№ 179
гр. Б. , 06.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600280 по описа за 2021 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по повод на
постъпил частен протест от РП-Б. срещу определение №90736/29.01.2021 г.,
постановено по НОХД №700/2020г. по описа на РС - Б. в частта му, с която
съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за
отстраняване на допуснати в хода на ДП съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
част от подсъдимите.
Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен и
незаконосъобразен. Развити са съображения в насока, че в нито един момент
от развитие на досъдебното производство не е било налице противоречие в
интересите на визираните подсъдими, поради което и не се налагало
определяне на защитник, различен от упълномощения от тях. В частност
никой от тримата не е поддържал защитна теза, която за да се явява
противоречива на застъпваното от останалите. Моли се съда да отмени
определението на РС.
С частния протест не се сочат или представят нови доказателства.
За да се произнесе, ОС прие за установено следното:
С определението, отмяна на която се иска, РС е прекратил съдебното
1
производство по НОХД №700/2020г. по описа на с.с., като е върнал делото на
прокурора за отстраняване на допуснати в хода на ДП съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права
на част от подсъдимите. За да стори това първата инстанция е приела, че в
хода на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК. В тази връзка съобразила
следните обстоятелствата:
В РС-Б. бил внесен за разглеждане от РП-Б. ОА срещу:
- А. В. М. - за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 НК;
- А. К. Т. - за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 НК;
- Ю. С. Т. - за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1 НК;
- А. Ж. Т. - за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК;
- Г. Д. Д. - за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и
- Д. Г. Д. – за престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 4 пр.
последно вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В хода на ДП№36/2017 г. по описа на ОСлС при ОП-Б. същите били
привлечени в качеството им на обвиняеми за посочените по-горе
престъпления. Проведеният анализ на обясненията на обвиняемите, дадени в
хода на ДП и конкретното им участие съгласно правната квалификация за
престъплението, за което били привлечени към наказателна отговорност, дали
основание на РС да приеме, че в случая по отношение на трима от тях, а
именно: Д. и Г.Д.и от една страна и А.М. – от друга било налице
противоречие в интересите по смисъла на чл. 91, ал. 3, т. 1 НПК и чл. 94, ал.
1, т. 5 НПК.
2
На първо място същото се основавало на противоречие, извлечено и
съществуващо от самия характер на предявеното на всеки от тях обвинение,
доколкото А.М. бил привлечен като извършител за престъпление по чл. 290,
ал. 1 НК, а Г.Д. и Д.Д. съответно като подбудител и помагач.
Обстоятелствената част на обвинението сочела на съществено различие в
извършването на престъплението, като съгласно изнесените в обвинителния
акт фактически твърдения и квалификации на различните форми на съучастие
на Д.Д. и Г.Д. от една страна и А.М. от друга, според РС имало значение за
степента на вината.
На второ място противоречието в интересите на подсъдимите могло да
бъде изведено от дадените в хода на досъдебното производство обяснения на
първите двама подсъдими.
Съдът съобразил и това, че и тримата подсъдими – Г.Д., Д.Д. и А.М.,
били защитавани от адв.Д..
С оглед на горното първата инстанция приела, че в случая била налице
хипотезата чл. 91, ал. 3, т. 1 НПК. А доколкото упълномощеният защитник не
бил отведен от участие по делото било допуснато съществено процесуално
нарушение, засягащо правото на защита на тримата подсъдими. В тази връзка
постановил и атакуваното си определение.
Предвид изложеното въззивният съд намира протеста на РП за
основателен.
Изводите на първата инстанция не могат да бъдат споделени.
Прегледът на материалите, събрани в хода на ДП, не дават основания да
се направят изводи, каквито са изложени от РС. Действително от анализа на
същите се установява, че и тримата подсъдими – Г.Д., Д.Д. и А.М., са
защитавани от упълномощения от тях защитник адв.К.Д., както и че
съобразно с повдигнатите им обвинения същите са действали в съучастие
съответно като подбудител, помагач и извършител. Веднага следва да бъде
отбелязано, че само по себе си различието в съучастническата дейност не
може да обоснове наличие на противоречиви интереси у обвиняемите,
респ.подсъдимите. Ето защо и не се явява недопустимо същите да бъдат
3
защитавани от един защитник само защото всеки от тях е участвал в различна
роля в изпълнителното деяние. От приетото с ППВС № 6/1978 г., изменено с
ППВС № 7/1987 г. е видно, че: „Интересите на обвиняемите са
противоречиви, когато съществува противоречие в обясненията им
(признание от единия за съвместната им дейност и оспорване от другия,
когато единият изобличава другия и др.), а така също при противоречие,
съществуващо и извлечено от самия характер на предявеното на всеки от тях
обвинение. "
По отношение на първата хипотеза ОС, за разлика от първата инстанция,
не констатира наличие на дадени от подсъдимите Г.Д., Д.Д. и А.М. обяснения
в хода на ДП. Видно от протоколите за разпит на тези лица в качеството им
на обвиняеми / вж.съответно л.185-187, т.8, папка 2; л.169-171, т.8, п.2 и л.49-
50, т.9, п.2/ е, че същите не са се признали за виновни по повдигнатите им
обвинения и не са дали никакви обяснения по същество на делото. В този
смисъл не може да иде и реч за наличие на противоречиви интереси, свързани
с различно процесуално поведение у тримата подсъдими/ някои да дават
обяснения, а други – не/ или с такова съдържание на изложеното от тях, което
да се явява уличаващо за другите. А, както приема и съдебната практика, в
тези случаи е без значение под каква форма на съучастие в конкретните
престъпления са подведени тримата / в тази насока решение № 376/2.02.2010
г. на ВКС по КНОХД № 132/2009 г., НК, III н. о./.
Не е налице и такова описание на извършеното от точно тези трима
подсъдими в самия ОА, от което да се извлича противоречие в техните
интереси, покриващо юридическото съдържание на противоречива защита
съобразно чл.91, ал.3, т.1 от НПК. А интерпретацията на проблема за степента
на вината у всеки един от съучастниците и нейното конкретно проявление,
предложена от РС с оглед посочената съдебна практика, се базира по-скоро
на общата норма на чл.21, ал.1 от НК, а не на конкретно съдържание на
обвинителния акт. Впрочем следва изрично да се отбележи и това, че в хода
на проведеното разпоредително заседание пред РС страните не са изразили
становище относно допуснато в хода на ДП съществено процесуално
нарушение, касаещо правото на защита на подсъдимите.
С оглед на изложените съображения ОС намира, че в разглеждания
4
случай не е била налице хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 5 от НПК, а оттук не е
имало и основание нито органите на ДП, нито защитника да преценяват
наличието на хипотезата по чл. 91, ал. 3 от НПК. Ето защо и определението на
РС в атакуваната му част се явява необосновано и незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено, а делото – върнато на съда за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл.249, ал.3, във вр. с чл.345, във вр. с
чл.334, ал.1, ОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение №90736/29.01.2021 г., постановено по НОХД
№700/2020г. по описа на РС - Б. в частта му, с която съдът е прекратил
съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на
допуснати в хода на ДП съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на част от подсъдимите.
ВРЪЩА делото на РС – Б. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5