№ 909
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:В.Н.
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от В.Н. Административно наказателно дело №
20211110209253 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4872508 издаден от СДВР на И.Е. Г., с ЕГН **********
е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 1, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, като в жалбата се излагат оплаквания
за допуснати процесуални нарушения- липса на дата на издаване на ЕФ, липса на указание
за реда и сроковете за обжалването му, както и за това, че са нарушени изискванията за
установяване на нарушение с АТСС, а при връчването на електронния фиш на
жалбоподателя не са били представени снимките, удостоверяващи нарушението. Освен това
се сочи маловажност на случая.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР-ОПП, редовно призовани, не
изпращат представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2021г. в 16:11ч. в гр.София, по бул. „Скопие“ , в посока от
ул.“Подполковник Калитин“ към ул.“Йосиф Щросмайер“ се движел лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Кади“ с регистрационен номер СВ 3873 КВ, собственост на И.Х. По
същото време в района на булеварда до магазин "Мьомакс", бил осъществяван контрол за
спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел TFR-1 М,
с номер на устройството № 509. Системата била въведена в експлоатация от служител на
ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 15.00 до 17.00 часа на посочената
1
дата, съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство
за контрол на скоростта.
Преминавайки в района на контрол, посоченият, използван от жалбоподателя лек
автомобил се движел със скорост от 69 км/ч, след отчитане на отклонението, при
максимално разрешена скорост за населените места- 50 км/ч. Скоростта на движение на
моторното превозно средство била установена с посоченото по-горе техническо средство,
чрез изготвяне на фотоснимка с № 11167, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски
координати, както и скорост и регистрационен номер на превозното средство.
Въз основа на посочения снимков материал и справка за регистрация на МПС, на
основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на собственика на превозното средство-И.Х. бил
издаден Електронен фиш, серия К, № 4387667. При връчване на електронния фиш,
собственикът на превозното средство, в Декларация от 15.02.2021г., на основание чл.189,
ал.5 ЗДвП, посочил, че на 06.01.2021г. около 16.11 часа, превозното средство е било
предоставено на И.Е. Г., като представила и копие на СУМПС на същия.
С оглед на това първоначално издадения електронен фиш бил анулиран, и бил
издаден Електронен фиш серия К, № 4872508 срещу жалбоподателя И.Е. Г..
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия К № 4872508,
справка за регистрация на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш,
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от
06.01.2021г. Протокол от проверка № 3-38-20/30.01.2020г., Удостоверение за одобрен тип
техническо средство № 10.02.4835, Справка от СО, дирекция „Управление и анализ на
трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на
бул.“Скопие“, с приложена към същата схема, Декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, Електронен
фиш серия К, № 4387667, копие на СУМПС и контролен талон, веществени доказателствени
средства– фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка
на техническото средство, справка за генериране и връчване на ЕФ.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие. Същите са официални документи или автоматично
генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под
съмнение, като предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и по
аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК съдът намира, че не
дължи обсъждането на всеки от тях поотделно, като при съвкупната им преценка по
безпротиворечив начин се установява изложената по-горе фактическа обстановка.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а предвид липсата на
данни за датата на връчване на ЕФ, следва да се приеме за своевременно депозирана, с оглед,
на което е допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда по
чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, се явява неоснователна в искането за отмяна.
На първо място не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието
на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити,
изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно:
2
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
На следващо място, доколкото съгласно легалната дефиниция на & 6, т. 63 от ДР на ЗДвП,
електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили
и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.",
т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява
изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, а за
законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната
система или неговата длъжност.
Що се отнася до липсата на дата на издаване, от една стана същата е видна от
справката в АИС-АНД, като ЕФ серия К, № 4872508 е генериран на 27.05.2021г. и връчен на
02.06.2021г., като още на 08.06.2021г. срещу същия е депозирана жалба. С оглед на това не
се поставя под въпрос своевременното издаване и връчван на ЕФ, включително в рамките на
сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН, а още по-малко стои въпросът за изтичане на погасителна
давност. Действително в ЕФ не е изрично указан реда за обжалването му, но видно от
настоящото производство това не е довело до ограничаване правата на жалбоподателя да
атакува същия пред съд. Тук е мястото да се посочи, че нито специалния закон -ЗДвП, нито
общите правила на ЗАНН предвиждат наред със санкционния акт- ЕФ или НП на
нарушителя да се връчват и доказателствата, в частност фотоснимки, от които се установява
нарушението, поради което оплакванията за допуснати в тази връзка процесуални
нарушения са неоснователни.
Електронен фиш е връчен на собственика на МПС, като в нарочна декларация по
чл.189, ал.5 ЗДвП, същият е посочил лицето, на което е било предоставено МПС към
момента на нарушението, представил е копие на СУМПС на същия, а именно-
жалбоподателя Илиян Г., поради което правилно и с оглед специфичните правила на ЗДвП е
определен субекта на отговорността, като по делото не са наведени каквито и да било
конкретни твърдения, в обратната насока, които да подлежат на обсъждане.
Съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя
процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП по
правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към
момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, в редакцията от 01.04.2019г. предвижда
че “при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”. Понятието за автоматизирано техническо средство или система е
легално дефинирано в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, въведена също с изменението на ЗДвП от
13.03.2015г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да
бъде както стационарно, така и мобилно-”прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес”, както и в настоящия случай.
Мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M, с инвентарен номер 509, монтирана в
служебен патрулен автомобил с рег. № СА 6413 ММ, е въведена в експлоатация от
присъствалия на мястото на контрол служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда
за използване на автоматизирани технически средства от категорията на мобилните,
включително с оглед разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
3
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. За същата е представено както
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издаден от Българския институт по
метрология на основание чл.32 от ЗИ, така и Протокол от проверка удостоверяващ
изправността на конкретно използваното устройство към датата на контрол. Видно от
посочените документи, използваната система представлява одобрен тип техническо
средство, съгласно приложеното нарочно Удостоверение № 10.02.4835. Действително
цитираното удостоверение за одобрен тип е с валидност до 24.02.2020г., т.е. преди датата на
контрола, но съгласно изричната разпоредба на чл.30, ал.5 ЗИ, когато срокът на валидност
на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, т.е. не е необходимо последващо
одобрение. На следващо място видно от Протокол № 3-38-20, същото е преминало
периодична проверка за изправност на 30.01.2020 г. в съответствие с чл.4, ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., и е технически изправно и годно точно да отчита скоростта на
движение на МПС.
При осъществения на 06.01.2021г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел
„TFR1-M“, с инвентарен № 509, контрол върху скоростта на движение на превозните
средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол на
правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от приложения
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта,
съставен по образец, на 06.01.2021г. за времето от 15.00 до 17.00 часа контрол върху
скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо
средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие,
същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на това, от една страна е
спазена предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов
нормативен акт, като следва да се изтъкне, че посочената наредба детайлно регламентира
реда за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а използваното техническо
средство, при установяване на нарушението функционира без намеса на контролен орган т.е.
същото отговаря на изискванията към техническите средства по чл.165, ал.2, т.7
ЗДвП(редакция към датата на деянието), съгласно даденото от върховната съдебна
инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014г. на ВАС, критерии. Поради това за
установените чрез използваното техническо средство нарушения, е приложим специалния
ред за реализиране на административно наказателна отговорност, чрез издаване на
Електронен фиш. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно
отсъствието на контролен орган и нарушител, касае процеса по генериране на самия
електронен фиш, а не на установяване на нарушението.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък нарушения на
процедурата по установяване на нарушението с АТТС. От приложения протокол се
установява местоположението и режима на работа на техническото средство, като в
допълнение на същия е приложена и дигитална снимка на самото устройство. Видно от
четирите фотоснимки, направени при установяване на нарушението, в центъра на същите, а
респективно и в обсега на техническото средство е именно лекия автомобил с рег. № СВ
3873 КВ, липсват други превозни средства, и използваната система за контрол на скоростта,
разполага с вградено разпознаване на номера на МПС и не съществува основание за
съмнение по отношение на установените при експлоатацията й данни.
Електронният фиш е законосъобразен и от материална страна. В хода на
административнонаказателното производство на жалбоподателя Илиян Г. е било повдигнато
обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно
атакувания електронен фиш е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като
4
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № СВ 3873 КВ се е
движило със скорост над максимално разрешената. Съгласно таблицата, част от посочената
разпоредба при липса на изрична сигнализация с пътен знак за друго ограничение на
скоростта, скоростта, с която трябва да се движат водачите на превозни средства категория
„В”, в населено място е до 50 км/ч. Видно от представената от Столична община, дирекция
"Управление и анализ на трафика", схема на организацията на движението и знаковото
стопанство, на бул."Скопие", в посоката на движение на лекия автомобил липсва пътен
знак указващ максимално допустимата скорост различна от 50 км/ч. Техническото средство
за контрол на правилата за движение по пътищата е отчело скорост на движение от 72 км/ч,
видно от представените фотоснимки, като след отчитане на допустимото отклонение от
3км/ч, е прието, че същият се е движил със скорост от 69 км/ч. Следователно, автомобилът
управляван от жалбоподателя се е движил със скорост, превишаваща максимално
допустимата за съответния пътен участък с 19 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието - управление на МПС със
скорост над максимално допустимата, съобразно въведеното ограничение предвиждал е
общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването им, доколкото съзнателно
е пренебрегнал наличието на ограничение на скоростта за движение и е шофирала с
избраната от него скорост.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно
ангажирана по реда на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, който в редакцията действала към датата
на нарушението, предвижда за нарушения на максимално допустимата скорост за движение
в рамките на населено място, когато превишаването е между 11 и 20 км/ч да се налага
наказание глоба в размер на 50 лева. Санкцията е абсолютно определена, поради което не
съществува възможност размерът й да бъде изменен от съда, с оглед, на което не се нуждае
от допълнително обсъждане. Нарушението не може да бъде определено като маловажно,
като се касае за значително отклонение от основано правило за управление на МПС, а
именно това свързано с ограниченията в скоростта на движение.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
От страните не се претендират разноски, а съдът не дължи служебно произнасяне.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4872508 издаден от СДВР на И.Е. Г., с
ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5