Р Е Ш Е Н И Е
№ 378
гр. С., 28.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.С., наказателен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 615 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.С. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 39-0000121/11.07.2019г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.С., с което на жалбоподателя – на основание чл.93в, ал. 17, т.3 от ЗАПр е наложена глоба в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.36, §2, т.”i” от Регламент (ЕО)165/2014.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Визира се, че не са посочени данни за максималната допустима маса на процесното МПС, за да е ясно дали е приложим Регламент (ЕО)165/2014 и се прави анализ на нормативната уредба за случаите, в които намира приложение удостоверението за дейности. Счита се, че не са спазени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН досежно описание на обстоятелствата по случая. Изтъква се, че жалбоподателят не е носел и респ. не е представил при проверката тахографските листи за проверявания период, като не е носел в него момент със себе се и удостоверението за дейности, за което му било казано от контролните органи, че може да представи и след съставянето на акта. Изразява се становище за неправилна квалификация на деянието, което следва да попадне под обхвата на чл.93, ал.2 ЗАПр, и за приложимост на чл.28 ЗАНН досежно наличието на маловажен случай. Моли се за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган, в депозираното писмено становище, заема позиция за неоснователност на изложените в жалбата аргументи и навежда доводи за предвидената от нормативната уредба свобода на избора на водача какви документи да представи на проверяващите, в т.ч. и посоченото Удостоверение, като подчертава, че представянето на последния документ на по-късен етап е елемент от вмененото нарушение. Моли за оставане на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на НП.
Районна прокуратура – С. не изразява становище, не се представлява в съдебно заседание,
Жалбата,
като подадена в срок и от надлежна страна, се явява процесуално допустима.
Съдът, след преценка доказателствата по делото и въз
основа на закона, приема за установено следното:
На 21.06.2019г. жалбоподателят С. извършвал обществен превоз на товари (речен пясък), по направление гр.С. – гр.В., с товарен автомобил „Волво ФХ 12” с рег. № В 9454СР, оборудван с аналогов тахограф „Simens VDO 1324.71301” и прикачено полуремарке с рег.№ В 2104 ЕК, собственост на „С.“ ЕООД с.Д., обл.В.. При движението му по път I-... С. – Ш., към 11.30ч., в участъка на пътното кръстовище с път II - 21, бил спрян за проверка от св.Й. и св.Р. - инспектори при ОО „АА” гр.С.. контролните органи поискали да им бъдат представени тахографските листи за предходните 28 дни - от 26.05.2019г. до 21.06.2019г., което не било сторено. Жалбоподателят не носел такива, като заявил пред проверяващите, че в посочения времеви интервал бил в почивка. Не представил и никакъв друг нормативно предвиден документ, удостоверяващ това му твърдение, нито с какво е бил ангажиран в рамките на проверявания период.
На място, в присъствието на жалбоподателя, св.Р. съставил АУАН № 247867/21.06.2019г., в който като обстоятелствена част на административното обвинение били отразени горепосочените факти, квалифицирани като неспазване изискването на чл.36, §1, т.”i” от Регламент (ЕО)165/2014. При предявяването на акта жалбоподателят вписал възражение „забравих я в офиса“, без пояснения за какво се отнася това. Проверяващите му разяснили, че в следващите три дни има възможност да представи документи, от които да е видно какви дейности е извършвал през процесния период.. С жалбата против НП е представено Удостоверение за дейности (Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR), заверено от пълномощника за вярно с оригнала. В същото е отразено, че жалбоподателят е бил в отпуск или почивка, без наличие на други документи относно такова обстоятелство. Дата на издаване на документа е 21.06.2019г. т.е. тази на проверката. Видно от документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, посоченото Удостоверение не е било представено пред АНО след съставянето на акта. Въз основа на последния е издадено и атакуваното понастоящем наказателно постановление, въпроизвеждащо административното обвинение в неговата цялост като факти и квалификация. Административното наказание глоба, в размер 1500 лева, е наложено на основание чл. 93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози.
Съдът намира,
че административнонаказателното производство е протекло при пълно спазване на
установените от закона правила по отношение на сроковете за издаване на АУАН и
НП, компетентността на съответните длъжностни лица и изискуемите досежно
съдържанието на посочените документи реквизити. В обстоятелствената част на
обвинението – в акта и в НП, по ясен и точен начин са посочени всички данни,
явяващи се словесното описание на вмененото деяние, поради което не са налице
твърдените нарушение по чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Непосочването
на максималната допустима мама на превозното средство не е нарушение, касаещо
съставомерността на административната простъпка, предвид липсата на законово
изискване да е налице взаимна обусловеност между този фактор и носенето на
тахографските листа, поради което възражението в тази насока е неснователно.
Простъпката,
за която е повдигнато обвинението, е установена по несъмнен начин при съвкупната
преценка на писмените и гласните доказателства. Същата е намерила израз в
неизпълнение задължението на водача, фиксирано в чл.36, §1, т.”i” от Регламент (ЕО)165/2014,
да представи тахографските листа, които са използвани от него през предходните
28 дни, което изискване е обвързано с обстоятелството, че товарният автомобил е
бил оборудван с аналогов тахограф. Фактът на непредставянето на тахографските
листа не се оспорва от страна на жалбоподателя. Въвежда се защитното твърдение,
че в него момент не е носел удостоверението за дейности, което му било издадено
и което визирало, че в процесния период е бил в почивка, за да се оправдае
липсата на тахографските листа. В чл.36,
§1, т.”iii” от Регламент (ЕО)165/2014 е предвидено, че водачът трябва да е в
състояние да представи по искане на оправомощен служител както листата, така и
всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28
дни, съгласно изискванията на Регламент (ЕО)165/2014 и Регламент (ЕО) №
561/2006. И след като искането на служителя е направено към момента на
проверката, а водачът е нямал въпросните листа точно тогава, то е следвало да
представи визираните по-горе други документи, за да удостовери факта на
твърдяната почивка. Действително в разпоредбата на чл.34, изречение последно,
от Регламента, е въведено, че държавите-членки не налагат на водачите изискване
да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не
са били в превозното средство. Това обаче не измества императивното изискване по-горе
в същата норма на чл.34, т.3, б. “а“, че когато в резултат на отсъствие от
превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който
превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б,
подточка iv - почивки по време на работа
или почивки, се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично
регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист,
ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф.
От установените по делото факти се констатира, че жалбоподателят не е представил въпросното Удостоверение за дейности пред наказващия орган преди издаване на НП. Това, както и прилагането на копие на този документ с въззивната жалба, без други документи удостоверяващи конкретика на отбелязаното, че е бил в „отпуск или почивка“, налагат извод, че този документът не е съществувал към датата на нарушението, макар и същата да е отразена в него като такава на издаването. В случая обаче това е неотносимо към предмета на спора, тъй като административното обвинение фиксира непредставяне на конкретно посочените документи - тахографски листа, изрично очертани в разпоредбата на чл.93в, ал.17, т.1 ЗАПр, на основание която е наложено и наказанието. Волята на законодателя, че водачът има възможност да представи и /или ръчни записи и разпечатки, е в насока именно, че в 28-дневния период може да е бил ангажиран с друга дейност, но тази информация е следвало да се представи в момента на проверката, очертава неизменното задължение водачът да подготвя предварително необходимите документи, за да е в състояние да изпълни изискването на закона да ги предостави, когато бъде спрян за проверка.
Съдът не споделя довода, изтъкнат в жалбата, че санкционната разпоредба е неправилно приложена, а следва наказанието да се позове на чл.93, ал.2 ЗАПр. Видно от формулировката текста на последната е, че тя визира „други документи“ след изрично изброените, сред които процесните такива не попадат. Същите са изрично изброени в нормата на чл.93в, в случая ал.17 от същия закон, което определя нормата на чл.93, ал.2 ЗАПр като общото правило.
Съдът намира, че полагането на необходимата грижа както по навременното отразяване, така и по съхраняване на правнозначимите данни във връзка с дейността на жалбоподателя като водач на т.а., е изцяло негов ангажимент, като това изискване е въведено по императивен начин. Предвид обстоятелството, че се касае за липса на тахографски листи за повече от ден, че дейността на жалбоподателя е свързана с управление на товарен автомобил, превозващ товари, което е свързано и с необходимостта от негово адекватно състояние и реакции, осигуряващи се чрез почивки и индиректно свързано с опазване здравето и живота на останалите участници в движението, съдът приема, че случаят не може да се определя като маловажен.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 39-0000121/11.07.2019г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.С., с което на С.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.93в, ал. 17, т.3 от Закона за автомобилните превози, е наложена глоба в размер 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.36, §2, т.”i” от Регламент (ЕО)165/2014.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването.пред Административен съд гр. С..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: