О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1310
гр.Попово, 02.11.2022 г.
Поповският районен съд, в
закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави на
разглеждане гр.д. № 174 по описа на ПпРС
за 2019
г., установи
следното:
Производството е по реда на
чл.140 ГПК.
Производството по делото е
образувано по предявен от „Т. Б.“ ЕАД – гр. С., чрез пълномощник: адв. З.Й.Ц.
от САК, със съдебен адрес:***, против И.Г.Д. ***, иск по чл. 422 във вр.
чл. 415 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. от ЗЗД, за установяване съществуването на
вземането на ищеца от ответника за сумата 324.05 лв., представляваща общ сбор
на дължими суми по издадени фактури във връзка с договори за мобилни услуги и
договори за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането. С исковата молба се претендират и разноски в заповедното и в
исковото производство.
Към
исковата
молба са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за
прилагане на ч.гр.д. № 781/2018 г. по описа на ПпРС, а с оглед становището на
ответника и по преценка на съда – за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК Е подаден писмен отговор от ответницата И.Г.Д., чрез
назначения й особен представител – адв. Г.Д. ***, в който е изразено становище
за неоснователност на предявените искове. С отговора не са представени
доказателства, не са направени доказателствени искания.
Съдът намира, че предявеният
иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно подсъден на Районен съд
– Попово.
Съдът прецени, че приложените
към исковата молба писмени доказателства са относими, допустими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати.
Следва да бъде уважено
доказателственото искане на ищцовата страна и да бъде приложено ч.гр.д. № 781/2018
г. по описа на ПпРС.
Следва да бъде насрочено съдебно
заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана
възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
Следва да бъде изготвен и
съобщен на страните проектът за доклад по делото.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 140 ГПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
съдебно заседание на 30.11.2022 г. от 9.30 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
НАПЪТВА
страните към възможността да
постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
ДОПУСКА
приложените към исковата молба и подробно описани в нея писмени доказателства.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 782/2018 г.
по описа на Районен съд – Попово към настоящото дело.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищецът чрез пълномощник: адв. З.Ц. от САК, твърди
в исковата си молба, че между между страните по делото били сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
- Договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 07.11.2016 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен телефонен номер
********** и мобилен телефонен апарат Philips S309 Black. Предоставянето на
устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който
общата цена на лизинговата вещ била в размер 86,27 лв. с вкл. ДДС. За
ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална лизингова вноска в
размер на 17,50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора,
както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 2,99 лв. с вкл. ДДС
всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
- Договор за мобилни услуги № ********* от
16.11.2016 г., съгласно който на
клиента бил предоставен мобилен телефонен номер **********.
Ответникът
не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 6 бр. фактури, издадени в
периода м. ноември 2016 г. - м. февруари 2017 г. Във всяка от фактурите били
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените
договори, сключени между него и клиента.
Фактура
№ **********/15.11.2016 г. била
издадена за отчетния период 07.11.2016 г. - 14.11.2016 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 12,65 лв. без вкл. ДДС, която била в краен размер 15,18
лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Philips S309 Black в размер 2,99 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, била в размер 18,17 лв., като, след приспадане
на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период 1,26 лв.,
претендираната сума по фактурата била 16,91 лв.
Фактура
№ **********/18.11.2016 г. била издадена за отчетния период
16.11.2016 г.- 17.11.2016 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 10,66
лв., както и ползвани мобилни услуги 175,00 лв. (услуги с добавена стойност SMS), които били в краен размер
на 185,66 лв. без вкл. ДДС - 222,79 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, била в размер 222,79 лв., като след приспадане на
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период 5,41 лв.,
претендираната сума по фактурата била 217,38 лв.
Фактура
№ **********/15.12.2016 г. била
издадена за отчетния период 15.11.2016 - 14.12.2016 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна
абонаментна такса 9,99 лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на 11,99 лв.
с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Philips
S309 Black в размер на 2,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 14,98 лв.
Фактура
№ **********/18.12.2016 г. била
издадена за отчетния период 18.11.2016 г. - 17.12.2016 г. и включвала следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса 9,99 лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на 11,99
лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била в размер 11,99
лв.
След
предсрочното прекратяване на договорите между „Т. Б.“ ЕАД и И.Г.Д. по нейна
вина поради изпадането й в забава, на потребителя била издадена фактура №
**********/15.02.2017 г., която включвала задължение за заплащане на
неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********
от 07.11.2016 г., при условията на който е ползван мобилен номер **********, в
размер на 223,77 лв. в съответствие с договореното между страните, както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Philips S309 Black, предоставено с Договор за
лизинг от 07.11.2016 г., в общ размер на 62,79 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
двадесет и една неначислени лизингови вноски. Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Ищцовата
страна заявява, че сумата от 223,77 лв., представляваща
задължение за неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги, не е била предмет на частното гражданско дело и не се претендира в
настоящото производство. Предвид това общата сума, начислена във
фактурата, е 286,56 лв., а претендираната сума по фактурата е 62,79 лв.
След
предсрочното прекратяване на договорите между „Т. Б.“ ЕАД и И.Г.Д. по нейна
вина поради изпадането й в забава, на потребителя била издадена и фактура №
**********/18.02.2017 г., която включвала задължение за заплащане на
неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********
от 16.11.2016 г., при условията на който е ползван мобилен номер **********, в
размер на 226,77 лв., в съответствие с договореното между страните. Твърденията
на ищцовата страна са и че сумата от 226,77 лв., представляваща задължение
за неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, не е
била предмет на частното гражданско дело и не се претендира в настоящото
производство.
Изискуемостта
на вземанията на „Т. Б.“ ЕАД по всяка от фактурите била настъпвала петнадесет
дни след издаването й.
Поради
неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договорите, по
инициатива на ищцовото дружество било образувано частно гражданско дело №
781/2018 г. по описа на Поповския районен съд, по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение. Тъй като заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника при условията на ч. 47, ал. 5 от ГПК, ищцовата страна е
предявила настоящия иск в изпълнение указанията на съда.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено в отношенията между страните съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по частно гражданско дело № 781/2018 г. по описа на
Районен съд - Попово в размер 324,05 лв. (триста двадесет и четири лева и пет
стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/15.11.2016 г., фактура № **********/18.11.2016 г., фактура №
**********/15.12.2016 г., фактура № **********/18.12.2016 г. и фактура №
**********/15.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Претендира и разноски в заповедното и в
исковото производство.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК
Е подаден писмен отговор от ответницата И.Г.Д., чрез назначения й особен представител –
адв. Г.Д. ***, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск.
Счита, че ищецът не е доказал
главно и пълно исковата си претенция. Счита, че представените фактури сами по
себе си не доказвали възникването и изпълнението на договорните задължения на
ищеца да предостави определени услуги на ответницата. Освен това нямало данни
договорите да са прекратени с писмено изявление, стигнало до ответницата..
Нямало данни далекосъобщителните услуги по договорите да са били предоставени
на ответницата, както и липсвали доказателства до ответницата да е достигнало писмено
уведомление за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен.
2. Правната квалификация на предявените искове е по
чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които
се признават: няма изрични признания на права и факти.
4. Обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване: няма такива.
5. Разпределение на
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
Всяка от страните носи тежестта
да докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Ищецът носи тежестта да докаже
качеството си на кредитор; фактът, от
който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е.
валидно сключени договори за мобилни услуги и договор за лизинг, по които са
издадени процесните фактури; че кредиторът е изпълнил точно договорните си
задължения и че е предоставил на длъжника твърдените услуги и устройства; че
договорите са прекратени поради виновно неизпълнение задълженията на
потребителя.
Ответникът эследва да докаже
правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения против правата на ищеца,
в т.ч., ако твърди, че е заплатил задълженията си по договорите, следва да
докаже и този факт.
Препис от определението ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните, като на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор,
подаден от особения представител на ответника.
СЪДИЯ: