Р Е Ш
Е Н И
Е
№___103___/ 12 .07.2019 год.
,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение
На двадесети юни
2019 год.
В открито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
Секретар:Нели Бъчварова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
търговско дело № 345 по описа за 2018 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Образувано е въз основа на искова молба на
ЕООД» Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД ,гр.Пловдив /в
несъстоятелност/ ЕИК-***,представлявано от Синдика Г.Г., срещу Частен съдебен
изпълнител ***с рег. №* на КЧСИ ,с която се претендира осъждането му да
заплати/върне на несъстоятелното дружество сумата от 100 185,15 лв.
главница,получена и налична сума по изп.дело №103/2015,ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба и иск за натрупани лихви в размер на 207,88
лв.Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в
исковата молба,че с Решение № 4 от 04.01.2017 г., по т.д. № 741/16 г., по описа на ОС -
Пловдив, за 2016 г., ЕООД „БЕНЕДИКТ МЕНИДЖМЪНТ 2”, ЕИК- ***,с.М.,област
Пловдивска е открито производство по несъстоятелност и е обявено в
несъстоятелност,с начална дата 31.12.2013 г.Решението е вписано в ТР на
06.01.2017 г.
С Определение № 353 от 01.03.2017 г. по
т.д. № 741/2016 г., по описа на ПОС, производството е било спряно,но с
Определение №1829 от 09.11.2017 г. е
възобновено.
При ответния ЧСИ Слави *** ,срещу ищеца,в
качеството му на длъжник било
образувано изп.дело № 103/2015 г.,по което
принудително изпълнение е било насочено по отношение на недвижим имот на
длъжника ,хотел,находящ се в с.***.Проведена била публична продан и с
Постановление за възлагане от 14.07.2017 г. имотът е възложен на ЕООД“ФАКТОР
777“ .
С решение №214 от 18.04.2018 г.,влязло в
законна сила на 15.05.2018 г.,постановено по т.дело №691/2017 по описа на ПОС
,по реда на чл. чл.647,ал.1т.3 от ТЗ била обявена за недействителна
разпоредителна сделка на длъжника с процесния имот в полза на „ЕВРОФУУД
ГРУП“ЕООД,като същият бил върнат в масата на несъстоятелността.
Излага се в
исковата молба,че по силата на съдебното решение за откриване производство по
несъстоятелност на длъжника,образуваното индивидуално изпълнително производство
се спира по силата на закона от 04.01.2017 г.,а от 06.03.2017 г. било
прекратено по силата на закона.
Без да има
издадено разрешение от съда по несъстоятелността за продължаване на
индивидуалното изпълнително производство по реда на чл.638,ал.4 от ГПК,ответният ЧСИ извършил разпределение на сумите,получени от извършената
публична продан.
Извършените
от него действия били незаконосъобразни и недопустими,а също така и нищожни,тъй
като касае несеквестируемо имущество и ощетявали интересите на кредиторите по
несъстоятелността.ЧСИ бил длъжен да върне и преведе по особената сметка на
длъжника ,сумите получени от проданта на имота.
Въпреки,че
ответният ЧСИ уведомил Синдика с уведомление от 20.01.2017 г.,че е спрял
изпълнителното производство,не му бил превел сумата от 1000 185,15 лв. и
натрупаните лихви.
Ответният
ЧСИ оспорва исковете и ги намира за неоснователни.Възразява,че към датата на
откриване на производството по неъсотятелност-04.01.2017 г. процесният имот не
е бил включен в масата на несъстоятелността на длъжника,тъй като е бил
собственост на „ЕВРОФУУД
ГРУП“ЕООД,поради което не са били налице основания за спиране или прекратяване
на образуваното изпълнително производство.
Възразява,че съгласно чл.647,ал.3 от ТЗ,проведеният конститутивният иск
по чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ,не засяга правата които трети добросъвестни лица са
придобили възмездно преди вписване на исковата молба,поради което решението по
този иск е непротивопоставимо на купувача по публичната продан, а важи само по
отношение на кредиторите и производството по несъстоятелност.Взискателят и
присъединените кредитори по изпълнителното производство били придобили право да
получат платената цена от продажбата на имота,съобразно привилегиите си,тъй
като в тяхна полза била вписана „възбрана“,предхождаща вписването на исковата
молба по конститутивния иск.
Фактът,че
първият взискател бил предявил вземането си в производството по
несъстоятелност,не означавал ,че изпълнителното производство не е прекратено по
силата на закона,тъй като по него били
присъединени кредитори,които не са предявили вземанията си и можели да продължат изпълнението по отношение
на имущество,което не е част от несъстоятелността.
Постъпило е
становище и от третото лице-помагач на ответника „ДИ ЕС ХОУМ“ ООД,с което
намира исковете за неоснователни.
Добрички окръжен съд,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от приложените като
доказателства по делото копия от изпълнителни дела,че на 12.03.204 г. при ЧСИ ***Рег.
№848 на КЧСИ гр.София ,е било образувано
изп.дело №547 по описа за 2014 г. от взискател „АТЛАНТ 2010“ ЕООД,гр.София срещу
солидарните длъжници „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД и ***ЕГН-**********.
Първоначалния взискател е цедирал вземането си,поради което придобилият го
„Европа плюс 1” ООД е бил конституиран
като взискател по делото на 24.03.14 г.. по делото.
По искане на ЧСИ ***на 23.03.2014 г. е
била вписана възбрана върху притежаваната от длъжника ***ЕГН-**********
½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 39459.501.113 по КККР на с. ***, ведно с построената в
имота масивна сграда ,семеен хотел с
разгърната площ -хотел от 269 кв.м.,с адрес:с. ***,ул.“Чайка“ №18.
Въз основа на Постановление за възлагане от 07.04.2014
г.,влязло в сила на 19.05.2014 г.,по изп.дело №218/2009 г. по описа на ЧСИ ***,рег.
№737,вписано в АП на 18.08.2014 г. длъжникът „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД
е придобил собствеността на недвижим имот в с. ***, общ. Балчик, ул. „***, №
18, представляващ ПИ с идентификатор 39459.501.113 по КККР на с. ***, ведно с
построената в имота МАСИВНА СГРАДА-ХОТЕЛ с идентификатор 39459.501.113.1 по
КККР на с. ***/т. 1 от изп.дело №103/2015 ЧСИ сл.**, л. 44-47/.
По молба на взискателя изпълнителното дело
е прехвърлено на Частен съдебен изпълнител **,рег.№* и при него на 20.01.2015
г.е образувано изп.дело №103/2015 г. и по същото последователно във времето са
били конституирани присъединени по право или по по тяхна молба взискатели –
всички с парични вземания против длъжника „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД.
На 27.03.2015 г. ЧСИ е извършил опис на
имота.Насрочвани са и провеждани публични продани от 16.06.2015 г.;от
10.02.2016 г.;от.12.04.2016 г.;от 25.07.2016 г. и от 27.09.до 27.10.2016 г.
Възбрана върху имота по
искане ЧСИ Сл.*** е вписана в АВ едва на
30.10.2015 г.
На 09.08.16 г. длъжникът
„Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД е продал описания по-горе недвижим имот на
„Еврофууд Груп” ЕООД.
Като е преценил,че
извършеното прехвърляне не може да се противопостави на вписаната възбрана по
делото,с Постановление за възлагане от
14.11.2016 г. ЧСИ Слави *** е възложил изнесеният на публичната продан от
27.10.2017 г. имот /към момента на проданта собственост на „Еврофууд Груп”
ЕООД/ на купувача ЕООД“ФАКТОР 777“ ЕИК-*********.
На 04.01.17 г. е било постановено решение № 4/04.01.17 г. по т.д. №
741/16г. на ПОС, с което „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД е обявено в
несъстоятелност. С Определение № 353 от
01.03.2017 г. по т.д. № 741/2016 г., по описа на ПОС, производството е било
спряно,но с Определение №1829 от
09.11.2017 г. е възобновено.
На 18.01.2017 г. ЧСИ е бил уведомен от синдика за постановеното Решение №4 от 04.01.2017
г.,постановено по т.дело №741/2016 по описа на ПС,с което длъжникът „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД и бил обявен в несъстоятелност,наложена
е обща възбрана и запор и е назначен синдик.Решението е било обявено в ТР на
06.01.2017 г.Синдикът е приканил ЧСИ да спре/прекрати воденото от него срещу
длъжника изп.дело №103/2015 г.
С Постановление от 18.01.2017 г./лист 502,т.2 от изп.дело
№103/2015 г./ ЧСИ *** е спрял
производството по изпълнителното дело,поради открито производство по
несъстоятелност спрямо длъжника „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД.
На 12.07.17
г. ЧСИ *** е прекратил
принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело спрямо длъжника
„Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД /в несъстоятелност/ по отношение на кредиторите по
изп.д. № 103/15г., а именно: „Европа плюс 1” ЕООД, „Химпласт Дио” ООД,
„Еврофууд Груп” ЕООД и НАП. Това е станало на осн. чл. 637, ал. 3 от ТЗ вр. чл.
693 от ТЗ, тъй с одобрения от съда списък на кредиторите на несъстоятелния
длъжник, вземанията на посочените по-горе взискатели са били приети в
производството по несъстоятелност.
След това ЧСИ е продължил да движи
изпълнителното производство.
На 25.08.2017 г. ЧСИ е въвел във владение
спечелилият публичната продан купувач.
С Разпореждане от 14.09.2017 г. на ЧСИ Слави *** е възобновил производството по делото,спрямо взискателите,непредявили
вземанията си в производството по несъстоятелност на длъжника „Бенедикт
Мениджмънт 2” ЕООД/том 2/ и е продължил да присъединява взискатели.
На 24.10.2017 г. ЧСИ С. *** е изготвил Постановление за разпределение на сумата от 100 158,15 лева – постъпление
от публична продан на поземлен имот и
сграда в село ***, община Балчик.
Извършеното разпределение не е влязло
в сила,тъй като е обжалвано.С Определение №444/20.07.2018 г. на ВнА по
ч.гр.дело №342/2018 г. производството по жалбата е спряно,до влизане в сила на
решението по настоящото дело,като преюдициално ,което определение съответно е
потвърдено от ВКС с Определение №106/06.02.2019 г. по ч.т.д.3045/2018 по описа
на ВКС.
С решение №
214 от 18.04.2018 г.,влязло в законна сила на 15.05.2018 г.,постановено по т.дело №691/2017 по описа на ПОС ,по
реда на чл. чл.647,ал.1т.3 от ТЗ е била обявена за недействителна
разпоредителна сделка на длъжника с процесния имот в полза на „ЕВРОФУУД
ГРУП“ЕООД,като същият бил върнат в масата на несъстоятелността.
С определение №903 от 16.08.2018
г.,постановено по т.363/2018 г.
Пловдивски окръжен съд е наложил обезпечителна мярка на предявените от
Синдика искове „спиране на изпълнителното прозиводство по изп.дело №103/2015 г.
по описа на ЧСИ Сл.***.
Съгласно заключението по назначената и приета по настоящото дело счетоводна експертиза
,получените и налични суми от извършената публична продан по изпълнителното
дело по сметка на ЧСИ Сл.*** са в размер на 100 158,15 лв.,а натрупаните
лихви по особената му сметка върху тази сума са в размер на 207,88 лв. след
удържаният данък върху дохода от лихва.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия
закон,съдът прави следните правни изводи:
Воденият от
синдика иск е за осъждане на ЧСИ да върне в масата на несъстоятелността на „Бенедикт
Мениджмънт 2” ЕООД/в несъстоятелност/ получената при проведена в индивидуалното изпълнително
производство продан на имот,собственост на длъжника,като включен в масата на
несъстоятелността.Искът е за попълване масата на несъстоятелността на „Бенедикт
Мениджмънт 2” ЕООД и е обусловен от
успешно проведеният иск по реда на чл.
чл.647,ал.1т.3 от ТЗ по т.дело №691/2017 по описа на ПОС,с който е била обявена за недействителна
разпоредителна сделка на длъжника с процесния имот в полза на „ЕВРОФУУД
ГРУП“ЕООД.
Контроверсният въпрос по
настоящото дело е дали получената при проданта цена на вече отчужденият имот е
част от масата на несъстоятелността на „Бенедикт Мениджмънт 2” ЕООД.
Съгласно правната доктрина и констнатната практика на ВКС,един от способите за попълване на масата на несъстоятелността е искът
по чл.647 ТЗ, който е конститутивен /и в редакцията
преди изменението ДВ бр.20/2013г. и в действащата/ и има за предмет обявяване
за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изрично
посочени действия и сделки в уредените от закона хипотези и очертани рамки. При
уважаване на иска правните последици на извършените действия и сделки отпадат с
обратна сила, но до този момент те са били действителни и валидно обвързващи
страните. Единствено фактът на уважаването на иск по чл.647 ТЗ констатира относителната недействителност и
води до правната промяна - възстановяване на правното положение преди
сключването на сделката или извършването на действието и открива възможността
чрез осъдителен иск са се иска връщане на даденото. От обстоятелството, че
искът е конститутивен, неговите последици, една от които е реституцията на
даденото по прогласената за относително недействителна сделка, не могат да
настъпят преди успешното упражняване на потестативното право. Поради това и
възможността да се иска връщане на даденото е обусловена от уважаването на
отменителния иск и той е обуславящ за възникване на правото на реституция.
Характерът на правото, предмет на осъдителния иск като обусловено от
уважаването на отменителния иск е изрично закрепено в разпоредбата на чл.649,ал.2 ТЗ. Юридическият факт за връщане на даденото
по относително недействителната сделка е влязлото в сила съдебно решение по
конститутивния иск. Съответно вземането за връщане на престираното от длъжника
по прогласената за относително недействителна сделка или действие в масата на несъстоятелността
възниква от влизане в сила на решението по конститутивния иск.
Към момента на провеждането на
публичната продан 14.11.2016 г. длъжникът „Бенедикт
Мениджмънт 2” ЕООД все още нито е бил
обявен в несъстоятелност,нито пък е било постановено решението по т.дело №691/2017 по описа на ПОС ,по реда на
чл.647,ал.1т.3 от ТЗ ,с което е била
обявена за недействителна разпоредителна сделка на длъжника с процесния имот в
полза на „ЕВРОФУУД ГРУП“ЕООД,като същият е бил върнат в масата на
несъстоятелността .
Освен това издаденото
постановление за възлагане е влязло в сила . С оглед съществуващата правна
уредба, която е насочена към стабилитет на публичната продан, като в чл. 496,
ал. 3 ГПК е предвидено, че действителността на публичната продан може да бъде
оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на
цената. За успешното провеждане на иска по чл. 496, ал. 3, предл.2 ГПК е необходимо
постановлението за възлагане да не е било обжалвано, както и да не е внесена
цената, определена от съдебния изпълнител по реда на чл. 492, ал. 3, чл. 493,
т. 2 и чл. 495 ГПК. Действията на съдебния изпълнител, опорочаващи процедурата
за публична продан, подлежат на обжалване по посочения в закона ред и са извън
рамката на разглежданата в настоящото дело хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по
несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото,
включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Спряното производство се
прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693 ТЗ.
Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността.
Целта на този законов текст е да се съхрани масата на несъстоятелността на
длъжника, като се даде приоритет на колективния интерес на неговите кредитори
участващи в производството по универсално принудително изпълнение, спрямо
провежданото изпълнение от негов индивидуален кредитор
Така законовата разпоредба предвижда
директни правни последици в правната сфера на трети лица - взискателите в
изпълнителното производство, които са лишени от правото да проведат докрай и да
се удовлетворят в рамките на започналото индивидуално принудително изпълнение
срещу длъжника, независимо от етапа, на който се намира същото. Доколкото спирането
на изпълнителното производство е директна последица на решението за откриване
на производство по несъстоятелност, настъпваща ex lege, същите са лишени от
възможността да защитят правата си. Взискателите в предходно образуваното
изпълнително производство не са легитимирани да обжалват определението за
спиране на изпълнителното производство /в практиката е спорен и въпросът
доколко изобщо съдебният изпълнител следва да постановява нарочно определение
за спиране, предвид правния ефект ex lege на решението по чл. 630 от ГПК/, нито
самото решение по чл. 630 ТЗ, тъй като дори й да са участвали в производството,
за тях не е налице правен интерес от отхвърляне на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност.
За да преодолее това неблагоприятно
правно положение, разпоредбата на чл. 638, ал. 3 ТЗ предвижда изключение от
правилото за спиране на индивидуалното принудително изпълнение срещу
имуществото на длъжника, чрез установяване на възможност за неговото
възобновяване. Съгласно законовия текст, в случай че е предприето действие в полза на
обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да разреши
производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане на интересите
на кредитора.
По делото не са навеждани твърдения,нито са представяни доказателства за
получено разрешение от съда по несъстоятелността за продължаване на
индивидуалното принудително изпълнение от ЧСИ.
Налага се извод за незаконосъобразност на извършеното от ЧСИ
разпределение на сумата ,получана от проданта на имота,при спряно ех lege и прекратено на основание чл.638,ал.4 от ТЗ , изпълнително
производство,поради приемане в производството по несъстоятелност на вземането
на взискателя.
Доколкото към момента на постановяване на решението по чл.647 от ТЗ,имотът вече е бил отчужден,но разпределение не е валидно извършено,на
възстановяване в масата на несъстоятелността подлежи неговата равностойност
като получената продажна цена.
Получената при извършената от ЧСИ публична продан на имота цена може да бъде разпределена само по реда на
чл.722 от ТЗ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответният ЧСИ,като е дал повод действията си воденото на иска,следва да
бъде осъден да заплати на ищеца
сторените разноски.Направеното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение,съдът намира за основателно,поради
което същото следва да се уважи до предвиденият в Наредбата минимален размер от
3 540 лв.С оглед на гореизложеното,ответникът следва да заплати на ищеца
съгласно представените документи и 206
лв. съдебно-деловодни разноски.Доколкото не е заплатена държавна такса по
делото,с оглед характера на иска,ответинкът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на ДОС сумата от 4 015,76 лв.
Воден от
гореизложеното,Добрички окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Частен съдебен изпълнител ***с рег. №* на КЧСИ да заплати/върне на ЕООД» Бенедикт
мениджмънт 2“ ЕООД ,гр.Пловдив /в несъстоятелност/ ЕИК-***,представлявано от
Синдика Г.Г., сумата от 100 185,15
лв. главница,получена и налична сума по изп.дело №103/2015,ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба 16.05.2018 г.
ОСЪЖДА Частен съдебен изпълнител ***с рег.
№* на КЧСИ да заплати/върне на ЕООД» Бенедикт
мениджмънт 2“ ЕООД ,гр.Пловдив /в несъстоятелност/ ЕИК-***,представлявано от
Синдика Г.Г., сумата от 207,88 лв. натрупани лихви по особената му сметка върху сумата
от извършената продажба.
ОСЪЖДА Частен съдебен изпълнител ***с рег.
№* на КЧСИ да заплати на ЕООД» Бенедикт мениджмънт 2“ ЕООД ,гр.Пловдив /в
несъстоятелност/ ЕИК-***,представлявано от Синдика Г.Г., сумата от 206 лв.
сторени по делото разноски и сумата от 3 540 лв. адвокаство
възнаграждение.
ОСЪЖДА Частен съдебен изпълнител ***с рег.
№* на КЧСИ да заплати по сметката на ДОС
дължимата държавна такса от 4 015,76 лв..
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: