РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Исперих, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска
Административно наказателно дело № 20243310200175 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН.
Производството е образувано по постъпила жалба от Ю. А. А. от с.В., обл.Разград,
срещу НП № 24-0275-000464/30.04.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР –
Разград, РУ – Исперих ЙО. М. ЙО., с което за нарушения на чл. 104б, т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя са наложени глоба в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното НП за неправилно и незаконосъобразно, като
основните му възражения са свързани с липса на субективния елемент от състава на
нарушението, а именно – твърди, че не е извършил деянието умишлено и дори формално да
има занасяне на колата, това не е направено с цел да използва пътищата за други цели, освен
с тяхното предназначение. Излага подробности относно фактическата обстановка. Моли за
отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник
адв.Димо Борисов от АК – Разград , който поддържа жалбата и излага допълнителни
съображения.
За въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР - Разград, не се явява
представител.
За контролиращата страна РП – Разград, редовно призовани, не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2024 г. жалбоподателят Ю. А. бил помолен от брат си свидетелят Б. А. да
вземе неговата лека кола „БМВ“ с рег. № РР 7690 АХ и да я заведе на сервиз, за да й сменят
зимните гуми с летни. Жалбоподателят се съгласил и след като сменил гумите, към 12.25 ч.
се движел с лекия автомобил по ул.“Хан Аспарух“ в гр. Исперих в посока от Гимназия
„Васил Левски“ към ресторант „Трамонто“ и магазин „Пацони“. На кръстовището с
ул.“Васил Левски“ водачът спрял автомобила на знак „Стоп“, след което предприел маневра
ляв завой. При потегляне той подал повече газ, при което задната част на автомобила
поднесла леко надясно, но водачът овладял колата и продължил напред.
1
По същото време свидетелите П. У. и И. И., полицейски служители при РУ МВР –
Исперих, осъществявА. контрол по безопасност на движението и били спрели със служебен
автомобил на ул.“Васил Левски“ в гр. Исперих, срещу „Бизнесцентъра“, на около 100 м. от
кръстовището с ул.“Хан Аспарух“, в платното за движението в посока към гр. Дулово.
Двамата били извън служебния автомобил. В един момент чули рязко подаване на газ от
автомобил и когато се обърнА., видели л.а. „БМВ“ с рег. № РР 7690 АХ, който навлизал в
кръстовището между улиците „Васил Левски“ и „Хан Аспарух“ и задницата му поднесла
надясно. След като автомобилът завил наляво по ул.“Васил Левски“ св. У. подал сигнал със
стоп палка и го спрял. В хода на извършената проверка било установено, че автомобилът се
управлявал от жалбоподателя Ю. А., който бил без поставен предпазен колан. Полицейският
служител преценил, че освен неизползването на предпазен колан водачът е нарушил
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и му съставил АУАН, който нарушителят подписал без
възражения. Св.И. подписал акта като свидетел – очевидец. Въз основа на обсъдения АУАН
било издадено и атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства –
административнонаказателната преписка, съдържаща АУАН серия GA № 1128477 от
30.03.2024 г., НП № 24-0275-000464/30.04.2024 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., както
и от гласните доказателства – показанията на свидетелите П. У., И. И., Б. А. и М. М..
С оглед на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на административни
нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване
на изискуемите за тяхната вА.дност форма и съдържание. Видно е както от съдържанието на
АУАН, така и от съдържанието на НП, че те съдържат всички необходими реквизити,
посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
При преценка законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да
прецени дА. описаното в него административно нарушение е било извършено от
санкционираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. В закона не се съдържа легална дефиниция относно понятието "ползването на път за
други цели, освен за превоз на хора и товари". За този вид нарушения в практиката се е
наложило понятието "дрифт", за което също няма легална дефиниция. Общоприето е
разбирането, че под "дрифт" следва да се разбира специфична техника на шофиране, при
която шофьорът преднамерено извежда дадено МПС (най-често автомобил) извън контрол
чрез "презавИ.е", като довежда до загуба на сцеплението на задните гуми. По време на
дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на
тежестта му и инерционния момент. Обичайно гумите оставят видими следи по пътното
платно и се предизвиква шум и свистене от търкането на гумите върху повърхността на пътя
и от форсирането на двигателя на автомобила.
В настоящия случай от показанията както на полицейските служители, така и на св.
М., категорично се установи, че при потегляне от кръстовището между улиците „Васил
Левски“ и Хан Аспарух“ водачът Ю. А. е подал по-рязко газ, при което е форсирал двигателя
на автомобила и при навлизане в завоя наляво задницата на същия е поднесла леко надясно.
Св. У. и св. И. не са видели дА. жалбоподателят е бил спрял на кръстовището, тъй като не са
гледА. в тази посока, като същите са възприели автомобила именно след като са чули
форсиране на двигател и са се обърнА. в същата посока. Следващият факт, който двамата
свидетели са възприели е било еднократното поднасяне на задницата на автомобила.
