№ 19483
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110101843 по описа за 2025 година
З. Р. А. е предявила срещу В. Б. Б. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., ведно със законната
лихва от 08.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и доброто име,
репутация, страдания, стрес, безсъние и влошаване на психическото състояние причинени от
публикация на 08.11.2024 г., съдържащи твърдения публикувани в групата „За качествена и
иновативна образователна система“, поддържана в социалната мрежа „Фейсбук“ с
твърдения: „тук вече говорим за системен тормоз и агресия както към учениците, така и
към учителите“, както и от петиция „За отстраняване на З. А. от ръководството на 22 СЕУ
София“ публикувана на 08.11.2024 г. на следния интернет адрес:
https://www.peticiq.com/zornica_angelova, с твърдения: „…въпросното лице (т.е. зам.
директорът и наш Доверител - З. А.) упражнява системен психически тормоз върху
ученици и учители, извършва константна злоупотреба с предоставените и права, изразява
неприкрито за накърняване достойнството и правата на ученици и учители“, „Примери за
отправените обвинения са изказани заплахи по адрес па учител по български език, който
бидейки невинен свидетел на публично унижение и агресия към ученичка от страна на Г-
жа З. А., е направил опит да защити ученичката, подложена на психически тормоз... “; „…
Г-жа А. отправя заплаха към учителката, защитила детето („ако това се случи още
веднъж, ще те изкривя“). Вследствие въпросният учител подава молба за напускане, а
нейните ученици са напълно съкрушени и се страхуват как ще продължат да посещават
това учебно заведение и как ще продължи обучението им…“; „З. А. заплашва учениците от
втори гимназиален етап, че ще ги лиши от получаване на стипендии, като по този начин
тя злоупотребява с правата си и много вероятно опитва да укрива средства, отпуснати
от държавата за стимулиране развитието и себеусъвършенстването на учениците. Пред
свидетели системно са изказани заплахи и упреци безпричинно. Дефиницията на това
поведение спрямо останалите е „малтретиране, злоупотреба с личностната психика на
индивидите и психически тормоз… “; „…З. А. не само заплашва един човешки живот, но и
Всява страх в сърцата на учителите, станали жертви на нейното непристойно
поведение!...“.
Ищецът твърди, че на 08.011.2024 г. ответникът в своя публикация в групата „За
качествена и иновативна образователна система“, поддържана в социалната мрежа
1
„Фейсбук“ е изказал твърдение: „тук вече говорим за системен тормоз и агресия както към
учениците, така и към учителите“, приканвал към създаването на онлайн петиция „За
отстраняване на З. А. от ръководството на 22 СЕУ София“ публикувана на следния интернет
адрес: https://www.peticiq.com/zornica_angelova, с твърдения: „…въпросното лице (т.е. зам.
директорът и наш Доверител - З. А.) упражнява системен психически тормоз върху ученици
и учители, извършва константна злоупотреба с предоставените и права, изразява неприкрито
за накърняване достойнството и правата на ученици и учители“, „Примери за отправените
обвинения са изказани заплахи по адрес па учител по български език, който бидейки
невинен свидетел на публично унижение и агресия към ученичка от страна на Г-жа З. А., е
направил опит да защити ученичката, подложена на психически тормоз... “; „… Г-жа А.
отправя заплаха към учителката, защитила детето („ако това се случи още веднъж, ще те
изкривя“). Вследствие въпросният учител подава молба за напускане, а нейните ученици са
напълно съкрушени и се страхуват как ще продължат да посещават това учебно заведение и
как ще продължи обучението им…“; „З. А. заплашва учениците от втори гимназиален етап,
че ще ги лиши от получаване на стипендии, като по този начин тя злоупотребява с правата
си и много вероятно опитва да укрива средства, отпуснати от държавата за стимулиране
развитието и себеусъвършенстването на учениците. Пред свидетели системно са изказани
заплахи и упреци безпричинно. Дефиницията на това поведение спрямо останалите е
„малтретиране, злоупотреба с личностната психика на индивидите и психически тормоз… “;
„…З. А. не само заплашва един човешки живот, но и Всява страх в сърцата на учителите,
станали жертви на нейното непристойно поведение!...“. Публикациите във „Фейсбук“
групата и петицията станали достояние на неограничен брой хора, като петицията била
възпроизведена на в статия на интернет-страницата www.glasnews.bg. Ищцата тежко била
изживяла публикуваните по неин адрес нападки и лъжлива информация, които не са
подкрепени от каквито и да било доказателства, като изпитвала страх да не загуби работата
си и доброто си име сред колеги, ученици и родители. Поддържа, че в резултата на
публикациите ищцата била претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване
на честта и доброто име, психически болки и страдания. Моли съда да уважи иска.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ищцата поддържа исковата
си молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който се оспорват предявения иск. Оспорва, че процесните публикации да са били направени
от ответницата, както и че същите имали съдържанието посочено в исковата молба. Посочва
се, че процесните твърдения били извадени от контекста и по този начин придобивали
съвсем различен смисъл. Излагат се твърдения, че действията на ответницата не били
насочени към засягането на честта и достойнството на ищцата. Оспорва се настъпването на
вреди и причинно-следствената връзка. В условията на евентуалност се твърди, че
претендираното обезщетение е прекомерно. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на искова
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото от представения констативен протокол № 25055 от 05.12.2024 г. съставен от
нотариус Ц.Г., рег. № 594 в НК, район на действие РС- София, се установява, че на
05.12.2024 г. в на интернет страницата
https://www.facebook.com/groups/zaKachestvenailnovativnaObrazovatelnaSistema/permalink/8957478304282331/?
