М О Т
И В И
към присъда по НОХД № 510/2020 год. по описа на Самоковски районен съд
Районна прокуратура -Самоков е внесла
обвинителен акт за разглеждане в РС-Самоков с обвинение срещу подсъдимия Г.Й.Г.,
роден на *** *** ,българин, български гражданин,живущ ***, неженен, неосъждан,
с висше образование, работещ, с ЕГН:********** ,за извършено престъпление по
чл. 209, ал.1, вр.чл.26,ал.1 от НК ,в това ,че при условията на продължавано
престъпление ,в периода от неустановена дата през месец февруари 2017 година до
28.02.2017 година в гр.София и в гр.Самоков ,с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и поддържал у С.Ф. Д. и Е. С. Б. заблуждение ,че упражнява
адвокатска професия и с това им е причинил имотна вреда в размер на 25 200
лева, а именно:
На
неустановена дата през месец февруари 2017 година в гр.София , с цел да набави
за себе си имотна облага е възбудил у Е. С. Б. заблуждение ,че упражнява
адвокатска професия и с това й е причинил имотна вреда в размер на 6 750
лева.
На
неустановена дата през месец февруари 2017 година в гр.София , с цел да набави
за себе си имотна облага е възбудил у С.Ф. Д. заблуждение ,че упражнява
адвокатска професия и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1700 лева.
На
28.02.2017 год. в гр.Самоков ,с цел да набави за себе си имотна облага е
поддържал у Е. С. Б. заблуждение ,че упражнява адвокатска професия и с това й е
причинил имотна вреда в размер на 16 750 лева.
В съдебно заседание
представителят на Самоковска районна прокуратура поддържа повдигнатото срещу подсъдимия
Г.Й.Г. обвинение ,което намира за доказано по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.Предлага се съдът ,след като
признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението,за което му е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт в съда да му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца ,което да бъде изтърпяно ефективно.
Адв.К. –защитник на
подсъдимия Г.Й.Г. моли съда да постанови оправдателна присъда ,с която да
признае подзащитния му за невиновен по повдигнатото му обвинение.Счита ,че
обвинението за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК срещу
подсъдимия не е доказано по безспорен и категоричен начин.Счита ,че от
събраните по делото доказателства не се доказва описаната фактическа обстановка
в обвинителния акт,налице са противоречия в показанията на разпитаните
свидетели.Излага съображения в тази насока.
Подсъдимият Г.Й.Г. се
придържа към пледоарията на защитника си адв.К..Моли да бъде оправдан.
Съдът ,като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
През месец януари 2017 година свидетелят С.Ф. Д. пострадал
при инцидент в дискотека в гр.Самоков ,при който получил контузия на дясното
око с отлепване на ретината и загуба на зрението и бил настанен в Окръжна
болница София за лечение .След изписването му от болницата същият споделил пред
негов състудент от НСА-свидетелят С.С.А. ,че търси да наеме адвокат ,който да
го защитава по дело за причинените му телесни увреждания.А. му препоръчал
адвокат Г.Й.Г. и уговорил среща с него,която се провела в началото на месец
февруари 2017 година между С.Ф. Д.и адвокат Г.Й.Г. в апартамента на последния,
находящ се в гр.София ,на ул.“Ш. п.“ № .., ап.6.На срещата присъствал и
свидетелят С.С.А., както и брата на С.Ф. Д. –свидетелят В.Ф. Д..Подсъдимият Г.Й.Г.
се представил като адвокат Й. и убеждавал свидетеля С. Д. да заведе дело, което
без проблем ще спечели и ще вземе солидно обезщетение от поне 35 000 лева
за причинените му телесни увреждания.Свидетелят С. Дариуш поискал време да
обмисли предложението на адв.Й. /подсъдимият/.Подсъдимият бил настоятелен и
няколко часа след проведената среща започнал да звъни по телефона на С. Д. ,да
проявява загриженост и да го убеждава да го наеме ,тъй като бил уверен в
положителния изход от бъдещото дело.Свидетелят С. Д. не упълномощил веднага
подсъдимия, представящ се за адвокат Й.
и последният отишъл в стаята му в „Студентски град“, бл…,където пред него, брат
му свидетелят В. Д. и негови приятели ,отново заявил увереността си в
спечелването на бъдещото дело, като изтъкнал качествата си на успешен адвокат и
познанството си с магистрати.
Подсъдимият Г.Г.
