№ 553
гр. Пловдив, 26.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20255300500529 по описа за 2025 година
Производство по чл.267, ал.1 и чл.438 ГПК.
Делото е образувано по две жалби:
1. Жалба от И. Б. И., ЕГН:**********- в качеството на наследник на
ипотекарен кредитор Б. И. Б., ЕГН: **********, чрез адв.С. М. . С тази
жалба е направено особено искане за разглеждане на делото в о.с.з. ,
доколкото жалбата е от трето лице-ипотекарен кредитор, както и поради
искането за назначаване на СТЕ.
2. Жалба от М. В. И., ЕГН: ********** – в качеството на ипотекарен
длъжник по изп.дело, чрез адв.Ж. М., със съдебен адрес: гр.......................
И двете жалби против Постановление за възлагане с изх.№ 4814/
19.11.2024г. по изпълнително дело № 00759/ 2018г. по описа на ЧСИ С.Г., с
рег.№ **** на КЧСИ, район на действие – ОС-Пловдив. С тази жалба е
направено особено искане за спиране на изпълнението на основание на
посоченото основание – по реда на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, като ако се прецени
липсата на основание за спиране на посоченото основание, то да се определи
размер на гаранция по см. на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, който да се внесе от
жалбоподателя. Искането за спиране на изпълнението е основано на
наличието на предявен от страна отрицателен установителен иск на основание
чл.439 ГПК пред исковия съд за недължимост от страна на жалбоподателката
1
в качеството си на трето лице, по отношение на което се простират
субективните предели на изпълнителните листове, издадени срещу „ВИМ“
ЕООД същия не дължи на „Колект Бг“ ЕАД в качеството на правоприемник на
вземанията на „Юробанк“ АД, сумите, обективирани в описани изпълнителни
листове. Идентично искане е направено от жалбоподателката пред исковия
съд по образуваното гражданско дело – за спиране на изпълнителното
производство по настоящото изпълнително дело.
По делото са постъпили два броя Възражения от купувача Галатея 2016
ЕООД, ЕИК: *********, чрез адв.И. Н. : 1. По първата жалба на И. Б. И.,
ЕГН:**********- в качеството на наследник на ипотекарен кредитор Б. И. Б.
,чрез адв.С. М. – недопустимост на жалбата поради това, че жалбоподателят
не е измежду лицата, легитимирани да обжалват постановлението за
възлагане, тъй като същият се легитимира като наследник на ипотекарен
кредитор, но не е участвал в наддаването, съответно в публичната продан.
2. По втората жалба на М. В. И., ЕГН: ********** – в качеството на
ипотекарен длъжник по изп.дело, чрез адв.Ж. М. – с оглед качеството на
жалбоподателката като ипотекарен длъжник, която не е участвала в
наддаването, съответно в публичната продан, извън предметния обхват
на производството по чл.435, ал.3 ГПК.
В постъпилите мотиви на ПЧСИ при ЧСИ С.Г., е депозирано становище за
допустимост на жалбите, но за тяхната неоснователност.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства,
намери следното:
1. Жалбата на И. Б. И., ЕГН:********** - в качеството на наследник на
ипотекарен кредитор Б. И. Б., ЕГН: **********, чрез адв.С. М. против
Постановление за възлагане с изх.№ 4814/ 19.11.2024г. по изпълнително
дело № 00759/ 2018г. по описа на ЧСИ С.Г., с рег.№ **** на КЧСИ, район
на действие – ОС-Пловдив се намира за недопустима и като такава следва
да се остави без разглеждане. Кръгът на лицата / страните/, на които
законът е признал процесуалната легитимация в хипотезата на чл.435,
ал.3 ГПК да обжалват акта на съдебния изпълнител – Постановление за
възлагане, вкл. на основания, свързани с участието в процеса на
наддаването при публичната продан, както и с определяне цената на
2
имуществото във връзка с изискването за възлагане по предложената
най-висока цена, е ограничен до взискателя, участвал в наддаването, без
да дължи задатък, както и до длъжника, поради това, че наддаването при
публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. Жалбоподателят, черпещ
правата си в качеството на наследник от тези на праводателя му –
ипотекарен кредитор, неучаствал в наддаването, не е легитимиран да
обжалва постановлението за възлагане, вкл. с оглед процеса на
наддаването при публичната продан, независимо от заявеното му
качество на трето лице. Последното е така тъй като хипотезата по
разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК при обжалване на постановление за
възлагане е специална по отношение на общата хипотеза, уредена в
разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК относно възможностите на третото
лица да обжалва действия на съдебния изпълнител във връзка с
принудителното изпълнение в изпълнителното производство.
2. По жалбата на М. В. И., ЕГН: ********** – в качеството на ипотекарен
длъжник по изп.дело, чрез адв.Ж. М. във връзка с особеното искане за
спиране на изпълнението.
Въззивният съд приема, че жалбата се явява допустима с оглед качеството на
жалбоподателката на ипотекарен длъжник, имащ правен интерес в хипотезата
на чл.435, ал.3 ГПК да обжалва акта на СИ – Постановление за възлагане на
посочените за длъжника основания.
Искането пред настоящата съдебна инстанция за спиране на изпълнението на
основание по реда на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, с евентуално искане- ако се
прецени липсата на основание за спиране на посоченото основание, то да се
определи размер на гаранция по см. на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, който да се внесе
от жалбоподателя с оглед на спирането, се намира за неоснователно. Мотивът
за това се основава на инициирано исково съдебно производство чрез
предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, преценката за
вероятната основателност принадлежи на исковия съд като основание за
спиране на изпълнението по изпълнителното дело като обезпечителна мярка
по реда на по реда на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, и/ или евентуално при определяне
размер на парична гаранция по см. на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, който да се внесе
от ищеца. Тази преценка от исковия съд е преюдициална за съда в
производството по чл.435, ал. и сл. от ГПК в процеса по обжалване на акта на
3
съдебния изпълнител като основание за спиране на изпълнението поради
заявената в исковото производство по реда на чл.439 ГПК недължимост на
вземанията. С оглед на това искането на основание чл.438 ГПК в настоящото
производство ще се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.267, ал.1 и чл.438 ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 7085/21.02.2025г. по вх.рег. на
ПОС на И. Б. И., ЕГН:********** - в качеството на наследник на ипотекарен
кредитор Б. И. Б., ЕГН: **********, чрез адв.С. М. против Постановление за
възлагане с изх.№ 4814/ 19.11.2024г. по изпълнително дело № 00759/ 2018г. по
описа на ЧСИ С.Г., с рег.№ **** на КЧСИ, район на действие – ОС-Пловдив,
като недопустима и
ПРЕКРАТЯВА образуваното в.гр.д.№ 529/ 2025 г по описа на ПОС в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. В. И., ЕГН: ********** – в
качеството на ипотекарен длъжник по изп.дело, чрез адв. Ж. М., обективирано
в жалба вх.№ 41032/11.12.2024г. по вх.рег на ПОС, за спиране на
изпълнението в настоящото производство.
Определението в частта на прекратеното производство по делото подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му с частна
жалба пред Апелативен съд – Пловдив, а в останалата част не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4