mibextid=K35XfP&rdid=UaJeixdl6pAfN2EF&share_url=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fshare%2Fp%2F15N2MdEJRL%2F%3Fmibextid%3DK35XfP
е публикуван текст от В. Б., с твърдения: „…тук вече говорим за системен тормоз и агресия
както към учениците, така и към учителите“.
По делото от представения констативен протокол № 25051 от 05.12.2024 г. съставен от
нотариус Ц.Г., рег. № 594 в НК, район на действие РС- София, се установява, че на
05.12.2024 г. в на интернет страницата https://www.peticiq.com/zornica_ariaelova е
публикувана петиция със заглавие „За отстраняване на З. А. от ръководството на 22 СЕУ
София“, с твърдения в петицията: „…въпросното лице (т.е. зам. директорът и наш
Доверител - З. А.) упражнява системен психически тормоз върху ученици и учители,
2
извършва константна злоупотреба с предоставените и права, изразява неприкрито за
накърняване достойнството и правата на ученици и учители“, „Примери за отправените
обвинения са изказани заплахи по адрес па учител по български език, който бидейки
невинен свидетел на публично унижение и агресия към ученичка от страна на Г-жа З. А., е
направил опит да защити ученичката, подложена на психически тормоз... “; „… Г-жа А.
отправя заплаха към учителката, защитила детето („ако това се случи още веднъж, ще те
изкривя“). Вследствие въпросният учител подава молба за напускане, а нейните ученици са
напълно съкрушени и се страхуват как ще продължат да посещават това учебно заведение и
как ще продължи обучението им…“; „З. А. заплашва учениците от втори гимназиален етап,
че ще ги лиши от получаване на стипендии, като по този начин тя злоупотребява с правата
си и много вероятно опитва да укрива средства, отпуснати от държавата за стимулиране
развитието и себеусъвършенстването на учениците. Пред свидетели системно са изказани
заплахи и упреци безпричинно. Дефиницията на това поведение спрямо останалите е
„малтретиране, злоупотреба с личностната психика на индивидите и психически тормоз… “;
„…З. А. не само заплашва един човешки живот, но и Всява страх в сърцата на учителите,
станали жертви на нейното непристойно поведение!...“.
По делото от представения констативен протокол № 25051 от 05.12.2024 г. съставен от
нотариус Ц.Г., рег. № 594 в НК, район на действие РС- София, се установява, че на
05.12.2024 г. в на интернет страницата https://glasnews.bg/balgariia-obrazovanie-i-zdrave/zam-
direktorka-shkolo-sofiia-ako-tova-se-sluchi-oshte-554624/ е публикувана статията със заглавие
„Зам.-директорка на школо в София: Ако това се случи още веднъж ще те изкривя“.
По делото е представено опровержение на изнесени факти в петиция за отстраняване
на З. А. от ръководството на 22 СЕУ.
Представени са и коментари в социалната мрежа „Фейсбук“, както и онлайн петиция
„За отстраняване на З. А. от ръководството на 22 СЕУ София“ и коментарите към нея.
По делото към исковата молба е представена психологична експертиза, която не следва
да се обсъжда, доколко не е събрана по предвидения в ГПК ред.
По делото е разпитан свидетелят Р.Т., която посочва, че работела в 22 СЕУ, като старша
учителка съм по физическо възпитание и спорт и познавала ищцата, тъй като работели
заедно, и знаела за подадена интернет петиция. Посочва, че през ноември месец били на
обучение в Боровец и били няколко човека заедно със З. А. и ищцата била изпаднала в
изпадна в шок, като извикала, станало й лошо, разплакала се и тръгнала към стаята си,
искала да си събере багажа и да си тръгне, защото била притеснена. След тази петиция
ищцата го изживяла много зле, била затворена. Свидетелката посочва, че нищо от това което
било изнесено в петицията не било истина, тъй като ищцата не била такъв човек. Посочва,
че много добро и положително било отношението на колегите към ищцата, като след
петицията отношението било същото, като се говорело за петицията между колегите, че това
било недопустимо. Твърди, че нямало ученици, които да са се оплаквали, че не били
получили стипендия заради З. А., нито знаела да е имало проверка срещу З. А.. През
миналата учебна година ищцата се чувствала зле, била притеснена, унила, на моменти я
била виждала да плаче, тя била сдържан човек стараела се да го прикрива и определено била
променена след случката.
Разпитван е свидетелят Ж.С., която посочва, че работела в 22 СЕУ, като секретар и
познавала ищцата, тъй като работели заедно. Ищцата била ресорен заместник-директор по
административната дейност и работели съвместно със свидетелката и в касата, където
свидетелката замествала една година касиерката. Свидетелката знаела за петиция в групата
на синдиката на учителите на местно ниво. Били във Велинград, когато разбрали за петиция,
на закуска ищцата, отваряйки телефона започнала да плаче, показала им петиция, хукна към
стаята си, като плачела, обадила се на съпруга си, за да я прибере, събирала си дрехите, през
целия ден не била на себе си странеше от колегите, била много нестабилна. Това се случило
през месец ноември, още с първия работен ден след това в училището колегите предприели
действия по подписка в нейна защита и 95 % от колектива се подписал в нейна защита, като
нямало проверки. Свидетелката посочва, че директорът всяка година утвърждавал вътрешни
правила за получаване на стипендии от учениците където всичко било заложено. Имали
случай, в който един класен ръководител се бил застъпил за един ученик, който не отговарял
на условията за стипендия, но ищцата в качеството си на заместник-директор и отговарящ
3
за документацията и за реда, по който се получават стипендии, отказала да приеме този
довод от класната ръководителка, защото много деца със същия успех не получавали
стипендия. Свидетелката уточнява, че въпросното дете била дъщерята на ответницата.
Нямало оплаквания от учениците във връзка със стипендиите. Ищцата била много несигурна
в себе си, била разстроена искала да се скрие от всеки и от всички, изпитвала притеснение
да застане пред учениците, много от тях били видели петицията и не знаела как да им
обясни това което не е така.
Разпитван е свидетелят Д.И., която посочва, че познавала ищцата тъй като от
септември 2021 г. до декември 2024 г. била работила в 22 СЕУ и били колеги с ищцата.
Посочва, че била запозната с петицията, тъй като учениците, на които преподавала я
реализирали, като текстът на петицията бил написан от тях самите в деня, в който подала
предизвестие за напускане на работа в 22 СЕУ. Вечерта получила съобщение с линк към
въпросната петиция и веднага я подписала, защото била свидетел на ситуацията описана в
петицията и била участник в нея. Посочва, че на 07.11.2024 г. след като приключиха
учебните си часове около 18:00 ч., тръгвайки си от кабинета по „Български език и
литература“, забелязала как г-жа А. крещи на едно дете, като момичето било втрещено от
тази ситуация, имало и други ученици, които се били събрали, но никой не смеел да се
намеси, момичето слушало истеричния крясък на г-жа А. и незнаело как да реагира.
Свидетелката решила да се намеси и отправих въпрос към г-жа А. защо се държала така с
едно дете и я е помолила да се успокои, след което била извикана в нейния кабинет. В
кабинета г-жа А. отправи заплаха към свидетелката, като й казала, че ако още един път и
възразяла щяла да я направи „крива“, като в следствие на тази заплаха свидетелката решила
да подаде предизвестие за напускане. Откакто ищцата била заела поста на зам.-директор
средата станала доста токсична, свидетелката не се чувствала добре, не срещнала подкрепа в
ръководството на училището и преценила, че ще напусне. Реакцията с петицията била по-
скоро реакция към нейното напускане. Било се случвало учениците да са идвали при мен
разплакани, като била виждала как от кабинета на г-жа А. да излизат притеснени, треперещи
разплакани ученици, и била свидетел на други такива случай в училище, между колегите да
не получават етично отношение, а често крясъци и обиди. Познавала ответницата като
родител на една от нейните ученички, като не знаела кой бил качил петицията и къде била
качена.
Разпитван е свидетелят Р.Д., която посочва, че чийто показания съдът цени по реда на
чл. 172 от ГПК, тъй като живее на семейна начела с ответника. Свидетелят посочва, че
ищцата била преподавател на неговата дъщеря и я бил виждал по родителски срещи.
Свидетелят бил чувал от дъщеря си за ищцата само отрицателни неща, която беше
възмутена от държанието й към нея и други ученици, като на дъщеря му било внушавано, че
била „глупава“ и „тъпа“ от въпросната госпожа. Децата били споделили, че имали намерение
да напишат петиция и ответницата казала, че ще я внесе от нейно име, тъй като на тях им
била последна година и от позицията на зам.-директор г-жа А. можела да предприеме
мерки, които да не са в тяхна полза. Ответницата била чела в интернет коментари, лични
обиди и страдание на децата, като тяхната дъщеря искала да се премести. Посочва, че идеята
на ответницата била да внесе петицията от нейно име, качила я в интернет, имала
подкрепата от родители и съученици, като под името на петицията стояло само името на
ответница. Ответницата със съдействието на други родители изготвила текста.
Като свидетел е разпитван и М.-Т. М., която посочва, че била ученик в 22 СЕУ през
учебната 2024 г.-2025г., като ищцата й преподавала, тя ми преподаваше по информационни
технологии в 10 клас, след това станала заместник-директор на училището. Свидетелката
посочва, че много пъти била ставала свидетел на това да нагрубява нейни съученици, почти
всеки път, когато имали часове с нея тя си позволявала да говори на висок тон и да
нагрубява учениците, била я виждала да крещи по коридорите на други ученици, всички
бяха много стресирани от нейното поведение. Това се случвало доста често почти всеки път,
когато са имали часове с нея и много нейни съученици се оплаквали от нейното поведение.
Никой друг учител не бил си позволявал такова държание. Посочва, че знаела за петицията
срещу г-жа А., като петицията я написали учениците от 12 клас, защото ден преди това, тя
отново си била позволила да вика на ученичка в коридорите, като класния ръководител на
свиделката била присъствала на случката и им била разказала, как се държала ищцата.
Посочва, че решили да дадат гласност на случката и затова майка на нейна съученичка я
4
подписала и я разпространила в интернет. Текстът на петицията го изготвили учениците от
12 клас, като това което изготвили като текст било качено в интернет. Тази случка била през
месец ноември 2024 г. Свидетелят не помнел точно кои участвали в изготвянето на
петицията, всички знаели и всички казвали каквото знаят.
Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже че в резултат на поведение
на ответника – изказани клеветнически твърдения, в интервю в публикация и петиция на
08.11.2024 г., с посоченото съдържание, е претърпял твърдените неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на честта и доброто име, репутация, страдания, стрес, безсъние
и влошаване на психическото състояние; причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
делинквента.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се установи
нарушение на нормативно установено задължение. На първо място предмет на разглеждане
в настоящото производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на
ответника се характеризират с противоправност. За да се формира категоричен извод в тази
насока следва да се изследват относимите към случая наказателни състави и да се установи
дали те са се осъществили в разглеждания казус, като в случай, че се установи поведение,
покриващо състав на престъпление, то неминуемо ще се докаже наличие на противоправно
деяние. Съставите на обидата и клеветата се осъществяват чрез различни изпълнителни
деяния, като именно деянието, се приема в практиката като един от разграничителните
критерии между тях.
Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, т. е. само чрез
действие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата.
Това може да стане чрез думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или
действия - жестове, мимики и др., които са унизителни за пострадалия.
Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно
обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено престъпление. Под
„разгласяване“ в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице на
неистинските позорни факти или обстоятелства, отнасящи се до личността на пострадалия,
като деянието би било съставомерно и когато тези факти, се изнасят като слух или
съмнение. Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за
пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото. В този смисъл
твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от
разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е.
необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично
от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са
безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. За разлика от обидата, за съставомерността на
клеветата, е без значение дали засегнатият е узнал или не клеветническите твърдения
спрямо него. В случая деянието е довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от
трето лице или от повече лица. За да е съставомерно деянието е необходимо, разгласените
факти обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай, деецът
няма да носи наказателна отговорност – ако се установи тяхната неистинност.
И обидата и клеветата са умишлени деяния, като при обидата е необходимо деецът да
съзнава, че казаните от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за
лицето, да съзнава, че те могат да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е
безразлично. Клеветата е възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се
приема, че при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на
позорните обстоятелства.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България се уреждат
права и свободи на гражданите, всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с
еднаква тежест спрямо останалите. Възможната колиЗ. на прокламирани права - в случая
между свободата на словото от една страна и засягане, чрез упражняването на правата и
5
доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от
Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че
свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се
засягат други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на
гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал.1 от Конституцията на Република България свобода
на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на
социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. Въпреки
това нейното съдържание не включва предоставена възможност за разпространяване на
неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки
права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава
конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. За преценка
основателността на исковата претенция, съдът следва да съобрази доводите относно
разграничение на изнесената информация като факт или мнение. При спор за причинени
вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да съобрази, че
на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да ангажират
деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и позорят
адресата. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като не
представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират
отговорност само ако представляват обида.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства няма съмнение, че в
публикация на 08.11.2024 г., в групата „За качествена и иновативна образователна система“,
поддържана в социалната мрежа „Фейсбук“, както и в петиция „За отстраняване на З. А. от
ръководството на 22 СЕУ София“ публикувана на 08.11.2024 г., съдържат твърденията
посочени в исковата молба. Съгласно изрично уточнение в открито съдебно заседание от
страна на ответника не е спорно и обстоятелството, че процесните публикации са били
извършени от профила на ответницата във „Фейсбук“. В настоящият случай от събраните по
делото доказателства се установява, че процесните изрази са изказани именно от ответника
по делото. На първо място следва да се посочи, че представените от ищцата извадки от
платформата „Фейсбук“, с посочен потребител на този профил В. Б., представляват
възпроизведени на хартиен носител електронни изявления по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП.
Електронното изявление, доколкото е записано върху магнитен, оптичен или друг носител,
който дава възможност да бъде възпроизвеждано, е електронен документ по смисъла на чл.
3, ал. 1 ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ. Този писмен документ има за свой автор лице, което се е
обозначило с псевдоним. Електронният документ е записаното върху електронен носител
електронно изявление, а последното е словесно такова, което може да съдържа и несловесна
информация /чл. 2 и 3 ЗЕДЕП/. Всеки от процесните електронни изявления/документи,
представени на хартиен носител, е подписан от ответника с обикновен електронен подпис,
който в случая представлява информацията в електронна форма за неговите име и фамилия
/В. Б.. - потребителското име във „Фейсбук“ и снимката му, които са добавени и логически
свързани с всеки от тези документи за установяване на авторството им /чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП/.
По тези съображения настоящият състав намира, че всеки от процесните електронни
документи е подписан с обикновен електронен подпис на ответника, който сочи, че техен
автор и титуляр е именно последният /чл. 4 ЗЕДЕП/. Отделно от това следва да се посочи, че
съгласно показанията на свидетеля Д. се установява, че петицията била качена от името на
ответницата, тъй като искала да се намеси, както и че ответницата със съдействието на други
родители била изготвила текста. В този смисъл са и показанията на свидетелката М., която
посочва, че майката на нейна съученичка подписала петицията и я разпространила в
интернет. Следва да се посочи, че не може да бъде споделена твърдението на ответницата, че
същата била единствено разпространител на петицията, а не неин автор, доколкото
авторството се установява от събраните по делото доказателства. Действително свидетелката
М. посочва, че текстът на петицията го изготвили учениците от 12 клас, като настоящият
състав не кредитира показанията на свидетелката в тази им част, доколкото са вътрешно
противоречиви, тъй като свидетелката М. макар да твърди, че била участвала в изготвянето
на текста, в същото време същата не помнела точно кои бил взел участие в изготвянето й и
не можела да посочи никой. Още повече, че в процесните публикации и в частност в
петицията не е посочено по никакъв начин , че се възпроизвеждат изнесени от друго лице
6
твърдения. Т.е ако съдържанието на текста насочва към извод, че твърденията изхождат от
други лица, които са посочени в публикацията и в текста коректно е предадена дадената от
тях информация, авторът на публикацията, не отговаря за препредадена информация.
Следователно, няма как да бъде направена преценка относно коректността на
препредаденото твърдение, ако не са посочени лицата, на които авторът се позовава или не е
осигурен достъп до тяхното изявление под някаква форма. Когато обаче информацията е
представена като преразказана, без да е посочен източникът /авторът на изявленията/ или
пък е представена като изходяща от трето лице, без в действителност то да я е предоставило,
именно авторът отговарят за верността като за собствени изявления, какъвто е настоящият
случай. В разглеждания случай по отношение на изнесените факти никъде в процесните
публикации не е посочено, че възпроизвеждат точно твърдения от друго лице. С оглед на
така събраните доказателства се установява, че процесните изрази поместени в двете
публикация от 08.11.2024 г. в групата „За качествена и иновативна образователна система“,
поддържана в социалната мрежа „Фейсбук“, както и в петиция „За отстраняване на З. А. от
ръководството на 22 СЕУ София“, са изречени от ответника, поради което авторството на
твърденията се явява установено.
По отношение заявеното от публикация на 08.11.2024 г., съдържащи твърдения
публикувани в групата „За качествена и иновативна образователна система“, поддържана в
социалната мрежа „Фейсбук“ с твърдения: „тук вече говорим за системен тормоз и агресия
както към учениците, така и към учителите“, настоящият състав намира, че изявлението
на ответника в процесната публикация следва да се изследва в неговата цялост, като не
следва от същото да се изваждат отделни негови изрази или фрази, както и същите да се
преформулират, поради което в случая се установява, че не е отправяно изрично изявление,
в което недвусмислено да се твърди, че ищецът е бил извършил посочените деяния.
Съдържанието на изказването на ответника по никакъв начин не е достатъчно да обоснове
извод за противоправно поведение от негова страна. В случая с оглед на направените
изявления от страна на ответника не може да се направи извод, че със същите на ищеца се
приписва извършването на престъпление. Със същото всъщност се касае за изразено
съмнение за ситуацията в 22-то СЕУ София, но не е било заявено изрично от страна на
ответника, че ищецът е извършвал престъпления, което само по себе си не може да доведе
до ангажиране на гражданска отговорност за причинени вреди от клевета. Настоящият
състав намира, че процесните изказвания на ответника не са клеветнически твърдения по
смисъла на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК. Доколкото позорното обстоятелство е
твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото, то в случая
такива въобще не са били отправяни по отношение на ищеца. С оглед на гореизложеното в
случая не може да се приеме, че поведението на ответника е било укоримо, доколкото в
процесното изказване не съдържат никакви конкретни или определени факти, които да бъдат
позорящи. Доколкото посочените изрази не се явяват позорящи то настоящият състав
намира, че не следва да изследва дали същите са били верни. За пълното с оглед на
гореизложеното следва да се посочи, че посочените по-горе разпространявани от ответника
твърдения не се явяват и обидни. В тежест на ищеца е било да установи ясно и
недвусмислено изказване на обвинение в извършване на конкретно престъпление от страна
на ответника, а доказателства за същото по делото не са ангажирани. С оглед на
гореизложеното предявения иск в тази си част се явява неоснователен.
По отношение на процесните твърдения в петиция „За отстраняване на З. А. от
ръководството на 22 СЕУ София“ публикувана на 08.11.2024 г. на следния интернет адрес:
https://www.peticiq.com/zornica_angelova, настоящият състав приема да са налице
клеветнически твърдения, тъй като на ищцата се приписват позорящи нейните име в
обществото факти, подлежащи на проверка за вярност. Съгласно показанията на
свидетелката И., която била преподавател в 22 СЕУ се установява, че на 07.11.2024 г. след
като приключиха учебните си часове около 18:00 ч., тръгвайки си от кабинета по „Български
език и литература“, забелязала как г-жа А. крещи на едно дете, като момичето било
втрещено от тази ситуация, имало и други ученици, които се били събрали, но никой не
смеел да се намеси, поради което свидетелката решила да се намеси и отправих критика към
ищцата, защо се държала така с едно дете и я е помолила да се успокои, след което била
извикана в нейния кабинет. Съгласно показанията на свидетелката в кабинета г-жа А.
7
отправи заплаха към свидетелката, като й казала, че ако още един път и възразяла щяла да я
направи „крива“, като в следствие на тази заплаха свидетелката решила да подаде
предизвестие за напускане. Видно от показанията на тази свидетелка, които не се оборват от
другите събрани по делото доказателства се установява истинността на част от твърдените
факти в процесната петиция, а именно „въпросното лице (т.е. зам. директорът и наш
Доверител - З. А.) упражнява системен психически тормоз върху ученици и учители,
извършва константна злоупотреба с предоставените и права, изразява неприкрито за
накърняване достойнството и правата на ученици и учители“, „Примери за отправените
обвинения са изказани заплахи по адрес па учител по български език, който бидейки
невинен свидетел на публично унижение и агресия към ученичка от страна на Г-жа З. А., е
направил опит да защити ученичката, подложена на психически тормоз... “; „… Г-жа А.
отправя заплаха към учителката, защитила детето („ако това се случи още веднъж, ще те
изкривя“). Вследствие въпросният учител подава молба за напускане, а нейните ученици са
напълно съкрушени и се страхуват как ще продължат да посещават това учебно заведение и
как ще продължи обучението им…“, поради което в тази си част исковата претенция се явява
неоснователна.
По отношение на останалите твърдения в процесната петиция, а именно: „З. А.
заплашва учениците от втори гимназиален етап, че ще ги лиши от получаване на стипендии,
като по този начин тя злоупотребява с правата си и много вероятно опитва да укрива
средства, отпуснати от държавата за стимулиране развитието и себеусъвършенстването на
учениците. Пред свидетели системно са изказани заплахи и упреци безпричинно.
Дефиницията на това поведение спрямо останалите е „малтретиране, злоупотреба с
личностната психика на индивидите и психически тормоз… “; „…З. А. не само заплашва
един човешки живот, но и Всява страх в сърцата на учителите, станали жертви на нейното
непристойно поведение!...“, то следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства
не се установява истинността на твърдените факти. Като по делото не са и представени
доказателства, от които да е видно, че по отношение на ищцата са предприети действия за
ангажиране на отговорност във връзка с твърденията за извършени престъпления.
Недоказването на истинността на изложените в статиите, твърдение за извършване на
престъпления, настоящият състав намира, че имат характер на клевета, разпространена по
адрес на едно лице, с приписване на неистинско позорно за личността му обстоятелство.
Установи се от ищцата З. Р. А., че същата е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в изразяващи се в накърняване на честта, достойнството, доброто име и
създаване на негативно обществено мнение, доказани с изслушаните по делото показания на
свидетелите Т. и С., както и причинно-следствената връзка между деянията на ответника
/изказани клеветнически твърдения/ и претърпените неимуществени вреди. По делото не
беше оборена от страна на ответника и презумпцията предвидена в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
поради което деянията се явяват извършени виновно. По изложените съображения, съдът
счита, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на гаранционно –
обезпечителната отговорност на ответника.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. Съгласно Постановление №
4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на същите, съдът съобрази характера на
причинените увреждания, възрастта на пострадалото лице, негативното отражение на
извършеното в резултат от извършения деликт, големия кръг от хора достояние на които са
станали публикациите във вестника, общественото му положение, и не на последно място
социално-икономическите условия в страната.
На първо място следва да се има предвид, че ищцата е личност заемаща ръководна
длъжност в процесното училище, поради което е изложена на по-засилено обществено
внимание и границите на критиката по отношение на нея следва да е по-широка отколкото
по отношение на частните лица. При преценката относно справедливото обезщетение съдът
съобрази, че позорната информация е изнасяна и достигнала до широк кръг от хора чрез
8
публикации в интернет. Също така следва да се вземе предвид и наличието на друга
публикация в медия по време след процесната публикация. Обезщетението за понесените
неимуществени вреди следва да се определи и като се вземат предвид характера на
причинените неимуществени вреди, както и последствията, като съгласно показанията на
свидетелката Т., която посочва, че миналата учебна година ищцата се чувствала зле, била
притеснена, унила, на моменти я била виждала да плаче, тя била сдържан човек стараела се
да го прикрива и определено била променена след случката. Също така съгласно
показанията на свидетелките Т. и С., научавайки за петицията ищцата много се била
разстроила и започнала да плаче. При определяне на обезщетението съдът съобрази и
степента на засягане на доброто име на ищцата в това число и сред колегите й, доколкото
свидетелката Т. посочва, че колегите на ищцата имали много добро и положително
отношението към ищцата, като след петицията отношението било същото. В този смисъл са
и показанията на свидетелката С., която посочва, че още в първия работен ден след
подписката в училището колегите предприели действия по подписка в нейна защита и 95 %
от колектива се подписал в нейна защита, като нямало проверки, като е представена и самата
подписка. При преценката относно справедливото обезщетение съдът съобрази, че
клеветническата информация е изнасяна през кратки интервали от време в продължение на
един ден. Не на последно място обезщетението е съобразено и социално-икономическите
условия в страна както при причиняване вредите, така и при постановяване на настоящето
решение, като настоящият състав приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 2500 лв., заедно със законна лихва върху нея от деня на увреждането съответно от
08.11.2024 г., е в състояние да обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди
изразяващи се в увреждане авторитета и на доброто му име, доколкото тези вреди изобщо
подлежат на точна и адекватна парична оценка. Също така следва да бъде посочено, че
самото осъждане по своята същност има също ефекта на репарация за причиненото
неимуществено увреждане още повече, че основната цел преследвана от ищцата е била
именно да предприеме действия, с които да изчисти името си, като безспорно осъдителното
решение има реабилитиращо действие по отношение на името, с което се ползва ищцата в
обществото още повече, че решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е
публичен и всеки има право на свободен достъп до него. По този начин ищцата получава
пълна реабилитация на доброто си име пред обществото, което с присъждане на определена
парична сума не би могло да бъде постигнато и би могло дори да се стигне до неоснователно
обогатяване, каквато не е и целта на закона.
Предвид гореизложеното предявените искове за неимуществени вреди следва да бъдат
уважени за така посочената суми, като в останалата си част до пълните претендирани
размери от по 5000 лв., искът следва да бъдат отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят и направените
в настоящото исково производство разноски, като се претендира сумата от по 200 лв.,
заплатена държавна такса, 10 лв. заплатена държавна такса за съдебно удостоверение и 1200
лв. заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора на ищеца следва да се
присъди сумата в размер на 705 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право
на разноски, като страната претендира сумата от 960 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, като с оглед изхода на спора на страната следва да се присъди сумата в
размер на 480 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Б. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г. М. да заплати
З. Р. А., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. А. В., чрез адв. Р.Т., по
предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2500 лв., ведно със
законната лихва от 08.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и
доброто име, репутация, страдания, стрес, безсъние и влошаване на психическото състояние
9
причинени от петиция „За отстраняване на З. А. от ръководството на 22 СЕУ София“
публикувана на 08.11.2024 г. на следния интернет адрес:
https://www.peticiq.com/zornica_angelova, с твърдения „З. А. заплашва учениците от втори
гимназиален етап, че ще ги лиши от получаване на стипендии, като по този начин тя
злоупотребява с правата си и много вероятно опитва да укрива средства, отпуснати от
държавата за стимулиране развитието и себеусъвършенстването на учениците. Пред
свидетели системно са изказани заплахи и упреци безпричинно. Дефиницията на това
поведение спрямо останалите е „малтретиране, злоупотреба с личностната психика на
индивидите и психически тормоз… “; „…З. А. не само заплашва един човешки живот, но и
Всява страх в сърцата на учителите, станали жертви на нейното непристойно
поведение!...“, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за неимуществени вреди за сумата над
уважения размер от 2500 лв., до пълния претендиран размер от 5000 лв., ведно със законната
лихва от 08.11.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и за твърдения
публикувани в групата „За качествена и иновативна образователна система“, поддържана в
социалната мрежа „Фейсбук“ с твърдения: „тук вече говорим за системен тормоз и агресия
както към учениците, така и към учителите“, както и за твърдения в петиция „За
отстраняване на З. А. от ръководството на 22 СЕУ София“ публикувана на 08.11.2024 г. на
следния интернет адрес: https://www.peticiq.com/zornica_angelova, с твърдения: „…
въпросното лице (т.е. зам. директорът и наш Доверител - З. А.) упражнява системен
психически тормоз върху ученици и учители, извършва константна злоупотреба с
предоставените и права, изразява неприкрито за накърняване достойнството и правата
на ученици и учители“, „Примери за отправените обвинения са изказани заплахи по адрес
па учител по български език, който бидейки невинен свидетел на публично унижение и
агресия към ученичка от страна на Г-жа З. А., е направил опит да защити ученичката,
подложена на психически тормоз... “; „… Г-жа А. отправя заплаха към учителката,
защитила детето („ако това се случи още веднъж, ще те изкривя“). Вследствие
въпросният учител подава молба за напускане, а нейните ученици са напълно съкрушени и
се страхуват как ще продължат да посещават това учебно заведение и как ще продължи
обучението им…“.
ОСЪЖДА В. Б. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г. М. да заплати
З. Р. А., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. А. В., чрез адв. Р.Т., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 705 лв. - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА З. Р. А., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. А. В., чрез адв.
Р.Т., да заплати на В. Б. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г. М., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 480 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10