,представящ се за адв.Й. поканил свидетелите С. Д. и В. Д. да го посетят през
почивните дни /събота и неделя/ на вилата му в с.К. ,община Д.,където на
спокойствие да подготвят необходимите документи за завеждане на дело и те
приели,като решили да го ангажират в качеството му на адвокат по делото.При
разговора във вилата подсъдимият /адв.Й. /им прочел от лаптопа си изготвената
жалба и им споделил, че има държавни такси ,които са 15% от исканата сума за
обезщетение от 35 000 лева и следва да бъдат внесени ,за да се входира
жалбата, които изчислил на 6 750 лева.Свидетелят С. Д. се прибрал вкъщи и
споделил на майка си –свидетелката Е. С. Б. /починала в хода на съденото
производство /за уговореното с подсъдимия /адв.Й. /.Последният звънял по
няколко пъти дневно ,както на С. Д. ,така и на Е. Б. ,като проявявал интерес
към разследването по делото ,срещал се със свидетели по делото ,обсъждал
казуса.За да предаде на подсъдимия сумата в посочения от него размер,
свидетелката . Б. изтеглила заем от Обединена българска банка-клон С. в размер на
7000 лева ,на 09.02.2017 година.
На неустановена дата през
месец февруари 2017 година /след 09.02.2017 година свидетелите С. Д. и майка му
Е. Б. отишли в апартамента ,обитаван от подсъдимия Г.Г./адв.Й. ***.Свидетелката
Б. му дала сумата в размер на 6 750 лева за държавната такса ,а свидетелят
С. Д. му дал сумата в размер на 1700 лева за адвокатски хонорар,общо сумата в
размер на 8 450 лева.
Докато били при него
,подсъдимият се обадил на разследващия полицай свид.Д.Г. *** ,като пуснал
телефона на високоговорител и се интересувал от действията и сроковете по
разследването на свидетеля С. Д..
Няколко дни по-късно
подсъдимият Г. посетил РУ-Самоков и присъствал в качеството на защитник на С. Д.
при разпитите на свидетелите пред разследващия полицай Д.Г.,за което последният
свидетелства .Подсъдимият Г. му е звънял на личния му телефонен номер няколко
пъти през месец февруари в качеството на адвокат на С. Д. ,за да се интересува
от развитието на делото,по което С. Д.бил пострадал от инцидента през януари
месец 2017 година ,вследствие на нанесения му побой.
Подсъдимият Г. /адвокат Й.
/редовно звънял на свидетеля С. Д. ,като го канил на кафе,уреждал медицински
прегледи в болнични заведения за здравословното състояние на пострадалото му
око и спомогнал за снабдяването му с необходимите медицински документи, взимал
го с личния си автомобил и го изчаквал след прегледите ,проявявайки загриженост
и разбиране.
След преглед на свидетеля
С. Д. в частна клиника ,уреден от подсъдимия Г. /адвокат Й. /,същият го поканил
в апартамента си и се обадил на майка му свидетелката Е. Б., тъй като знаел ,че
тя осигурява финансирането и на високоговорител й обяснил ,че той може да
предяви сума от 140 000 лева обезщетение, понеже се касаело за трайно и
силно намалено зрение ,според медицинските документи от извършените прегледи
,като я уверявал ,че ще спечели делото.Държавата ще изплати сумата по иска и
разходите по него и впоследствие ще ги събира от извършител.
След това обаждане и
проведения разговор с подсъдимия, свидетелката Е. Б. подала документи за втори
кредит м „Обединена българска банка“- клон Самоков, който бил отпуснат на
28.02.2017 година в размер на 17 000 лева.Подсъдимият Г. чакал пред
сградата на ОББ-клон Самоков с личния си автомобил ,Б. му предала сумата от 16 750 лева/държавна такса за иска за,
което не получила никакъв документ и се усъмнила ,тъй като подсъдимият Г.
/адвокат Й./ не преброил парите ,а й казал да ги пусне в подлакътника на
автомобила и потеглил внезапно.Още същата вечер Б. направила проверка в
интернет за членовете на САК и установила ,че адвокат Г.Й.Г. не фигурира в
нея.Така разбрала ,че тя и сина и С. Д.са станали жертви на измама.
От приложената по делото
справка № 1358/17.07.2017 год. на Софийски адвокатски съвет ,е видно ,че в САК
няма вписан адвокат с имена Г.Й.Г..
Свидетелката Е. Б.
уведомила сина си С. Д. , че лицето представящо се за адвокат Г.Й. ги е
измамил. Същият потърсил съдействие от свидетеля М.М. ***, който бил адвокат от
САК.На 02.03.2017 год. двамата заедно отишли при подсъдимия Г.Г. ***, който
представлявал малка книжарница,в която се продавали мартеници.Свидетелят М. се
представил за приятел на семейството на С. Д. ,като след разговор с подсъдимия,
същият изготвил договор за правно обслужване № 6/02.03.2017 година ,в който
отразил възнаграждението за адвокатската услуга в размер на 4200 лева, както и
заплатената сума от 21 000 лева, представляваща държавна такса по
делото,който бил подписан от свидетеля С. Д. и подсъдимия Г.Г..Изготвили и
запис на Заповед от 01.03.2017 година за сумата от 25 200 лева ,която
свидетелят М.М. попълнил,а подсъдимият Г. подписал.
След като са взели двата
документа свидетелите С. Д. и М.М. опитали да се споразумеят с подсъдимия Г. за
възстановяване на сумата ,но след отказа му се обадили на тел.112.
От заключението по
извършената съдебно-почеркова експертиза се установява ,че в договор за правно
обслужване № 6 от 02.03-2017 год. саморъчно изписан текст „Г.Й.Г. и подпис
,положен за него е изпълнен от Г.Й.Г..
Подписите ,положени в
графа „Изпълнител „ и изписан текст „Г.Й.Г.“ в Запис на заповед без протест от
01.03.2017 год. е изпълнен от Г.Й.Г. ,останалият текст не е изпълнен от Г.Й.Г..
Горепосочената фактическа обстановка
се установява и потвърждава от събраните в хода на съдебното производство
доказателства :показанията на свидетел С.Ф. Д. ,дадени на в хода на съдебното
следствие, както и показанията на същия ,дадени в хода на досъдебното
производство ,приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ,ал.4, вр.
ал.1,т.2,пр.2 от НПК, показанията на свидетеля В.Ф. Д., дадени на съдебното
следствие, показанията на свидетеля С.С.А. ,дадени на съдебното следствие ,както и показанията
на същия ,дадени на досъдебното производство ,приобщени чрез прочитането им на
основание чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.1 от НПК,показанията на свидетеля Д.Б.Г., дадени в хода на съдебното следствие ,както
и показанията на същия,дадени на досъдебното производство,приобщени чрез
прочитането им на основание чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2,пр.2 от НПК, показанията на
свидетеля М.В.М. ,дадени на съдебното следствие,както показанията на същия
,дадени на досъдебното производство ,приобщени чрез прочитането им на основание
чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.2 от НПК, показанията на свидетелката Е. С. Б., дадени
на досъдебното производство ,приобщени чрез прочитането им на основание чл.281,
ал.1, т.4 от НПК;писмени доказателства:копие от
запис на заповед , съдебно-почеркова експертиза ,справка съдимост на подсъдимия
Г.Й.Г. ,характеристична справка на подсъдимия Г.Й.Г. ,декларация за семейно и
материално положение.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Ф. Д.,Е. С. Б.,В.Ф. Д.,С.С.А., Д.Б.Г. и М.В.М. като
логични и вътрешно непротиворечиви, последователни и същевременно те са
устойчиви във времето относно значимите за решаване на делото факти и са в
корелация помежду си.В тези показания не са налице никакви съществени
противоречия, същите са достоверни, като в тях обективно и правдиво са
възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета
на доказване по делото.Досежно конкретно възприетите от тези свидетели факти,
които са от значение за изясняването на всички елементи от фактическия състав
на повдигнатото обвинение, съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие
в показанията на всеки един от посочените свидетели, като не констатира такова
съществено противоречие и между показанията на отделните свидетели, посочени
по-горе.Съдът не откри заинтересованост от изхода на делото при тези свидетели.Показанията
на свидетелите изясняват във възможната пълнота протичането на събитията на
инкриминираните дати–за времето ,мястото ,водените между подсъдимия Г. и
свидетелите С. Д. и Е. Б. разговори, у които подсъдимият е създал неправилна
представа ,че е адвокат и че ще окаже правна защита и съдействие на С. Д.-пострадал при инцидент в дискотека в гр.Самоков ,при
който получил телесни увреждания -контузия на дясното око с отлепване на
ретината и загуба на зрението,мястото и размера на предадените суми на
подсъдимия.Показанията на свидетелите С. Д. и Е. Б. са единствен източник на
преки доказателства за фактическата деятелност на подсъдимия Г.Г..Възприятията
на тези свидетели относно авторството и механизма на извършване на деянието,са
твърде съществен източник на доказателствена информация за предмета на
доказване.Съдът преценява посочените показания като логични, последователни
,обективни и непротиворечиви, поради което ги счита
за достоверни, а изложените факти – за верни и ги кредитира с доверие.
Разгледани поотделно и в съвкупността си тези
показания ,съдът преценява като установяващи по несъмнен начин обвинението
срещу подсъдимия Г.Й.Г..
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна
до следните правни изводи:
Подсъдимият
Г.Й.Г. е осъществил съставомерните от обективна и субективна страна признаци на
престъпление по чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК ,като при условията на
продължавано престъпление ,в периода от неустановена дата през месец февруари
2017 година до 28.02.2017 година в гр.София и в гр.Самоков ,с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил и поддържал у С.Ф. Д. и Е. С. Б. заблуждение
,че упражнява адвокатска професия и с това им е причинил имотна вреда в размер
на 25 200 лева, а именно:
На
неустановена дата през месец февруари 2017 година в гр.София , с цел да набави
за себе си имотна облага е възбудил у Е. С. Б. заблуждение ,че упражнява адвокатска
професия и с това й е причинил имотна вреда в размер на 6 750 лева.
На
неустановена дата през месец февруари 2017 година в гр.София , с цел да набави
за себе си имотна облага е възбудил у С.Ф. Д. заблуждение ,че упражнява
адвокатска професия и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1700 лева.
На
28.02.2017 год. в гр.Самоков ,с цел да набави за себе си имотна облага е
поддържал у Е. С.Б. заблуждение ,че упражнява адвокатска професия и с това й е
причинил имотна вреда в размер на 16 750 лева.
Непосредствен обект на
престъплението измама са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване на правото на собственост върху движими или върху недвижими вещи
,както и на всякакви имуществени права върху тях.В конкретния случай предмет на
престъплението са пари.
Съгласно трайната
съдебна практика, за да е налице престъплението измама, трябва деецът да няма
изобщо намерение да изпълни задължението си, което поема спрямо измаменото лице
или да се е намирал в обективна невъзможност да стори това още към момента на
осъществяване на престъпния състав.
Измамата е престъпление с два предмета – измаменото
лице и ощетеното имущество.От една страна деецът въздейства пряко и
непосредствено върху друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира
определено имущество.Имущественият предмет пък е това имущество, намиращо се
във фактическа власт на лицето, върху което извършителят въздейства.Изпълнителното
деяние на престъплението измама най-общо се изразява с противоправно мотивиране
на този, който има фактическа власт върху имуществения предмет, да извърши имуществено
разпореждане с него.Мотивиран от неправилните си представи за действителността,
измаменото лице извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане с имущество.В
хипотезата на чл.209,ал.1 от НК изпълнителното деяние се изразява във
възбуждане или поддържане на заблуждение, т. е. формиране или затвърждаване на
вече формирани неправилни представи у измаменото лице относно определени факти
от действителността, които могат да се отнасят до всички обстоятелства,
свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото
разпореждане.Именно тази неправилна представа е от съществено значение за
вземане на решението за разпореждане с имуществения предмет, тъй като ако у
измамения липсваше такава представа /отнасяща се до правното основание или до
условията, при които ще се осъществи акта на имуществено разпореждане/,
пострадалият не би се разпореди с имуществото си.За да е налице престъплението
измама по чл.209,ал.1 от НК трябва деецът да е проявил активно
поведение, насочено към възбуждане или поддържане на заблуждение (т. е.
формиране на невярна представа или утвърждаване на вече създадена такава
представа)у измаменото лице.От субективна страна престъплението измама се
характеризира с пряк умисъл и особена користна цел. Съдържанието на прекия
умисъл трябва да включва следните елементи – деецът да е предвиждал, че в
следствие на неговото поведение у измаменото лице ще възникне и ще се затвърди
неправилната представа; че измаменото лице ще осъществи акт на разпореждане с
имуществото си и не на последно место – че това разпореждане ще доведе до
увреждане на имуществото на пострадалия (намаляване на актива или увеличаване
на пасива).
В горепосочения период и по гореописания
начин подсъдимият Г.Й.Г. е възбудил у С.Ф. Д. и Е. С. Б. неверни представи за
действителността и впоследствие в същия период е поддържал у Е. Б. тези представи.Подсъдимият Г.
е възбудил у пострадалите С. Д. и
Е. Б. заблуждение ,изразяващо се във формиране на невярна представа ,че е адвокат
,който ще представлява С. Д. по делото ,по което той е пострадал за телесна
повреда и ,че ще получи солидно обезщетение от 35 000 лева като пострадал ,за което
подсъдимият като адвокат ще предяви иск ,а свидетелите ще трябва да внесат държавна такса в
размер на 15 процента от исканата сума и за адвокатски хонорар. Впоследствие
подсъдимият е поддържал неверните представи за
действителността в същия период у Е. Б., като е предложил по-висок размер на
обезщетение 140 000 лева, знаейки ,че тя осигурява финансирането, и ще
следва да заплати по-висок размер държавна такса от исканата сума ,като я
уверил, в положителния изход на делото ,в спечелването на бъдещото
дело и че държавата ще изплати сумата по
иска и разходите по него, а след това ще ги събира от извършител.Така
мотивирани от неверните си представи за действителността ,пострадалите са
извършили акт на фактическо разпореждане с имуществения предмет- предали са
парите на подсъдимия Г. – сумата в размер на 1700 лева от С.Ф. Д. и сумите в размер на 6 750 и 16 750 от Е. С.
Б. и с това деецът им е причинил имотни вреди в посочения размер.
Именно поради тези свои неверни
представи за действителността (заблуждение, възбудено и поддържано от
подсъдимия) посочените две лица са извършили отделни имуществени разпореждания
в полза на подсъдимия и с това той им е причинил имотни вреди. Това поведение
на подсъдимия определя от обективна страна всяко от деянията му като измама по
смисъла на чл. 209, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият Г.Й.Г.
е действал с пряк умисъл при извършване на престъплението.Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
вредоносния резултат ,който е желаел.Подсъдимият е имал познание за обективните
свойства на своето деяние.Подсъдимият Г. е преследвал и користна цел – да
набави за себе си облага, като под облага трябва да се разбира всяко
положително изменение в общественото положение на дееца или на трето лице и той
е целял причиняването на вредата.Подсъдимият много добре е съзнавал, че
въвежда в заблуждение пострадалите
и е поддържал това заблуждение у тях, съзнавал е, че получава от тях парични суми като
пряка последица от това заблуждение; искал е да им причини имотна вреда, тъй
като изобщо не е имал намерение да им връща сумите, които е получил от тях и
целта му е била да набави за себе си имотна облага –
Съдът обосновава извод, че у подсъдимия Г.Й.Г. съзнаването на общественоопасния характер на
деянието обхваща всички обективни и субективни признаци от престъпния състав на
чл.209, ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК.
Гореописаните три деяния са
извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК –
те осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Г.Й.Г. ,съдът съобрази наличието
на отегчаващи вината обстоятелства – недобри характеристични данни,безкритично
отношение към деянието.Тежестта и значението на отегчаващите обстоятелства, определящи подсъдимия
като склонен към престъпни прояви ,определят, че целите на чл.36
от НК не биха могли да се постигнат с по-леко наказание от индивидуализираното
в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.Съдът намира,че определеното по този начин наказание би
изпълнило най-пълно визираните в чл. 36, ал. 1 от НК цели да въздейства поправително върху дееца, възпитателно
и предупредително, както по отношение на него, така и по отношение на
останалите членове на обществото, като същевременно ще въздейства възпиращо на
подсъдимия.
Съдът
,като намери, че с оглед постигане на целите на така наложеното наказание
лишаване от свобода –личностната и генералната превенция, подсъдимият Г.Й.Г. следва да изтърпи определеното му
наказание „лишаване от свобода” ефективно, при първоначален общ режим,независимо
от обстоятелството,че същият е неосъждан/реабилитиран/ ,но е осъждан за такова
деяние.
На основание чл. чл. 189,
ал. 3 от НПК и предвид изхода от делото съдът осъди подсъдимия Г.Й.Г. да заплати в полза на държавата и
по сметка на РУ-Самоков сумата от 111.02 лева - направени разноски по ДП за вещо
лице ,както и в полза на РС-Самоков сумата в размер на 60 лева разноски за вещо
лице в съдебното производство.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: