Присъда по дело №960/2021 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И към Присъда №31 постановено по НОХД№960/2021г.
по описа на ПлРС.

Обвинението е против Н. К. Н. от гр. Плевен, с ЕГН ********** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр чл.194, ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК за това,
че на 11.05.2019г. в гр. Плевен, при условията на повторност и в немаловажен
случай, отнел чужда движима вещ: 1 бр. шосеен велосипед с 18 скорости на
стойност 72.00 лева – от владението на СЛ. Г. П. от гр. Плевен, без негово
съгласие, с намерението противозаконно да го присвои.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен поддържа изцяло
така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита същото за доказано
по несъмнен начин, въз основа на всички събрани в хода на досъдебното
следствие доказателства. Пледира съда да признае подсъдимия за виновен и
при определяне на наказанието на същия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода около средата на предвидено от законодателя,
определено при условията на чл.58а от НК.
Защитникът на подсъдимия, адв. Д. П. от ПАК, моли съда да бъде
предприета процедура по съкратено съдебно следствие. Пледира
подзащитния му да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му
обвинение по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.28 от НК. Като изтъква доводи в тази
насока, че стойността на открадната вещ е сума под минимална работна
заплата 108 лева. Не се установяват обстоятелствата, които да определят, че
случаят не е маловажен в такъв какъвто е развит в хипотезата на чл.194, ал.3
от НК. Цитира и съдебна практика на ВКС. Пледира, че случаят е маловажен.
Подсъдимият признава вината си, не дава обяснения, дава съгласие за
разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция.
От фактическа страна, с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3, вр. с чл.372,
ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установено следното:
Пострадалият С.П. живее в гр. Плевен. На 11.05.2019г. в следобедните
часове дошъл с колелото си до „***“ в град Плевен, в близост до ***. Там той
се срещнал случайно с подсъдимия Н., когото познавал само по малко име.
Двамата седнали на една пейка и започнали да консумират бира. След
известно време, подсъдимият Н. поискал колелото на свидетеля П., за да се
поразходи с него. След като го взел, покарал малко и се върнал обратно.
Двамата продължили да пият бира и да си говорят. Около 21:00 часа решили
да си ходят. Тогава подсъдимият Н. взел отново колелото на свидетеля П. без
да го пита и започнал да се оттегля в неизвестна посока. Свидетелят П. се
изненадал от тези негови действия и започнал да вика след него да се върне и
1

да му даде колелото, но подсъдимият Н. само махнал с ръка и изчезнал. На
следващият ден свидетелят П. сезирал органите на полицията в град Плевен и
било образувано настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
оценителна експертиза е, че стойността на отнетата от подсъдимия Н. колело
е в размер на 72:00 лева. Същото представлява шосеен велосипед с 18
скорости, с надпис „МАХ“ на рамката.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия Н. К. Н., направено в
производството по чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията
на свидетеля СЛ. Г. П., от заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-стокова експертиза, както и от писмените доказателства и
доказателствени средства събрани в хода на досъдебното производство,
приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК, както и справката за съдимост на подсъдимия Н.Н.,
Характеристичната справка на подсъдимия Н.. Събраните в хода на
досъдебното производство доказателства са непротиворечиви, взаимно
допълващи се и анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Подсъдимият Н.Н. е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна състава на престъпление, наказуемо по чл.195, ал.1, т.7, вр
чл.194, ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, при
осъществяване на деянието, предмет на настоящото обвинение, подсъдимият
Н.Н. е действал при условията на повторност, тъй като преди осъществяване
на процесното деяние е бил осъждан, както следва:
С присъда №89/16.05.2018г. по НОХД №464/2018г. на РС-Плевен,
влязла в сила от 01.06.2018г. подсъдимият Н. бил признат за виновен и
осъден за извършено от него престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като му е
наложено наказание – три месеца лишаване от свобода, което изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с три години изпитателен срок.
От субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимия е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, неговите
общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.
Извършеното от подсъдимия Н.Н. престъпление представлява „кражба”
противозаконно отнемане на чужда движима вещ, което се квалифицира, че е
извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, като е
2

осъждан за друго такова престъпление и от изпълнението на наказанието не е
изтекъл предвиденият в чл.30, ал.1 от НК пет годишен срок.
В дадените от подсъдимия Н. обяснения в хода на досъдебното
производство същия е заявил, че се признава за виновен в извършване на
деянието за което е привлечен и съжалява за стореното.
Подсъдимият е съзнавал и че върши престъплението, след като има
влезли в сила присъди.
Налице е извършено съставомерно деяния от подсъдимия Н.Н. по
посоченият текст от наказателния закон. Всички елементи от обективна
страна на осъществено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28 ал.1 от НК са установени в хода на съдебното производство.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия Н.Н. за извършеното от него престъпление, съдът се
съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на особената част на НК,
като вид и размер на санкцията за съответния вид престъпление и със
задължително приложение на чл.58а, ал.1 от НК. Съдът прецени и всички
останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство, следва да посочи
младата възраст, направеното от подсъдимия самопризнание за извършеното
от него деяние.
Съдът не отчита отегчаващо вината обстоятелство, тъй като предишните
осъждания са взети предвид като квалификация на деянието повторност.
След преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, целта на наказанието, с оглед индивидуалната и генералната
превенции, тежестта на престъплението, съдът определи справедливо и
адекватно на извършеното деяние по чл.195, ал.1, т.7, вр чл.194, ал.1, вр. чл.28
ал.1 от НК, а именно наказание лишаване от свобода към минимума, а именно
една година лишаване от свобода, което след като редуцира с 1/3, наложи
осем месеца лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.”б” от
ЗИНЗС.
Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият Н. К. Н., следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР Плевен деловодни разноски в размер на 41.80 лева.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
3

Номер на акта:	31
Дата:	14 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия:	Димитър Христофоров Кирилов

Дело:	20214430200960
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 май 2021 г.

Присъда по дело №960/2021 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите