№ 8456
гр. С. 23.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20231110155265 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК.
По делото e издаденa заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ц. А. Д. с ЕГН: **********
и адрес: гр. С. ЖК.О. К. 1, бл., вх. ет, ап общ. С. обл. С (столица) да заплати на заявител Б. ...
с ЕИК: .... сумата 4 375,00 лева (четири хиляди триста седемдесет и пет лева),
представляваща главница по Договор за предоставяне на КТП по реда на ББР АД от
07.07.2020 г., отчитан по кредитна сметка №/... ведно със законна лихва за период от
05.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 33,82 лева (тридесет и три лева и 82
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.09.2022 г. до 10.04.2023 г.,
сумата 254,32 лева (двеста петдесет и четири лева и 32 стотинки), представляваща друга
лихва за период от 11.04.2023 г. до 27.09.2023 г., както и държавна такса в размер на 93,26
лева (деветдесет и три лева и 26 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева (петдесет лева).
Заповедта е връчена на длъжника чрез залепяне на уведомление на 01.02.2024 г. от
частен съдебен изпълнител С. Я., като в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът
е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, искане за спиране на
изпълнението по заповедта по чл. 420, ал. 2 ГПК и частна жалба срещу разпореждането за
незабавно изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8 ГПК, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181
ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за изпълнение, издадена въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, поради което няма по силата на закона суспензивен
ефект спрямо изпълнението на издадените заповед и изпълнителен лист.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-9 ГПК, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181
ЗЗД като в случай че длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от
вземането. С изменението на чл. 420, ал. 2 ГПК, извършено със законодателните промени,
обнародвани в ДВ бр. 100 от 2019г. е въведена възможност незабавното изпълнение да бъде
спряно, без да е необходимо обезпечение, когато искането за спиране е подкрепено с
писмени доказателства, че вземането не се дължи; вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител; неправилно е изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за изпълнение, издадена
въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК (извлечение от счетоводните книги на банката),
поради което няма по силата на закона суспензивен ефект спрямо изпълнението на
издадената заповед.
Молителят не представя, нито твърди във връзка с искането за спиране на
изпълнението на заповедта, да е учредено обезпечение пред съд – ипотека, чрез вписване на
нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот или залог на парична
сума, поради което спирането на основание чл. 420, ал. 1 ГПК не е настъпило.
В хипотезата на чл. 420, ал. 2 ГПК спирането зависи от преценката на съда, относно
наличието на убедителни писмени доказателства, отричащи удостоверителната сила на
документа по чл. 417 ГПК, съответно възможността вземането на взискателя да не
съществува. За да бъде подкрепено искането за спиране на изпълнението по заповед за
изпълнение с такива доказателства, от тях следва да може да се заключи, че посочената в
заповедта сума не се дължи. Молителят не е представил доказателство в подкрепа на
твърденията си.
В молбата по чл.420 ГПК от 10.06.2022 г., длъжникът е посочил, че за нарушени
разпоредби на ЗПК, че лихвите по кредита са завишени , че рамерът на главницата е
завишен.
Молбата се явява неоснователна изцяло. Както бе посочено по-горе С изменението на
чл. 420, ал. 2 ГПК, извършено със законодателните промени, обнародвани в ДВ бр. 100 от
2019г. е въведена възможност незабавното изпълнение да бъде спряно, без да е необходимо
обезпечение, когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че
вземането не се дължи; вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител; неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с
потребител. Настоящия молител притежава качеството потребител по смисъла на чл. § 13, т.
1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В настоящото производство съдът е длъжен
да извърши и преценка за съответствие на заявлението/претендираното вземане със закона и
добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с нормата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК,
приложима и в производството по реда на чл. 417 ГПК /в този смисъл Определение
№974/07.12.2011 по дело №797/2010 на ВКС, ТК, II т.о./. При извършване на тазьи преценка
2
съдът констатира, че не са налице клаузи в договора в противоречие със със закона и
добрите нрави. Не се представени към молбата и писмени доказателства, че вземането не се
дължи.
С оглед на изложеното, искането на длъжника за спиране на принудителното
изпълнение на издадената заповед не е подкрепено с убедителни писмени доказателства за
недължимост на заявените вземания, поради което същото е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането, обективирано в молба с вх. № .../21.02.2024 г. на длъжника Ц.
А. Д. за спиране на основание чл. 420, ал. 2 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ... ОТ 19.10.2023 г., издадена
по ч.гр.д. № 55265/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 36 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ С. Я. информация по чл. 418, ал. 5 ГПК за дата на връчване
на ПДИ и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК № ... от 19.10.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 55265/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 36 състав с длъжник Ц. А. Д., ЕГН: **********.
УКАЗВА на длъжника Ц. А. Д. в едноседмичен срок от съобщението с писмена
молба да заяви дали с депозираната частна жалба релевира възражение по чл. 423 ГПК.
Делото да се докладва незабавно след изтичане на срока за обжалване .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3