РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Велико Търново, 05.03.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №547 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 54, ал. 6 от ЗКИР.
Образувано
е по жалба на адв. Л. М., в качеството й на пълномощник на Н.К.Д.,*** срещу
Заповед №18-9566-26.06.2014 г. на Началника на СГКК – гр.Велико Търново, с
която са одобрени изменения в кадастралната карта и кадастралните регистри
/КККР/ на гр.Велико Търново, представляващи: нанасяне на сграда с идентификатор
10447.518.149.6 и самостоятелни обекти в нея, и заличаване на обекти от КККР –
сгради с идентификатори № 10447.518.149.1, № 10447.518.149.2, №
10447.518.149.3, № 10447.518.149.4 и № 10447.518.149.5. Оспорващият твърди на
първо място, че е опорочена процедурата по издаването на обжалваната заповед,
тъй като е нарушена разпоредбата на § 1, т.13 от ДР на ЗКИР. На следващо място
счита, че е налице и неяснота в съдържанието й при индивидуализиране на
заличените обекти, тъй като липсват мотиви за това, което се явява
самостоятелно основание за отмяна на оспорения индивидуален административен акт.
Посочено е също, че в спорната заповед, в частта, касаеща нанасяне на нови
обекти в КККР, административният орган се е позовал на несъществуващ нотариален
акт, като освен това е налице и несъответствие между записа на нотариалния акт
и текста на заповедта, в частта, касаеща Схема на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № 10447.518.149.6.1. Твърди, че при издаване на оспорваната
заповед е допуснато и съществено нарушение, изразяващо се в липса на
задължителен реквизит – липсват фактически основания за издаването й, като по този
начин е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. В
заключение моли оспорваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и
неправилна. Претендира за разноски по делото. В съдебно заседание,
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Л., и в представени по
делото писмени бележки, поддържа изложеното в жалбата, като моли в тази връзка
да бъде съобразено установеното в Решение № 1033/21.11.2014 г. по гр.дело №
2138/2014 по описа на ВТРС.
Ответникът
по жалбата – Началникът на СГКК – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител и няма ангажирано становище по делото.
Заинтересованата
страна – Е.И.К., редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема
становище по делото.
Заинтересованата
страна – Б.М.К. в съдебно заседание заема становище за основателност на жалбата
и моли да бъде отменена оспорваната заповед, като бъде задължен кадастърът да
издаде идентификатори за имотите.
Заинтересованата
страна – „Проспектър БГ” ЕООД заема становище за основателност на жалбата, като
след отмяна на заповедта моли да бъде задължен кадастърът да издаде
идентификатори за имотите.
Съдът, като прецени
оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените
по делото доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед № 18-9566-26.06.2014 г.,
издадена на основание чл. 51, ал.1, т.2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, във връзка със
заявление вх. № 01-112399-29.05.2014 г. на „Проспектър БГ” ЕООД и приложените
към него документи и материали, определени по чл. 58, ал.3 и ал.5 и чл. 59,
ал.1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на КККР, началникът на СГКК-Велико Търново е одобрил изменение в КККР на гр. Велико
Търново, одобрени със заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на ИД на АГКК, състоящо
се в:
1) нанасяне на нови обекти в КККР –
сграда с идентификатор 10447.518.149.6, както и самостоятелни обекти в нея с
идентификатори 10447.518.149.6.1, 10447.518.149.6.2 и 10447.518.149.6.3;
2) заличаване на обекти в КККР – сгради с
идентификатори 10447.518.149.1, 10447.518.149.2, 10447.518.149.3,
10447.518.149.4 и 10447.518.149.5.
Административното производство по
издаване на заповедта по чл. 54 ал. 4 ЗКИР е започнало по заявление вх. №
01-112399-29.05.2014 г. /л. 27 от преписката/ на заинтересованата страна
„Проспектър БГ” ЕООД, предявено чрез управителя на дружеството, за изменение в КККР
на гр. Велико Търново относно нанасяне на установени непълноти или грешки в
КККР за обекти: сгради 10447.518.149.1, 10447.518.149.2, 10447.518.149.3,
10447.518.149.4 и 10447.518.149.5, нанасяне на настъпили промени в кадастралния
регистър на недвижимите имоти /КРНИ/, нанасяне на схеми на самостоятелни обекти
на собственост, определяне и запазване на идентификатор, извършване на тест на
проект с контролна компютърна програма и нанасяне на настъпили промени в КК.
Към заявлението е приложен проект за
изменение на КК в частта за обособяване на самостоятелни обекти в сграда в ПИ
10447.518.149 /л. 31 – л. 61 от преписката/. Според обяснителната записка, при
проверка на място е констатирано, че в ПИ 10447.518.149 съществува само една
сграда – „Семеен хотел Силвестър”. В резултат на така установеното е посочено,
че целта на исканото изменение е отстраняване на непълнота в КК, изразяваща се
в необходимостта от обособяване на една сграда с идентификатор
10447.518.149.1.6 с три самостоятелни обекта /СО/, както следва: на ниво 0 се
обособяват два СО – гаражи, останалата част от семейния хотел се обособява в
един СО на четири нива.
Към заявлението е приложен още нотариален
акт /НА/ № 2139, т. ХІ, рег.№ 17881, дело № 1657 от 01.11.2006 г., съгласно
който Б.М.К., в качеството му на собственик на учредено с НА № 555, том ІІІ, рег.
№ 2828, дело № 163 от 27.03.2006 г. право на строеж за изграждане на жилищна
сграда, прехвърля на „Проспектър БГ” ЕООД, гр.Велико Търново посоченото право
на строеж. Срещу прехвърленото право приобретателят се задължава да построи и
да предаде на 30.11.2009 г., безвъзмездно, със свои средства, инвестиции и
материали, на Б.К., който придобива и си запазва правото на строеж върху УПИ
ІІІ-2205, за две парко-места от подземния гараж, разположени непосредствено до
подхода вляво и надземни гаражи на първия етаж № 1.
Административното производство е финализирано
с издаване на оспорената по делото заповед № 18-9566-26.06.2014 г. на началника
на СГКК-Велико Търново, с която е удовлетворено искането за изменение в КККР по
отношение на нанасянето на нови обекти /сграда/ и на самостоятелни обекти в
новата сграда и заличаването на обекти в КККР. Заповедта е съобщена на
заинтересованите страни, видно от приложените известия за доставяне /л.18 по
преписката/ и уведомление /стр.18/.
От страна на Д., като приложение към
депозираната жалба, са представени по делото: НА № 1738, том 9, рег.№ 11874,
дело № 1291 от
Същевременно, в хода на съдебното
следствие, от страна на жалбоподателя, е представено и влязло в сила Решение №
1033/21.11.2014 г. на Великотърновски районен съд, с което е прието за
установено, по предявения срещу Б.М.К. и „Проспектър БГ” ЕООД от Н.Д. иск по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК, че посочените лица не са носители на правото на собственост върху
недвижими имоти, представлящи надземни гаражи на първи етаж № 1.
Така извършените фактически установявания
по спора обуславят следните правни изводи:
Като родово и местно
компетентен АСВТ е сезиран с жалба срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, като
същата е предявена в преклузивния срок за оспорване по чл. 149 ал. 1 АПК вр.
чл. 54 ал. 6 ЗКИР, от процесуално легитимирано лице, чието право на собственост
върху процесните обекти т КККР /пет броя сгради/ са заличени в КККР с
оспорената по делото заповед. Относно спазването на 14-дневния срок за
оспорване по чл. 149, ал. 1, АПК, вр. чл. 54, ал. 6 ЗКИР съдът съобрази, че
съобщението за оспорената заповед по чл. 54, ал. 4 ЗКИР е получено от Н.Д. на
датата 30.06.2014 г., а жалбата срещу акта е предявена чрез административния
орган по пощата в рамките на срока за оспорване на датата 09.07.2014 г., съгласно
пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена до СГКК-Велико Търново /л.
14 от делото/. В съвкупността си обсъдените налични положителни процесуални
предпоставки обуславят извод за допустимост на съдебното производство.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
По делото не се спори,
че производството пред СГКК по изменение в КККР е започнало според изискването на чл. 51, ал. 3 ЗКИР
по заявление на собственика, претендиращ нанасяне в КККР на неотразеното му
право на собственост върху сграда с идентификатор 10447.518.149.6, находяща се
в УПИ ІІІ-2205. Искането е отправено до териториално компетентната по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗКИР служба по геодезия, картография и кадастър по
местонахождение на имота, като по него се е произнесъл компетентният
административен орган по смисъла на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Със
Заповед №РД-13-252/30.09.2013г.
изпълнителният
директор на АГКК е делегирал правомощията си по чл. 54, ал.1 от ЗКИР на
началниците на СГКК. В
този смисъл, оспорената Заповед №18-9566-26.06.2014г.
е валиден
административен акт, като издадена от компетентен орган -
началника на СГКК-Велико Търново, съгласно делегираните му правомощия.
Естеството на отправеното до
административния орган искане – за отстраняване на допуснати непълноти или грешки
в одобрения КККР и КРНИ, свързани с нови обстоятелства относно обекти – сгради
с последователни идентификатори от № 10447.518.1 до № 10447.518.5 и нанасяне на
настъпили промени в тази връзка, съгласно представен със заявлението НА № 2139,
том ХІ, рег.№ 17881, дело № 1657 от 01.11.2006 г. - обуславя приложимото спрямо
него правно основание на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Според посочената разпоредба
изменение в КККР с цел поддържането им в актуално състояние се извършва в
случаите на установени непълноти или грешки. По смисъла на § 1, т. 16/нова,
обн. ДВ бр. 49/13.06.2014г./от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки” са
несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние
към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Тъй
като относно неотразените в КККР и КРНИ вещни права върху УПИ ІІІ-2205 и
построените в него обекти /сграда/ заявителят се позовава на съществуващия към
момента на одобряването на КККР със заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на ИД на
АК посочен по-горе нотариален акт от 01.11.2006 г., то в случая напълно
неприложимо е другото предвидено от законодателя основание за изменение в КРНИ,
посочено в чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР, при което КККР подлежат на изменение само
при наличието на установени изменения в данните за обектите на кадастъра,
настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните
регистри.
След като спрямо поисканото
кадастрално изменение е приложима изцяло хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР
/непълноти или грешки в кадастъра/, то одобряването му следва да се извърши по
реда, предвиден в чл. 54 ЗКИР, която правна норма е изцяло относима към
производството за отстраняване на непълноти или грешки в кадастъра. В тази
връзка следва да се отбележи, че нормата на чл. 53 ЗКИР, при която според чл.
53а ЗКИР измененията в КРНИ се извършват направо без издаването на заповед, е
приложима единствено по отношение на случаите, обхванати от чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР и детайлизирани, що се отнася конкретно до измененията в КРНИ, с ал. 1 на
чл. 53. Ето защо в производството по отстраняване на непълноти или грешки в
кадастъра е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, установяваща, че
при наличието на противопоставими права на собственост, съответно на друго
вещно право на повече от едно лице за един и същ имот, в КРНИ се записват
данните за всички лица и документи. За хипотезата на кадастрално изменение при
отстраняване на непълноти или грешки, какъвто е обсъжданият случай, чл. 54, ал.
2 ЗКИР, изрично предвижда, че когато непълнотата или грешката е свързана със
спор за материално право, тя се отстранява в КККР едва след решаване на спора
по съдебен ред. Така възприетото и действащо към момента на издаване на
оспорената заповед нормативно разрешение на въпроса, кореспондира изцяло и на установеното
със старата редакция на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, до изменението й, обн. ДВ бр.
49/13.06.2014 г., според която, когато непълнотата или грешката е свързана със
спор за материално право, тя се отстранява след решаването му по съдебен ред.
За разлика от старото положение, в
сегашната си редакция ЗКИР не предвижда изрично подписване на акт за непълноти
или грешки от страна на съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните
собственици. Същевременно обаче продължава да действа разпоредбата на чл. 31 ЗКИР, препращаща относно съдържанието, условията и реда за създаването и
поддържането на кадастралната карта и регистри към специално приета по
въпросите наредба. Към момента на издаване на оспорената заповед, а и
понастоящем, това продължава да е Наредба №3/28.04.2005г. на МРРБ, според чл.
62, ал. 2 и 3 на която непълнотите или грешките се установяват от СГКК с акт,
който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните
собственици, като при неподписване от заинтересувано лице това обстоятелство се
отбелязва от съставителя и СГКК издава отказ за отразяване на непълнотата или
грешката в КККР. В този случай чл. 62, ал. 6 от наредбата, синхронизирано със ЗКИР, предвижда, че когато непълнотите или грешките са свързани със спор за
материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. По
смисъла на наредбата именно с подписването или неподписването на акт за
непълноти или грешки заинтересуваните лица манифестират становището си по
поисканото изменение, обусловено от съществуването или липсата на
материалноправен спор за собственост върху имота, предмет на изменението.
При това съдът намира, че и при
актуалната редакция на чл. 54 ЗКИР, обн. ДВ бр. 49/13.06.2014 г., в сила от
17.06.2014 г., и следователно изцяло относима към издаването на оспорената
заповед, административният орган е следвало да спази процедурното изискване на
чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ като предяви на
заинтересуваното лице акт за непълноти и грешки. Като се има предвид, че към
момента на предявяване на заявлението за изменение по отношение на обекти в УПИ
ІІІ-2205 и намиращите се в него пет броя СО – сгради, са записани в КККР и КРНИ
като собственост на Н.К.Д. и Е.И.К., то следва, че същите е следвало още в хода
на производството по издаване на оспорената заповед да бъдат своевременно
уведомени за това, с оглед предвидената в цитираните по-горе разпоредби на
закона и подзаконовия нормативен акт, защита на правата и интересите им.
Оттук може да се заключи, че акт за
непълноти и грешки е следвало да се състави и предяви на Н.К.Д. и Е.И.К. в
качеството им на заинтересувани лица. Като не е сторил това административният
орган е допуснал съществено нарушение на процедурата по издаване на заповедта
по чл. 54, ал. 4 ЗКИР, което се е отразило и на материалната законосъобразност
на акта, тъй като по същество с него е удовлетворено искането на заявителя за
промяна в записаните в КККР и КРНИ данни
за собствеността върху имота без преди това по преписката да е било установено,
че за него липсва материалноправен спор за собственост между страните, още
повече, че от представеното по делото влязло в сила Решение № 1033/21.11.2014 г.
на Великотърновски районен съд се установява тъкмо обратното. В случая
действително е било налице съществуващ материалноправен спор между страните,
което по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР е пречка за отстраняването на
непълнотите и грешките в кадастъра до окончателното му решаване по съдебен ред,
което се извършва единствено в рамките на исково съдебно производство.
По мотивите, посочени по-горе,
настоящата инстанция намира, че оспорената заповед е издадена при наличието на
пълна неяснота у административния орган относно същественото за решаване на
преписката обстоятелство има ли спор за собственост между страните относно
процесния имот. При това, на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да
се върне на началника на СГКК-Велико Търново за ново произнасяне при спазване
на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение и при съобразяване на обстоятелството, че между
страните има влязло в сила решение във връзка със спор за материалното право на
собственост върху самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
10447.518.149.1.6.
Предвид изхода на спора и изрично
заявеното в жалбата искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143 ал.
1 АПК СГКК-Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на Н.Д. направените
разноски общо в размер на 510 лв., представляващи възнаграждение за един
адвокат за осъществено процесуално представителство, в размер на 500 лв. и ДТ в
размер на 10 лв.
Водим от горното и на
основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
№18-9566-26.06.2014г. на Началника на СГКК – гр.Велико Търново, с която на основание чл. 51, ал.1, т.2 и
чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, са одобрени изменения в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Велико Търново, представляващи: нанасяне
на сграда с идентификатор 10447.518.149.6 и самостоятелни обекти в нея, и
заличаване на обекти от КККР – сгради с идентификатори № 10447.518.149.1, №
10447.518.149.2, № 10447.518.149.3, № 10447.518.149.4 и № 10447.518.149.5.
ВРЪЩА ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ на
началника на СГКК – Велико Търново административната преписка по заявление вх. №01-112399-29.05.2014г.,
при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени
в мотивите на решението.
ОСЪЖДА СГКК – Велико Търново да
заплати на Н.К.Д., ЕГН ********** направените съдебни разноски в размер на 510/петстотин
и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: