№ 3
гр. Е., 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на дванадесети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Й.ка Ст. Й.а
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно
наказателно дело № 20244130200056 по описа за 2024 година
С НП № **10500441/29.04.2024 г. на заместник-директора на
Регионална дирекция по горите – В. Т. за извършено нарушение на чл. 12б, ал.
1, т. 4 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лв. на В. К. Л. от гр. Е..
Постъпила е жалба от В. К. Л., чрез адв. С. Н., против НП. В същата
се твърди, че жалбоподателят не е извършил описаното в АУАН и НП
нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Жалбоподателят заявява,
че завел в имота един дървосекач, за да му покаже обекта и последният да
прецени дали да се ангажира с работата, след като излязат всички необходими
позволителни и разрешителни. Между двамата обаче нямало конкретна
уговорка за каквото и да било. Дървосекачът извършвал сеч в друг имот, който
се намирал в близост до процесния такъв, и по собствена инициатива
започнал работа в последния, без да му е разпоредено от жалбоподателя.
Жалбоподателят моли съда да отмени издаденото НП, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят В. К. Л. не се явява. Същият се
представлява от адв. С. Н., който поддържа депозираната жалба.
1
Пълномощникът на жалбоподателя излага, че НП е незаконосъобразно, тъй
като изложеното в него не отговаря на действителното положение.
Жалбоподателят не е допускал в процесния имот лица да извършват сеч.
Единствено водил разговор със свидетеля Й. Г., който по собствена
инициатива изпратил хора да извършват сеч в имота. Моли съда да отмени
обжалваното НП. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба Заместник-
директорът на Регионална дирекция по горите – В. Т. се представлява от
юрисконсулт А. Ц.. Същият взема становище, че жалбата е неоснователна.
Излага подробни съображения по същество на спора. Моли съда да потвърди
обжалваното НП, като присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя.
В съдебно заседание Районна прокуратура – В. Т. не се представлява
и не взема становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от удостоверение № 12889/10.05.2017 г. на Министерство на
земеделието, храните и гопите – Изпълнителна агенция по горите,
жалбоподателят В. К. Л. е вписан в регистъра за планиране и организация на
дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч;
планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на
добива на недървесни горски продукти.
От позволително за сеч № 0740678/21.09.2023 г., се установява, че е
разрешено на „Е. **“ ЕАД да извърши добив на дървесина в отдел 203,
подотдел „г“, находящ се в землището на с. М., общ. Е.. Очакваният добив бил
93 плътни куб. м. дървесина. Срокът за провеждане на сечта и срокът за
извозване на материалите от сечището бил за периода от 24.09.2023 г. до
30.12.2023 г. Позволителното за сеч било издадено от Ивайло Първанов и
получено от жалбоподателя В. К. Л..
На 27.09.2023 г. свидетелите М. Х. М., Х. Ю. Б. и С. Х. Й., тримата
горски стражари в ТП „ДГС – Е.“, извършили проверка в отдел 203, подотдел
„г“, находящ се в землището на с. М., общ. Е.. Жалбоподателят присъствал
2
при провеждането й. Проверяващите служители установили, че са отсечени 3
бр. дървета от дървесен вид габър, немаркирани с контролна горска марка в
основата на пъна. Дърветата били отсечени от лицата Г. Й. И., Й. И. Г. и Р. М.
И.. Проверяващите служители при обход на подотдела констатирали още 20
бр. дървета от дървесен вид габър, които не били маркирани в основата на
пъна с контролна горска марка. Освен това, същите констатирали и 10 бр.
дървета с неясна контролна горска марка в основата на пъна. Г. Й. И., Й. И. Г.
и Р. М. И. присъствали при извършване на проверката, за която бил съставен
Констативен протокол № 002276/27.09.2023 г.
От приложените по делото АУАН № 000111/27.09.2023 г., АУАН №
000112/27.09.2023 г. и АУАН № 000113/27.09.2023 г. се установява, че същите
са съставени срещу Г. Й. И., Й. И. Г. и Р. М. И. за извършено нарушение на чл.
104, ал. 1, т. 5 от Закона за горите, а именно: На 27.09.2023 г. в отдел 203,
подотдел „г“ в землището на с. М., общ. Е. извършили сеч, всеки един от тях,
на 1 бр. дърво от дървесен вид габър, немаркирано с контролна горска марка.
На 10.10.2023 г. била извършена проверка от свидетелите П. В. Й. и
Н. И. М., двамата горски инспектори в РДГ – В. Т., в електронната система на
ИАГ. От същата установили, че лицата Г. Й. И., Й. И. Г. и Р. М. И. нямат
достъп до обекта за дърводобив - отдел 203, подотдел „г“ в землището на с.
М., общ. Е.. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №
010542/10.10.2023 г.
С покана с изх. № РДГ05-9635/10.10.2023 г., жалбоподателят В. К.
Л. бил поканен да се яви на 02.11.2023 г. в 11.00 часа в сградата на РДГ - В. Т.
за съставяне на АУАН. Същата му била връчена на 17.10.2023 г., видно от
приложената обратна разписка.
Въз основа на извършените проверки на жалбоподателя В. К. Л. бил
съставен АУАН № 008866/02.11.2023 г. от Н. И. М. – горски инспектор в РДГ –
В. Т., в присъствието на свидетеля П. В. Й.. В същия било вписано, че
жалбоподателят на 27.09.2023 г. не следил за наличието на разрешителни за
достъп до отдел 203, подотдел „г“, находящ се в землището на с. М., общ. Е. –
насаждение, в което се извършвала добив на дървесина, като лицата, които
извършвали добив на дървесина от имота по позволително за сеч №
0740678/21.09.2023 г., Г. Й. И., Й. И. Г. и Р. М. И. нямали разрешително за
достъп до горската територия към момента на извършване на проверката.
3
Като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. АУАН бил
подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. На последния бил
връчен препис от документа на 16.11.2023 г. от служител на Община Е..
От представените по делото свидетелство за професионална
квалификация № 058326 с рег. № 1816/155/30.06.2005 г., Трудов договор №
142/01.10.2004 г., Допълнително споразумение № РД09-42/01.06.2023 г. към
Трудов договор № 142/01.10.2004 г. и длъжностна характеристика за
длъжността „Главен специалист – горски инспектор“ по безспорен начин се
установява компетентността на актосъставителя Н. И. М. да съставя АУАН по
Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Жалбоподателят подал възражение с вх. № РДГ05-11123/29.11.2023
г. срещу издадения АУАН № 008866/02.11.2023 г.
Въз основа на АУАН било изготвено НП № **10500441/29.04.2024 г.
на заместник-директора на РДГ – В. Т.. В последното по идентичен начин,
както в АУАН № 008866/02.11.2023 г. било описано извършеното от
жалбоподателя нарушение. В НП било вписано, че същият с деянието си е
нарушил разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии. В същото
административнонаказващият орган изложил мотиви, че осъщественото от
жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. За нарушението на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на осн. чл. 275,
ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1
от Закона за горите било наложено административно наказание глоба в размер
на 300.00 лв. на жалбоподателя В. К. Л.. НП било връчено на жалбоподателя
на 02.05.2024 г., видно от приложените писмо с № РДГ05-4502/29.04.2024 г. и
известие за доставяне.
От Заповед № РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на
земеделието и храните, Заповед № К-535/25.04.2024 г., служебна бележка с
изх. № РДГ05-6217/17.06.2024 г. и служебна бележка с изх. № РДГ05-
6218/17.06.2024 г. е видно, че директорите на регионалните дирекции по
горите са овластени да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР, както и че заместник-
4
директорът на РДГ – В. Т. З. С. И.а е овластена да издава и подписва НП по
посочените нормативни актове.
По делото са представени сортиментна ведомост, карнет-опис за
извършено маркиране в отдел 203, подотдел „г“ в землището на с. М., общ. Е.,
скица на насаждението (копие от горска карта) и схема на извозните пътища,
Технологичен план за добив на дървесина в отдел 203, подотдел „г“ в
землището на с. М., общ. Е., Протокол за освидетелстване на сечище №
0725455/06.12.2023 г. и Констативен протокол № 002493/30.11.2023 г.
По делото са представени мотивирана резолюция №
**10500371/27.03.2024 г., мотивирана резолюция № **10500372/27.03.2024 г.,
мотивирана резолюция № **10500373/27.03.2024 г. и известие за доставяне – 3
бр., от които е видно, че е прекратено административнонаказателно
производство срещу лицата Г. Й. И., Й. И. Г. и Р. М. И. и същите са уведомени
по съответния ред.
По делото е представено заверено копие на досъдебно производство
№ 15/2024 г. по описа на РУ – Е..
От писмо с рег. № 225226/03.10.2024 г. на ОД на МВР – В. Т. се
установява, че лицето Й. И. Г. е влязъл в пределите на страната на 27.09.2023 г.
в 23.49 часа.
По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
Н. И. М., свидетелят по АУАН П. В. Й., както и свидетелите М. Х. М., Х. Ю.
Б., С. Х. Й., Й. И. Г., Г. Й. И. и Р. М. И..
Видно от показанията на свидетеля Й. И. Г., същият познава
жалбоподателя, тъй като двамата работели в сферата на дърводобива. За
процесния обект двамата имали уговорка свидетелят да организира хора и да
извърши добива на дървесина. Започнали още на следващия ден, но
жалбоподателят му се обадил да спре, тъй като нямал разрешително за сеч.
Същия ден свидетелят заминал за Гърция, тъй като работел и там. Синът му Г.
Й. И. и още няколко човека, сред които и Р. М. И., започнали работа в
процесния обект, но дошли на проверка от ТП „ДГС Е.“ и ги хванали като
секат дървета. Свидетелят Й. И.а Г. заявява, че не е присъствал при съставяне
на АУАН, тъй като по това време бил в Гърция.
От показанията на свидетеля Г. Й. И. се установява, че същият
познава района на гр. Е., тъй като работел в сферата на дърводобива.
5
Свидетелят твърди, че жалбоподателят им показал къде да секат дървета.
Същият ден баща му заминал за Гърция. Когато горските служители отишли
на проверка в обекта, свидетелят Г. Й. И. бил заедно със свидетеля Р. М. И. и
един приятел Х. Р. Г.. След като установили, че има нарушение,
проверяващите служители ги завели в полицейското управление. Там
постигнали споразумение да им се състави АУАН за по едно немаркирано
дърво. Свидетелят заявява обаче, че това не било вярно. В обекта секли само
маркирани дървета. На баща му - свидетеля Й. И. Г. също бил съставен акт,
въпреки че последният бил в Гърция. Свидетелят се притеснил и се обадил на
последния да дойде.
Видно от показанията на свидетеля Р. М. И., същият работи в
сферата на дърводобива заедно със свидетелите Г. Й. И. и Й. И. Г.. В
процесния обект дошли на проверка от горското стопанство и им казали, че
ще им бъдат съставени актове, защото имало нарушения. Свидетелят заявява,
че това не било вярно, тъй като секли само маркирани дървета. При
констатиране на нарушението и извършване на проверката свидетелят Й. И. Г.
не бил в сечището.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то
от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган,
в рамките на правомощията му, спазени са формата и реда при издаването им.
Спазени са визираните срокове в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП, и при връчването им, не са
допуснати нарушения по ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното НП.
Последното се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото
съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са
допуснати нарушения в административнонаказателната процедура, отразената
в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответното
изражение и в издаденото постановление, което като цяло определя неговата
законосъобразност от формална страна.
При така установената фактическа обстановка, възприета от съда
6
като доказана, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно
органът, издал НП, е реализирал административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя по отношение на нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от Закона за горите позволителното за
сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика. Цитираното в НП позволително за сеч №
0740678/21.09.2023 г. е издадено на жалбоподателя В. К. Л. именно във връзка
с притежаваното от него удостоверение за упражняване на лесовъдска
практика. Съгласно чл. 108, ал. 3 от Закона за горите, лицето по ал. 2, на което
е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива
на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, до
освидетелстване на сечището. Следователно, от момента на издаване на
позволително за сеч на негово име, това лице поема отговорността да
осъществява контрол за спазване на законовите изисквания при
осъществяване на тази сеч. Съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
лицата по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите след получаването на
позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи за
правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи
за достъп до съответната територия.
В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява по
един безспорен начин, че жалбоподателят е лице, упражняващо лесовъдска
практика, което е вписано в регистъра по чл. 235 от Закона за горите, т. е.
същият може да бъде субект на нарушението. На следващо място, по делото
се установи, че на 27.09.2023 г. в сечището – обект за добив на дървесина,
находящо се в отдел 203, подотдел „г“ в землището на с. М., общ. Е. -
държавна горска територия, лицата Г. Й. И. и Р. М. И. са извършвали сеч на
дървета, без наличие на документ за достъп до горската територия, а именно
разрешително за достъп по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии. Видно от приложеното
позволително за сеч № 0740678/21.09.2023 г., жалбоподателят се е подписал
като получил същото, което налага извършване от негова страна на пълен и
всеобхватен контрол върху горската територия в съответствие с вменените му
7
задължения по чл. 12б от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии.
От изложеното съдържание на цитираната като нарушена в НП
законова разпоредба и предвид установената по делото фактическа
констатация за допуснато извършване на сеч на дървета от лицата Г. Й. И. и Р.
М. И., които не притежават документ за достъп до горската територия -
разрешително за достъп по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, следва извода за допуснато от
жалбоподателя административно нарушение чрез бездействие, именно на
посочената от наказващия орган правна норма. Нарушението е описано със
съставомерните му елементи – форма на изпълнително деяние, време и място
на извършването му. За настоящия съдебен състав е безспорно, че след като не
е упражнил нужния ефективен контрол при добива на дървесината и спрямо
лицата, които осъществяват сечта на дърветата, да притежават документ за
достъп до горската територия, жалбоподателят, като лице, упражняващо
лесовъдска дейност, с издадено позволително за сеч, е извършил посоченото в
НП нарушение. Безспорни по делото са качеството на субекта на деянието, т.
е. лице, упражняващо лесовъдска практика, и извършеното нарушение.
Несъмнено представените по делото писмени доказателства, както и
показанията на разпитаните свидетели, установяват категорично нарушението
и неговия извършител. Освен това, липсват данни посочените свидетели да са
пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото или да се намират в
някакви отношения със страните.
По изложените по-горе съображения, съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата му, че не
е извършил нарушението. От показанията на свидетеля Й. И. Г. се установява,
че между него и жалбоподателя е постигната договорка, свидетелят и
работниците му да извършат добив на дървесина в процесния обект. По тази
причина Г. е изпратил сина си – свидетелят Г. Й. И. и свидетелят Р. М. И. в
сечището да добиват дървесина. Последните двама и лицето Х. Р. Г. са
установени там на 27.09.2023 г. от проверяващите служители да секат дърва.
Изложеното навежда на извода, че последните със знанието на жалбоподателя
са били там, а не по собствена инициатива. За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че без значение за извършване на процесното нарушение от
жалбоподателя е факта, че свидетелят Й. И. Г. не е установен в обекта, а
8
лицето Х. Р. Г.. От данните по делото е видно, че свидетелят Й. И. Г. по време
на проверката е бил в Гърция. В настоящия случай е безспорно, че
жалбоподателят не е изпълнил законовите си задължения да съблюдава
изискванията за добива на дървесина в процесния обект и е допуснал
посочените лица в обекта, въпреки че са нямали разрешително за достъп до
горската територия към момента на извършване на проверката.
Съдът счита, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. Извършеното нарушение не
е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази връзка
следва да се подчертае, че нормите в Закона за горите и следващите го
подзаконови нормативни актове са създадени, за да гарантират обществения
интерес. Всяко едно нарушение на посочения нормативен акт засяга
обществения интерес, поради което осъщественото нарушение в никакъв
случай не би могло да бъде разглеждано като маловажен случай. В този
смисъл, съдът отчита, че процесното нарушение е предпоставка за
нарушаване на екологичното равновесие - проблем от изключително значение
в последните години, за преодоляването на който съществен дял от
отговорността носят именно лесовъдите, имащи задължение да контролират
сечите в горите.
Настоящата инстанция намира, че наказанието, наложено на
жалбоподателя, е правилно и законосъобразно определено по вид и по размер.
Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите наказва се с глоба от
300.00 до 5000.00 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или
изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени
му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. Съдът намира, че при определяне размера на
наказанието наказващият орган се е съобразил с правилата на чл. 12 и чл. 27
от ЗАНН. Наложеното наказание е определено в минималния размер, посочен
в закона, и отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на
нарушените обществени отношения. Освен това, настоящата инстанция
намира, че наложената санкция с така определения размер на наказанието би
респектирала нарушителя за спазване на законодателството за в бъдеще и ще
9
въздейства възпитателно, както на самия него, така и на останалите членове на
обществото.
С оглед на изложените съображения съдът счита, че жалбата следва
да се остави без уважение, тъй като не са налице основания за отмяна на НП.
Последното следва да се потвърди, като законосъобразно и обосновано.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН
съдът следва да уважи направеното от процесуалния представител на РДГ – В.
Т. искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като осъди
жалбоподателя да заплати на РДГ – В. Т., която по силата на чл. 158, ал. 2 от
ЗГ има статут на юридическо лице на бюджетна издръжка, сумата 80.00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство и
защита в производството пред районния съд.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № **10500441/29.04.2024 г. на заместник-
директора на Регионална дирекция по горите – В. Т., с което за извършено
нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв. на В. К. Л.
с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „О.“ № **.
ОСЪЖДА В. К. Л. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „О.“ № ** да
заплати на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – В. Т., със седалище и
адрес на управление гр. В. Т., бул. „Б.“ № **, сумата 80.00 лв. (осемдесет лв.
00 ст.), представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство
и защита в производството пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. В.
Т. в 14-дневен срок от съобщаването му страните.
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
10