помещение),
находящо се в западната половина на сграда с идентификатор 36498.504.2532.1,
който имот понастоящем съставлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
36498.504.2532.1.2 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка
петстотин и четири точка две хиляди петстотин тридесет и две точка едно точка
две), находящ се в град К., община К., област П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 52 от 16.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-4 от
03.01.2017 г. на Началник на СГКК – П.; адрес град К., п. к. 4330, ул. „Я.С.“ №
15, ет.2, ап. 2; самостоятелният обект се намира в СТРАДА № 1 (едно),
разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.504.2532 (тридесет и шест
хиляди четиристотин деветдесет и осем точка петстотин и четири точка две хиляди
петстотин тридесет и две); предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта 1 (едно); посочена в документа площ 76
(седемдесет и шест) квадратни метра; прилежащи части: съответните части от
общите части на сградата; ниво 1 (едно); съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма; под обекта: 36498.504.2532.1.1; над обекта:
няма; стар идентификатор: няма, който имот е със справедлива пазарна стойност в
размер на 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева.
ЗА УРАВНЕНИЕ НА
ДЯЛОВЕТЕ:
ОСЪЖДА, на
основание член 349 ал.5 ГПК, К.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.Т.Л. с
ЕГН ********** *** сумата от 14 023 (четиринадесет хиляди двадесет и три)
лева, представляваща уравнение на дела му за възложения в дял на К.Л. недвижим
имот, ведно със законната лихва, платими в шестмесечен срок, считано от влизане
на решението в законна сила.
ОСЪЖДА, на
основание член 349 ал.5 ГПК, К.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на А.Л. с ЕГН
********** *** сумата от 1 875.00 (хиляда осемстотин седемдесет пет) лева,
представляваща уравнение на дела му за възложения в дял на К.Л. недвижим имот,
ведно със законната лихва, платими в шестмесечен срок, считано от влизане на
решението в законна сила.
ОСЪЖДА, на
основание член 349 ал.5 ГПК, К.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.Л. с ЕГН
********** *** сумата от 1 875.00 (хиляда осемстотин седемдесет пет) лева,
представляваща уравнение на дела му за възложения в дял на К.Л. недвижим имот,
ведно със законната лихва, платими в шестмесечен срок, считано от влизане на
решението в законна сила.
ОСЪЖДА, на
основание член 349 ал.5 ГПК, К.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на И.С.Л. с
ЕГН********** *** сумата от 1 875.00 (хиляда осемстотин седемдесет пет)
лева, представляваща уравнение на дела му за възложения в дял на К.Л. недвижим
имот, ведно със законната лихва, платими в шестмесечен срок, считано от влизане
на решението в законна сила.
УВЕДОМЯВА
страните, че К.Л. с ЕГН ********** *** ще стане собственик на имота, получен
чрез възлагане по чл.349 ал.2 ГПК, след като изплати в посочения по-горе срок
(шест месеца) определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако
уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва
по право и имотът се изнася на публична продан на основание чл.349 ал.6 ГПК.
ЗА ВЗЕМАНЕТО СИ
за уравнение на дяловете, Н.Т.Л., А.Л., Т.Л. и И.С.Л. могат да впишат законна
ипотека върху имота на основание чл. 349 ал.3 от ГПК.
ИЗНАСЯ на
публична продан, на основание член 348 от ГПК, допуснатия до делба между: А.Л.
с ЕГН ********** *** и Н.Т.Л. с ЕГН ********** *** от една страна и Т.Л. с ЕГН **********
***, К.Л. с ЕГН ********** ***, И.С.Л. с ЕГН********** ***, Н.И.В. с ЕГН **********
***, И.Л. с ЕГН ********** ***, Г.Ц.Л. с ЕГН ********** ***, И.Л. с ЕГН **********
***, на техния съсобствен сънаследствен недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО,
застоено и незастроено с площ от 593 (петстотин деветдесет и три) кв. метра,
находящо се в град К., ул. „Я.С.“ № 15, съставляващо УПИ ХІІІ-2532 в кв. 19 по
плана на град К., съставляващо понастоящем ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36498.504.2532 (тридесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и осем точка
петстотин и четири точка две хиляди петстотин тридесет и две), находящ се в
град К., община К., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18- 52 от 16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение: няма заповед за изменение в КККР; адрес на поземления
имот: град К., п. к. 4330, ул. „К.В.“ № 5; предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по
предходен план: 2532, кв. 19, парцел ХІІІ-2532; съседи: 36498.504.9558,
36498.504.2530, 36498.504.2531, 36498.504.9550, ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от 67 300
(шестдесет и седем хиляди и триста) лева, като СЛЕД извършване на проданта,
получените суми се разделят както следва: за Н.Т.Л. – 7 728.52/49 600
ид. части; за К.Л. – 13 971.49/49 600 ид. части; за А.Л. –
1 033.34/49 600 ид. части; за Т.Л. – 1 033.34/49 600 ид.
части; за И.С.Л. – 1 033.34/49 600 ид. части; за Н.И.В. –
8 266.67/49 600 ид. части; за И.Л. – 8 266.67/49 600 ид.
части; за Г.Ц.Л. – 3 100/49 600 ид. части; за И.Л. –
5 166.66/49 600 ид. части.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 31 ал.2 от ЗС, К.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.Т.Л. с ЕГН **********
***, както следва:
- сумата от
3 169.17 лева (три хиляди сто шестдесет и девет лева и седемнадесет
стотинки), представляваща обезщетение за неползване на съсобствения им втори
жилищен етаж, равняващо се на средния пазарен наем за периода от
28.08.2018 г. до 12.12.2023 г. (датата на изготвяне на заключението
на вещото лице), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от падежа
на всяка месечна вноска, начиная от
29.08.2018 г. до окончателното й изплащане;
-сумата от
101.94 лева (сто и един лева, деветдесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение за неползване на съсобствената им ½ от таванското помещение,
доколкото само ½ ид. част е допусната до делба, равняващо се на средния
пазарен наем за периода от 28.08.2018 г. до 12.12.2023 г. (датата на
изготвяне на заключението на вещото лице), ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от падежа на всяка месечна вноска, начиная от от 29.08.2018 г. до окончателното й
изплащане;
- сумата от
509.70 лева (петстотин и девет лева и седемдесет стотинки), представляваща
обезщетение за неползване на съсобствените им избени помещения, равняващо се на
средния пазарен наем за периода от 28.08.2018 г. до 12.12.2023 г.
(датата на изготвяне на заключението на вещото лице), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от падежа на всяка месечна вноска, начиная от
29.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликите над 101.94
лева до пълния предявен размер от 203.88 лева – за таванското помещение, над
509.70 лева до пълния предявен размер от 1019.39 лева – за избените помещения и
за сумата от 1249.10 лева, представляваща обезщетение за неползване на дворното
място, отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Л. с
ЕГН ********** *** да заплати на Н.Т.Л. с ЕГН ********** *** разноски по делото
в размер на 24.80 лева (двадесет и четири лева и осемдесет стотинки).
ОСЪЖДА К.Л. с
ЕГН ********** *** да заплати на Н.Т.Л. с ЕГН ********** *** разноски по делото
в размер на 536.24 лева (петстотин тридесет и шест лева, двадесет и четири
стотинки).
ОСЪЖДА Т.Л. с
ЕГН ********** *** да заплати на Н.Т.Л. с ЕГН ********** *** разноски по делото
в размер на 24.80 лева (двадесет и четири лева и осемдесет стотинки).
ОСЪЖДА И.С.Л. с
ЕГН ********** *** да заплати на Н.Т.Л. с ЕГН ********** *** разноски по делото
в размер на 24.80 лева (двадесет и четири лева и осемдесет стотинки).
ОСЪЖДА Н.И.В. с
ЕГН ********** *** да заплати на Н.Т.Л. с ЕГН ********** *** разноски по делото
в размер на 34.98 лева (тридесет и четири лева, деветдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА И.Л. с
ЕГН ********** *** да заплати на Н.Т.Л. с ЕГН ********** *** разноски по делото
в размер на 34.98 лева (тридесет и четири лева, деветдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА Г.Ц.Л. с
ЕГН ********** *** да заплати на Н.Т.Л. с ЕГН ********** *** разноски по делото
в размер на 13.21 лева (тринадесет лева двадесет и една стотинки).
ОСЪЖДА И.Л. с
ЕГН ********** *** да заплати на Н.Т.Л. с ЕГН ********** *** разноски по делото
в размер на 21.84 лева (двадесет и един лева, осемдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА Н.Т.Л. с
ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на КрлРС държавни такси в общ размер на 1 054.82 лева (хиляда петдесет и
четири лева, осемдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА А.Л. с
ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на КрлРС държавна такса в размер на 131.12 лева (сто тридесет и един лева и
дванадесет стотинки).
ОСЪЖДА К.Л. с
ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на КрлРС държавни такси в общ размер на 1 843.51 лева (хиляда осемстотин
четиридесет и три лева, петдесет и една стотинки).
ОСЪЖДА Т.Л. с
ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на КрлРС държавна такса в размер на 131.12 лева (сто тридесет и един лева и
дванадесет стотинки).
ОСЪЖДА И.С.Л. с
ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на КрлРС държавна такса в размер на 131.12 лева (сто тридесет и един лева и
дванадесет стотинки).
ОСЪЖДА Н.И.В. с
ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на КрлРС държавна такса в размер на 448.46 лева (четиристотин четиридесет и
осем лева, четиридесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА И.Л. с
ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на КрлРС държавна такса в размер на 448.46 лева (четиристотин четиридесет и
осем лева, четиридесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Г.Ц.Л. с
ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на КрлРС държавна такса в размер на 168.24 лева (сто шестдесет осем лева,
двадесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА И.Л. с
ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на КрлРС държавна такса в размер на 280.40 лева (двеста и осемдесет лева и
четиридесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Й.А.