Р Е Ш Е Н И Е
№
/ .08.2022
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: И. СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 20833 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба, с която от И.М.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, е предявил срещу Ф.Ю.М., ЕГН **********, с адрес: ***, П.М.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, С.М. ***,
ЕГН **********, с адрес: *** и Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на гр.
Варна, с адрес: гр. ****, иск за допускане на делба между
съсобствениците при съответните квоти на следните съсобствени
недвижим имоти, находящи се на адрес. гр. Варна, ул. „*** В.“***:
1/
жилищна сграда с идентификатор ***,
с площ 335 кв.м., състояща се от първи етаж – входно антре, баня-тоалет, килер,
хол с кухненски бокс и спалня; втори етаж – входно антре, баня-тоалет, спалня,
хол и кухненски бокс; трети етаж – входно антре, баня-тоалет, хол с кухненски
бокс и спалня;
2/
сграда с идентификатор ***,
с площ 37 кв.м., състояща се от първи етаж – входно антре, баня-тоалет, кухня и
две стаи; втори етаж – входно антре, баня-тоалет, спалня и хол с кухненски
бокс.
В
исковата молба ищецът И.М.А. твърди,
че с ответниците Ф.Ю.М., П.М.Б. и С.М. *** са наследници по закон на *** А., починал на 23.09.2000 г. и на П.М.
***, починала на
07.04.2015 г. Сочи, че въз основа на Удостоверение акт 4558 за признато право
на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените
сгради и подобрения на Градски народен съвет- Варна от 24.12.1960 г. *** А. е построил жилищна сграда с площ
335 кв.м., а впоследствие през 1982 г. въз основа на Разрешение за строеж № 40
е пристроил към нея стая, кухня и сервизни помещения с площ от 37 кв.м. Излага,
че построените сгради се намират на адрес: гр. Варна, ул. „***В.“***/. Твърди,
че той е и ответниците физически лица притежават дялове от недвижимия имот в
размер на ¼ ид.ч. Моли за допускане на делба.
Ответниците Ф.Ю.М., П.М.Б. и С.М. Кабакчиев не са подали отговори на исковата
молба.
С
писмен отговор на исковата молба Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, счита предявения иск за делба за
недопустим, евентуално за неоснователен. Твърди, че е неизяснено по делото чия
е собствеността върху процесната сграда. Подробно излага факти относно това, че
дворното място е държавна собственост. Сочи, че на М. *** е признато
право на строеж върху държавното място с Удостоверение № 336 от 12.01.1961 г.,
като е поискано откриване на партида на неговия син *** А., на който да бъде прехвърлена
сградата върху държавния терен. Излага, че на 09.03.1967 г. е било взето
решение от Изпълкома на Варненски градски общински народен съвет да бъде
анулирано удостоверението от 12.01.1961 г. в една част, като е изготвен
договор, който не е приведен в изпълнение и е записано, че не е платена парична
сума. В тази връзка ответникът твърди, че е спорна собствеността на М. ***
*** и на *** А.
върху процесната постройка.
Сочи, че е налице съмнение и за законността на постройката и ако праводателите на останалите страни не се легитимират като
собственици, следва да се счита, че сградата принадлежи на Държавата по силата
на приращението. Не оспорва, че наследници на М. *** са *** А., П.
****. Сочи, че на
14.05.1982 г. е издадено разрешение за строеж на ***, но впоследствие е
признато за невалидно, след като той не се е явил на отправена покана от
служител на отдел „Държавни имоти“. Излага, че съобразно извършената проверка в
кметство „Одесос“, общ. Варна, се установява, че за периода 1960 г. – 2018 г.
не се съхраняват разрешения за строеж, позволителни билети и строителна
документация за жилищни сгради, изградени в процесното дворно място и не се
установяват съхранени одобрени проекти за разрешение за строеж № 40/26.03.1982
г. за пристройка в парцела. Ответникът счита, че не е коректно посочена площта
на жилищната сграда от 335 кв.м., като в Кадастъра е отразено, че в имота са
налице две постройки, от които едната е с площ 90 кв.м., а другата 41 кв.м. В
заключение счита, че е вероятно да е налице превишаване обема на признатото
право на строеж към 1961 г. и разрешението за допълнителна пристройка, като за
тези сгради не може да се приложи режима на търпимост, което води до вероятност
Държавата да е участник в имуществената общност.
В
открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
иска за делба.
Ответниците Ф.Ю.М., П.М.Б. и С.М. *** не се явяват и не
изпращат представител в съдебно заседание.
В
открито съдебно заседание ответникът Държавата, чрез процесуалния си
представител, поддържа подадения отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Представена
е молба от М. **** от 30.11.1960 г. /л. 111/, с която се моли да му се узакони
държавно дворно място заграбено през 1950 г., находящо се на адрес: гр. ***
Представени
са документи във връзка с предоставянето на мястото /л. 112-115/
Представено
Удостоверение акт 4558 за признато право на строеж върху държавно дворно място
и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата от
Градски народен съвет-Варна от 12.01.1961 г. /л. 116/, от което е видно, че М.
Сали Сюлейманов е признат за собственик на постройки и подобрения, направени в
държавно дворно място, парцел V от кв. 216-урегулиран по плана на гр. Варна,
общо застроено от 335 кв.м. на ул. „*** и ½ ид.ч. На лицето е
отстъпено право на строеж срещу сума от 1005 лв. по квитанция № 27177 от
24.12.1960 г. Удостоверението заменя нотариален акт и установява всички права
на носителя му.
По
делото е представено Удостоверение акт 4558 за признато право на строеж върху
държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и
подобрения в местата от Градски народен съвет-Варна /л. 5 и 131/, с което е
удостоверено, че лицата *** А. и П. *** /като наследници/ са признати за
собственици на постройки и подобрения, направени в държавно дворно място,
парцел V от кв. 216-урегулиран по плана на гр. Варна, общо застроено от
335 кв.м. – жилищна сграда със ЗП от 335 кв.м. и ½ ид.ч.
от място на ул. „***. На лицата са
признати и право на строеж и ползване. Следва да се заплати сумата от 1005 лв.
срещу квитанция № 27177 от 24.12.1960 г. Удостоверението заменя нотариален акт
и установява всички права на носителя му.
Представен
е акт № 4558 от 24.08.1964 г. на Градски народен съвет- Варна /л. 107/ за
държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***, ведно със скица
/л. 108/. Имотът е описан като държавно дворно място 335 кв.м. в кв. 216,
парцел V, урегулиран. Признато право на строеж на М. ***. Същото е видно от
представен препис /л. 109/. В него е записано още, че е признато право на
строеж на наследници *** А. и П. ***.
Представен
е Акт № 7979 от 06.08.1965 г. на Градски народен съвет- гр. Варна /л. 110/, от
който е видно, че в държавни дворни места в кв. „***“ – *** с обща квадратура 35.50 декара има
застроени сгради по незаконен път от лица упоменати в писмото до сп. „Жилфонд“
Въпросните държавни дворни места няма да се узаконяват. На гърба на
доказателството е записан адреса на процесния имот – ул. „***
Представена
е молба от М. *** от 13.02.1967 г., от която е видно, че моли собственото му
дворно място находящо се на ул. „Цонко Цонков“ № 8 да бъде прехвърлено на сина
му *** А..
Представен
е Протокол № 24 от 09.03.1967 г. на Варненски градски общински съвет, за взето
решение № 7, с което се анулира удостоверение № 336/12.01.1961 г. на М. ***, и отстъпва
право на строеж върху държавно дворно място на *** А. ***, парцел V, цялото от
335 кв.м. върху ½ ид.ч., срещу
заплащане на разликата от 402 лв., най-късно 1 месец след решението., като
държавата си запазва правото на надстройка. Върху доказателството е записано с
химикал „Нямат средства в момента“.
Представен
е Договор за отстъпване правото на строеж върху държ.
земя от 21.03.1967 г. /л. 119/ между Градски народен съвет –гр. Варна и *** А.
по отношение на 385 кв.м., съставляващи ½ ид.ч.
от парцел V в кв. 216, находящ се в кв. „***“ за постройка на жилищна сграда
срещу заплащане на сумата от 502,50 лв. Документът е задраскан и не е подписан.
Представена
е молба от 03.07.1970 г. от М. *** и *** А. с искане да бъде прехвърлено на втория изграденото
в имота на ул. „*** въз основа на
позволителен билет за строеж № 1306/08.11.1965 г. и строителен протокол №
468/12.11.1965 г. На доказателството е записано с химикал, че бащата М. иска да
прехвърли къщата си на сина си Михаил. Изявлението е подписано. По-долу е
записано „Отказвам се от дарението…“ Също е положен подпис. В тази връзка е
представено Удостоверение /л. 121/, че се разрешава на М. ** да дари на сина си *** А. жилището си, узаконено с удостоверение за признато
право на строеж от 1961 г. Записано е с химикал – „отказал се“.
Представено
е Разрешение за строеж в гр. Варна № 40 от 14.05.1982 г. на Общински народен
съвет – Варна /л. 6 и л. 133/, с което се позволява на наследниците на М. ***,
парцел № V, да пристроят стая, кухня и сервизни помещения с обща площ 37 кв.м.
на основание чл. 148 от ППЗТСУ по одобрен архитектурен проект и дадена строителна
линия.
Представена
е покана от РНС Варненска комуна /л. 124/ до *** А. да се яви на 07.05.1985 г.
в отдел Държавни имоти. Записано е да носи документа за признато право на
строеж и, че същият е невалиден.
Представено
е удостоверение за данъчна оценка от 09.12.2019 г. от Община Варна /л. 7/, от
което е видно, че за имот находящ се на ул. „***В.“ № 8, пл.№ 9 от 1985 г., кв.
216, представляващ жилище, ет. 1 с площ 50 кв.м. са записани
собственици/ползватели С.М.К., П.М.Б., И.М.А. и Ф.Ю.М..
Представено
е Удостоверение за наследници от 28.11.2019 г. от Община Варна /л. 8/, от което
е видно, че *** А. е починал на 23.09.2000 г. и е оставил като наследници
съпругата си П.М. *** /починала на
07.04.2015 г., и децата си И.М.А., Ф.Ю.М., П.М.Б. и С.М.К.. Същите факти се
установяват и от представеното удостоверение за наследници на П.М. Александрова
/л. 10/.
По
искане на ответника Държавата от Община Варна са отговорили /л. 125-129/, че в
съхраняваните в Дирекция „АГУП“ разрешения за строеж от 2019 г. до момента няма
данни за издадени такива за сгради в процесния имот. За периода 1960 г. до 2018
г. не се установиха предадени за съхранение разрешения за строеж (позволителни
билети) и строителна документация за тях за жилищни сгради в ПИ с идентификатор
***, находящи се в гр. Варна, ул. „***В.“***). В архива на р-н
„Одесос“ не се установяват предадени за съхранение одобрени проекти към
разрешение за строеж № 40/26.03.1982 г. за пристройка в п-л V, кв. 216, находяща се на ул. „***.
От
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че към
момента дворното място е с идентификатор *** и в него има изградени сгради с
идентификатор 10135.52.255.1 /на два етажа със ЗП от 90 кв.м./ и с
идентификатор *** /на един етаж
със ЗП 41 кв.м/. След извършено обстойно изследване на представените документи
към делото и техническата служба на район Одесос същите не съответстват на
изградените като обем сгради. Удостоверение за признато право на строеж върху
държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и
подобрения в местата № 336 от 12.01.1961 г. е за сгради с площ 21 кв.м.
първоначално, а по КП към 1965-1969 г. сградите са две с площи от 29 кв.м. и 11
кв.м. – паянтови жилищни постройки, видно от скицата на л. 108. Вещото лице
предполага, че към акт № 4558/24.08.1964 г. и по Разрешение за строеж № 40 от
14.05.1982 г. се касае за пристройка на стая, кухня и сервизни помещения с обща
площ 37 кв.м., които не касаят горецитираните сгради и графически изчислени
площи. Вещото лице установява, че изградените на място постройки надхвърлят
обема на застрояване по предоставените издадени разрешения. Отразените в
кадастралната карта сгради на място не отговарят на първоначалните постройки в
имота по издадените разрешения от 1961 г. и 1982 г. Построените на място сгради
с посочените идентификатори не отговарят на техническите изисквания на
благоустройствените закони действали към съответния момент, тъй като надвишават
обема на издадените документи. Не може да се открият строителни книжа по
представените разрешение и удостоверение и не може категорично да се потвърди
за кои сгради се отнасят. Не може да се установи дали правото на строеж е
реализирано в пет годишния срок от издаване на разрешението от 1982 г. Обемът
на правото на строеж не отговаря на установеното на място. Правото на строеж не
е реализирано с необходимите отстояния и всяка от
постройките не отговаря архитектурно и като разположение на нормите на ЗУТ. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че сградите в имота не са изградени
съобразно представените разрешения за строеж. Сградите към акта от 1966 г.
нямат нищо общо със сега изградените постройки. Те са съборени и е строено
върху тях.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за делба на
съсобствени сгради. Съобразно разпределената в
процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че е налице съсобственост между страните по
делото по отношение на описаните в исковата молба недвижими имоти, възникнала
по силата на наследствено правоприемство или по друг
начин, в резултат на което всеки от съделителите
притежава посочените в исковата молба права в съсобствеността.
Настоящият
състав на съда намира, че по делото не се установи наличието на съсобственост
между страните по отношение на процесните сгради, за които се иска допускане до
делба, въпреки множеството указания на съда към ищеца в тази насока.
Видно
от описаните подробно по-горе писмени доказателства и от заключението на вещото
лице се установява, че за изградените в имота постройки липсват надлежно
издадени строителни книжа. Същите са построени върху държавна земя без
разрешение за строеж и без надлежно учредено вещно право на строеж от
собственика на земята - Държавата. Посочените от ищеца разрешения са за
постройки, които вече не съществуват в имота, съобразно становището на вещото
лице. За част от тях още през 1965 г. е констатирано, че са незаконни.
Удостоверението от 1961 г. е анулирано и е поискано заплащането на допълнителна
сума, която не е била изплатена. Няма данни да е издадено ново удостоверение. През
1985 г. отново служебно е констатирано, че издадения документ за строеж е
невалиден. Не само, че разрешенията не са били валидни, а и изградените на
място постройки не отговарят на тези, за които са били издадени. По начало
незаконността на обектите (без липса на строителни книжа, без удостоверения за
търпимост и неотговарящи на благоустройствени изисквания) не е пречка да бъде
извършена делба на същите, но в настоящия случай собственикът на земята е
различен от лицето, което е изградило сградите, поради което и по силата на приращението правото на собственост върху построеното
принадлежи изцяло на първия и не се формира съсобственост.
Съгласно
чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията
върху нея, освен ако е установено друго. В производството по делото не беше
установено друго (учредено вещно право на ползване или валидно разрешение за
изграждане на сграда върху държавна земя), поради което и Държавата, като
собственик на недвижимия имот с идентификатор ***, е собственик и на изградените в този
имот сгради с идентификатор *** и с
идентификатор *** за които се иска
допускане до делба. Доколкото тези сгради не са съсобствени
между страните то и същите не подлежат на делба и искът следва да се отхвърли
като неоснователен. Дори да се приеме, че някакви реални или идеални части от
сградите не са собственост на Държавата (което не се установи по делото), то на
място е невъзможно да се определят тези части (според становището на вещото
лице) и съответно да се изчислят квотите между съсобствениците, при които да се
допусне делба.
С
оглед изхода на спора в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от
ответника Държавата разноски, както и държавната такса по делото, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е заплатил 260 лв. депозит за вещо лице и му се
следва юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минималния размер
от 100 лв. /чл. 25, ал. 3 НЗПП/, доколкото на този етап не може да се определи
материален интерес на делото. В полза на Бюджета на съдебната власт ищецът
следва да заплати сумата от 25 лв. /чл. 9 от Тарифата/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Ф.Ю.М., ЕГН **********, с адрес: ***, П.М.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, С.М. ***,
ЕГН **********, с адрес: *** и Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на гр. ***,
иск за допускане на делба между съсобствениците при съответните квоти на
следните съсобствени недвижим имоти, находящи се на адрес. гр. Варна, ул. „***В.“***:
1/
жилищна сграда с идентификатор ***,
с площ 335 кв.м., състояща се от първи етаж – входно антре, баня-тоалет, килер,
хол с кухненски бокс и спалня; втори етаж – входно антре, баня-тоалет, спалня,
хол и кухненски бокс; трети етаж – входно антре, баня-тоалет, хол с кухненски
бокс и спалня;
2/
сграда с идентификатор ***,
с площ 37 кв.м., състояща се от първи етаж – входно антре, баня-тоалет, кухня и
две стаи; втори етаж – входно антре, баня-тоалет, спалня и хол с кухненски
бокс.
ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез Областния управител на гр. Варна, с адрес: гр. ***, сумата от 360 лв. /триста и
шестдесет лева/, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/,
представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: