ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 482 18.03.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Елеонора Кралева
частно гражданско дело номер 67 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д.С.К., В.П.И., И.Д.М., С.И.Н., В.Б.М., „Септем груп“ ЕООД, И.Е. Ш., „Маридиа 69“ ООД, Е.Е. С.и М.Ц.М., всички със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник адв.Татяна Тотева, против Определение № 903/28.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 762/2017 г. по описа на РС – Несебър, с което е оставена без разглеждане молбата им по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното делото определение № 706/04.10.2018 г. в частта му за разноските.
В жалбата се изразява недоволство от постановеното определение, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателите, районният съд неправилно е оставил без разглеждане молбата им по чл.248 ГПК, поради липса на представен списък на разноските, като в тази връзка считат, че е налице основание за допълване на определението в частта му за разноските, тъй като съдът не се е произнесъл по разноските при прекратяване на делото, въпреки направените за това искания в писмените отговори на ответниците и представените договори за правна помощ. Предвид горното, жалбоподателите считат, че след като в прекратителното определение на съда не е засегнат въпросът за разноските, то непредставянето на списък е ирелевантно за правото на страната да поиска изменение или допълване на съдебния акт в тази му част. Молят въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на районния съд с указания за произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили отговор по жалбата от насрещните страни, не се взема становище.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, данните по делото и разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 762/2017 г. по описа на РС-Несебър е образувано по предявен иск от Валя Стоянова Семкова в качеството й на управител и представляващ „Европа 7“ ЕООД против Етажните собственици в комплекс „Лагуна 2“, к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър, с правно основание чл.40 ЗУЕС – за отмяна като незаконосъобразни на решенията, взети на проведеното на 13.07.2017 г. Общо събрание на Етажната собствност.
В срока по чл.131 ГПК, на 05.01.2018 г., на 15.01.2018 г. и на 30.01.2018 г. са постъпили писмени отговори от ответниците Д.С.К., В.П.И., И.Д.М., С.И.Н., В.Б.М., „Септем груп“ ЕООД, И.Е. Ш., „Маридиа 69“ ООД, Е.Е. С.и М.Ц.М., всички представлявани от адв.Марин Милев. С писмените отговори са направени искания за присъждане на направените съдебни разноски, като са приложени адвокатски пълномощни и договори за правна защита и съдействие, съгласно които всеки от посочените ответници е заплатил в брой на адв.Милев адвокатско възнаграждение от по 250 лв. за процесуално представителство и защита по делото. С допълнителни молби от 02.05.2018 г. и 03.07.2018 г., горните ответници са уведомили съда, че оттеглят пълномощията си от адв.Милев и упълномощават адв.Т.Т., която да ги представлява по делото.
С определение № 706/04.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 762/2017 г. по описа на РС-Несебър, на основание чл.129, ал.3 ГПК съдът е прекратил производството по делото, поради неотстраняване на нередовности по исковата молба в срок, за които е било указано на ищеца с разпореждане от 29.08.2018 г. В определението за прекратяване на делото липсва произнасяне по въпроса за разноските на ответната страна.
В
срока за обжалване на определението от 04.10.2018 г., адв.Татяна Тотева е
депозирала молба по чл.248, ал.1 ГПК с искане за изменението му в частта за
разноските, като в полза на ответниците-настоящи жалбоподатели се присъдят
направените от тях съдебни разноски, съгласно представените договори за правна
помощ и съдействие. Предвид обстоятелството, че в молбата адв.Тотева е
посочила, че искането изхожда от етажната собственост, а не от отделните етажни
собственици, районният съд е дал указания за подаване на нова молба с посочване
на конкретните ответници, които са упълномощили адв.Тотева да ги представлява
по делото и които претендират присъждане на разноски. В изпълнение указанията
на съда, по делото е постъпила молба от адв.Тотева като процесуален
представител на Д.С.К., В.П.И., И.Д.М., С.И.Н., В.Б.М., „Септем груп“ ЕООД, И.Е.
Ш., „Маридиа 69“ ООД, Е.Е. С.и М.Ц.М., всички чрез адв.Тотева, с която се
поддържа искането по чл.248, ал.1 ГПК.
С
обжалваното понастоящем определение № 903/28.11.2018 г. районният съд е приел,
че молбата на ответниците по чл.248, ал.1 ГПК е недопустима и е оставил същата
без разглеждане. В тази връзка е прието, че ответниците не са представили
списък на разноските по чл.80 ГПК и правото им да искат изменение на
прекратителното определение в частта за разноските е ненадлежно упражнено,
поради което искането е недопустимо, като съдът се е позовал на т.9 от ТР от
06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Бургаският окръжен съд не споделя изводите на първата инстанция за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК, като намира частната жалба за основателна, а обжалваното определение № 903/28.11.2018 г. на НРС за неправилно и незаконосъобразно.
С разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК е предоставено право на всяка от страните по спора да иска допълване или изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските. Съгласно чл.78 ГПК всяка от страните има право да й бъдат присъдени разноски в зависимост от изхода на спора, поради което ако страните са направили искане за присъждане на разноски, съдът дължи произнасяне по исканията на двете страни. Ако обаче съдът не се е произнесъл по някое от исканията за разноски, разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предоставя възможност на съответната страна да иска допълване на съдебния акт
Съгласно задължителните разяснения на ВКС, дадени в т.8 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК са разграничени две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски.
Аналогично на чл.250 ГПК, първата хипотеза
обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и
прието искане за разноски. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно
направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на
представен списък по чл.80 ГПК, поради което и представянето на списък на
разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му
част. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК, съдът е определил дължимите
разноски и е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с
нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително
произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и
правната последица, установена с чл.80, изр.2 ГПК, настъпва само по отношение
на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на
неговото допълване.
В конкретния случай, тъй като при прекратяване на делото районният съд не се е произнесъл по направеното от ответниците в писмените им отговори искане за присъждане на разноските по делото, следва да се приеме, че е налице първата хипотеза на чл.248, ал.1 ГПК, а именно – искане за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, а не неговото изменение в тази част, както неправилно е приел НРС. При това положение и с оглед разясненията в ТР № 6/2012 г. на ВКС, въззивната инстанция намира за неправилни изводите на районния съд за недопустимост на молбата по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като не бил представен списък по чл.80 ГПК, като в тази връзка неправилно е и позоваването от съда на т.9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл.80, изр.2 ГПК намира приложение единствено при искане за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските, но не и при искане за допълване на съдебното определение. В настоящият случай се касае до искане за допълване на определението, тъй като НРС е пропуснал да се произнесе по претенцията за разноски, поради което не е необходимо представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК.
Предвид горното, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за произнасяне по молбата на ответниците Д.С.К., В.П.И., И.Д.М., С.И.Н., В.Б.М., „Септем груп“ ЕООД, И.Е. Ш., „Маридиа 69“ ООД, Е.Е. С.и М.Ц.М. по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определение № 706/04.10.2018 г. по г.д.№ 762/2017 г. по описа на НРС в частта за разноските.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 903/28.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 762/2017 г. по описа на РС – Несебър, с което е оставена без разглеждане молбата на ответниците Д.С.К., В.П.И., И.Д.М., С.И.Н., В.Б.М., „Септем груп“ ЕООД, И.Е. Ш., „Маридиа 69“ ООД, Е.Е. С.и М.Ц.М., по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело определение № 706/04.10.2018 г. в частта му за разноските.
ВРЪЩА делото на РС – Несебър за произнасяне по молбата на ответниците Д.С.К., В.П.И., И.Д.М., С.И.Н., В.Б.М., „Септем груп“ ЕООД, И.Е. Ш., „Маридиа 69“ ООД, Е.Е. С.и М.Ц.М., по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определение № 706/04.10.2018 г. по г.д.№ 762/2017 г. по описа на НРС в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.