Районна прокуратура - Русе е
обвинила лицето Т.И.Я. *** в това,че на 01.04.2019 г. в с. Николово, обл. Русе,
управлявал МПС л.а. „Сеат Толедо” с per. № Р 7230 КК с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,32
на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози - престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението
срещу подсъдимия.
Подсъдимият
не се признава за виновен и дава обяснения,в които твърди,че към момента на
управление на МПС концентрацията на алкохол в кръвта му е била под границата на
съставомерния по чл.343б от НК признак – 1.2‰.
Въз основа
на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
Подсъдимият
е роден на ***г***.Български гражданин е с основно образование. Не е семеен. Осъждан
е.
Я. не притежава свидетелство за
управление на лек автомобил от никоя категория, но притежава умения да
управлява автомобил.До 01.04.2019 г. има наложени шест наказания за
нарушения по ЗДвП.
Вечерта
на 31.03.2019 г. до около 1 ч. на 01.04.2019 г. подсъдимият е с компания и употребява
алкохол - бира. На следващия ден се среща със свид. Х.
и решават да отидат на разходка до с. Николово. До там отиват с лек автомобил „Сеат
Толедо” с per. № Р 7230 КК, собственост на Б.Г., управляван от подсъдимия. С тях е
и техен познат. Подсъдимият управлява, а свид.Х. се вози
на предна дясна седалка. След 12 часа потеглят към гр. Русе като отново зад
волана е подсъдимия. По същото време в района, в близост до магазин „Пацони“ в с. Николово, контрол по движението на ППС
извършва екип на Второ РУ Русе в наряд свид. В.И. и М.Х..
Свид. И. спира за проверка подсъдимия. Я. представя
лична карта и документи на управлявания автомобил, но не и свидетелство за
правоуправление. Докато разговарят на И. му прави впечатление, че водачът лъха
на алкохол и решава да поиска съдействие от екип на Сектор ПП за проверка с
техническо средство. На място пристигат свид. В. и Н.
***. Я. отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол
и свид. В. съставя срещу подсъдимия акт за
установяване на административно нарушение за това, че отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство. Независимо от отказа свид. Н. издава на подсъдимия талон за изследване на кръв
за употреба на алкохол, като предоставя на подсъдимия 90 минути за придвижване
до УМБАЛ „Канев“ Русе. Талонът е връчен на Я. в 15,00 ч.
Подсъдимият
решава да не дава кръвна проба. До гр. Русе се прибира с такси и заедно със свид. Н. и техни общи познати отиват в заведение, където
подсъдимият отново употребява алкохол концентрат – около 200 мл. водка. Докато
разговарят си променя решението и малко преди крайния час отива да до УМБАЛ
„Канев“ Русе даде кръвна проба. Видно от протокол за химическо изследване, в изследваната
проба от кръв, взета от подс. Я. има наличие на
етилов алкохол в концентрация 1,32 на хиляда.
На 02.04.2019 г. свид. М.Д. съставя срещу подсъдимия акт за установяване на
административно нарушение за това, че управлява МПС след употреба на алкохол с
концентрация над 0,5 ‰ – 1,32‰.
Тази фактическа обстановка,съдът намира за установена въз
основа на следните доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията
на свид. В., Д., И., Н., Х., Н., както и от писмените
доказателства –автобиография и свидетелство за съдимост,справка за нарушител от
Сектор ПП Русе, актове за установяване на административно нарушение, талон за
медицинско изследване, протокол за химическо изследване, протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и техни аналози, заключенията на съдебномедицинските
експертизи.
При установяване на фактите съдът цени
обясненията на подсъдимия по следните причини:
Въпреки
отчитането на защитната теза,съдът намира,че подсъдимият е обективен,тъй като
обясненията му са последователни и логични и се подкрепят от показанията на свид.Х. и Н.. В тази насока и подсъдимия и двамата
свидетели описват една и съща фактическа обстановка състояща се от факти
изложени в една и съща последователност. Въпреки, че твърдените от подсъдим и
свидетели действия извършени от подсъдимия противоречат на елементарната
житейска логика,липсват каквито и да било доказателства, които да оборват
тезата на подсъдимия и свидетелите.
Като
има предвид горното,съдът намира,че отделните факти от приетата за установена
фактическа обстановка се установяват от следните доказателствени средства:
От свидетелството за съдимост се установява съдебното минало на подсъдимия,а
от справката на Сектор ПП – правоспособността и налаганите му наказания като
водач на МПС.
От обясненията на
подсъдимия,показанията на свид.Х. и Н. се установява поведението
на подсъдимия преди и след извършване на проверката.
Обстоятелството, че подсъдимият отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство, както и времето на
извършване на проверката се установяват от показанията на свид.В..
От протокола за медицинско
изследване се установява начина на вземане на кръвната проба и нейния номер,а
от протокола за химическо изследване се установява наличието на алкохол в
кръвта на подсъдимия и неговата точна концентрация към момента на изследването.
Съдебномедицинските
експертизи дават отговор на въпросите относно концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия съобразно обясненията му.
Приетата за
установена фактическа обстановка дава основание на съда да направи следните
правни изводи:
Подсъдимият Я. не е
осъществил състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, тъй като не се
установява по безспорен и категоричен начин, че на 01.04.2019 г. в с. Николово, обл. Русе е управлявал МПС л.а. „Сеат
Толедо” с per. № Р 7230 КК с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда - 1,32 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Видно от събраните по делото
доказателства не може да се установи с категоричност каква точно е била
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на
проверката – 13,45 ч. на 01.04.2019 г. Обстоятелството,че при спирането за
проверка подсъдимият не е проверен с техническо средство за употреба на алкохол
и не е придружен от служители на МВР до Център за спешна помощ за кръвна проба
или за изследване с доказателствен анализатор не дават възможност да се
установи по безспорен и категоричен начин концетрацията
на алкохол в кръвта му към момента на управление на МПС. Единствено е
установена по безспорен начин концентрацията на алкохол в кръвта му към момента
на кръвната проба. Това обаче не е достатъчно за да се приеме,че са изпълнени
всички обективни признаци от състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК.
Безконтролното поведение на подсъдимия през периода от час и половина му дава
възможност да твърди употреба на алкохол,което разколебава твърденията на
обвинението относно съставомерен признак от състава
на престъплението по този текст,а именно концентрация на алкохол в кръвта на
водач на МПС над 1.2 ‰. Всички изводи относно този факт,който е зададен с
конкретни параметри от законодателя биха били произволни и биха почивали на
предположения.
Липсата на този обективен признак
предвиден от законодателя в хипотезата на разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК,
дава основание на съда да приеме,че подсъдимият не е извършил престъплението и
по тази причина следва да бъде признат за невинен и оправдан.
Мотивиран така,
съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: