№ 31978
гр. София, 10.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110112096 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е образувано по заявление на „ПКБ“ ЕООД срещу ЕМ. Н. Г. с ЕГН:
********** за сумата 200,00 лева (двеста лева), представляваща главница по Договор за
кредит №: 30042597551/17.02.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 27.01.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 54,48 лева (петдесет и четири лева и 48 стотинки),
представляваща лихва за период от 25.06.2020 г. до 26.01.2022 г., сумата 11,86 лева
(единадесет лева и 86 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 26.03.2020
г. до 25.06.2020 г., 17,16лева (седемнадесет лева и 16 стотинки), представляваща договорно
възнаграждение за периода от 25.03.2020 г. до 25.06.2020 г., 60,00 лева (шестдесет лева),
представляваща възнаграждение за закупена услуга Фаст, 72,00лева (седемдесет и два лева),
представляваща възнаграждение за закупена услуга Флекси, както и държавна такса в
размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
180,00 лева (сто и осемдесет лева).
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
Съдът намира, че заявлението в частта относно претендираните суми за допълнителни
възнаграждения за услуга „Фаст“ и за услуга „Флекси“.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните,
породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Заявителят претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, които
претенции са в противоречие с изричните разпоредби на ЗПК.
По отношение възнаграждението за закупени пакети от допълнителни услуги – Фаст и
Флекси, заявителят посочва, че длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище
на искането му за потребителски кредит преди клиентите, без закупен такъв пакет и е
получил възможността да променя едностранно погасителния си план. Разпоредбата на
1
чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните
такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му. От друга страна, когато е
налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът
намира, че уговарянето на възнаграждение в размер, близък до размера на главницата по
кредита за посочените „услуги“, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява
нееквивалетно на насрещната престация на заемодателя. Посочените клаузи за уговаряне на
възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради изложеното, съдът
счита, че уговорката за посоченото възнаграждение освен че противоречи на чл. 10а ЗПК е в
противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на това основание. В
допълнение следва да се отбележи, че клаузата се явява и пряко насочена към заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като видно от договора за
потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е 44,64 % и добавянето
на разходите за посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок от
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При тези
съображения и на това самостоятелно основание уговорката за дължимост коментираните
възнаграждения се явява нищожна като заобикаляща императивна правна норма.
С оглед отхвърляне на заявлението за част от претенциите, то на заявителя не се дължат
разноски, съответно на тези част и искането му за съответните разноски следва да бъде
отхвърлено.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2
ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на „ПКБ“ ЕООД срещу ЕМ. Н. Г.
с ЕГН: ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за сумата 60,00 лева (шестдесет лева),
представляваща възнаграждение за закупена услуга Фаст и за 72,00 лева (седемдесет и два
лева), представляваща възнаграждение за закупена услуга Флекси., претендирани по
Договор за потребителски кредит №: 30042597551/17.02.2020 г., както и за разноски за
разликата над 13,78 лева до пълния претендиран размер за държавна такса и над 27,56 лева
до пълния претендиран размер от 180 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3