Същевременно св. М. е възприел непосредствено поведението на жалбоподателя при
управлението на автомобила, тъй като по същото време се е намирал пред магазин
„Пацони“, находящ се срещу процесното кръстовище. Според този свидетел водачът Ю. А. е
бил спрял на знак „Стоп“, след което е предприел маневра завой наляво, при която
задницата на колата е поднесла леко надясно. Свидетелят уточнява, че автомобилът, който
управлявал водача не е негов, а на брат му Б. А., рядко го карал, като Ю. управлявал друг
автомобил – „Шевролет“, който не бил толкова мощен, колкото „БМВ“ -то на брат му.
Св.Б. А. от своя страна твърди, че автомобилът, който управлявал брат му Ю. А. на
процесната дата, е негов, модел „БМВ“ тройка, мотор 190 коня, бензинов двигател. Той бил
помолил брат си него ден да му смени гумите с летни, тъй като бил служебно ангажиран. Ю.
споделил с него, че бил спрян за полицейска проверка и му съставили фиш за непоставен
2
предпазен колан, като едва след издаване на наказателното постановление разбрА., че е
наказан и за друго, по -сериозно нарушение. Свидетелят прави и сравнение между неговия
автомобил и този на брат му, като посочва, че при дизеловите двигатели, с какъвто бил
автомобила на брат му, е необходимо подаване на повече газ при потегляне, докато при
неговия автомобил, който е с бензинов двигател и със задно предаване се подава много по-
малко газ при потегляне. Затова когато се подаде повече газ при такъв автомобил е възможно
задницата да поднесе. Освен това летните му гуми били вече поизтъркани.
Самият жалбоподател не отрича поднасянето на задницата на колата при извършване
на маневрата ляв завой, но твърди, че не е форсирал умишлено двигателя с цел занасяне на
автомобила. Обяснява поведението си с обстоятелството, че много рядко управлявал колата
на брат си, не бил свикнал с нея, а и тя била много по-мощна от неговата. Отделно от това
летните й гуми били доста лоши, изтъркани.
АнА.зът на гласните доказателства посочва, че те не си противоречат, а взаимно се
допълват като представят отделни факти от случилото се на процесната дата. Разгледани в
своята съвкупност обаче те не могат да обосноват категоричен извод за осъществен от
жалбоподателя от обективна и субективна страна състав на нарушението по чл. 104б, т. 2
ЗДвП. Дори ида се приеме, че формално са нА.це елементите от обективния състав на
деянието – форсиране на двигателя и приплъзване на задните колелета на автомобила,
настоящият съдебен състав счита, че нарушението не е доказано от субективна страна.
Формулираното в разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП изискване ползването на пътищата по
неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т. е. да е желано от дееца, означава, че от
субективна страна нарушението по посочения текст може да бъде извършено само при пряк
умисъл като форма на вината – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. С оглед
естеството на нарушението, такива доказателства за умишленото му извършване принципно
могат да бъдат извлечени от самия начин на неговото осъществяване (напр. евентуалното
нА.чие на многократни и последователни маневри, подобни на описаните в НП), при което
би била изключена възможността поднасянето на автомобила да се дължи на други фактори
– несъобразена скорост и поведение на водача с пътната обстановка, техническа
неизправност, неопитност на водача и т. н., и би се формирал извод, че то се дължи именно
на предприемането, и то в необходимата последователност, на целенасочени действия с
кормилната и спирачната уредби на автомобила, нужни за извеждането му от контрол,
загубата на сцепление на задните колела и тяхното странично приплъзване с последващо
възстановяване на контрола. В случая нито в АУАН и НП, нито в показанията на
полицейските служители, се твърди действията на водача Ю. А. да са извършени
неколкократно. Напротив, посочва се само еднократно занасяне на задницата надясно, след
което контролът е бил възстановен. По делото не се събраха категорични доказателства на
какво се дължи форсирането на двигателя и занасянето на задните колелета, но с оглед
поведението на водача и показанията на свидетелите Б.А. и М.М. напълно логично е това да
е в резултат на липсата на достатъчно опит на жалбоподателя при управлението на чуждата
за него кола и разликата в техниките на управление на бензинов и дизелов двигател в
съчетание с лошите (изтъркани) летни гуми на БВМ – то.
Поради изложеното от събраните по делото доказателства не може да се направи
категоричен извод, че Ю. А. е осъществил от субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Липсата на елемент от състава на нарушението прави недоказано цялото деяние. При това
положение, след като не е извършил вмененото му нарушение, жалбоподателят не следва да
понесе и административнонаказателна отговорност за него.
По изложените съображения съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на делото жалбоподателят има право на сторените в производството
разноски, на основание чл. 63д, ал. ЗАНН, но такива не са заявени, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0275-000464/30.04.2024 г., издадено от Началник група към
ОДМВР – Разград, РУ – Исперих ЙО. М. ЙО., с което за нарушения на чл. 104б, т. 2 ЗДвП на
на Ю. А., А., ЕГН: ********** от с.В., обл.Разград, са наложени наказания „глоба“ в размер
3
на 3000,00 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
(дванадесет) месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
4