Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 16.01.2020 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
18.12. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Стойка Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1405 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1104/24.07.2019 г.
по гр.д.№1655/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..
Въззивникът „К.” ООД ЕИК *** излага доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като излага съображения. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да бъде уважен предявения иск.
Претендира за присъждане на разноски .
Въззиваемият Р.М.П. редовно и своевренно призован не изразява
становище в хода по същество на делото.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Ищецът „К.” ООД твърди, че е търговско дружество,
регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.З от Закона
за кредитните институции. Основната му дейност била отпускане на онлайн краткосрочни
потребителски заеми със средства, които не били набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с
кредитополучателя се сключвал във формата на електронен документ и
правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ)
/с предишно загл. - Закона за електронния документ електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Ищецът твърди още, че ответникът Р.М.П., ЕГН **********
е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на
дружеството, на адрес www.creditins.bg. като е предоставил личните си данни
чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от
управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за
предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка
и предоставените от Р.М.П. данни, служител на ищеца се е свързал с него на
посочения телефон, като ответникът
потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и
желанието си да получи от нас при условията на дружеството, кредит в размер на
500 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова
услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща,
електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил, с
избиране на изпратения му от „К.” ООД линк за потвърждение, сключването на
Договор за потребителски кредит „Екстра” № 75076/20.02.2018 г. и желаната сума
му била преведена чрез системата е-pay и получена от същия на каса на
партньорски офис на „И.” АД, срещу представена от Р.М.П. лична карта.
Съгласно формата за кандидатстване Р.М.П. имал
възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на
задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което
ищцовото дружество имал сключен договор. Ответникът с оглед формата за
кандидатстване избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита
от ищцовото дружество „К.” ООД, с което на основание т.4 от договора сключен
между страните, се задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде
начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга. „К.” ООД имало сключен
договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014 г. с „Б.”
ООД, рег. номер 155538/23.10.2014 г., съгласно който „Б.” ООД в качеството на
дружество гарант се задължавал да гарантира вземанията на кредитодателя по
отпуснати потребителски кредити съгласно сключени договори за потребителски
кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция била избрана от съответния кредитополучател
при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена.
Съгласно чл.1, ал.2 от сключения договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, кредитодателят се задължавал да събира от името и за
сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант” от
кредитополучателя. В чл.1, ал.3 било предвидено, че дружеството гарант се
задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за
предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като
последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите
му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на
предсрочната им изискуемост.
Съгласно условията на сключения договор, „К.” ООД, е
поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на
потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне
предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на
задължението – 1036,25 лв. било платимо ведно с главницата на единадесет равни
месечни вноски със следните падежи: 20.03.2018 г., 20.04.2018 г., 20.05.2018
г., 20.06.2018 г., 20.07.2018 г., 20.08.2018 г., 20.09.2018 г., 20.10.2018 г.,
20.11.2018 г., 20.12.2018 г., 20.01.2019 г.
Първите две вноски по кредита с падежи, настъпили
съответно на 20.03.2018 г. и 20.04.2018 г. били изцяло погасени от страна на
длъжника. По вноската с падеж 20.05.2018 г. от страна на длъжника било
осъществено частично плащане в размер на 5,94 лв.
Към дата 02.10.2018 г. кредитополучателят не бил
осъществил никакво последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които
били настъпили съответно на 20.05.2018 г., 20.06.2018 г., 20.07.2018 г.,
20.08.2018 г. и 20.09.2018 г.
Съгласно чл.86 ЗЗД Р.М.П. дължал на „К.” ООД
обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения,
която до датата на подаване на заявлението възлизала на 7,20 лв.
Предвид разпоредбата на т.6 от договора сключен между
страните, кредитодателят имал право да направи кредита предсрочно изискуем, в
случай че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски,
съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да
претендира всички суми по кредита, ведно с начислени лихви, главници, такса
„Гарант” и разноски. Видно от извлечение от електронна система, представляващо
копие от изпратен имейл - електронно съобщение до ответника на посочения от
него в заявката за кредит личен адрес на електронна поща, на 21.07.2018 г.
дружеството обявило кредита за предсрочно изискуем.
Ищецът твърди още, че за горепосочените дължими от
ответника суми му била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело 5014/2018 г.
и тъй като длъжникът не бил открит и в изпълнение на указанията на заповедния
съд, предявявал настоящите искове за установяване на вземанията по идадената
заповед за изпълнение.
Искането на ищеца до съда е да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът Р.М.П. дължи на
„К.” ООД:
- Сумата от
409,10 лв. /четиристотин и девет лева и десет стотинки/ главница по договор за
потребителски кредит „Екстра” № 75076/20.02.2018 г.
- Сумата от
129,22 лв. /сто двадесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ договорна
лихва за периода 20.02.2018 г. - 02.10.2018 г.
- Сумата от
303,75 лв. /триста и три лева и седемдесет и пет стотинки/ договорна такса
„Гарант” за периода 20.02.2018 г. - 02.10.2018 г.
- Сумата от
7,20 лв. /седем лева и двадесет стотинки/ законна лихва за забава за периода
21.05.2018 г. - 02.10.2018 г.
- законна
лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендира разноски.
Ответникът Р.М.П. редовно и своевременно призован не
изразява становище в хода по същество на делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно по делото,а това обстоятелство се
установява и от приложеното ч.гр.дело
5014/2018 г. по описа на Районен съд - С.З., че в полза на „К.” ООД срещу Р.М.П. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 409,10 лв. /четиристотин и девет
лева и десет стотинки/ главница по договор за потребителски кредит „Екстра” №
75076/20.02.2018 г., за сумата от 129,22 лв. /сто двадесет и девет лева и
двадесет и две стотинки/ договорна лихва за периода 20.02.2018 г. - 02.10.2018
г., за сумата от 303,75 лв. /триста и три лева и седемдесет и пет стотинки/ -
договорна такса „Гарант” за периода 20.02.2018 г. - 02.10.2018 г., за сумата от
7,20 лв. /седем лева и двадесет стотинки/ - законна лихва за забава за периода
21.05.2018 г. - 02.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда - 05.10.2018 г. до
изплащането й, както и за разноските по заповедното производство в размер на
325 лева.
Установява се още, че ищецът, като кредитодател,
предоставя на ответника, като кредитополучател, кредит от 500 лева за срок от
11 месеца, с месечна погасителна вноска, включваща главница, лихва и такса
гарант в размер на 94,20 лева.
Не се спори от страните,че е изплатена в брой на
ответника сума в размер на 500 лева с посочено основание - договор №75076 от
20.02.2018г.
Съгласно
чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече.
Съгласно чл.10 ал.1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия
на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му
предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител,
достъпен за потребителя.
Съгласно чл.18 ал.1 ЗПФУР, при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже,
че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
спазил сроковете по чл.12, ал.1 или 2; получил
е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор; както и че между страните са разменени
електронните съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.
По делото липсват доказателства,
че представените с исковата молба разпечатки са част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, че са били записани на технически носител,
позволяващ възпроизвеждането им, както и изявленията на страните да са
разменени чрез средства за комуникация от разстояние.
Липсват данни за въвеждане от страна на
ответника на каквато и да е била лична информация, включително същата да бъде
логически свързана с издателя й, съответно с договор за кредит,както и данни за
интеграция на ответника в електронна система за кредитиране или друг програмен
продукт.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът не
доказва, че сумата е получена на договорно основание по силата на твърдения
Договор за потребителски кредит „Екстра”, съответно при условията, съдържащи се
в него.
Настоящата
инстанция счита,че постановеното първоинстанционно съдебно решение следва да
бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1104/24.07.2019
г. по гр.д.№1655/2019 г. по описа на Районен съд-С.З..
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: