Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 21.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение,
І-6 състав
в публичното на двадесет и
седми февруари
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдия Алексиева
гр. дело № 10567 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от „Р. /Б./” ЕАД срещу И.Г. Г. и Л.Г.Г., с която са предявени пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че първият ответник И. Г. е длъжник на Банката за задължения,
произтичащи от договор за банков кредит № 55655/19.06.2008 г., изменен и
допълнен с Анекс № 1 от 26.09.2009 г., Споразумение от 15.06.2010 г., Анекс № 2
от 25.06.2010 г., Анекс № 3 от 29.10.2010 г., Анекс № 4 от 31.01.2011 г. и
Анекс № 5 от 30.06.2011 г. към него, с който на кредитополучателя е предоставен
кредит в размер на 300 000 евро. Поддържа се, че ответникът е солидарно
задължен по силата на чл.121 от ЗЗД, съобразно разпоредбите на чл.8 и сл. от
договора. Твърди се, че вноските от 06.08.2012 г. до 05.02.2014 г. не са
платени на падежа, като последното плащане е извършено на 31.07.2012 г. в
размер на 2 623,31 евро. Поддържа се, че за част от вземането в размер на 200
000 евро-главница, законна лихва от 06.03.2014 г. и разноски, има издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 07.03.2014 г. по ч.гр.д.
№ 11718/2014 г. на СРС, 35 състав, които са влезли в сила и въз основа на тях е
образувано изпълнително дело № 935/2014 г. по описа на ЧСИ С.Я.. Поддържа се,
че към 08.08.2016 г. вземането на Банката по изпълнителното дело е в размер на
200 000 евро-главница, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2014 г. до
окончателното изплащане, която към 08.08.2016 г. възлиза на 49 376,50 евро,
разноски 25 237,03 лв. Поддържа се, че по изпълнителното дело са предприети
действия спрямо недвижим имот, ипотекиран в полза на Банката. Същият е
реализиран по реда на публичната продан, но до датата на исковата молба
постановлението за възлагане не е влязло в сила и няма постъпили суми за
погасяване на задължението. Поддържа се, че с оглед на горното Банката се явява
кредитор с безспорно налично вземане, което е възникнало на 19.06.2008 г. и до
датата на предявяване на исковата молба не са удовлетворени. Поддържа се, че на
18.12.2012 г. първият ответник сключва брачен договор със съпругата си-втората
ответница, по силата на който придобитите по време на брака недвижими имоти в
режим на СИО, преминават безвъзмездно в изключителна собственост на
ответницата, като първият ответник прехвърля ½ идеална част от:
апартамент № 16, находящ се в гр. София, ул. „*******, ет.4, на кота + 11,20
метра, заедно с мазе № 16, апартамент № 17, находящ се в гр. София, ул. „*******,
ет.4, на кота + 11,20 метра, заедно с мазе № 17 и гараж № 4, находящ се в гр.
София, ул. „*******, на партер, кота +0.00. Твърди се, че с тази сделка
ответникът умишлено е увеличил платежната си неспособност и по този начин пряко
и непосредствено е увредил Банката-кредитор, намалявайки имуществото си и
създавайки затруднения за удовлетворяване на вземанията.
Моли
съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна
спрямо ищеца сключената сделка, а именно: брачен договор от 18.12.2012 г., с
нотариална заверка на подписите с рег. № 7976/2012 г. и нотариална заверка на
съдържанието рег. № 7977/2012 г., том 3, № 107 на нотариус В.В., нотариус в
район РС София, рег. № 268 на НК, вписан в СВ-гр. София при АВ с акт № 200, том
ІІ, рег. № 7976/2012 г., сключен между И.Г. Г. и Л.Г.Г. до размера на ½
идеална част от недвижимите имоти.
Претендират
се разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл.367, ал.1 от ГПК ответниците
депозират писмен отговор чрез процесуалния си представител адвокат К., надлежно
упълномощена с пълномощно приложено към делото.
Ответниците
считат исковете за допустими, но неоснователни. Твърди се, че отменителните
искове могат да бъдат предявени само срещу главния длъжник по правоотношението,
какъвто И. Г. не е. Твърди се, че ответникът е солидарен длъжник, но не и
кредитополучател по договора за банков кредит. Поддържа се, че въпреки, че в
договора ответникът е посочен като солидарен длъжник, то от разпоредбите на
самия договор следва да се приеме, че същият е поръчител. На следващо място се
твърди, че ищецът не се явява кредитор на първия ответник. Оспорва в полза на
кредитора да съществува действително вземане спрямо ответника, произтичащо от
процесния договор за банков кредит. Поддържа се, че при положение, че публичаната
продан е реализирана, то кредиторът следва да получи плащане на продажната цена
и за него липсва правен интерес да води отменителен иск. Поддържа се, че
продаденият на публична продан имот е бил застрахован в полза на Банката с
договор за имуществена застраховка за периода от 04.07.2012 г.-03.07.2013 г. и
14.08.2014 г.-13.08.2015 г., по които длъжникът е плащал редовно
застрахователни премии. Поддържа се, че през периода 14.08.2014 г.-13.08.2015
г. е настъпило застрахователно събитие и застрахователят е заплатил
застрахователно обезщетение в полза на банката кредитор, поради което липсва
интерес да получи отново същата сума като задължение по договор за банков
кредит и ако това бъде допуснато би се стигнало до неоснователно обогатяване.
Твърди се, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
В срока
по чл.372 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Оспорва
твърдението, че ответникът има качеството на поръчител. Твърди, че същият е
сключил договора в качеството си на съдлъжник. Независимо от горното твърди се
нова практика на ВКС, съобразно която е допустимо спрямо поръчителя да се
проведе иск по чл.135 ЗЗД. Поддържа се, че дори в хода на настоящото
производство, след постановяване на разпределение и влизането му в сила, да
постъпи сума за частично погасяване на вземането, то ще остане неудовлетворено
в огромен размер, тъй като имотът е възложен за сума в размер на 158 010 лв., а
вземането надхвърля сумата от 500 000 лв. Поддържа се, че твърденията на
ответниците за липса на вземане на Банката, поради неговото погасяване, са
голословни и не се подкрепят от никакви доказателства. Твърди се, че вземането
на Банката е възникнало със сключването на договора, без значение е кога е
настъпила неговата изискуемост.
В срока
по чл.373 ГПК ответниците депозират допълнителен отговор. Твърди се, че
фигурата „солидарен длъжник“ по принцип на съществува и ищецът следва да
докаже, че ответникът е поел задължението да отговаря солидарно с главния
длъжник по договора. Поддържа се, че ищецът не е упражнил надлежно правото си
да направи кредита предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Твърди се, че искът
е недопустим, тъй като е предявен след погасяване на поръчителството на основание
чл.147, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което производството по делото следва да бъде
прекратено.
Ищецът,
чрез своя процесуален представител поддържа така предявения иск в съдебно
заседание. Подробни съображения е изложил в представените по делото писмени
бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са се
намирали в граждански брак, както към момента на сключване договора за кредит,
така както и към настоящия момент.
Ответниците
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват предявените
искове. Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Подробни съображения излагат в депозираните по делото писмени бележки.
От събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие
за установено следното от фактическа
страна:
На
19.06.2008 г. между „Р. /Б./ ЕАД, „Н. С“ ООД в качеството на кредитополучател, И.Г.
Г.-съдлъжник и Н.В.И.- съдлъжник, е сключен договор за банков кредит № 55655,
по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер
на 300 000 евро за инвестиция в недвижим имот, със срок на погасяване на
кредита 15.06.2018 г. Уговорени са договорна и наказателни лихви. По силата на
договора-чл.8 ответникът Г. в качеството си на съдлъжник неотменимо и
безусловно се е задължил да изплати всички задължения на кредитополучателя към
Банката по договора и последващо сключени анекси към него, включващи главница,
лихва, наказателна лихва, разноски по обслужването на кредита, разноски по
събирането на кредита по съдебен или извънсъдебен ред и се е задължил да
отговоря солидарно с кредитополучателя при условията на чл.121 и сл. от ЗЗД. С
последващи пет анекса и споразумение, страните са предоговаряли условията на
договора за кредит.
На
07.03.2014 г. в полза на Банката е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от същата
дата по ч.гр.д. № 11718/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, по
силата на които „Н. С“ ООД в качеството на кредитополучател, И.Г. Г. - съдлъжник
и Н.В.И.- съдлъжник са осъдени да заплатят солидарно на „Р. /Б./“ ЕАД сумата от
200 000 евро-главница, частично предявена от общо претендираната в размер
на 250 390 евро по договор за банков кредит № 55655/19.06.2008 г., Анекс №
1/26.09.2009 г., Споразумение от 15.06.2010 г., Анекс № 2/25.06.2010 г., Анекс
№ 3/29.10.2010 г., Анекс № 4/31.01.2011 г. и Анекс № 5/30.06.2011 г., с
настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 25.02.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 06.03.2014 г. до изплащане на вземането,
както и 12 183,32 лв. разноски по делото.
Изпълнителният лист от 07.03.2014 г. е представен за
принудително събиране на сумите по него пред ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20148440400935. По
изпълнителното дело и с постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в
сила на 07.02.2017 г., ипотекираният в полза на Банката имот, като обезпечение
на вземанията по договора за кредит е възложен след извършена публична продан
за сумата от 158 010 лв.
Установява се, че на 14.01.2016 г. на Банката е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2 392,20 лв. на основание
комбинирана застрахователна полица имущества за възстановяване на загубите
нанесени на застрахованото недвижимо имущество-ипотекирания имот в с.Локорско.
Между страните не е било спорно, че както към 19.06.2008 г.,
така и към настоящия момент двамата ответници има сключен граждански брак.
На 18.12.2012 г. между двамата ответници е сключен брачен
договор на основание чл.37 и сл. от СК, по силата на който страните са се
договорили, че недвижимите имоти, придобити в режим на СИО ще преминат
безвъзмездно в изключителна собственост на съпругата Л.Г.Г., а именно:
апартамент № 16 и № 17, находящи се в гр. София, район В., ул. „******* на
сградата, на четвърти етаж, на кота + 11,20 м, със застроена площ на жилището
от 52,20 кв.м. и 60,90 кв.м., заедно с мазе № 16 и мазе № 17, и двете с площ от
3,83 кв.м., заедно с 3,14% ид.ч. и съответно 3,39 % ид.ч. от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху имот, в който е
построена сградата, съставляващ УПИ ХІV-405 от кв.184Е по плана на гр. София,
район В., местността „ж.к.Гърдова глава“ целият с площ 1458 кв.м., гараж № 4,
находящ се в същата сграда на кота + 0,00 м, със застроена площ от 32,05 кв.м.
и 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 37914.6844.1166, с адрес на поземления имот:
с.Кокаляне, район Панчарево, м. Зона за отдих с площ на целия имот 2476 кв.м.
Така установената фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото писмени доказателства.
Между събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
При така
установената фактическа обстановка съдът квалифицира от правна страна предявеният иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД
да бъдат обявени за относително недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, е материално преобразуващо право, а искът, с който се
упражнява, е конститутивен. Целта му е да запази от намаляване длъжниковото
имущество и да го приготви за принудително изпълнение, като върне спрямо
кредитора отчуждения с увреждащата го сделка имот в патримонуима на длъжника.
На първо място по възражението за
недопустимост на предявения иск спрямо ответницата Л.Г.. Същото е
неоснователно. Неправилно ответницата се позовава на Тълкувателно решение от
29.12.2014 г., доколкото и в случая приетото в него е неотносимо, тъй като
ответницата не отговаря по предявения срещу нея иск в качеството си на длъжник
на Банката /такава претенция от страна на ищеца няма/, а отговаря в качеството
си на страна по атакуваната сделка, т.е. приобретател на ½ идеална част
от недвижимите имоти, собственост на длъжника-съпруг.
Безспорно искът по чл. 135 ЗЗД е
облигационен, а не вещен. За допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД следва да
бъдат конституирани страните по сделката, чиято относителна недействителност се
иска, които се явяват задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК и
тяхното участие в производството е условие за допустимостта на процеса. Предвид
еднаквостта на материалноправното положение на страните по разпоредителната
сделка, чиято относителна недействителност е предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, те
имат качеството на задължителни другари и главна страна- ответник в
производството. В случая съпругата на първия ответник е страна по атакувания
договор и на това основание се явява задължителен другар.
По същество на спора.
От
фактическа страна безспорно ищецът доказа качеството си на кредитор спрямо
ответника И.Г. Г., както и че вземането му е възникнало преди разпоредителната
сделка с процесните недвижими имоти.
Неоснователно
е възражението на ответника, че има качеството на поръчител, а не на съдлъжник.
Поръчителството
е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да
отговаря за изпълнението на задължението на третото лице. При пасивната
солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и
кредиторът може да изпълнението й от всеки съдлъжник. Основната отлика между
поръчителството и солидарните задължения е, че отговорността на поръчителя има
акцесорен характер, а солидарните задължения са самостоятелни.
В
случая и видно от договора, ответникът изрично се е съгласил да отговаря в
качеството си на съдлъжник при условията на чл.121 ЗЗД, в резултат на което е
възникнала пасивна солидарност по силата на договора. Видно от договора от
19.06.2008 г. като обезпечаване на кредита страните не са уговорили поръчителство
от страна на ответника, тъй като по своята правна същност поръчителството е
лично обезпечение, каквото с процесния договор не е уговаряно.
Ето
защо съдът приема, че ответникът има качеството на съдлъжник по договора, а не
на поръчител.
На следващо място безспорно се
установи, че вземането на ищеца е възникнало преди датата на сключване на
договора 18.12.2012 г. Вземането е възникнало още с усвояването на кредита през
2008 г. От представените писмени доказателства се установява, че кредитът е престанал да бъде обслужван още на 31.07.2012 г., когато е
извършено последното плащане, след което не е платена нито една погасителна
вноска, издадена е заповед за незабавно изпълнение. Длъжникът-първият ответник е знаел за увреждането-знаел е, че ищецът е негов кредитор. Това знание безспорно се установява с признанията на
ответника, обективирани в Анекс № 1/26.09.2009 г., Анекс № 2/25.06.2010 г.,
Анекс № 3/29.10.2010 г., Анекс № 4/31.01.2011 г., Анекс № 5/30.06.2011 г.,
всичките предхождащи датата на сключване на договора -18.12.2012 г. и всички
съдържащи признание от ответника за дължимост на главница, договорна и
наказателна лихви именно по процесния договор за кредит. В случая е без
значение фактът на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като за успешното провеждане на иска с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вземането на увреденото лице не е необходимо
да е изискуемо и ликвидно.
По силата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД
кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на
него всички действия, с които длъжникът го уврежда. Целта на отменителния иск е
да се възпрепятствува недобросъвестният длъжник да намали възможностите за
удовлетворяване на кредитора, а такава възможност има не само когато вземането
е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или
преди с решение на съд то да бъде признато в определен размер. От значение е
вземането да предшествува по време увреждащото действие на длъжника. Това
действие може да увреди лицата, който вече са кредитори, т. е. които имат
възникнало вече вземане. Такова е и вземането, което е било обявено за
предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора за възникнало вече вземане (условията за което са предварително
уговорени между страните - забава на плащането на погасителна вноска за
определен срок и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем), настъпващо с волеизявление само на едната от страните. Законът не
съдържа условие вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо,
още по-малко отрича правото на кредитора да иска обявяване на
недействителността по отношение на себе си на сделка в случай на обявена
предсрочна изискуемост на вземането.
В този
смисъл и Решение № 362 от
16.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2574/2015 г., IV г. о., ГК.
Безспорно е налице увреждащо действие от
страна на ответника.
Увреждащо кредитора е всяко правно или
фактическо действие на длъжника, с което се осуетява или затруднява
осъществяването на правото на кредитора да се удовлетвори от длъжниковото
имущество. Без значение е дали длъжникът притежава друго имущество, от което
кредиторът да се удовлетвори, тъй като оспорената сделка страда само от
относителна недействителност, която лесно може да се преодолее, като длъжникът
изплати задължението си към кредитора или искът на кредитора за вземането бъде
отхвърлен. В този
смисъл е и установената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, обективирана в Решение № 320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1379/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 322 от 29.10.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 2761/2015 г., IV г. о., ГК.
Безспорно и предвид
обстоятелството, че приобретателят по сделката ответницата Л.Г.Г. е съпруга на първия
ответник, то е налице и хипотезата на ал. 2, пр. 2 на чл. 135 ЗЗД, при което знанието за увреждане се предполага, която
законова презумпция не е оборена.
С оглед на фактическата
обстановка и формираната съдебна практика, предявеният иск се явява основателен
и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен изцяло.
При това положение и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 2 098,30 лв.-разноски за заплатени държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за недействителен на основание
чл. 135 ЗЗД по отношение на „Р. /Б./ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, брачен договор от 18.12.2012 г., с нотариална заверка
на подписите peг. № 7976/2012 г. и нотариална заверка на
съдържанието peг. № 7977/2012 г., том 3, № 107 на нотариус В.В., нотариус в район PC
София, peг. № 268 на НК, вписан в Служба по
вписванията - гр. София при АВ, с Акт № 200, том II, peг. № 7976/2012 г., сключен между И.Г. Г., ЕГН **********,*** и Л.Г.Г., ЕГН **********,***, с който първият ответник се е разпоредил в полза на
втория ответник със следните имоти:
АПАРТАМЕНТ № 16 /шестнадесет/, находящ се в
гр. София, Столична община - район „В.", ул. „*******/две/, вход А на
сградата, на четвърти жилищен етаж, на кота +1 1.20 метра, със застроена площ
на жилището от 52.20 кв.м. /петдесет и две цяло и двадесет стотни квадратни
метра/, състоящ се от входно антре, дневна- трапезария с кухненски бокс,
спалня, баня с тоалетна и тераса с площ от 48.80 кв.м. /четиридесет и осем цяло и осемдесет стотни квадратни метра/,
при съседи: коридор, стълбище, улица, от две страни двор, апартамент № 17 и
асансьор, заедно с МАЗЕ № 16 /шестнадесет/, във вход А на сутерен, на кота -
2.80 метра, с площ от 3.83 кв.м. /три цяло и осемдесет и три стотни квадратни
метра/, при съседи: коридор, мазе № 15, стълбище и мазе № 17 и заедно с 3.14 %
ид.ч. /три цяло и четиринадесет стотни върху сто идеални части/ от общите части
на сградата, равняващи се на 14.29 или общо за апартамента с мазето 119.12
кв.м. /сто и деветнадесет цяло и дванадесет стотни квадратни метра/ и 3.14 % от
правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, съставляващ
съгласно доказателствения нотариален акт УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № XIV-405
/четиринадесети отреден за имот планоснимачен номер четиристотин и пет/ от кв.
184 Е /сто осемдесет и четири, буква „Е"/ по плана на гр. София, район „В.",
местността „ж.к. Гърдова глава", целият с площ от 1458 кв.м. /хиляда четиристотин
петдесет и осем квадратни метра/, при граници по стара скица: улица, УПИ
VIII-351, УПИ IX-352, УПИ Х-404, УПИ XIII-406, с административен адрес: гр.
София, район „В.", ул. „*******/две/, като гореописаният апартамент
съгласно актуална скица и съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 681 34.1 935.405.1.1
3 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда деветстотин
тридесет и пет точка четиристотин и пет точка едно точка тринадесет/, който
самостоятелен обект е в сграда с адрес: гр. София, район „В.", ул. „*******,
вх.А, ет.4, ап. 16, с предназначение: жилище, апартамент, с брой нива на
обекта: 1 /едно/, с посочена в документа площ 52.20 кв.м. /петдесет и две цяло
и двадесет стотни квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сградата
- имоти с идентификатори: на същия етаж: под обекта: 68134.1935.405.1.9 и над обекта: няма, с
прилежащи части: тераса с площ 48.80 кв.м. /четиридесет и осем цяло и осемдесет
стотни квадратни метра/, мазе № 16 /шестнадесет/ с площ 3.83 кв.м. /три цяло и
осемдесет и три стотни квадратни метра/, заедно с 3.14 % ид.ч. /три цяло и
четиринадесет стотни върху сто идеални части/ от общите части на сградата, като
самостоятелният обект се намира в сградата № 1 /едно/, на четири етажа,
разположена в поземлен имот с идентификатор 681 34.1935.405;
АПАРТАМЕНТ № 17 /седемнадесети/, находящ се
в гр. София, Столична община - район „В.", ул. „*******/две/, вход А на сградата,
на четвърти жилищен етаж, на кота +1 1.20 метра, със застроена площ на жилището
от 60.90 кв.м. /шестдесет цяло и деветдесет стотни квадратни метра/, състоящ се
от дневна-трапезария с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераси с площ
от 46.90 кв.м. /четиридесет и шест цяло и деветдесет стотни квадратни метра/,
при съседи коридор, асансьор, апартамент № 16, двор, апартамент № 33 от вх.
„Б", улица и стълбище, заедно с МАЗЕ № 17 /седемнадесет/, във вход
„А" на сутерен, на кота -2.80 метра, с площ от 3.83 кв.м. /три цяло
осемдесет и три стотни квадратни метра/, при съседи: от две страни коридор,
мазе № 16 и стълбище и заедно с 3.39 % ид.ч. /три цяло и тридесет и девет
стотни върху сто идеални части/ от общите части на сградата, равняващи се на 15.44
кв.м. /петнадесет цяло и четиридесет и четири стотни квадратни метра/ или общо
за апартамента с мазето 127.07 кв.м. /сто двадесет и седем цяло и седемдесет
стотни квадратни метра/ и 3.39 % ид.ч. /три цяло тридесет и девет стотни върху
сто идеални части/ от правото на строеж върху имота, в който е построена
сградата, съставляващ съгласно доказателствения нотариален акт УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № XIV-405 /четиринадесети отреден за имот планоснимачен номер
четиристотин и пет/ от кв. 184 Е /сто осемдесет и четири, буква „Е"/ по
плана на гр. София, район „В.", местността „ж.к. Гърдова глава",
целият с площ от 1458 кв.м. /хиляда четиристотин петдесет и осем квадратни
метра/, при граници по стара скица: улица, УПИ VIII-351, УПИ IX-352, УПИ Х-404,
УПИ XIII-406, с административен адрес: гр. София, район „В.", ул. „*******/две/,
като гореописаният апартамент съгласно актуална скица и съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 681 34.1 935.405.1.14 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка хиляда деветстотин тридесет и пет точка четиристотин и пет точка
едно точка четиринадесет/, който самостоятелен обект е в сграда с адрес: гр.
София, район „В.", ул. „*******, вх.*******/седемнадесет/, с
предназначение: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1/едно/, с посочена
в документа площ 60.90 кв.м. /шестдесет цяло и деветдесет стотни квадратни
метра/, при съседи на самостоятелни обекти в сградата-имоти с идентификатори: на същия етаж 681 34.1 935.405.1.1 3 под обекта 68134.1935.405.1.10
и над обекта: няма, с прилежащи части: тераси с площ от 46.90 кв.м.
/четиридесет и шест цяло и деветдесет стотни квадратни метра/, мазе № 17
/седемнадесет/, с площ от 3.83 кв.м./три цяло осемдесет и три стотни квадратни
метра/, заедно с 3.39 % ид.ч. /три цяло тридесет и девет стотни върху сто
идеални части/ от общите части на сградата, като самостоятелния обект се намира
в сграда № 1 /едно/, на четири етажа, разположена в поземлен имот с
идентификатор 681 34.1 935.405 и
ГАРАЖ № 4 /четири/, находящ се в гр. София,
Столична община - район „В.", ул. „*******/две/, вход А на сградата, на
партер, кота+0.00 метра, със застроена площ от 32.05. кв.м. /тридесет и две
цяло и пет стотни квадратни метра/, при съседи: улица, входно предверие,
помещение за ел.табло, апартамент № 4 и гараж № 5 и заедно с 1.16 % ид.ч. /едно
цяло и шестнадесет стотни върху сто идеални части/ от общите части на сградата,
равняващи се на 5.30 кв.м. /пет цяло и тридесет стотни квадратни метра/ или
общо 37.35 кв.м. /тридесет и седем цяло и тридесет и пет стотни квадратни
метра/ и 1.16 % ид.ч. /едно цяло и шестнадесет стотни върху сто идеални части/
от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата, съставляващ
съгласно доказателствения нотариален акт УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № XIV-405 /четиринадесети отреден за имот планоснимачен номер
четиристотин и пет/ от кв. 1 84 Е /сто осемдесет и четири, буква „Е"/ по
плана на гр. София, район „В.", местността „ж.к. Гърдова глава",
целият с площ от 1458 кв.м. /хиляда четиристотин петдесет и осем квадратни
метра/, при граници по стара скица: улица, УПИ VIII-351, УПИ IX-352, УПИ X-
404, УПИ XIII-406, с административен адрес: гр. София, район „В.", ул. „*******/две/,
като гореописаният апартамент съгласно актуална скица и съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 681 34.1 935.405.1.37 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири точка хиляда деветстотин тридесет и пет точка четиристотин и пет точка
едно точка тридесет и седем/, който самостоятелен обект е в сграда с адрес: гр.
София, район В., ул. „*******,
ет.0, гараж № 4, с предназначание: гараж в сграда брой нива на обект : едно, с
посочена в документ площ 32,05 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата-имоти с идентификатори: на същия етаж 68134.1935.405.1.38,
68134.1935.405.1.36, под обекта: 68134.1935.405.1.102 и над обекта:
68134.1935.405.1.4, с прилежащи части: 1,16 % ид.ч. от общите части на сградата,
като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, на четири етажа, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.1935.405. ДО РАЗМЕРА НА ½
ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ГОРЕОПИСАНИТЕ НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ.
ОСЪЖДА И.Г. Г., ЕГН **********,*** и Л.Г.Г.,
ЕГН **********,***
да заплатят на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на „Р. /Б./ ЕАД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 2 098,30
лв.- /две хиляди деветдесет и осем и
0,30 лв./ разноски направени
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: