№ 2173
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20211110214559 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 18-4332-015266 от 08.08.2018
година началник група при отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на
Д. ИЛ. ЯН., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева
на осн. чл.179, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.20, ал.2
ЗДвП, наказание глоба в размер на 150/сто и петдесет/лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5
ЗДвП за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП, както и наказание
глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП за извършено
нарушение по чл.150а ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало
санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за
отмяна. В жалбата се излагат възражения за липса на доказателства относно
оправомощаването на наказващия орган, за несвоевременно връчване на
АУАН, за несъответствие между фактическата обстановка и правна
квалификация, дадени съответно от АУАН и НП. Най-сетне оспорва се
отразената в наказателното постановление фактическа обстановка, като се
изтъква, че след настъпило около 04.10 часа на 20.07.2018г. ПТП, същият е
бил задържан от органите на 02 РУ-СДВР, а не е напуснал
местопроизшествието, както и, че е разполагал с валидно СУМПС, поради
което не са налице основания за ангажиране на отговорността му по тези две
обвинения.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не
изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д. ИЛ. ЯН., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.София, ж.к. "***" бл. 141, вх.Г, ет.2, ап.72, правоспособен водач на МПС,
категория В и АМ.
На 20.07.2018г., в гр.София, жалбоподателят Д.Я. управлявал лек
автомобил марка "***" с рег.№ СВ 7598 АТ, като около 04.10 часа на
посочената дата в опит да осуети проверка по реда на ЗДвП, е реализирал
ПТП с шест паркирани автомобила, включително лек автомобил марка
„Хонда“ с рег. СА 4079 ХК. На местопроизшествието незабавно бил изпратен
полицейски патрул на 02 РУ-СДВР, който задържал жалбоподателя по реда
на ЗМВР със Заповед с рег. № 226з-1667/20.07.2018г., считано от 04.20 часа
на 20.07.2018г., съгласно отразеното в заповедта, както и в книгата за
задържани лица.
Наред с това на местопроизшествието, за съдействие били извикани и
служители на ОПП-СДВР, които съставили на жалбоподателя общо шест
АУАН, а именно АУАН серия Д № 505446/20.07.2018г., АУАН серия Д №
505447/20.07.2018г., АУАН серия Д № 505449/20.07.2018г., АУАН серия Д №
505134/20.07.2018г., АУАН серия Д № 505135/20.07.2018г. както и настоящия
АУАН серия Д № 505448/20.07.2018г.
При това с Акт за установяване на административно нарушение серия
Д, бланков номер 505448 от страна на младши автоконтрольор Явор Якимов,
срещу Д. ИЛ. ЯН. било повдигнато административнонаказателно обвинение
за това, че при управление на лек автомобил марка „***“ с рег. № СВ 7598 А,
поради несъобразена с пътните условия скорост реализирал ПТП с МПС с
рег. № СА 4079 ХК, квалифицирано като нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
за това, че напуснал местопроизшествието, квалифицирано като нарушение
на чл.123, ал.1, ЗДвП, както и за това, че управлява с невалидно СУМПС,
квалифицирано като нарушение на чл.150 ЗДвП.
В АУАН било отбелязано, че нарушителят отказва да подпише и получи,
акта, като отказът е надлежно удостоверен с подпис на свидетел.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 18-4332-015266 от 08.08.2018 година началник група
при отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на Д. ИЛ. ЯН., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева на осн. чл.179, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, наказание
глоба в размер на 150/сто и петдесет/лева и лишаване от право да управлява
2
МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за извършено
нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП, както и наказание глоба в размер на 100
лева на основание чл. 177, ал.1, т.2 ЗДвП за извършено нарушение по чл.150а
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН №
Д505448/20.07.2018 година, Наказателно постановление № 18-4332-015266
от 08.08.2018 година, Заповеди за компетентност на актосъставителя и
административно-наказващия орган, Протокол за ПТП № 1694150, Справка –
картон на водача Д. ИЛ. ЯН., заверени преписи на административно-
наказателните преписки по издаване на Наказателно постановление № 18-
4332-015264/08.08.2018г., Наказателно постановление № 18-4332-
015265/08.08.2018г., Наказателно постановление № 18-4332-
015269/08.08.2018г., Наказателно постановление № 18-4332-
015267/08.08.2018г., Наказателно постановление № 18-4332-
015268/08.08.2018г., препис-извлечение от книга за задържани лица №
4504/2018г., по описа на 02 РУ-СДВР, Заповед за задържане № 226зз-
1667/20.07.2018г.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни на
събраните гласни такива, и не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие,
като същите съставляват официални документи с процесуално значение.
Въззприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което се явява
допустима, като разгледана по същество и в рамките на правомощията на
съда за цялостна проверка на административно-наказателното производство,
включително и в необжалваната част, налага отмяна на издаденото
наказателно постановление, макар и не по изложените в нея съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН № Д505448/20.07.2018 година, който е съставен от компетентен
орган- младши автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и
териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал.1, вр. чл.165,
ал.1 ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. Въз основа на обсъдения акт за
установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП,
което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно
чл.189, ал.12 и т.2.10 на цитираната заповед и представеното Удостоверение
рег. № 513р-78256/17.09.2018г.
3
На първо място в хода на административно наказателното производство
на жалбоподателя са били повдигнати обвинения за осъществени от негова
страна три отделни административни нарушения, при което обаче са
допуснати процесуални нарушения при формулиране на фактическите и
правни рамки на административното обвинение.
Съгласно съставения АУАН и издаденото НП, Д.Я. като водач на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „***” с рег. № СВ 7598
АТ, се е движил с несъобразена скорост, поради което е причинил пътно-
транспортно произшествие с паркиран автомобил, като нарушението
поставено в причинна връзка с настъпването на пътно- транспортното
произшествие е квалифицирано като такова на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В акта за
установяване на административно нарушение, обаче не са отразени каквито и
да е особеностите на пътната настилка, пътните условия, трафика или каквито
и да е други фактори, с които водачът е следвало да се съобрази при избиране
на скоростта на движение на превозното средство, което прави АУАН
несъответен в тази си част на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН. Този
пропуск механично е пренесен от наказващия орган и в НП, където също
липсва указание относно посочените обстоятелства от значение за определяне
на скорост на движение, което пък е рефлектирало върху изискванията за
неговото съдържание, отразени в чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
На следващо място с АУАН серия Д, бланков № 505448/20.07.2018
година, на жалбоподателя е повдигнато обвинение за извършено нарушение
на чл.123, ал.1 от ЗДвП, описано като "водачът не остава на мястото и
напуска ПТП", като с издаденото НП № 18-4332-015226 от 08.08.2018,
правната квалификация на деянието е прецизирана като същото е определено
като нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП. При това обаче при описанието на
обстоятелствата при които е извършено нарушението и посочване на
нарушената правна разпоредба в АУАН е налице непълнота на
съдържанието на акта, касаеща както фактическата, така и правна страна на
формулираното административно обвинение. Нарушението е извършено чрез
бездействие, но липсват каквито и да било конкретни твърдения относно
дължимото поведение на жалбоподателя Сергиев, като в текста на АУАН е
посочено единствено, че същият напуска ПТП. На следващо място
посочената като нарушена законова разпоредба на чл.123, ал. 1 ЗДвП съдържа
редица различни правила за поведение, адресирани към участниците в ПТП, и
като не е посочил конкретната нарушена разпоредба, актосъставителят
практически не е дал правна квалификация на нарушението. Предвид на
изложеното са нарушени изискванията на чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН, което
доколкото пряко касае формулирането на административното обвинение,
ограничава правото на защита на нарушителя. Наказващият орган от своя
страна пресъздавайки лаконичното описание на нарушението, дадено в
АУАН, единствено е конкретизирал, че се касае за нарушение на чл.123, ал.1,
т.3 ЗДвП. Посочената разпоредба предписва поведението на водачите на
превозни средства -участници в пътнотранспортно произшествие, от което са
4
настъпили имуществени вреди, което поведение е различно в зависимост от
наличието или липсата на съгласие относно обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП. Нещо повече, правилата на чл.123, ал.1, т.3, б. „Б” и б. „В” са
взаимоизключващи се. Налице са непълноти в съдържанието по смисъла на
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, като изложените недостатъци, водят до
съществено засягане на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в
АУАН и НП липсват съществени части от фактите, а правната квалификация
на нарушението е непълна.
Изложеното в пълна степен важи и за третото нарушение, а именно за
това, че жалбоподателят, управлява с невалидно СУМПС. От една страна е
налице разминаване в правната квалификация дадена от актосъставителя
наказващия орган, като в АУАН същото е квалифицирано като нарушение на
чл.150 ЗДвП, а в НП като такова на чл.150А ЗДвП. Наред с това описанието
на това нарушение се свежда до твърдението, че водачът управлява с
невалиден СУМПС, като нито е посочен номера на свидетелството, чиято
невалидност се твърди, нито пък от какво произтича същата, т.е. практически
липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Не на последно място следва да се посочи и обстоятелството, че съгласно
отбелязването в АУАН, водачът въобще е бил без СУМПС, поради което
недоумение буди как се е стигнало до извода, че управлява с невалидно
такова.
Посочените нарушения на процесуалните правила, допуснати, при
изготвянето на АУАН и НП са от категорията на съществените, и обуславят
отмяната на същото.
На следващо място обаче, съдът намира, че са налице основания не
просто за отмяна на НП, а и за прекратяване на административно-
наказателното производство по обжалваното наказателно постановление. В
хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е
било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна
административни нарушение, наказуемо по силата посочените санкционната
разпоредба на чл.179, ал.2, чл.175, ал.1, т.5 и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП с
наказания глоба и лишаване от право да се управлява МПС. Твърди се, че
нарушенията са извършени на 20.07.2018г., когато е съставен и връчен
АУАН, а НП е издадено на 08.08.2018г., след което до момента на връчването
му- 05.10.2021г., не са предприети каквито и да било действия, насочени към
реализиране на административната отговорност на нарушителя. При това
обаче към момента на връчване на наказателното постановление, е бил
изтекъл срок, надхвърлящ предвидената в закона погасителна давност, който
изключва правото на държава, да реализира административно-наказателна
отговорност за деянието. Доколкото в ЗАНН липсва самостоятелна уредба на
давността изключваща наказателното преследване, то по силата на изричното
препращане на чл.11 от ЗАНН, приложение намират правилата на НК.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК за деянията наказуеми с глоба и лишаване от
право, преследването се погасява с изтичането на три години от деянието,
5
като срокът се прекъсва с всяко действие насочено срещу лицето. Последното
такова действие от момента на деянието- 20.07.2018г. и съставянето на АУАН
на същата дата е съставянето на Наказателното постановление на
08.08.2018г., след който момент до 05.10.2021г. липсват данни да са
предприемани каквито и да било действия, насочени към реализиране на
отговорността на жалбоподателя Я., макар да посочения период същия да не е
променяла посочения в АУАН адрес, видно от призоваването му за участие в
съдебното производство, и не са налице данни жалбоподателя Я. да се е
укривал. При това тригодишния срок, водещ до погасяване на отговорността е
изтекъл на 08.08.2021г. и в този момент се е погасило правото на държавата
да реализира административно наказване за описаните в НП твърдения. Не на
последно място, от събраните по делото писмени доказателства е видно и, че
обжалваното НП е издадено в нарушение на принципа nе bis in idem, като
преди него и за идентични факти- осъществено на 20.07.2018г. причиняване
на ПТП поради несъобразена скорост, напускане на ПТП и управление с
невалидно СУМПС са съставни други АУАН въз основа, на които са издадени
Наказателно постановление № 18-4332-015264/08.08.2018г. и Наказателно
постановление № 18-4332-015265/08.08.2018г. При това с издаването и на
настоящото НП № 18-4332-015266/08.08.2018г. е нарушена забраната да не се
осъществя повече от един път преследване с наказателно-правно естество за
едни и същи факти.
Изложените съображения, налагат отмяна на наказателното
постановление и прекратяване на производството, съобразно разпоредбата на
чл. 334, т.4, вр. чл.24, ал.1, т.3 и т.6 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.
Ето защо предвид изложените съображения от фактическо и правно
естество наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, а
производството прекратено, без да е необходимо и възможно обсъждане на
нарушенията по същество.
От страните не се претендират разноски и съдът не дължи служебно
произнасяне.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.3 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 18-4332-015266 от
08.08.2018 година началник група при отдел „Пътна полиция” към СДВР е
наложил на Д. ИЛ. ЯН., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на
200/двеста/ лева на осн. чл.179, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, наказание глоба в размер на 150/сто и
петдесет/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на
основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.3
ЗДвП, както и наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177,
ал.1, т.2 ЗДвП за извършено нарушение по чл.150а ЗДвП.
6
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7