РЕШЕНИЕ
№ 10318
гр. София, 22.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110155357 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от С в АД против Е. М. И. с искане да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 4225,15 лв.
стойност на потребени услуги по доставка на питейна вода за периода от
22.06.2015 г. - 21.06.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата както и
сумата от 832,88 лв. мораторна лихва за забава на дължимите суми за периода
от 23.07.2015 г. - 21.06.2020 г. Ищецът твърди, че ответникът бил собственик
и ползвател на процесния имот за процесния период и са явявал потребител
на ВиК услуги по отношение на този имот. За този имот бил открит
клиентски номер, като за процесния период на база отчетените показания и в
изпълнение на чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./) във вр. с чл. 31 от Общите условия
„С в “ АД редовно издавало ежемесечни фактури за потребените и начислени
ВиК услуги за имота. Въз основа на тези фактури за процесния период за
посочения по- горе имот задължението на ответника по настоящия иск
възлизало на търсените суми. Ищецът моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи тези суми. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за
неоснователност на иска. Оспорва качеството си на потребител, наличието на
реално изпълнение на доставена питейна вода и потребени ВиК услуги.
Счита, че издадените фактури не доказвали това обстоятелство. Прави
възражение за изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се
явява, не изпраща представители, не взима становище по същество. За
1
ответника се явява особеният представител, поддържа исканията си.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за услугата
доставка и пречистване на вода, по силата на което доставчикът се е задължил
да извърши предлаганите услуги, а купувачът да се ползва от тях и да заплати
уговорената продажна цена и 2) доставената вода да е в твърдяното
количество.
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответника е доказано. Съгласно чл. 18 ЗЗД
прехвърлянето на собственост или на вещно право на ползване се
осъществява с нотариален акт и това е доказателството, което би установило
качеството „потребител“ на ответника. Доколкото по делото липсват
доказателства за извънсъдебно признание на този факт от ответника, на
основание чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да го счете за невъзникнал.
Поради гореизложеното счита, че качеството потребител на ответника е
недоказано, а искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските, такива се дължат единствено на
ответника. Доколкото от него не са сторени разноски, такива не се дължат
между страните.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С в АД, ЕИК със седалище и адрес на
управление сграда 2А, иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС срещу Е. М И., ЕГН:
********** с адрес 2, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 4225,15 лева стойност на потребени услуги по доставка на
питейна вода за периода от 22.06.2015 г. - 21.06.2020 г., за имот с адрес ,
както и законна лихва от 16.09.2022 до окончателното изплащане на сумата
като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С в АД, ЕИК иск на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД, срещу Е. М И., ЕГН: ********** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 832,88 лв. мораторна
лихва за забава върху главницата за периода 23.07.2015 г. - 21.06.2020 г., като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3